Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1403 28.06.2018
г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХV граждански състав
На
шести юни Година 2018
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
Секретар: Недялка Димитрова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3874 по описа на БРС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на
ЗАД ‘Булстрад Виена иншурънс груп” ЕИК *********, със седалище гр.София,
пл.’Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч. и К.Р. против Агенция „Пътна
инфраструктура“ ЕИК *********, гр.София, бул.’Македония” № 3 чрез Областно
пътно управление гр.Бургас представлявано от Директора чрез юрисконсулт М..
Претендира се решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 189.52
лева като платено от застрахователя на трето лице по делото – собственика на
лек автомобил „Мерцедес С 320“ с рег. № *** обезщетение, който автомобил е бил
със застраховка „Каско стандарт” по застрахователна полица № 47041617908000027 с
период на покритие 20.02.2016г. до 20.02.2017г., през който период е възникнало
и застрахователно събитие. Излага се, че на ***г. около 20.34 часа по пътя в
участък II-79 при км.82 между селата с.К. и с.Ч.в., на завой като водачът
на лекия автомобил внезапно попада в необезопасена и несигнализирана неравност
на пътното платно - дупка, при което на автомобила са причинени щети - увредени
предна и задна десни гуми на обща стойност от 189.52 лева, която сума е платена
на водача на застрахования автомобил. Сумата се претендира от ответника на
регресно основание като собственик на пътищата от републиканската пътна мрежа и
на основание разпоредбите на Закона за пътищата. Нестопанисването на пътната
мрежа от републиканската инфраструктура, възникналото ПТП по повод на това
бездействие на Агенцията, възникналите щети и тяхното отстраняване вкл. и
плащане на сумата по ремонта от застрахователя на увреденото лице, дават
основание на ищеца да претендира исковата сума. Претендира се законовата лихва
за забава, ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Ответникът е депозирал отговор в указания срок,
с който искът се оспорва като неоснователен. Излага се, че твърдяното ПТП не е
доказано нито по основание – липсва механизъм на увреждане, причинно – следствена
връзка; отделно се навежда виновно поведение на водача, който не се е съобразил
с пътната настилка; навежда се и съпричиняване в условията на евентуалност;
оспорва се и твърдението за наличие на дупка на пътното платно и най-сетне се
оспорва правото на застрахователя на регрес като се твърди, че самият
застраховател е платил без основание на застрахования по риск, който не е бил
покрит по каското. Ангажират се доказателства като се оспорва протокола за ПТП.
Търси се решение в сочения смисъл и се претендират се разноски.
Така
предявеният главен иск е с правно основание чл.213, ал. 1 от КЗ (отм.), вр.
чл.50 от ЗЗД, а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите
са допустими.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор и е видно от копие на застрахователна
полица № 47041617908000027/ 11.02.2016г. за застраховка „Булстрад Каско
Стандарт”, че лек автомобил „мерцедес S 320 ” с рег. № ***, собственост
на П.Г. е бил застрахован при ищеца при условията на горепосочения договор за
периода от 20.02.2016г. до 20.02.2017г.
От приложената преписка по щета №
470416171703219 се установява, че щетата е образувана по декларация – заявление
на водача на лекия автомобил – П.Ж.Г. от 23.01.2017г. за възникнало на ***г около
20.34 часа при попадане в необезопасена дупка – препятствие на пътното платно в
резултат на което преминавайки през нея спуква предна и задна десни гуми.
Дупката според изпълнения ППТ, по който е заведена щетата, е с размери 67
широчина и 120 дължина и 15 см. дължина.
За тези данни по протокола – л.9 от делото свидетелства
и свидетеля Г., които съдът обаче ще кредитира на база на останалите
доказателства по делото. Според него дупката била рязко отрязана, с ръбче,
която била на почистен, но мокър път. Отделно от това свидетелят твърди, че
тази дупка е на завой на около 1.5 км. от К. в посока Б. като самият той е
карал с 60 км. в час. Излага се още, че
е карал в тъмната част на деня и при разминаване с кола в насрещната
лента.
Въз основа на декларацията – заявление и
образуваната щета е била сторена от застрахователя и опис претенция на щетата,
по която са посочени вида на щетите и тяхната стойност.
Няма спор и се установя от платежно нареждане от
03.02.2017г., че сумата от 189.52 лева е била платена по щета №47041617103219.
От изслушаното заключение по САТЕ се установява,
че според данните по протокола за ПТП и разпита на свидетеля, декларираната
щета би могла да настъпи в резултат на посоченото препятствие на пътната мрежа,
като реалната стойност на автомобилните гуми към датата на щетата е в размер на
185.20 лева.
При тези факти съдът намира искът за недоказан и
неоснователен. Няма спор и се установи, че в настоящия случай са налице първите
посочени две предпоставки –наличие на застрахователен договор и изплащане на
застрахователното обезщетение като е без значение дали е бил или не покрит
посочения застрахователен риск. Що се отнася до третата предпоставка обаче,
настоящият съдебен състав намира, че наличието й не е доказано по несъмнен
начин от ищцовата страна.
За да е налице отговорност за собственика и
лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро
стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени
реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и
установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя.
Отговорността е обективна, независимо от вината. Настъпването на процесното ПТП
и участието на водача на автомобила в него е удостоверено чрез протокола,
съставен от органите на КАТ и в тази му част той е официален документ и се
ползва с материална доказателствена сила. Но относно механизма на ПТП
протоколът не е официален документ и не се полза с такава доказателствена сила,
защото самото ПТП нито е реализирано от съставителя на протокола, нито е
настъпило пред него. Затова протоколът не установява причинно-следствената
връзка между твърдяното бездействие на ответника за отстраняване повреди по
пътното платно и настъпили вреди по автомобила. Механизмът на ПТП е отразен в
протокола по данни на водача на превозното средство и съставителят му не е
удостоверил действия, извършени пред него като са събрани като доказателства
само показанията на същия този водача на автомобила. Няма спор, че единствено
от протокола за ПТП и свидетелските показания, както и от заключението на
вещото лице, което е дало това заключение само на база на показанията на
свидетеля и съставения ПТП, не могат да се установят по безспорен и категоричен
начин както обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, така и размерите на
препятствието и факта, че твърдяните вреди на МПС са именно в резултат на
преминаването през това препятствие.
При така събраните доказателства недоказана
остана претенцията на застрахователя за причинно-следствената връзка на ПТП-то
и недостатък в настилката на пътната мрежа, собственост на ответника и
управлявана от него, поради което регрестната отговорност на ответника не може
да бъде ангажирана.
С тези мотиви съдът следва да отхвърли главния
иск, както и иска за присъждане на лихва.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответната Агенция има право на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер от 300 лева и 80 лева за платено
възнаграждение на вещото лице.
Воден от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД ‘Булстрад Виена иншурънс груп”
ЕИК *********, със седалище гр.София, пл.’Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч.
и К.Р. против Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК *********, гр.София,
бул.’Македония” № 3 чрез Областно пътно управление гр.Бургас представлявано от
Директора чрез юрисконсулт М. иск за присъждане на сумата от 189.52 лева като платено от ЗАД „Булстрад
виена иншуърънс груп“ за лек автомобил „Мерцедес S 320 ” с рег. № *** със
застраховка „Каско стандарт” по застрахователна полица № 47041617908000027 с
период на покритие 20.02.2016г. до 20.02.2017г. и щета № 470416171703219 за възникнало
застрахователно събитие на ***г. около 20.34 часа по пътя в участък II-79 при
км.82 между селата с.К. и с.Ч.в., на завой при попадане на лекия автомобил в
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда – 02.06.2017г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ‘Булстрад Виена
иншурънс груп” ЕИК *********, със седалище гр.София, пл.’Позитано” № 5,
представлявано от Н.Ч. и К.Р. против Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК
*********, гр.София, бул.’Македония” № 3 чрез Областно пътно управление
гр.Бургас представлявано от Директора чрез юрисконсулт М. сумата от 380 лева (триста и осемдесет лева) на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД