Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1194 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „Ю.Б.“ АД сочи в исковата си молба, че предявява иск при
условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
установяване вземанията му по Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 16.02.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 6539/2015 г. на СРС,
24-ти състав. Твърди, че вземането му произтича от Договор
за банков кредит с № BL1372 от 08.11.2005 г. (Договора), сключен с ответника ЕТ „С.М.Р.“, предоговорен
с Анекс № 2 от 02.01.2006 г., Анекс № 3 от 19.09.2007 г., Анекс № 4 от
20.09.2011 г. и Анекс № 5 от 26.03.2013 г. Съгласно договора за кредит,
банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 60 000 лева,
който бил усвоен от кредитополучателя с множество плащания от страна на
банката. В чл. 3 от Договора
страните уговорили годишна лихва, включваща сбора от действащия базов лихвен
процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката, който не подлежал на
договаряне и договорна лихвена надбавка в размер на 0.5 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛПМФ на банката бил в размер на 10 процента. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит,
крайният срок за издължаването му бил 120 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. Последната била открита на 22.11.2005 г. Ищецът
излага твърдения, че с подписване на последващи
анекси, размерът на дълга бил предоговарян - банката
увеличила размера на предоставените средства със сума в размер на 60 000
лв., като общият размер на предоставения кредит възлизал на 120 000 лв. Поддържа, че считано от 21.04.2014 г. и до
настоящия момент ответникът не изпълнявал задълженията си за плащане на
главницата по Договора за кредит, съгласно условията и сроковете уговорени в
него. Считано от 21.09.2013 г. и до настоящия момент кредитополучателят не
изпълнявал и задълженията си за плащане на лихва. Считано от 10.10.2013 г. и до настоящия момент кредитополучателят спрял
да изпълнява и задълженията си за плащане на таксите по кредита.
Ищецът
посочва, че поради неплащане в срок на дължими месечни погасителни вноски, на
основание чл. 26, б. „г“ и чл. 25, б. „в“ от Договора, обявил кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Ответникът бил уведомен за това обявяване с нотариална
покана с рег. № 5924 от 01.04.2014 г., том № II, акт № 68 на нотариус М.Г., лично връчена в
кантората на нотариуса на 23.04.2014 г. срещу разписка № 91. С уточняваща молба, вх. № 89435/09.07.2019
г. ищецът е допълнил, че към момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем (23.04.2014 г.) била просрочена една вноска за главница в размер на
646.89 лв., чийто падеж настъпил 21.04.2014 г. Просрочените вноски за възнаградителна лихва били 8 на брой, считано от 21.08.2013
г. до 21.03.2014 г., в общ размер на 5 946.32 лв. – първата от тях била с
размер 730.48 лв. с падеж 21.08.2013 г., а останалите 7 с размер 745.12 лв.
всяка.
С молба от 17.12.2019г. ищецът е
уточнил, че претендираната договорна лихва в размер
на 13 383.59 лв. се състои от възнаградителна
лихва в размер на сумата от 12 713.09 лв., считано от 21.09.2013г. и
наказателна лихва в размер на 670.50 лв., считано от 21.05.2014г.
Предвид изложеното „Ю.Б.“ АД претендира да бъде признато за установено, че
ответникът дължи главница в размер на 65 745.91 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 09.02.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, 13 383.59 лева – договорна лихва за периода от 21.09.2013 г. до
09.02.2015 г., 40 лева – такси за периода 10.10.2013
г. до 09.02.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен
отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът
оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. В тази връзка
оспорва да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, като счита
уведомяването на длъжника за това за ненадлежно. Оспорва ищецът да е изпълнил
задълженията си по кредита. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания. Оспорва
истинността на представените с исковата молба писмени доказателства.
По делото е постъпила
допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът поддържа
изложеното в исковата молба. При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен, претендира ответникът
да бъде осъден да заплати сумите на
основание неизпълнение на процесния договор за кредит
в размер по претенцията за установителните искове.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, както и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за банков кредит
– Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № 1372 от
08.11.2005 г., „Българска пощенска банка“АД
– в качеството й на кредитор, се е задължила да предостави в заем на ЕТ„С.М.Р.“,
сумата от 60 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като
кредитът е предоставен във формата на кредитна линия. Установен е срок на
договора – за ползване и погасяване на кредита, от 120 месеца, считано от
откриването на заемната сметка – чл. 1, ал. 2. В чл. 2 от договора е предвидено
правото на кредитополучателя да погасява изцяло или частично задълженията си по
главницата, както и да ползва отново средства по кредита до максимално
разрешения размер. В чл. 3 е установен размерът на дължимата от
кредитополучателя договорна лихва и равняващ се на сбора от действащия базов
лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ и договорна лихвена надбавка в размер на
0,5 пункта. Съгласно чл. 4 от договора, при просрочие
на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при обявена предсрочна
изискуемост, договорната лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главницата в размер на 10 пункта. В чл. 24 е
предвидено правото на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неизпълнение от страна на кредитополучателя, включително и погасяване на
дължимите от него вноски в срока за това.
В подписано от страните по договора Приложение от
22.11.2005 г. е удостоверено откриването на заемната сметка по Договора на
22.11.2005 г.
С допълнителен Анекс № 2 от 02.01.2006г. страните по
договора са постигнали съгласие за продължаване срока на действието му с една
година, считано от 22.11.2006г.
С Анекс № 3 от 19.09.2007г. е било договорено отмяна
на продължаването на срока на договора съгласно Анекс № 2, както и увеличаване
размера на предоставената на кредитополучателя кредитна линия от 60 000
лв. на 120 000 лв. Променен е размерът на договорната лихва, като е
предвидено същата да се равнява на сбора от действащия в Банката БЛПМФ намален
с 0.5 пункта.
С Анекс № 4 от 20.09.2011г. е установен начинът на
погасяване на дължимото от кредитополучателя при продажбата на служещия за
обезпечение имот, като е продължен срокът за погасяване на кредита до
22.11.2019г. Установен е 12 месечен период за облекчено погасяване на кредита,
считано от влизането в сила на анекса. Приложен е погасителен план в
съответствие с предоговарянето.
С Анекс № 5 от 26.03.2013г. е преуредено
плащането на непогасения остатък по кредита, като е договорено задължението на
кредитополучателя за внасяне еднократно на сумата от 3 000 лв., но не
по-късно от 30.03.2013г., като внасянето на тази сума е задължително условие за
влизане в сила на анекса и започване на периода на облекчено погасяване на
дълга. Приложен е погасителен план до края на срока на издължаването – до
22.11.2019г.
По делото е представена Нотариална покана рег. № 5924
от 2014г. на нотариус М.Г. с рег. № 622 на НК и район на действие СРС,
адресирана от „Ю.Б.“АД до ЕТ“С.М.Р.“, с обективирано
в нея волеизявление относно констатирани непогасени просрочени задължения към 26.03.2014г. по
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща
линия – плюс“ от 18.11.2005г., както и относно обявяване на неизплатения
остатък от кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от получаването на
поканата и възлизащ, съответно на сумата от 65 745.91 лв. – главница;
сумата от 5 325.29 лв. – договорна лихва; сумата от 40 евро – такси, както
и законната лихва за забава върху главницата, считано от получаването на
поканата, като е определен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Получаването
на поканата е обективирано в разписка от 23.04.2014г.
Налице е и нотариално удостоверяване за получаването на поканата на 23.04.2014г.
По делото е изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/, заключението по която съдът кредитира като компетентно и пълно, кореспондиращо
с останалите доказателства по делото. От изложеното в експертизата се
установява, че общият размер на сумите по кредита по счетоводните данни на
банката към 09.02.2015г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за забавно изпълнение по чл. 417 ГПК, възлиза на 79 169.50 лв. За
периода след това са отчетени плащания по дълга по кредита в общ размер на
70 979.53 лв. За този период /09.02.2015г. – 13.01.2021 г./ са отчетени и
плащания за погасяване на начислената законна лихва в размер на сумата от
30 858.58 лв. от общия размер на дължимата такава от 31 786.77 лв., както и за погасяване на
начислено вземане за съдебни разноски в размер на 9 114.57 лв., от което
са погасени 6 819.18 лв. При това положение, общият размер на непогасените
суми по кредита към 13.01.2021г. възлиза на 8 189.97г., а непогасената
законна лихва възлиза в размер на 928.19 лв.; непогасените съдебни разноски - в
размер на 2 295.39 лв. Според експертизата, размерът на дълга според
счетоводството при банката към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК възлиза на 65 745.91 лв. – главница;
12 713.09 лв. – възнаградителна лихва, 670.50
лв. – лихва за забава и 40 лв. – такси, като плащанията за погасяване на тези
суми за периода от 09.02.2015г. до 13.01.2021 г. са, както следва: 57 595.94 лв. –
главница, 12 713.09 лв. – възнаградителна лихва и 670.50 лв. – лихва за забава.
Размерът на дълга към датата на изготвяне на експертизата е 8 149.97 лв. –
главница, 40 – такси. Непогасената законна лихва е в размер на 928.19 лв., а
непогасените съдебни разноски възлизат на 2 295.39 лв. Последното
извършено плащане по кредита е от 07.01.2014г., след която дата
кредитополучателят е преустановил плащанията си. Вещото лице е възприело дата
на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – 23.04.2014г.
При така установената
фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на предявените в настоящото производство
искове е установяване съществуване вземанията за главница, лихви и разноски по
издадена на 16.02.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д.№ 6539/2015г. по описа на СРС, 24 състав. Видно от
материалите по приложеното заповедно производство, срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника в указания 14-дневен срок за
това, което е породило правният интерес у ищеца да предяви исковете си по реда
на чл. 422 ГПК.
В тежест
на ищеца по делото е да
докаже възникване на правоотношение по договор за
кредит с твърдяното от него съдържание,
предоставянето на сумата, усвояването на кредита от
кредитополучателя, размера на задълженията за главница, договорна
възнаградителна и наказателна
лихва, включително предпоставките, уговорени в договора за промяна на годишния лихвен
процент, настъпване падежа на вземането за главницата и предпоставките за изискуемост на
вземанията за договорна лихва; изпадането на ответника в забава да плати.
В тежест
на ответника е да докаже, че
задълженията са погасени своевременно.
От събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност се установи, че между „Българска пощенска банка“АД /с ново
наименование „Ю.Б.“АД/ - от една страна, в качеството му на кредитодател,
и от друга страна – ищеца, като кредитополучател, е бил сключен договор за
банков кредит на 08.11.2005 г. под формата на кредитна линия при установена
сума за кредитния лимит, до който кредитополучателят може да разполага – от
60 000 лв., която впоследствие е била увеличена на 120 000 лв. при
допълнително договаряне между страните при подписване на Анекс № 3 от
19.09.2007г. Уговаряно е неколкократно продължаване срока на договора, който
първоначално е бил за 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка,
като в Анекс № 4 и Анекс № 5 е предвидено срокът му на действие да бъде до
22.11.2019г.
Банката се е задължила да предостави в заем сумата по
кредита, при условията установени в договора, а кредитополучателят се е задължил
да я върне, ведно с дължимото възнаграждение срещу това в размер на договорната
възнаградителна лихва. При предсрочна изискуемост по
кредита е договорено начисляването и на наказателна лихва под формата на
неустойка, обезпечаваща изпълнението по договора от страна на
кредитополучателя.
За установяване дължимите суми по договора за кредит,
в това число главница, договорна лихва, такси във връзка с обслужването му, по
делото е изслушана ССЕ, заключението по която не е било оспорено от страните и
съдът напълно кредитира.
От заключението по ССЕ се установи, че последното
извършено плащане по погасяване задълженията по кредита е от 07.01.2014г.
Съобразно установеното в чл. 3, ал. 4 от
Договора, начислената възнаградителна лихва е платима
на 21-во число за всеки месец. При това положение, ответникът е изпаднал в
забава да плати на 22.01.2014г. Не се установява плащането на дълга по договора
след тази дата.
В разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е предвидена
възможността банките да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 ГПК, след като обявят задълженията по сключените от тях
договори за кредити за предсрочно изискуеми, в случай, че това бъде договорено
между страните. Необходимо е наличието на две предпоставки – неплащане на вноски
по кредита според договорения падеж и размер, както и длъжникът да е бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Съдържащата се в договора
предварителна уговорка между страните за настъпване на предсрочна изискуемост
на вземанията и без уведомяване от страна на банката не поражда действие между
страните до достигане волеизявлението на банката до длъжника, че е упражнила
това свое право. Единствено при наличието на тези предпоставки в тяхното кумулативно единство,
а именно осъщестяване на условията за настъпване на
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, упражняване правото на
банката за обявяване настъпилата предсрочна изискуемост и достигането на това
нейно волеизявление до знанието на длъжника, може да бъде прието, че
задължението по остатъка от дълга по кредита е станало изискуемо и подлежи на
изпълнение. В този смисъл т. 18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2014г.,
ОСГТК на ВКС.
С оглед неизпълнение плащанията по договора за кредит,
ищецът – в качеството си на кредитодател, е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Този факт съдът приема за
установен от заявеното в приобщената към доказателствата по делото нотариална
покана, в която е обективирано волеизявлението на
Банката в този смисъл. Видно от съдържанието на документа, в същия са посочени
дължимите суми и основанието за възникването им, както и намерението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради настъпване на
предпоставките за това. Установи се достигане на волеизявлението до адресата по
поканата с подписване на разписка за получаването й от кредитополучателя, който
факт е удостоверен и от отбелязването на нотариуса, имащо характер на официален
свидетелстващ документ и ползващ се с материална доказателствена
сила. Установи се датата на получаване на поканата – 23.04.2014г., от когато и
с оглед достигналото волеизявление, отправено от Банката, към тази дата е
настъпила предсрочната изискуемост, предвид и установеното неизпълнение от
страна на кредитополучателя.
Правото на Банката да обяви предсрочна изискуемост на
кредита е регламентирано в разпоредбата на чл. 432 ТЗ.
Предсрочната изискуемост като приложим институт
поражда правните последици на настъпила изискуемост на целия остатък от
непогасените задължения по договора за кредит в размера, в който е бил
предоставен на кредитополучателя. В този смисъл, изискуема става предоставената
сума по главницата, като възнаграждение за ползването й в размер на договорната
лихва не се дължи. С отправеното
волеизявление до кредитополучателя се иска връщане незабавно на заетата сума по
договора – даденото в заем, като при настъпване на предсрочната изискуемост по
кредита длъжникът се поставя в забава, за което може да бъде претендирано обзещетение в
приложение нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В експертизата си вещото лице е изложило варианти по
поставените му задачи именно във връзка с прилагането на предсрочната
изискуемост – в случаите на наличието или липсата на предпоставките за това. В
частта при възприета настъпила предсрочна изискуемост към 23.04.2014г. вещото
лице е отразило, че според счетоводството на Банката, в периода след това са
били начислявани и погасителни вноски, при което настоящият съдебен състав
намира, че би се достигнало до неоснователно обогатяване на Банката при
легитимирането си като кредитор по вземания, начислени едновременно като
дължими такива по погасяването на кредита при изправност на кредитополучателя,
както същевременно и събиране на сумите при настъпила предсрочна изискуемост,
при прилагане на съответните неблагоприятни последици за това, включително и
начисляването на наказателна лихва. В този смисъл, като част от дължимото по
договора, когато вземането стане изискуемо преди настъпване на първоначално
договорения падеж, не следва да бъде причислявана дължимата възнаградителна
лихва. Същата е предвидена като насрещна престация,
дължима в полза на Банката срещу предоставения банков кредит и предвид
възмездния характер на договора. Размерът на лихвата се приравнява на дължимото
възнаграждение за периода, в който отпуснатият паричен ресурс е предоставен за
ползване под формата на паричен заем, като размерът на възнаграждението е
определен в договора за кредит под формата на лихва. При настъпилата предсрочна
изискуемост и с оглед възникване задължението на кредитополучателя да върне
цялата усвоена от него главница към момента на настъпването й и преди изтичане
срока на договора, се е погасило правото му да я ползва, поради което не следва
да дължи и възнаграждение за това.
Предвид гореизложеното в мотивите, настоящият съдебен
състав намира, че за установяване дължимия размер на сумите по исковата
претенция следва да бъде кредитирано изложеното в заключението по ССЕ в
предложения алтернативен вариант – за остатъка от непогасената главница, без да
бъдат начислявани възнаградителни лихви, а лихвите за
забава да се начисляват върху цялата непогасена главница. Дължими са
65 745.91 лв.- главница; 5 995.51 лв. – възнаградителна
лихва; 12 770.35 лв. –лихва за забава, като в това число 12.72 лв.,
начислена върху установения остатък непогасена главница към 23.04.2014г. и
12 757.63 лв., начислена за периода 24.04.2014г. – 08.02.2015г. върху
цялата предсрочно изискуема непогасена главница от 65 745.91 лв., както и
40 лв. – такси по обслужване на кредита.
Предвид установения размер на сумите платени за
погасяване задълженията по кредита, и доколкото размерът на законната лихва за
забава надвишава този на възнаградителната лихва,
следва да бъде приложен редът за погасяване на нееднородни вземания предвиден в
нормата на чл. 76 ЗЗД, доколкото плащане за възнаградителна
лихва е било извършено със суми надвишаващи установената дължима такава по процесния кредит.
При разглеждане основателността на предявените искове
следва да бъдат взети предвид фактите, установени до приключване на съдебното
дирене, като в случая извършваните плащания по кредита.
Според установеното от експертизата, остатъкът на
дължими и непогасени задължения по процесния кредит
възлиза на сумата от 8 149.97 лв. – главница; 5 382.27 лв. – законна
лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 24.04.2014г. до
08.02.2015г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, имащо характер на подаване на искова молба/ и 40 лв.
– такси по кредита. Предметът на предявената искова претенция, обаче, не
включва и законната лихва за забава за посочения период /до 08.02.2015г./,
поради което отнесените плащания за погасяване на това задължения следва да
бъдат пренасочени за погасяването на други установени дължими вземания.
Установеното плащане по лихвата вещото е възприело в размер на сумата от
6 717.58лв. /извън претенцията на ищеца/. Предвид законоустановения
ред за погасяване на нееднородни вземания, за погасени с тази сума следва да се
считаТ вземането за главницата, като
най-обременително и лихвоносно задължение, като възприетият непогасен остатък
от вещото лице от 8 149.97 лв. следва да бъде редуциран със сумата от 6 717.58лв.,
при което остатъкът непогасена главница съдът приема, че възлиза на сумата от
1 432.39 лв.
Предявените в кумулативно съединение установителни искове следва да бъдат уважени за сумата от 1 432.39
лв. – непогасена главница по кредита и сумата от 40 лв. – кредитна такса, като
бъдат отхвърлени за разликата до пълния претендиран
размер на главницата, като на отхвърляне подлежи и иска за възнаградителна
лихва в пълния му размер по претенцията.
Дължи се и законната лихва върху главницата за
периода, считано от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Относно
разноските: С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски в производството съответно на
уважената част от предявените искове. Така от общия размер на сторените
разноски в производството от 2 631.79 лв., от които 1631.79 лв. – държавна
такса, 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 700
лв. – депозит за вещо лице, следва да му бъдат присъдени 236.86 лв.
В
заповедното производство са поискани и доказани разноски в размер на 1583.39 лв. за държавна такса и 2061.05 лева
- адвокатско възнаграждение. От заключението по ССЕ се установи частично
плащане по така установения размер на разноските, като непогасеният остатък
възлиза на 2 295.39 лв., от който и с оглед изхода на спора, на присъждане
подлежи сумата от 206.59 лв.
Въпреки наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не се
претендират такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ю.Б.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
ЕТ„С.М.Р.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, дължи
на ищеца по Договор за банков
кредит – Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №
1372 от 08.11.2005 г., сумата 1 432.39 лв. – непогасен остатък от главницата по предоставения кредит, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 40 лв. – такси по кредита, за които суми в производството по ч.гр.д.№
6539/2015г. по описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 16.02.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за сумата от 13 383.59 лв.,
както и иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 65 745.91
лв.
ОСЪЖДА ЕТ„С.М.Р.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на
„Ю.Б.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата
236.86 лв. – разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 206.59 лв. - разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: