№ 12737
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта год... в следния
състав:
Председател:ИЛ... В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛ... В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110104809 по описа за 2023 год...
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Е. Г. К. за сумите от: 394,48 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 16.06.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 71,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
03.06.2022 г., 12,44лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2,45 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.07.2019 г. до 03.06.2022 г., съгласно издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по гр.д. №32610/2022г. по описа на Софийски районен съд,113 състав
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: ....................., аб.№ ......, възникнало с ответника като собственик на ½ идеална
част от същия въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, за което не получил дължимата се ½ от цената, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общите условия ответникът е изпаднал в
забава.
Ответникът със срочно депозиран отговор на исковата молба чрез нанзачения му в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявените искове като
недопустими и неосноватлени. Прави възражения за погасителна давност. Оспорва
коректността на изчисленията за размерите на съдебно предявените вземания, като
поддържа, че същите не са съобразени с нормативните предписания и действителното
положение. Оспорва като недоказана пасивната материална легитимация на ответника, като
1
в тази връзка изтъква, че върху имота е налице съсобственост и че не се установявало с кой
от съсобствениците е било налице облигационно правоотношение за процесния период.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Нелбо инженеринг“ ООД не взема
становище по предявените искове. От третото за спора лице „Нелбо“ АД е постъпило
становище за основателност и доказаност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №32610/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, при
което исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в хипотезата на чл.
417, ал. 1 т. 2 ГПК в едномесечния срок за това. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът
намира така предявените вземания за индивидуализирани в достатъчна степен. Ето защо по
предявените искове са редовни и допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства –нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство /на л. 15-16/,
удостоверение за идентичност на имоти с различен административен адрес / на л. 17/,
удостоверение за наследници / на л. 152/, искова молба и решение №87229 от 14.05.2020г. по
гр.д. № 60322/2012г. по описа на СРС, 52-ри състав за целите на настоящето производство
може да се направи извод, че за процесния период ответникът Е. Г. Козарева е била в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството й на съсобственик с ½
идеална част по наследство от К... П.. Я..... на жилището, находящо се в гр. София, на адрес
на адрес ........ По делото не се представят доказателства за това решението, с което е
обезсилено решението за възлагане на жилището на Е. К. и имотът е изнесен на публична
продан, да е обжалвано. Не се установа и публичната продан да е реализирана. На основание
чл. 63 от Общите условия на ищцовото дружество при смърт на клиент - физическо лице,
наследниците са длъжни да го уведомят писмено чрез подаване на заявление за промяна на
партидата, като при липса на споразумение между наследниците, продавачът открива
партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от
удостоверението за наследници. Ето защо възражението в тази връзка, релевирано от
особения представител на ответника с отговора на исковата молба, не може да бъде
споделено.
Съгласно удостоверението за наследници на К... П.. Я....., същата е поч...ла на
19.06.2011г. и е оставила двама наследници по закон – низходящи от първа степен -
ответникът Е. К., и М... К... П.., всяка от които по арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН е придобила по ½
идеална част от оставеното наследство. За задължението на другия наследник също е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр,д, № 32610/2022г., която на основание чл. 414а, ал. 5
ГПК подлежи на обезсилване от заповедния съд поради плащане в срока за доброволно
изпълнение.
2
Ето защо по делото се приема за установено, че за исковия период като клиент на
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия по арг. от чл. 30 ЗС ответникът Е. К. в качеството й на
съсобственик на процесния имот отговаря за ½ част от разходите за същия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
3
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Нелбо“ ЕАД,
който извод следва от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е
доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от
неизпълнението на собственото си задължение.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното. По данни на ФДР дяловото разпределение в блока е извършвано след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите. За процесния период ФДР е посещавала имота през годишните отчети, при
което с изключение на 2019г, са попълнение документи за главен отчет. Вещото лице дава
заключение, че отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки. По данни на ФДР в
процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители. Има
щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ съгласно НТ. В имота
не се ползва топла вода и няма монтирани водомери. Вещото лице е посочило детайлно как
са формирани сумите за отопление от щранг-лирата и за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация ТЕ, като е достигнало до извода, че изискванията на действащата през периода
нормативна уредба са спазени. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и
отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.
Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на
сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че
от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите прем...ват
топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане.
Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по
т. д. № 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ),
като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата
(чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на
потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от
потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
4
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. " В допълнение, с
Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С 708/17 и С725/17 Съдът на Европейския
съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на
апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата
на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва
сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за
всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за
процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период е в общ размер на 788,96 лв.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга
дялово разпределение.
От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период не са налице плащания
от ответника в настоящето производство. Плащането от другия съсобственик е отчетено.
Вещото лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен
период е извършено изравняване на прогнозните стойности.
Тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
5
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 16.06.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 16.06.2019 г., са погасени по давност. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССчЕ е предложения втори варант, доколкото същият е
съобразен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. от една страна и настъпването на
изискуемостта на вземанията съобразно падежа на вземанията по приложимите Общи
условия. Вещото лице по ССЕ е посочило, че за периода м. 02.2019 г. – м. 04.2021 г.
дължимата цена за доставена ТЕ е в общ размер на 618,11 лв., като съобразно дела на
ответника в съсобствеността същата отговаря за полов...та от тази сума. Ето защо
претенцията за топлинна енергия е основателна до сумата от 309,06 лв.и за периода
01.02.2019 г. –– 30.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 394,48 лв. и за
периода 01.05.2018 г. – 31.01.2019 г. искът ще се отхвърли поради частичната основателност
на релевираното възражение за изтекла погасителна давност. Върху уважената главница се
дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвано от ФДР. Размерът на дължимата такса дялово
разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 12,44 лв., което се
установява от приложените писмени доказателства. Давността за тези задължения започва да
тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането
за м. 5.2019 г. е започнала да тече от 01.06.2019 г., и срокът й не е изтекъл преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение при съобразяване със спирането течението
на давноститните срокове в периода на извънредното положение. Ето защо претенцията за
дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи
и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
6
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е
съобразило и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
и размера на непогасената по давност част от вземането за главница.Ето защо искът за
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо ответника е основателен
до сумата от 48,92 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 71,26 лева подлежи на
отвхърляне.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 2,45 лв. за
периода 01.07.2019 г. до 03.06.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в общ размер на 1180 лв. за исковото
произовдтсво, в т.ч. 25 лв. за държавна такса, 300 лв. за особен представител на ответника,
350 лв. депозит за СТЕ, 350 лв. за депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство производството /определено от съда размер от 150 лв. / и 37,50 лв за
заповедното производство, в т.ч. 12,50 лв. за държавна такса и 25 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. От така направените разноски на ищеца по съразмерност ще се присъдят
909,42 лв. за исковото производство и 28,90 лв. за заповедното.
Ответникът не е направил разноски, поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Г. К. с ЕГН ********** с адрес ......... дължи
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните суми: 309,06 лв.,
главница – представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. София, на адрес ......... с аб. № ...... за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., както и сумата
от 48,92лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 03.06.2022 г., и 12,44 лева за цена на извършената услуга по дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
16.06.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. №32610/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цената на доставената топлинна енергия за разликата над
уважения до пълния предявения размер от 394,48 лева и за периода от 01.05.2018г. до
31.01.2019г., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 71,26 лв. и
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата
от 2,45 лева за периода от 01.07.2019г. до 03.06.2022г.
ОСЪЖДА Е. Г. К. с ЕГН ********** с адрес ......... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
по съразмерност за исковото производство в размер на 909,42 лв. и за заповедното
производство в размер на 28,90 лв.
Решението е постановено при участието на „Нелбо инженеринг" ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8