Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 833
гр.
Бургас, 08.06.2021 година
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на
десети май
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от съдия Русева административно дело № 2243/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 256 и сл. АПК и е образувано по жалба на И.Н.Р.,***, против бездействие на
началника на Затвора – Бургас по подадена от жалбоподателя жалба-сигнал с вх.№
2926/11.08.2020 г., в която са били описани лоши условия на живот в обитаваното
от жалбоподателя помещение в затвора – Бургас, както и отказ да му се
предостави адекватно лечение от д-р Г.– общопрактикуващ лекар при затвора.
Жалбоподателят излага, че по подадената жалба-сигнал не са предприети никакви
действия от страна на началника на затвора, че това е довело до написване на
жалби от Р. до различни институции /РЗИ Бургас и Окръжна прокуратура Бургас/,
които не са били администрирани съгласно Правилника за документооборот, архивна
и административна дейност от страна на ответника, като липсват доказателства
същите да са достигнали до знанието на съответните адресати и Р. не е запознат
дали същите са взели някакво отношение по тях, и ако са взели – какво. В тази
връзка, искането в жалбата, конкретизирано в молба-уточнение вх.№
1101/01.02.2021 г., е да се задължи началника на Затвора – Бургас да извърши за
сметка на затвора ремонтни дейности, с които да отстрани наличните влага и
мухъл и падаща мазилка в помещението, обитавано от жалбоподателя, като го
приведе в състояние, годно за обитаване; да се задължи началника на Затвора –
Бургас да бъдат заведени по установения ред подадените от Р. ***, като
представи на жалбоподателя входящите номера на подадените от него жалби, както
и да представи съответните становища, взети от сезираните органи, както и
жалбоподателят да бъде уведомен за предприетите действия по жалбите.
С нарочна молба вх.№
4571/28.04.2021 г. жалбоподателят отново е уточнил жалбата си, като това
последно уточнение е прието с протоколно определение от с.з. на 10.05.2021 г.
Съгласно последното уточнение на жалбата, жалбоподателят не поддържа искането
си за задължаване на ответника да извърши ремонтни дейности в обитаваното от
него помещение, като по отношение на останалите искания, прави следните
уточнения:
1.
По подадената от него
жалба-сигнал с вх.№ 2926/11.08.2020 г. до началника на затвора липсва
произнасяне, поради което с настоящата жалба се иска да бъде задължен
ответникът да се произнесе по тази жалба-сигнал;
2.
На посочена в жалбата
дата – 04.08.2020 г., Р. е изложил оплаквания за дентално заболяване, но му е
отказан медицински преглед при зъболекар, като това не е документирано в
здравното му досие, заболяването му не е диагностицирано и не е отразено в
здравния му картон като проведено лечение. Изложено е било също оплакване за
проблем с гръбначния стълб, което също не е било документирано, не е било
диагностицирано от лекар специалист и не е било проведено съответно лечение /в
тази връзка не е направеното конкретно
искане от съда/;
3. Във
връзка с посочените в жалбата лоши условия на живот се сочи неизпълнение на
задълженията на санитарен инспектор от медицинския център да извърши проверка
на условията на живот и мониторинг на определени заболявания, като с
жалбата-сигнал се иска представянето на доклад дали има връзка между
заболяванията и условията на живот.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с назначен процесуален представител по реда на Закона за
правната помощ, ангажира доказателства и
моли за уважаване на жалбата.
Ответникът – началник на Затвора – Бургас, чрез ст.ю.к.Г.оспорва
жалбата по всички нейни пунктове, като заявява, че по подадената жалба-сигнал с
вх.№ 2926/11.08.2020 г. началникът на Затвора – Бургас се е разпоредил да бъдат
извършени проверки съгласно правомощията му чрез поставяне върху жалбата-сигнал
на резолюция в този смисъл, поради което не е налице бездействие от негова
страна, а съответните проверки по пунктовете в жалбата-сигнал са приключили с
докладни записки на ангажираните с тях служители. По отношение на твърдяните
дентални и др. заболявания, които се твърди, че не са били документирани, се
възразява, че това излиза извън предмета на първоначалната жалба, в която са
липсвали подобни оплаквания, като не се оспорва твърдението на жалбоподателя,
че такива оплаквания не са били заведени в медицинския му картон и че същият не
е бил лекуван във връзка с тях, като се твърди, че е нямало такива оплаквания.
По отношение на твърденията на жалбоподателя, че жалбите му до РЗИ Бургас и до
ОП Бургас не са били придвижвани, се възразява със становището, че жалба на Р.
не е предавана на отдвтеника за изпращане до РЗИ Бургас, е тази до ОП Бургас е
била придвижена по надлежния ред.
В с.з. процесуалният представител на
ответника пледира за отхвърляне на жалбата, ангажира доказателства и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По отношение на
изложеното в молба-уточнение вх.№ 4571/28.04.2021 г. за липса на медицинско лечение на
жалбоподателя по повод негово
оплакване от 04.08.2020 г., във връзка с което твърдение няма формулирано и
искане до съда, съдът намира, че тези твърдения не са били предмет на
първоначалната жалба, по която е образувано настоящото производство, нито част
от петитума на същата. Посочените оплаквания и липса на адекватно лечение не са
били предмет и на жалбата-сигнал с вх.№ 2926/11.08.2020 г. Ето защо, тези
твърдения не са част от предмета на настоящото дело и по тях съдът не дължи
произнасяне.
По останалите оплаквания в жалбата и в молбата-уточнение,
съдът намира следното:
На 11.08.2020 г. Р. е подал до началника на Затвора – Бургас
жалба-сигнал с вх.№ 2926/11.08.2020 г. /л.44-л.45/, в която се е оплакал от
лошите условия на живот, при които лишените от свобода изтърпяват наказанието
си в първа зона с повишена сигурност /І ЗПС/ в Затвора - Бургас. Изложил е
опасенията си, че лошите условия на живот са причината за отключването на
редица заболявания сред лишените от свобода в тази зона, като е цитирал и
разговор в тази връзка с д-р Г., общопрактикуващ лекар в Затвора, в рамките на
който Р. я е помолил да документира писмено извода си, че именно лошите условия
на живот са причината за заболяваемостта сред лишените от свобода, но тя е
отказала. В тази връзка, с жалбата-сигнал Р. е отправил няколко искания към
началника на затвора:
1. Да
бъдат задължени служителите към Медицинския център в затвора, изпълняващи
длъжността „санитарен инспектор“, да извършат проверка и подробно да
документират установеното, вкл. относно използваното като баня помещение в
складовата част;
2.
Да се задължи д-р Г.да
извърши мониторинг върху лишените от свобода в І ЗПС и върху изведените в
последните 4 г. относно заболяванията им и да направи анализ и доклад относно
свързаността на тези заболявания с условията и режима, при които се изтърпява
наказанието, както и дали същите оказват въздействие върху евентуално лечение;
3.
Да се задължи ИСДВР /инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа“/ на І група да изготви доклад за
условията в І ЗПС съобразно подадените оплаквания от осъдените, вкл. за
спорните дейности, социални дейности, условия по време на престой на открито и
уреди за спортуване и организирани спортни мероприятия от администрацията;
4.
Да бъде запознат Р. с
дневник, както и дали изобщо медицинския център води регистър относно
спиранията на вода, аварии, неработеща пералня, случаите на невъзможност да се
проведе престой на открито и дните, през които това е компенсирано, условията
на престой на открито, проведени дезинфекционни и дезинсекционни мероприятия,
мониторингови и антипандемични дейности през изминали периоди;
5.
Да бъде информиран Р.
за извършената проверка и действия, с молба копие от жалбата-сигнал да се
изпрати до директора на РЗИ Бургас с молба да бъде извършена проверка по
изнесеното оплакване, вкл. поради пандемията от коронавирус; жалбоподателят е
помолил и да му се предостави изходящ регистрационен номер по жалбата му към
РЗИ Бургас;
6.
Да се изпрати копие от
жалбата му до Окръжна прокуратура Бургас, която съобразно законовите си
правомощия да извърши проверка относно твърдяното бездействие на служителите от
медицинския център към затвора; помолено е да се предостави на Р. изходящия
регистрационен номер и на тази кореспонденция.
Жалбата-сигнал е разгледана от
началника на затвора на 14.08.2020 г., който е поставил върху нея резолюция за проверка
по оплакванията, която е била изпълнена. В резултат на възложената проверка, по
преписката са налични изготвени 2 бр. докладни записки – рег.№ 2926/21.08.2020
г. на мед.фелдшер Р. П. при МЦ Бургас и рег.№ 2926/21.08.2020 г. от д-р Г.– ОПЛ
при Затвор Бургас /л.15-л.17/.
В докладната записка на
мед.фелдшер Р. П. е записано, че длъжностната характеристика на медицинския
фелдшер включва изпълняване на длъжността „санитарен инспектор“ на затвора, че
ежемесечно, понякога 2 пъти в месеца лицето прави периодични проверки на
определени етажи и групи за хигиената и състоянието на спалните помещения, като
констатираното вписва в Санитарен журнал, препис от който представя към
докладната записка /л.42-л.43/. Описано е също, че на 06.01.2020 г. е направена
проверка за санитарно-хигиенното състояние на общата тоалетна, банята и
помещенията на І ЗПС, като е констатирано, че навсякъде се поддържа много добра
хигиена, изключение от която е било спално помещение № 124 – на л.св.И.Р.
/разхвърлени вещи около телевизора, отпадъци на земята, за което е била
направена забележка/; на 18.08.2020 г. /т.е. след разпореждане на проверката по
жалбата-сигнал/ отново е била направена проверка за санитарно-хигиенното
състояние на І ЗПС, като отново е констатирано, че хигиената във всички спални
помещения е била на много високо ниво, вкл. обща баня, тоалетна и коридор,
които са били чисти, като отново е направило изключение спалното помещение №
124 на Р., в което хигиената била на много ниско ниво /по земята имало
разхвърлени вещи, отпадъци, празни бутилки, кошът за отпадъци бил по средата на
помещението, мивката била мръсна и пълна с неизмита посуда, в тоалетната
хигиената била много лоша/. Посочено е, че във всички спални помещения на
отделни места по стените и тавана има паднала мазилка, влага – около сифоните в
тоалетните зад тоалетното гърне, а в спално помещение № 123 хигиената била
образцова.
В докладната записка на д-р Г.– ОПЛ при затвора, е
записано, че същата работи по договор със Затвора Бургас, НЗОК и БЛС, като в
задълженията й не се включва мониторинг или скрининг на определени заболявания;
лицето не познава условията в затвора и не е нейно задължение да ги свързва със
заболяванията на лишените от свобода; опровергава се част от изнесеното от Р. в
жалбата-сигнал като факти /напр. че на част от лишените от свобода им предстои
ампутация на крайник/, като се заявява, че всички се лекуват съобразно
правилата за добра медицинска практика.
Върху докладната записка на д-р Г.е
поставена резолюция на началника на затвора от 27.08.2020 г., адресирана до ИСДВР,
задължаваща го да запознае л.св. Р. с докладните записки от д-р Г.и от м.ф. П.срещу
подпис и да изпрати копие от преписката в Окръжна прокуратура Бургас. Резолюцията
на началника на затвора от 27.08.2020 г. също е била изпълнена, тъй като видно
от преписката, на 01.09.2020 г. на л.св. Р. са били предоставени срещу подпис
за запознаване докладните записки, изготвени от д-р Г.и от м.ф. Попова /л.16 и
л.40/, като Р. се е подписал със забележката, че не е запознат с договорните
задължения на д-р Г.и не може да вземе отношение по написаното от нея, но
оспорва изнесеното от м.ф. Попова по отношение на лошата хигиена в неговото
спално помещение, като описва какво е било действителното му състояние и
твърди, че в никакъв случай не е било нехигиенично.
Въз
основа на така установената фактическаа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 256, ал.1 АПК, бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт може да се оспори безсрочно,
като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуални
административни актове. Съгласно ал.2, неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му. Според ал.3, съдът с решението си осъжда административния орган да извърши
действието, като определя срок за това, или отхвърля искането.
Съгласно чл.276, ал.1 ЗИНЗС, всеки
лишен от свобода и задължан под стража може да иска:
1. прекратяване на действия и
бездествия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл.3;
2. извършването на действия с
цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3;
Според ал.2, липсата на изрично
формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не
е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на
чл.3.
Предвид така описаната нормативна
уредба, и с оглед направените искания в жалбата-сигнал от 11.08.2020 г. до
началника на Затвора – Бургас, а и предвид петитума на жалбата в настоящото
производство, съдът счита, че исканията на жалбоподателя по делото не са с
правно основание чл.276 ЗИНЗС, а чл. 256 АПК, предвид предмета на самата жалба
– да се задължи ответника да предприеме действия във връзка с жалбата-сигнал и
изнесеното в нея, да бъде уведомен жалбоподателят за резултата от проверките,
да бъдат проидвижени негови жалби до други институции.
Жалбата-сигнал с вх.№ 2926 е подадена
до ответника на 11.08.2020 г., а настоящата жалба е входирана в съда на
10.09.2020 г., като е била подадена по пощата с дата на пощенското клеймо
09.09.2020 г. Предвид оплакванията в жалбата, следва да се приеме, че
жалбоподателят е недоволен от бездействието на ответника по поискано от Р.
фактическо действие – а именно, да разпореди извършването на проверки,
изготвянето на доклади във връзка с условията на живот в затвора, извършването
на мониторинг от д-р Г.. Съдебната практика приема, че в случай на поискано
извършване на фактическо действие, срокът по ал.2 на чл. 256 АПК за оспорване
на бездействието по направеното искане започва да тече след изтичането на
14-дневния срок от подаване на искането, в рамките на който срок
административният орган има време да реагира и да извърши исканото фактическо
действие. В този смисъл, подадената на 09.09.2020 г. жалба на Р. против
твърдяните бездействия на ответника е в срока по чл. 256, ал.2 АПК и е подадена
при наличие на интерес от обжалване.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на същата е твърдяно
бездействие от страна на ответника – началник на затвора Бургас, което
представлява отказ да се извърши поискано фактическо действие, като за да бъде
основателна жалбата, следва да е отправено такова искане за извършване на
фактическо действие, задължението за извършване на това фактическо действие да
произтича от закон и ответникът да не го е изпълнил.
По преписката се установява, че не е
налице такова бездействие. По подадената жалба-сигнал е разпоредена проверка,
която е приключила с 2 бр. докладни, с което съдът намира, че ответникът е
процедирал съгласно поисканото с пунк 1 и пунк 2 от жалбата-сигнал. По пункт 1
от жалбата-сигнал е разпоредил извършването на проверка относно условията на
живот в І ЗПС от длъжностните лица, изпълняващи длъжността „санитарен
инспектор“ /в случая това е м.ф. Р. П., като проверката е действително
извършена на 18.08.2020 г., видно от докладната й записка/ и да се документира
установеното /което също е сторено, чрез вписването на констатациите в
санитарния журнал – обстоятелство, което жалбоподателят също не оспорва и се
доказва от приложените на л.42-л.43 доказателства/; относно поискания
мониторинг в пункт 2 от жалбата, отново са поискани обяснения от д-р Г., която
в писмен вид е обяснила, че няма подобно задължение съгласно сключения договор
със затвора, НЗОК и БЛС. Това е видно и от приложения на л.127 от делото
Протокол за служебен избор на изпълнител на първична извънболнична медицинска
помощ, поради което и липсва законово основание началникът на затвора да
задължава общо практикуващият лекат към затвора да извършва подобен мониторинг,
следователно – не може същият да бъде обвинен в бездействие по този въпрос.
Относно поисканото в пункт 3 от
жалбата-сигнал – да се задължи ИСДВР да изготви доклад за условията в І ЗПС
съобразно подадените от осъдените оплаквания, вкл. за спортни дейности, условия
по време на престой на открито и уреди за спортуване и организирани спортни
мероприятия от администрацията, следва да се има предвид, че липсва законова
норма /както в ЗИНЗС, така и в ППЗИНЗС/, която да задължава ИСДВР да изготвя
такива доклади. В отделни разпоредби – чл.64, ал.2 ЗИНЗС, чл. 64а, ал.2 ЗИНЗС,
чл.66, ал.2 ЗИНЗС, чл.67, ал.1, т.2 ЗИНЗС се предвижда изготвянето на становища
от ИСДВР, но същите касаят винаги наблюденията върху конкретно лице и
поведението му по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ /а
не условията в затвора/ и са свързани с промяна на режима му на изтърпяване на
наказанието, респ. с мястото на изтърпяване на наказанието. След като липсва
законова норма, която да задължава ИСДВР да изготвя подобен доклад, поискан от Р.,
то липсва и задължение на ответника да изисква такъв доклад от ИСДВР, поради
което и непроизнасянето по този пункт от жалбата, чрез задължаване на ИСДВР да
изготви поискания от Р. доклад, не представлява бездействие по искано
фактическо действие, тъй като законът изобщо в случая не предписва задължение
за подобно поведение. След като законът не предписва задължение за извършване
на поисканото фактическо действие, не може да има и бездействие по смисъла на
чл. 256, ал.2 АПК. Въпраки това, по преписката е налично становище
/л.124-л.125/, в което по повод конкретно разпоредената от началника на затвора
проверка по оплакванията в жалбата-сигнал, ИСДВР е изготвил кратък доклад по
въпроса, повдигнат от Р..
По пункт 4 от жалбата-сигнал и
поисканото от Р. да бъде запознат с дневник, респ. дали в МЦ се води регистър
за спирания на вода, аварии, неработеща пералня и прочие, следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 76, ал.1 ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода
могат да искат информация за: 1. въпроси, свързани с изпълнението на присъдата;
2. размера на изтърпяната част на наказанието; 3. възможностите за облекчаване
условията на изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и условно
предсрочно освобождаване. Липсва законова норма, която да дава право на лишения
от свобода да изисква всякаква по рода си информация от ответника, и в частност
– поисканата в пункт 4 от жалбата-сигнал. Следователно, не е налице и
корелативно задължение на ответника да изпълни това искане на жалбоподателя, и
като не се е произнесъл по него, не е бездействал по смисъла на чл.256, ал.2 АПК.
Що се отнася до искането в
жалбата-сигнал Р. да бъде уведомен за извършената проверка и предприетите
действия /пункт 5 от жалба-сигнал/, и това е сторено /макар ответникът да е
нямал подобно задължение/, видно от забележката от 01.09.2020 г., че Р. е
запознат срещу подпис с резултатите от проверката, документирани в двете
докладни. Както е прието и в мотивите на Решение № 5902/17.05.2021 г. по адм.д.
№ 11493/2020 г. на ВАС, ІІІ отд., липсва законова норма,
която да задължава началника на затвора да уведомява лишения от свобода за
резултатите от извършените проверки.
По пункт 6 от жалба-сигнал – по отношение
на искането копие от жалбата-сигнал да се изпрати в ОП Бургас и в РЗИ Бургас,
като на Р. се предостави изходящ регистрационен номер на съответната
кореспонденция с тези институции, следва да се има предвид, че изпращането на
преписката до ОП Бургас е разпоредено с резолюция на началника на затвора от
27.08.2020 г. /л.38/, като това е изпълнено, видно от приложеното по делото на
л.75 писмо до Окръжна прокуратура – Бургас. Така че, твърдяното бездействие
относно изпращането на подадената жалба-сигнал от 11.08.2020 г. до ОП Бургас не
се доказва.
Следва да се има предвид, че липсва
разпоредба в ЗИНЗС, ППЗИНЗС, както и в приложените по делото на л.131-л.146,
л.165 Правила за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГД
„Изпълнение на наказанията“ и териториалните служби, утвърдени от тлавния
директор на ГД „ИН“ – София, съгласно която началникът на затвора да е длъжен сам
да разпраща кореспонденция на лишен от свобода, а в случая такава дори не му е
предадена, доколкото молбата е била да се копира жалбата-сигнал и да се подаде
до РЗИ Бургас и до ОП Бургас /каквото задължение началникът на затвора също
няма/. Още по-малко има началника на затвора задължение да информира лицето,
отправило подобно искане, за изходящия регистрационен номер на
кореспонденцията. В този смисъл, неоснователно е твърдяното бездействие по
пункт 5 и пунк 6 от жалбата-сигнал, тъй като началникът на зактвора няма
подобни задължения по закон.
С
оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид направеното от ответника искане, на осн.чл.143,
ал.4 АПК вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Н.Р.,***,
против бездействия на началника на Затвора – Бургас по подадена от
жалбоподателя жалба-сигнал с вх.№ 2926/11.08.2020 г.
ОСЪЖДА И.Н.Р. с ЕГН **********
с адрес *** – Затвора – Бургас, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ –
София сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: