РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Перник , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720200925 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 573339-F577535 от
21.04.2021г. (НП), издадено от началник на отдел „Оперативни дейности”-
София в Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на
НАП), с което на „Беки-91” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Клемент Готвалд, бл.19, вх. А, ет.2, ап.3, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв (три хиляди лева) на
основание чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на
Министерство на финансите (Наредбата), вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
Дружеството-жалбоподател „Беки-91” ЕООД, по изложени в жалбата
доводи за допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство и при неправилно приложение
1
на материалния закон, моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. За участие в хода на съдебното производство не се явява
законния му представител и не изпраща процесуален такъв.
Административнонаказващият орган ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител юрк. П. П. предлага процесното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като прави искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
На 21.10.2020г., в 15:10 часа, св. Е. А. Я. – инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, гр.София, извършила проверка в търговски обект – магазин за
бельо „****”, находящ се в гр. Перник, ул. *****, стопанисван от „Беки-91”
ЕООД. Установила наличието на регистрирано, монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство (ФУ) – модел „DATECS DP-150” с
инвентарен номер (ИН) на ФУ DT 759378 и ИН на ФП № 02759378, което
притежавало операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари.
При проверката бил изведен междинен дневен финансов отчет № 0003907 от
21.10.2020г., от който било установено, че разчетената наличност възлиза на
реализиран дневен оборот в обекта в размер на 0.00лв и на 100.00 лв
служебно въведени пари. След преброяване на фактическата наличност в
касата били установени 190.00 лв, съгласно изготвения опис на парите от
управителя на дружеството-жалбоподател. Установената разлика между
разчетената и фактическата наличност била в размер на 90.00 лв. Прието
било, че посочената разлика представлява въвеждане на пари в касата, което
не е отразено на ФУ. За така извършената проверка бил изготвен протокол бл.
2
№ 0085390 от 21.10.2020г., като за установеното нарушение по чл. 33, ал.1 от
Наредбата св. Е.Я. съставила на 29.10.2020г. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F577535, който бил предявен и
подписан от управителя на търговеца.
На основание на така изготвения АУАН административнонаказващият
орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал
обжалваното НП, с което ангажирал на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС
административнонаказателната отговорността на дружеството-жалбоподател,
като му наложил имуществена санкция в размер на 3000 лв (три хиляди лева)
за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредбата.
НП било връчено на санкционирания търговец на 27.05.2021г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установено предвид
приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: протокол за извършена проверка бл. № 0085390 от
21.10.2020 г., междинен дневен финансов отчет № 0003907 от 21.10.2020 г.,
опис на паричните средства в касата, АУАН № F577535 от 29.10.2020г.,
декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице, заповед № ЗЦУ-
1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП. Съдебният състав
кредитира в цялост показанията на св. Е. А. Я., тъй като същата е имала
непосредствени впечатления за установените от нея факти.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства и сервизно обслужване, експертизите
и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с
фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет
за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания
към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с
Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
3
определят с наредба на министъра на финансите, каквато в процесния случай
е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите.
Чл.33, ал.1 от последната задължава лицата извън случаите на продажба,
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” и то с точност до минутата.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
дружеството-жалбоподател, че при проверката, извършена на 21.10.2020г. в
търговския обект, стопанисван от него, е установена разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 90.00лв,
която не е била отбелязана във въпросното ФУ в деня на проверката. По този
начин е била нарушена отчетността на касовата наличност, с което
санкционираното дружество не е изпълнило фискалните си задължения по чл.
33, ал.1 от визираната Наредба.
За това нарушение дружеството-жалбоподател е санкционирано на
основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която въздига в административно
нарушение всяко несъобразяване на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС или на
нормативен акт по прилагането му (в процесния случай Наредбата), като
съобразно наличието или не на определена вредоносна последица от това
деяние се предвиждат различни по размер санкции. За да бъде реализирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя за нарушение по
чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от НК предполага
установяване и обосноваване на допълнително обстоятелство съгласно
изречение второ на санкционната норма, а именно дали нарушението води
или не до неотразяване на приходи, като предвидените в ал.1 и ал.2 на чл.185
от ЗДДС санкции са в размери със съществени разлики по отношение на
тежест на наказанията. Поради това обстоятелството дали нарушението води
или не до неотразяване на приходи е основен обективен елемент от състава
на нарушенията, това, по чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 185, ал.2, изр.1-во
от ЗДДС и това по чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 185, ал.2, изр.2-ро, вр.
ал.1 от ЗДДС. Установяването му е от съществено значение за правилното
4
определяне на приложимия административнонаказателен състав, съответно
обуславящ и границите за определяне на размера на санкцията.
Необходимостта от предявяването му е във връзка с гарантираното
процесуално право на обвинененото в извършването на административно
нарушение лице да разбере от момента на предявяване на
административнонаказателното обвинение какви са фактите, срещу които да
организира защитата си. Този факт, обаче, не е установен и не е предявен със
съставения на 29.10.2020г. АУАН, което е довело до съществено процесуално
нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т.4 от ЗАНН. При
извършената проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО не е констатирал
допуснатата нередовност в акта, а е издал процесното НП, като е наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция, от чийто размер е видно,
че административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение, което има за резултат неотразяване на приходи, тъй като е
приложен по-тежко наказуемия административнонаказателен състав на
чл.185, ал.2, изр.1-во, вр. ал.1 от ЗДДС и то отново без деянието да е описано
със съответните факти и обстоятелства съгласно императивната разпоредба
на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва запис, че неотразяването на
промяната в касовата наличност води до неотразяване на приходи.
Недопустимо е фактите дали нарушението води или не до неотразяване на
приходи да се изясняват и уточняват впоследствие, тъй като установен от
наказващия орган или пред съда, този факт би довел до съществено
изменение на предявеното с АУАН фактическо обвинение, срещу което още
при съставянето на акта е гарантирано правото на защита на нарушителя.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът намира, че направеното искане от
страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на съдебни
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 573339-F577535 от
21.04.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности”-София в
Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на
„Беки-91” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. Клемент Готвалд, бл.19, вх. А, ет.2, ап.3, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв (три хиляди лева) на основание чл. 185, ал.2 от
Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите,
вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6