№ 392
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210376 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Българска телекомуникационна компания“
/БТК/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115и, чрез юрк. Я. Иванов, срещу Наказателно
постановление № К-000606 от 21.07.2022г., издадено от изпълняващ
длъжността директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите
/КЗП/, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ за извършено нарушение на
чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради неправилно приложение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че неначисляването на
дължимите отстъпки се е дължало на технически проблем. Изтъква се, че не е
налице нелоялна търговска практика, тъй като обявената от търговеца
1
отстъпка от месечната такса не е от естество да доведе до съществено
изменение на икономическото поведение на потребителите. Навежда се, че
изводът на наказващия орган, че търговското решение на потребителя да
сключи договор с БТК ЕАД е формирано с оглед получаване на отстъпка при
плащане на месечните сметки чрез приложението My vivacom, е
необосновано. Сочи се, че наказващият орган е нарушил чл. 52 ал. 4 ЗАНН,
като при издаване на наказателното постановление не е взел предвид всички
събрани доказателства по административнонаказателната преписка и не е
събрал допълнителни такива. Излагат се доводи и че наложената
имуществена санкция е прекомерна. По изложените съображения се прави
искане за отмяна на наказателното постановление, алтернативно – за
намаляване размера на наложената санкция до законовия минимум.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Наказващият орган- Директор на Регионална дирекция за областите
Видин, Монтана и Враца към КЗП, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от представител на
наказващия орган - старши юрисконсулт Снежинка Джурджинска, в което се
излагат твърдения, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно. Процесуалният представител посочва, че НП съдържа
всички изискуеми по закон реквизити. Излага, че от събраните доказателства
е доказано с категоричност извършено нарушение. Счита, че дружеството-
жалбоподател е изпълнило задължението си да начисли уговорената отстъпка
единствено поради намесата на КЗП. Претендира прекомерност на евентуално
заявено искане за присъждане на разноски по делото от жалбоподателя и
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Подадената жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на
обжалване акт, в законоустановения срок /видно от приложеното известие за
доставяне НП е връчено на жалбоподателя на 22.07.2022г., а жалбата е
подадена на 05.07.2022г., видно от датата на пощенското клеймо/ и от
активно легитимирано лице.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
2
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.10.2020г. между В.К.Т. и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД бил сключен договор за сателитна телевизия и телефонен
пост с номер *********. На 26.07.2021г. между В.К.Т. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД било сключено и допълнително
споразумение за мобилна услуга с номер ********** с абонаментен план
Smart L+.
На сайта на търговеца „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
било обявено, че при плащане на месечната си сметка в срок през уеб портала
My Vivacom или през мобилното приложение My Vivacom, всеки потребител
получава отстъпка от 1, 00 лев от месечната си такса, както и допълнителен
пакет от 2000, 00 МВ интернет. Отстъпката от месечната такса се отразявала
в следващата месечна сметка на абоната за всяка мобилна услуга, която
отговаря на условията за получаването й.
Потребителят В.Т. решил да се възползва от обявената възможност за
получаване на отстъпка от месечната си сметка. Така на 13.07.2021г.
потребителят заплатил през приложението My Vivacom сумата по фактура №
**********/01.07.2021г. на стойност 54, 59 лева. За извършеното плащане му
били предоставени като подарък 2000 МВ допълнителен интернет, но в
следващата му месечна такса не била начислена обявената отстъпка от 1, 00
лев. На 03.08.2021г. потребителят заплатил през приложението My Vivacom
сумата по фактура № **********/01.08.2021г. на стойност 55, 30 лева. За
извършеното плащане му били предоставени като подарък 2000 МВ
допълнителен интернет, но в следващата му месечна такса не била начислена
обявената отстъпка от 1, 00 лев. На 07.09.2021г. потребителят заплатил през
приложението My Vivacom сумата по фактура № **********/01.09.2021г. на
стойност 54,42 лева. За извършеното плащане му били предоставени като
подарък 2000 МВ допълнителен интернет, но в следващата му месечна такса
не била начислена обявената отстъпка от 1, 00 лев. На 07.10.2021г.
потребителят заплатил през приложението My Vivacom сумата по фактура №
**********/01.10.2021г. на стойност 54, 36 лева. За извършеното плащане не
му били предоставени като подарък 2000 МВ допълнителен интернет и в
3
следващата му месечна такса не била начислена обявената отстъпка от 1, 00
лев. На 13.02.2022г. потребителят заплатил през приложението My Vivacom
сумата по фактура № **********/01.02.2022г. на стойност 56,87 лева. За
извършеното плащане не му били предоставени като подарък 2000 МВ
допълнителен интернет и в следващата му месечна такса не била начислена
обявената отстъпка от 1, 00 лев.
Поради неначисляване на обявените отстъпки на 02.03.2022г. и на
05.03.2022г. потребителят отправил запитване до търговеца за неначислените
отстъпки от 01, 00 лев и на 09.03.2022г. получил отговор, че по повод
запитванията му е извършена проверка, при която е установено, че няма
данни да е заплатил месечните си такси през приложението My vivacom. На
потребителя като комплимент били предоставени допълнителни 10 000 МВ
интернет за следващите 30 дни. На 10.03.2022г. потребителят В.Т. подал
жалба вх. № М – 03-67 до КЗП – Враца с оплакване за увеличение на
месечната му такса и за неначисляване на отстъпката от 1, 00 лев.
На 17.03.2022г. потребителят заплатил отново през приложението My
Vivacom сумата по фактура № **********/01.03.2022г. на стойност 56, 93
лева. За извършеното плащане му били предоставени като подарък 2000 МВ
допълнителен интернет, но в следващата му месечна такса не била начислена
обявената отстъпка от 1, 00 лев.
Във връзка с подадената жалба на 29.03.2022г. била извършена проверка
от служители на КЗП, включително и свидетелката Г. Й. – старши инспектор
в КЗП – Враца, в търговски обект – магазин 5230 в гр. М., ул. „Х.Б.“ №28,
стопанисван от търговеца БТК ЕАД. В хода на проверката било указано на
дружеството-жалбоподател да представи в КЗП определени документи,
свързани с конкретния казус. За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол № К-2729013 от 29.03.2022г. В указания срок
дружеството-жалбоподател представило пред КЗП изисканите от него
документи с писма от 04.04.2022г. и 06.04.2022г. От търговеца било
представено и становище вх. № М -03-67/04.04.2022г., в което било посочено,
че действително уговорените отстъпки не са били начислени на потребителя
В.Т. поради технически проблем, като същите ще бъдат предоставени в
следващата му сметка.
На 11.05.2022г. от служители на КЗП, включително и старши инспектор
4
в КЗП – Враца Г. Й., била извършена последваща проверка в същия обект. В
хода на проверката отново било поискано от дружеството-жалбоподател да
предостави определени документи във връзка с подадената от потребителя
В.Т. жалба. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
К-2729045/11.05.2022г. В определения срок дружеството - въззивник
изпратило необходимите документи, като видно от последната месечна
сметка № **********/01.05.2022г. в нея за били начислени 7 бр. отстъпки за
Online плащане- Smart Отстъпка през My Vivacom за номер ********** всяка
на стойност 0.84 лв. без ДДС /1 лв. с ДДС.
Във връзка с констатациите от проверката в присъствието на двама
свидетели и на упълномощен представител на БТК ЕАД на 28.06.2022г.
свидетелката Г. Й. на длъжност „старши инспектор“ в Регионална дирекция
за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП съставила АУАН №К-000606
от 28.06.2022г., с който повдигнала против дружеството – жалбоподател
административнонаказателно обвинение затова, че на 01.04.2022г. БТК ЕАД
не е начислило в издадена месечна сметка полагащата се отстъпка в размер на
1, 00 лев при изпълнено на 17.03.2022г. условие от потребителя за заплащане
на месечна такса за мобилна услуга № **********/01.03.2022г. на стойност
56, 93 лева чрез приложение на търговеца My vivacom, което
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 4
вр. чл. 68г ал. 1 ЗЗП, извършено на 01.04.2022г. на адреса на управление на
въззивника – град София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И. АУАН бил
предявен за запознаване на упълномощения представител на дружеството -
жалбоподател и му бил връчен препис.
При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били
направени възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 21.07.2022г. Жанета Младенова –
изпълняващ длъжността директор в Регионална дирекция за областите Видин,
Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, издала обжалваното наказателно постановление № К-000606
от 21.07.2022г., с което на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите за извършеното нарушение на чл. 68в във вр с чл. 68г, ал. 4 във
вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП наложила на дружеството – въззивник имуществена
санкция в размер на 2 500, 00 лева.
5
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Г. Й.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства: заповед № 442/30.06.2022г. на
председателя на КЗП, заповед № 259/12.05.2021г. на председателя на КЗП,
заповед № 99 ЛС/01.02.2016г. на председателя на КЗП, протокол за проверка
№ 2729013 от 29.03.2022г., писмо с вх. №М-03-67 от 18.05.2022г. до КЗП
ведно с месечни сметки за периода 01.07.2021г-01.12.2021г., протокол за
извършена проверка № 2729045 от 11.05.2022г. ведно с месечни сметки,
писмо с вх. № М-03-67 от 06.04.2022г. ведно с месечна сметка и справка с
извършени плащания от юли 2021 го момента на изпращане на писмото,
становище от дружеството-жалбоподател, извадки от изпратени имейли до
В.К.Т., месечни сметки за периода от януари до март 2022г., декларация от
В.К.Т., договор между дружеството-жалбоподател и В.К.Т. ведно с
допълнително споразумение, извадки от интернет страницата на
дружеството- жалбоподател, известие за доставяне, пълномощно.
Съдът цени с доверие показанията на свидетеля Г. Й. като намери, че
същите са подробни, последователни и логични, без вътрешни противоречия.
В показанията си свидетелката излага сведения относно извършените
проверки и констатираното нарушение. За цялостното изясняване на
обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства, които
съдът кредитира, доколкото кореспондират на събраните гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до
еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства, изложени по-горе,
като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от
представените заповеди за оправомощаване на актосъставителя и наказващия
орган. Съгласно чл. 233 ал. 1 ЗЗП актовете за установяване на нарушенията се
съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния
6
контролен орган или от кмета на общината. АУАН е съставен от свидетелката
Г. Й. – старши инспектор в КЗП – област Враца. Със Заповед № 99
ЛС/01.02.2016г. на Председателя на КЗП свидетелката Г. Й. е оправомощена
да съставя актове за установяване на административни нарушения за
нарушения на законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по
приложението на които е възложен на КЗП, констатирани на територията на
областите Видин, Монтана и Враца. Със заповед № 259/12.05.2021г. на
Председателя на КЗП свидетелката Г. Й. е изрично оправомощена да състави
акт за установяване на административно нарушение на БТК ЕАД, извършено
на територията на град София. Материалната и териториална компетентност
на наказващия орган да налага административни наказания и да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗЗП, извършени на територията
на цялата страна, се установява от приложената в материалите по
административнонаказателната преписка заповед № 442/30.06.2022г. на
Председателя на КЗП.
АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал.
3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и на
упълномощен представител на дружеството – въззивник, подписан е от
съставителя и свидетелите, както и представляващия жалбоподателя, на
когото е връчен и препис.
В АУАН и в НП са спазени изискванията съответно на чл. 42 ал. 1 т. 4 и
т. 5 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, при
пълна идентичност са описани всички елементи от състава на нарушението,
посочени са и датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата
по осъществяването му, като са посочени и нарушените материалноправни
разпоредби.
Съдът намира за неоснователно възражението, направено от
представителя на дружеството- жалбоподател в подадената от него жалба за
нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в несъобразяване на
събраните доказателства и несъбиране на допълнителни такива. В
наказателното постановление са обсъдени всички събрани доказателства,
включително и представените от жалбоподателя в хода на проверката.
7
Събирането на допълнителни доказателства не е императивно задължение на
наказващия орган, а е поставено в зависимост от преценката му дали
съществува необходимост от разследване на спорни обстоятелства.
По изложените съображения съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
обжалваното наказателно постановление на това основание.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон. От
събраните в съдебното следствие доказателства се установи, а и между
страните не се спори относно обстоятелството, че действително потребителят
В.Т. е изпълнил условието да заплати месечната си такса по фактура №
**********/01.03.2022г. на стойност 56, 93 лева чрез приложение на
търговеца My vivacom, което плащане е извършил на 17.03.2022г., поради
което в следващата му месечна такса е следвало да му бъде начислена
отстъпка от 1, 00 лев съгласно обявеното от търговеца, което не е било
сторено на 01.04.2022г., а едва в следващата месечна сметка на 01.05.2022г.
/съдът обсъжда единствено неначисляване на дължимата отстъпка в
издадената на 01.04.2022г. фактура, съобразно
административнонаказателното обвинение, формулирано в АУАН и НП/.
Съгласно легалната дефиниция в чл. 68г ал. 1 ЗЗП търговска практика,
от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако
променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на
средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители. Съгласно § 13 т. 23 ДР на ЗЗП "търговска
практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива
или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че за да бъде определена
търговската практика като нелоялна такава, то следва да са налице
кумулативно следните предпоставки: първо да противоречи на изискването за
8
добросъвестност и професионална компетентност и на второ място да
променя или да е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. В
случая съдът намира, че поведението на търговеца противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Съгласно §
13 т. 28 ДР на ЗЗП "добросъвестност и професионална компетентност" е
степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да
бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно
почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на
дейност, упражнявана от търговеца. В случая търговецът не е проявил онези
умения и грижи, които се очаква да притежава и проявява спрямо
потребителите. Това е така, защото от събраните в съдебното следствие
доказателства се установява, че търговецът не е начислил дължимата
отстъпка в размер на 1, 00 лев не само на датата на нарушението, посочена в
АУАН и НП – 01.04.2022г., но и за пет предходни месеца. Въпреки че е бил
двукратно сезиран от потребителя за неначисляване на отстъпката,
търговецът не е подходил с необходимата и очаквана грижа да извърши
задълбочена проверка дали са налице основания за начисляване на
отстъпката, тъй като в отговора до потребителя е посочено, че няма данни
същият да е изпълнил условията за начисляване на отстъпката – да е заплатил
месечната си сметка чрез приложението My vivacom. Едва впоследствие и в
хода на започналата проверка от органите на КЗП от страна на търговеца са
били предоставени данни, че действително сумите по фактури №
**********/01.07.2021г., № **********/01.08.2021г., №
**********/01.09.2021г., № **********/01.10.2021г., №
**********/01.02.2022г. и № **********/01.03.2022г. са заплатени от
потребителя през приложението My vivacom. Ирелевантно е позоваването на
търговеца, че неначисляването на отстъпката се дължи на технически
пропуск, тъй като при упражняване на дейността си в съответствие с
изискванията за добросъвестност и професионална компетентност,
търговецът е следвало да не допуска такъв пропуск, при това за толкова
продължителен период от време, или поне в случай на сезиране от
потребителя търговецът е следвало да извърши надлежна и задълбочена
проверка и да констатира техническия проблем още към този момент, а не
едва след намесата на контролните органи. Прави впечатление и
9
непоследователното поведение на търговеца, който за част от месеците е
предоставил на потребителя допълнителни 2000 МВ като подарък за плащане
на месечната такса през приложението My vivacom /т.е. приел е, че условието
е изпълнено/, но не е начислил обявената отстъпка от 1, 00 лев, което е
поставено в зависимост от изпълнение на същото условие – заплащане през
приложението My Vivacom.
Съдът приема, че е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставка, за да се приеме, че поведението на търговеца представлява
нелоялна търговска практика, а именно приложената практика да е в
състояние да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, към когото е насочена. Съгласно § 13 т. 25 ДР на ЗЗП
"съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е
използването на търговска практика, която намалява значително способността
на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на
търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази
търговска практика. Съгласно § 13 т. 31 ДР на ЗЗП "търговско решение" е
всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга,
за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно
или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да
упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или
услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме
действие или не. В случая съдът се съгласява с изводите на наказващия орган,
че обявената отстъпка от цената от 1, 00 лев в случай на плащане през уеб
портала My Vivacom или през мобилното приложение My Vivacom, е в
състояние да мотивира средния потребител да сключи договор с търговеца
или допълнително споразумение за продължаването му, разчитайки, че при
изпълнение на условието за плащане, ще получава обещаната отстъпка от 1,
00 лев. Приложената от жалбоподателя търговска практика се отнася до
обявено намаляване на цената на услугата при изпълнение на поставеното
условие. Макар обявената отстъпка от цената от 1, 00 лев да изглежда
незначителна, то същата би могла да промени съществено поведението на
средния потребител, тъй като при ежемесечно плащане на абонаментната
такса чрез приложението или уеб портала или при няколко на брой ползвани
от потребителя услуги, цената на които той заплаща чрез приложението или
уеб портала, потребителят би постигнал значително намаление на месечните
10
си такси. Отделно от това от легалната дефиниция на „търговско решение“,
дадена в § 13 т. 31 ДР на ЗЗП, е видно, че търговското решение, което
потребителят взема, може да се отнася и до плащане на цената на услугата. В
случая обявената отстъпка от 1, 00 лева е в състояние да мотивира средният
потребител да извърши плащане на месечната си такса през приложението My
vivacom, което решение той не би взел, ако да не очакваше да получи
обещаната отстъпка от 1, 00 лев. Предвид изложеното съдът намира, че
поведението на търговеца осъществява състав на нелоялна търговска
практика.
Касае се за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е безвиновна и се ангажира за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на дейността му, поради което
не е необходимо да се изследва наличието на виновно поведение.
Нарушението не е маловажно, тъй като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В случая макар жалбоподателят да е санкциониран за
еднократно неначисляване на дължимата отстъпка, което търговецът е
следвало да стори в издадената на 01.04.2022г. фактура, се установява, че
идентично нарушение е било извършвано и в предходни месеци.
Нарушението е било отстранено едва след двукратна проверка от страна на
контролните органи и най-сетне – за потребителя са настъпили вредни
последици, тъй като той не е получил обявената отстъпка в сроковете, в които
е следвало и е очаквал тя да му бъде начислена.
Съгласно чл. 210а ЗЗП за приложение на нелоялна търговска практика
на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. В случая наказващият орган е наложил
на въззивника имуществена санкция в размер под средния, но над
минималния – 2 500, 00 лева, като в наказателното постановление в
изпълнение на задължението си по чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН е посочил
отегчаващите отговорността обстоятелства, които е констатирал. Съдът
намери, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция е от естество
да осигури постигане на предвидените в чл. 12 ЗАНН цели и същевременно е
съобразена с критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН, в това число и с
продължителното бездействие на търговеца да изпълни обявените от самия
11
него условия и произтеклите от това вредни последици за потребителя, който
е получил дължимата отстъпка със значително закъснение. Предвид
изложеното съдът не споделя доводите, наведени от жалбоподателя, за
прекомерност на наложената имуществена санкция.
По изложените мотиви съдът намери, че жалбата е неоснователна и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН
право на разноски има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираното становище. С депозираното писмено становище от
процесуалния представител на наказващия орган се прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120, 00 лева.
Съдът не е обвързан от претендирания размер, тъй като съгласно чл. 63д ал. 4
ЗАНН в тези случаи размерът на възнаграждението се определя от съда,
който следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и
вида и обема на осъщественото процесуално представителство, като е
обвързан от максималния размер на възнаграждението, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая по делото е
проведено едно съдебно заседание, като при това осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство се е изразило единствено в
депозиране на писмено становище, с което се оспорва жалбата и се излагат
аргументи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Ето защо съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на наказващия орган, следва да е в
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно – 80 лева.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-000606 от
21.07.2022г., издадено от изпълняващ длъжността директор на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
12
София, булевард „Цариградско шосе“ № 115И, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ за нарушение на
чл. 68в във вр с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, булевард „Цариградско шосе“ №
115И ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите с адрес гр.
София, ул. "Врабча" № 1, ет. 3,4 и 5, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13