РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Кюстендил, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ -
чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по правно основание
чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ.
Образувано е по искова молба, депозирана Т. С. Т. против „СТР
ЛОГИСТИК“ ООД.
В молбата се сочи, че страните се намирали в трудовоправни
отношения като ищецът заемал длъжността „шофьор товарен
автомобил/международни превози“ съгласно трудов договор №
43/27.10.2021г. при ответното дружество.
Получаваното от ищеца възнаграждение възлизало на 650,00 лв. но му
се дължало и заплащане за командироване в чужбина.
Твърди, че с управителя на ответното дружество общувал само в
чужбина, а два неподписани екземпляра от трудовия му договор му били
изпратени чрез куриер в Шумен на 27.10.2021г. Последните били подписани
от ищеца в Дания, пред управителя на дружеството.
Т. започнал да изпълнява служебните си задължения, като карал
автомобила само в чужбина до 23.12.2021г., когато го откарал на указан му от
работодателя паркинг. След което се прибрал с частен автомобил в България
за коледните празници, ползвайки полагащия му се отпуск за два месеца – 20
дни.
Въпреки изпълнението на задълженията на работника, работодатлят не
1
му зплатил дължимите му се по КТ суми, поради което Т. предприел
процедура за прекратяване на отношението с него чрез Инспекция по труда –
Кюстендил, на осн. чл. 327, ал.2 от КТ. Последната обаче отказала да
прекрати договора, като уведомила ищеца, че същият вече бил прекратен,
считано от 21.01.2021г., вероятно на осн. чл. 325 от КТ.
Т. сочи, че никога не е получавал подобна заповед и никога не е подавал
молба за прекратяване на договора му по взаимно съголасие.
Поради това уволнението било незаконосъобразно, а понастоящем
ищецът не могъл да осъществи и никакъв контакт с работодателя си.
Ето защо се поддържа искане за постановяване на решение, с което
съдът да признае извършеното от „СТР ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „К.“ № *, представлявано от И.
Т. и А.Р. уволнение на Т. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Ш., ул. „Ч.“ ***,
изпълняващ длъжността „шофьор, товарен автомобил/международни
превози“ на осн. трудов договор № 43/27.10.2021 г. ЗА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО като бъде същото отменено като такова.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е депозирало
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се явява заедно с процесуалния си
представител поддържа исковата молба, няма възражения по доклада, а на
основание чл. 239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение, като
се уважат изцяло претендираните искове и направените разноски като
прилага и надлежно пълномощно.
Ответното дружество, редовно уведомено не изпраща процесуален
представител, не е направило искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), не е депозирало писмен отговор, като са му
указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че постъпилото
искане за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото
са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е
представил отговор в срок на исковата молба не се явява в първо съдебно
заседание, не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, а с оглед
заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:
Съгласно справката от Териториална дирекция на НАП – София /л.38-
39 от делото/, правното основание, на база на което е извършено
прекратяването на трудовото правоотношение между Т.Т. и „СТР Логистик“
ООД е чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – т. е. по взаимно съгласие.
Според разпределената доказателствена тежест по делото в тежест на
ответника /бившия работодател/ е да докаже законосъобразното извършване
на прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретната хипотезата
2
това обуславя най-малкото наличие на писмено изявление от страна на ищеца
за прекратяване на договора. Такова писмено доказателство или някаква
индиция за съществуването му липсва по делото. Волеизявленията на
страните се правят в писмена форма. Тя е необходима за тяхната
действителност ( така в Решение №990-06-III г. о., Решение №119-07-III г.о.,
Решение №400-08-I г.о.) Недопустимо е се извърши устно прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие.
Отделно от това следва да се отчете, че е спазен двумесечният
давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно от КТ за предявяване на
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ от страна на служителя, като
се отчете, че прекратяването е станало на 21.01.2022 г., а молбата е изпратена
по пощата на 18.03.2022 г.
Съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл. 236 ал. 2 от ГПК,
съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото решение се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
По разноските:
Видно от представения на л. 43 от делото договор за правна помощ
ищецът е договорил и заплатил заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 650,00 лева, поради което с оглед изхода на делото следва
посочената сума да й бъде присъдена.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед
изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде
заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК –в размер на 50 лева (чл. 1 от ТДТССГПК), която сума
следва да бъде внесена по сметка на съда.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от
ГПК, не подлежи на обжалване.
Водим от горното и основание по чл. 344, ал. 1 от КТ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА прекратяването на трудовото правоотношение на Т. С. Т.,
3
ЕГН: **********, с адрес: гр. Ш., ул. „Ч.“ ***, извършено със заповед от
21.01.2022 г. , издадена от „СТР Логистик“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „К. м.“ №* представлявано от И.
Т. и А. Р., по силата на която е прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „СТР Логистик“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „К. м.“ №*, представлявано от И. Т. и А. Р., да
плати на Т. С. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Ш., ул. „Ч.“ ***, сума в размер
на 650 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СТР Логистик“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „К. м.“ №*, представлявано от И. Т. и А. Р., да
плати 50 лв. – държавна такса, по сметка на Районен съд – Кюстендил, както
и 5, 00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4