№ 4
гр. Търговище , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анета И. Петрова
Секретар:Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20203530200920 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. А. И. от град Търговище против Наказателно
постановление № 1993-209а-31/29.09.2020г. на директора на ОДМВР - Търговище . В
жалбата се визира незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че цитираната в обжалваното НП Заповед №РД-01-
124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването представлява нормативен
административен акт по смисъла на чл. 75 ал.1 АПК и като такъв подлежи на обнародване в
ДВ съгласно чл. 78 ал.2 АПК. И тъй като посочената заповед не била обнародвана в ДВ,
същата не била произвела действието си по отношение на субектите, към които се отнася.
Жалбоподателят заявява, че ако съдът не приеме горния мотив за достатъчно основание за
отмяна на НП, да счете описания в НП случай за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН и да
отмени НП на това основание. Относно маловажността на случая изтъква извършването на
деянието в късните часове на денонощието, когато улиците на града са празни, непознатата
и безпрецедентна обстановка, ежедневното приемане, изменение и отмяна на заповеди,
което затруднявало обикновения гражданин в разбирането му за дължимото поведение,
както и факта, че жалбоподателят не бил създал пряка опасност за някого с деянието си. Ето
защо моли за цялостна отмяна на НП. В с.з. жалбата се поддържа от жалбоподателя и
неговия процесуален пълномощник адв. Р. Р. от ТАК, които не оспорват приетата в НП
фактическа обстановка на деянието, като представят списък на разноските, чрез който се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение от 300 лева.
1
Административнонаказващият орган ОДМВР - Търговище, се представлява от
гл.юрисконсулт Л. Ж., която настоява за потвърждаване на обжалваното НП. Изтъква, че
цитираната в НП заповед е общ административен акт, издаден в неотложен случай съгласно
чл. 73 АПК, и това позволявало да не се спазят всички законови изисквания относно
оповестяването му. Пояснява, че заповедта е била публикувана на интернет страницата на
МЗ и на РЗИ и правилата им са били оповестени чрез медиите до всички граждани. Оспорва
твърдението, че деянието е маловажен случай, като се позовава на опасността и
интензивното разпространение на заболяването, и на целта на заповедта – да предотврати
разпространението на заразата и да се опази живота и здравето на хората. Претендира
присъждане в полза на ОДМВР – Търговище на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – град Търговище, не изпраща представител.
По редовността на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е подадена в законния 7-
дневен срок за обжалване на НП от датата на връчването му, и от лице, имащо право на
жалба, намира същата за редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН с.АА
№268713/18.04.2020г., изведен под №1993-209а-31, е констатирано, че „на 18.04.2020г.,
около 01.05ч. в град Търговище, ул.”П.Р.Славейков” на кръстовището с ул.“Петра“ лицето
А. А. И. от град Търговище не е поставило защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил
Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването на Р България“. Като
нарушена законова разпоредба е посочен чл. 209а ал.1 от Закона за здравето. Актът е
подписан от актосъставителя, един свидетел, а визираният нарушител е отказал да подпише,
като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. На 30.04.2020г. съставеният
АУАН е изпратен по компетентност на Районна прокуратура – град Търговище. С
постановление от 07.05.2020г. заместник районният прокурор на РП – Търговище е отказал
да започне ДП по заведената преписка и е прекратил същата като е разпоредил препис от
постановлението да се изпрати на директора на ОДМВР-Търговище за „административно
санкциониране на извършителя“. След получаване на материалите по преписката
директорът на ОДМВР-Търговище е издал обжалваното Наказателно постановление №1993-
209а-31/29.09.2020г., с което за извършено административно нарушение, изразяващо се в
това, че „на 18.04.2020г., около 01.05ч. в град Търговище, на открито обществено място -
кръстовището на ул.”П.Р.Славейков” с ул.“Петра“ лицето А. А. И. от град Търговище не е
поставило защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата, в условията на обявено с Решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание на Република България извънредно положение, чийто срок е удължен с
Решение от 03.04.2020г. на Народното събрание на Република България и въведена на
2
осн.чл. 63 ал.1 от Закона за здравето противоепидемична мярка с т.9 от Заповед №РД-01-
124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването на Р България, изразяваща се в задължение за всички лица, намиращи се в
закрити или на открити обществени места, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата,
квалифицирано по чл. 209а ал.1 от ЗЗдравето“, на жалбоподателя е наложено
административно наказание: глоба в размер на 300 лева.
Въз основа на обсъдените доказателства и установените по делото факти съдът
направи следните правни изводи: Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да
прецени наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП,
което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Относно съставения АУАН - Съставеният АУАН е издаден от компетентно
длъжностно лице, определено за целта на основание чл. 209а ал.3 ЗЗдравето съгласно
Заповед №363з-611 от 14.04.2020г. на директора на ОДМВР - Търговище. Съставеният
АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити, с което е спазено изискването за
форма и съдържание на този акт. Съгласно чл. 43 ал.2 ЗАНН отказът на нарушителя да
подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са посочени в
акта. АУАН е съставен в рамките на давностните срокове по чл. 34 ал.1 ЗАНН.
Относно обжалваното наказателно постановление – Компетентността на
административно-наказващия орган в случая произтича директно от разпоредбата на чл.
209а ал.4 ЗЗдравето. При преглед на задължителните реквизити на НП следва, че са налице
всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. При издаване на НП е спазен и давностния срок по чл.
34 ал.3 ЗАНН.
При така установената липса на съществени процесуални нарушения, допуснати от
актосъставителя или от АНОрган в хода на АНПроизводство следва съдът да извърши
проверка за спазване на материалния закон като разгледа случая по съществото на фактите и
правната им квалификация. От изложените в жалбата доводи и направените в съдебно
заседание изявления следва, че жалбоподателят не оспорва описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка. Основното възражение против НП касае не производството по
издаването на същото, а процедурата по издаване на цитираните в него заповеди на
министъра на здравеопазването, които според жалбоподателя подлежали на обнародване в
ДВ, но това не било сторено. Изложеното съображение визира процедура извън рамките на
АНПроизводство, по което е издадено обжалваното НП и в този смисъл стои извън
предмета на съдебния контрол по настоящото дело. Но доколкото твърдението за
неизвършено надлежно оповестяване на акт, който е приет за нарушен, засяга субективната
страна на визираното административно нарушение, то настоящият състав следва да обсъди
това възражение. Цитираните като нарушени в НП Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.,
допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването на Р
3
България, са издадени на основание чл. 63 ал.4 от ЗЗдр, съгласно който при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Съгласно чл. 63 ал.11 от ЗЗдр
заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73
от АПК, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването,
съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на
предварително изпълнение. Нормата на чл. 73 от АПК гласи, че когато неотложно трябва да
се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта.
Принципно уредбата на общите административни актове в раздел Втори на глава Пета от
АПК не предвижда обнародването на същите в ДВ. Жалбоподателят базира довода си на
разпоредбата на чл. 78 ал.2 АПК, но същата се отнася до нормативните административни
актове, а в случая ex lege визираните заповеди на министъра на здравеопазването са обявени
за общи административни актове, като същите са публикувани надлежно на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването. Относно оповестяването на тези актове
чл. 72 ал.1 АПК препраща към чл.66 от АПК, съгласно който съобщаването става публично
чрез средствата за масово осведомяване. При така направения анализ на относимите
законови разпоредби следва, че цитираните в НП заповеди са оповестени надлежно по
начин, който е направил напълно възможно запознаването със същите на всеки субект, вкл.и
на жалбоподателя, поради което не са налице визираните пречки за реализиране на
описаното нарушение от субективна страна. От съдържанието на т.9 от Заповед №РД-01-
124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването на Р България, следва, че за периода от 12.04.2020г.до 26.04.2020г.вкл. е
въведено задължение за всички лица, намиращи се в закрити или на открити обществени
места, вкл.улици, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Деянието на жалбоподателя датира
от 18.04.2020г., т.е. в рамките на визирания времеви период. Същото е извършено на
улицата, която като открито обществено място изрично е посочена в цитираните заповеди.
Следователно формално това деяние покрива признаците на административно нарушение по
чл. 209а ЗЗдр. Съгласно чл. 53 ал.1 ЗАНН наказващият орган издава наказателно
постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато
се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за
прилагането на чл. 28 и 29. Разпоредбата чл. 28 ЗАНН урежда правомощието на наказващия
орган при констатиран маловажен случай на административно нарушение да не наложи
наказание като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да упражни тази своя
компетентност наказващият орган следва първо да извърши преценка на конкретното
нарушение от гл.т. на степента на неговата тежест и да приеме дали това нарушение се явява
4
маловажно в сравнение с други нарушения по същия състав. Преценката за маловажност на
случая е задължителна за АНОрган, който в случая е направил такава, приемайки, че
предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните мерки за недопускане на разпространението на COVID-19 в страната,
деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно ТР № 1
от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че когато съдът
констатира наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването
му в противоречие със закона. Изложените в обжалваното НП доводи при преценката за
маловажност на случая са общи и се отнасят до всички нарушения по чл. 209а ЗЗдр без да са
отчетени конкретните специфики на случая. А разгледано в конкретен план нарушението се
отличава с това, че е извършено 6 дни след влизане в сила на изискването за носене на маски
или други покриващи средства на открити обществени места; извършено е през нощта в 1.05
часа, когато по улиците на града почти липсва движение на хора и вероятността лицето да
срещне други минувачи е сведена до минимум; от материалите по АНПреписка липсват
данни жалбоподателят да се е движел в компания с други лица, поставяйки ги по този начин
в риск от евентуално заразяване. Наред с тези конкретни за случая особености следва да се
отчете и динамиката във въвеждането, изменението и отмяната на правилата за носене на
маски през периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. В този аспект анализа на заповедите,
въвеждащи изискване за носене на маски на открити обществени места, показва следното :
след въвеждане на това изискване със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването и влизането му в сила от 12.04.2020г.с фиксиран период на действие до
26.04.2020г., е издадена Заповед №РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на
здравеопазването, с която този срок е удължен до 13.05.2020г.вкл.; а със Заповед №РД-01-
247/01.05.2020г. на министъра на здравеопазването изискването за задължително носене на
маски и други покриващи средства на открити обществени места като паркове, улици,
автобусни спирки, е отпаднало, като е заменено с изискването за спазване на социална
дистанция на тези места и само при необходимост от контакт с други лица да се носят
предпазни маски. Отмяната на изискването за задължително носене на маски на открити
обществени места 10 дни след установеното нарушение по настоящото дело също е
индикация за това, че степента на тежест и на обществена опасност на това нарушение са по
- ниски в сравнение с други случаи на неизпълнение на задължения по чл. 209а ЗЗдр, като
примерно липса на поставена маска в закрити обществени места или от лица, движещи се в
групи. Предвид изложените съображения, липсата на данни за други извършени нарушения
по ЗЗдр от страна на лицето - констатация, която е направена и в Постановлението от
07.05.2020г. на заместник районният прокурор на РП – Търговище за отказ за започване на
ДП, и определена като добри характеристични данни, както и липсата на настъпили вредни
последици от деянието на жалбоподателя, настоящият състав намира, че деянието
притежава характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. При тези
5
особености на случая и предвид извънредния характер на положението, в което предвид
възрастта му жалбоподателят попада за пръв път, е следвало АНОрган да предупреди
последния без да пристъпва направо към налагане на административно наказание „глоба“,
във връзка с което липсват и събрани данни за имущественото състояние на лицето.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая
процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл.
63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Съгласно чл. 63 ал.4
ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144
АПК за неуредените в раздела въпроси се прилага субсидиарно ГПК. Издаденото по
прилагане на чл. 78 ал.1 ГПК/отговорност за разноски/ ТР №6/2013г. по т.д.№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС съдържа в т.1 задължително тълкуване, според което съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението
като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
настоящия случай по делото не е представен договор за правна помощ, подписан двустранно
от клиент и адвокат, което означава, че липсва документ, имащ характера на разписка за
реално направен разход за адвокатско възнаграждение. Приложеното пълномощно, в което е
отразено плащане на сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, е подписано само от
упълномощителя и по естеството си е едностранна правна сделка, а не договор и не попада в
понятието договор за правна помощ, визирано в т.1 от цитираното ТР. Ето защо съдът
намира за недоказана претенцията на жалбоподателя за реално сторени съдебни разноски по
настоящото дело, поради което и не следва да присъжда такива в негова полза.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1993-209а-
31/29.09.2020г. на директора на ОДМВР - Търговище, с което за административно
нарушение по чл. 209а ал.1 Закона за здравето, на А. А. И. от град Търговище е наложено
6
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7