Решение по дело №16814/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261565
Дата: 10 март 2021 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20191100116814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

10.03.21г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

Разгледа в съдебно заседание на 11.02.21г. /с участието на секретаря В. Станчева/ гражданско дело № 16814/19г. и констатира следното:

Предявен е иск от Д. К. против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 93 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочената главница за периода след 20.06.19г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 321 от НК/ и същото било прекратено с постановление на СП от 21.03.19г. /постановено в хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК/. Прекратителното постановление  е влязло в сила на 20.06.19г.

Главният иск е основателен до размера на сумата 20 000 лева:

Горното обстоятелство /надлежно установено – доказано по делото, а именно: наличието на влязъл в сила прокурорски акт по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК/ удостоверява пряко /еднозначно – категорично/ предпоставката по чл. 2 от ЗОДОВ /във връзка с т. 7 от ТР № 3 от 05г. на ОСГК на ВКС/.

Принципно – във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице /обвиняемият, подсъдимият/ има право на обезщетение /във всички хипотези на цитираният законов текст - наличието на претърпени неимуществени вреди следва да се презумира/. В тази връзка:

Наказателно преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която оказва  /презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира негативно /с различна степен на интензитет – съобразно особеностите на конкретния случай/ и върху отношенията на подсъдимия в семейството му, с близки, приятели, колеги /обратен извод в същата насока би се явил в пряко противоречие с житейската логика/. С оглед това: председателят на състава намира, че събираните в процес като настоящия доказателства /досежно основанието и размера на иска/ могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи /а не в контекста на това - дали се дължи обезщетение/. Отделно от това /в същата връзка/ – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно процесното релевантно /спорно/ обстоятелство.

Процесното обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД /в контекста на горните принципни съображения/ и при съобразяване на конкретните /събрани по делото/ доказателства – писмени и гласни /досежно /реално претърпените от ищеца неимуществени вреди/. Посочените доказателства очертават /конкретно и подробно/ именно – негативната рефлекция на наказателното производство /върху психиката на ищеца и върху начина му на живот/. Съдът отчита също - продължителността на наказателното производство /като цяло/ във времето и наличието на доказателства, че в рамките на процеса - спрямо подсъдимия са били приведени в изпълнение мерки за процесуална принуда: „задържане под стража“ и „забрана за напускане пределите на страната“ /този вид ограничителни мерки - принципно засягат съществено, презумира се, че засягат сериозно в негативен аспект психическото и физическо здраве на обвиняемия/. Съдът отчита и обстоятелството, че – липсват доказателства /съответно и твърдения/ ищецът да е бил обвиняем /съответно осъждан/ по други наказателни производства.

Основателен е и акцесорният иск:

Върху горната главница следва /по съображенията, изложени в т. 4 от ТР № 3 от 05г. на ОСГК на ВКС/ да се присъди /се дължи/ и законна лихва – считано от влизане в сила на прекратителното постановление /20.06.19г./.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ищеца адвокатски хонорара не надвишава минимума по Наредба № 1/.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати на Д.А.К. ЕГН ********** сумата 20 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тази сума от 20.06.19г.до цялостното й изплащане и 776 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20 000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: