РЕШЕНИЕ
гр.София, 20.07.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на осми юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЪР САНТИРОВ
2. РОСИ МИХАЙЛОВА
с
участието на секретаря Снежана Колева и в присъствието на прокурора Томи Наков след
като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА
ВНОХД № 5064 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба
от защитника на подс. К. – адв. Н. срещу Присъда от 04.04.2019г. по НОХД №
427/2018г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, с която подс. Н.Д.К. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, пр.2, алт.1, т.1, пр.1 вр. чл. 78а от НК като е освободен от
наказателна отговорност и съдът му е наложил административно наказание „ Глоба“
в размер на 1000 лева. Със същата присъда съдът е признал подс. Н.К. за
невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, алт.1, т.1, пр.1
от НК. С присъдата на основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на
Държавата предмета на престъплението – обект № 1 – Растителна маса, с тегло
3,41 грама, представляваща коноп / марихуана/, с процентно съдържание на
активно наркотично действащ компонент 9,0 % на стойност 20.46 лева, съгласно физикохимичната експертиза с № 604-Х/2017г.
от ОЕКД- СДВР и обект № 2 Растителна маса,
тегло 1.01 грама, представляваща коноп / марихуана/, с процентно
съдържание на активно наркотично действащ компонент 15,0 % на стойност 6.06
лева, съгласно физикохимична експертиза с № 604- Х/2017г. от ОЕКД- СДВР. Съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс. Н.К. да заплати направените по
делото разноски в размер на 341, 85 лева по сметка на СДВР, както и сумата в
размер на 10 лева по сметка на СРС, за служебно издаване на 2 броя изпълнителни
листо.
В депозираната въззивна жалба
се излагат съображения, че осъдителната част на присъдата е неправилна, незаконосъобразна
и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане
да се отмени акта и да се постанови нов, с който подс. Н.К. бъде признат за
невиновен.
С подадената въззивна жалба не
се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
Въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на
свидетели и вещи лица.
В открито съдебно заседание
пред въззивната инстанция представителят на СГП моли съда да остави въззивната жалба без уважение
и да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс. К. – адв. Н.
моли съда да уважи депозираната от нея въззивна жалба срещу първоинстанционният
съдебен акт, по изложените в нея съображения. Твърди се, че СРС е проявил
двойствен стандарт по отношение разглеждането на фактическата обстановка и
съотнасянето й към правната квалификация както по отношение на първото деяние,
така и по отношение на второто. Излага, че по отношение на първото деяние,
правилно съдът е приел, че не може да бъде доказано по категоричен начин участието
на подзащитния й и неговата вина, поради обстоятелството, че в автомобила, в
който е намерено наркотичното вещество е имало и друго лице и по тази причина е
оправдан. Не така стои въпроса с второто деяние, като се изтъква, че първата
инстанция е изградила своите изводи на базата на предположения и наличието на
косвени доказателства, като е прието, че подсъдимият е знаел, че в дома му има
наркотични вещества. Прави се искане от съда да постанови оправдателен съдебен
акт, алтернативно, се моли за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимият Н.К. се явява
лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума
моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като взе
предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи, като съобрази
становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с
материалите по делото в рамките на
компетенциите си по чл. 314 и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законовия срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на
въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Първоинстанционното
производство е протекло по реда на глава
27 от НПК. За да постанови обжалваната присъда,
СРС, на основание чл. 371, т.1 от НПК е съобразил събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. СГС намира, че първостепенния съд е
провел съкратено съдебно следствие при спазване на процесуалните правила, а
постановената присъда е произнесена при
изяснена фактическа обстановка, която по
категоричен начин се установява от доказателствените материали, обсъдени в
мотивите на присъдата. Въззивният съд,
след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени
различни изводи относно фактите по
делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС
приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Н.Д.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с полувисше образование, работещ, женен с две
деца, неосъждан с ЕГН **********.
На 17.10.2017г. около 16.10 часа в гр. София, бул. „*********дежурните
полицаи при 06 РУ- СДВР – свидетелите Ц.В.Г. и М.В.И.провели полицейска
операция по линия „Наркотици в района на община „ Красно село“. На
горепосочения адрес забелязали паркиран лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„Джимни“ с рег. № *****ТК с две лица в него. СвидетелитеГ.и И. се приближили до
паркирания лек автомобил, легитимирали се като служители на полицията и
поискали документите за самоличност на двете лица намиращи се в него, като
усетили остра специфична миризма на марихуана. Установили по лична карта, че
едното лице е подс. Н.Д. К., който седял на мястото на водач на
автомобила, на предната лява седалка и лицето
св. А.Н.П., които седял на предната дясна седалка На въпрос на полицейските служители дали
притежават вещи и предмети, забранени от закона в тях, подс. К. започнал да се
държи агресивно, отворил рязко вратата на автомобила и с нея ударил в носа св. Ц.Г.,
след което подс. К. излязъл от автомобила и
направил опит за бягство, но бил настигнат и заловен от св. Ц.Г.. Тъй
като подс. К. продължил да оказва съпротива, се наложило използване на
физическа сила и помощни средства-белезници. Св. М. И. поставил белезници на
другото лице, което било установено като св. А. П.. Веднага след това
полицейските служители уведомили ОДЧ при 06 РУ-СДВР и изчакали на място
пристигането на дежурно-оперативна група и разследващ полицай за извършването
на необходимите процесуално следствени действия. При извършения обиск на подс. Н.К.
не били намерени наркотични вещества или други забранени вещи, а единствено
парична сума и мобилен телефон. При претърсването на автомобила на пода пред
дясната редна седалка били намерени и иззети полиетиленова сгъвка с растителна
маса. При последващо процесуално- следствено действие – претърсване на
жилището, обитавано от подс. Н.К. ***, в кухнята в апартамента, в шкаф срещу
вратата били намерени и иззети пластмасова кутийка с растителна маса и ел.
везна. Подс. Н.К. бил задържан и доведен в 06 РУ- СДВР за изясняване на случая.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно- психиатрична и психологична експертиза от
заключението, на която се установява, че осв. Н.К. е психично здрав, не са
констатирани придобити или вродени нарушения на интелекта и няма данни за
актуално протичащ или минал психотичен епизод. При осв. не е налице формиран
синдром на зависимост, няма данни за специфичните физиологични, когнитивни и
поведенчески промени; при него се касае за епизодична употреба на канабиноиди (
марихуана). Осв. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние не се явява
пречка за участието му във всички фази на производството.
В хода на досъдебното
производство е изготвена и физико-химична експертиза, от заключението на която
се установява, че обект № 1 ( намерен в апартамента на подсъдимия К.) представлява
процентното съдържание на тетрахидроканабинол с нето тегло 3,41 грама и
процентното съдържание на тетрахидроканабинол е 9%, а обект № 2 ( намерен до предната дясна седалка на автомобила, управляван от подсъдимия)
представлява коноп ( марихуана) с нето тегло 1.01 грама и процентното съдържание на тетрахидроканабинол
е 15%.
От заключението на
оценителната експертиза, се установява, че стойността на 3.41 грама коноп (марихуана) с 9% активно вещество е
20.46 лева, а стойността на 1.01 грама коноп (марихуана) с 15% активно вещество
е 6.06 лева.
Възприетите от първата
инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени.
При оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически
грешки. Съдът прецизно и в съответствие
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на което ги е кредитирал. Липсват основания, които
да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
доказателствените материали, обосноваващи приетата фактология, без да е
допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се точете, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста / р.
372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, Н.К., III НО/.
С основание показанията на свидетелите
Ц.Г.и М. И. са били кредитирани от първостепенния съд. Същите са изчерпателни,
логични, последователни и безпротиворечиви помежду си, като не само
съответстват на останалите доказателствени материали, а и не се оспорват от защитата
на подсъдимия. Изложеното от двамата полицейски служители е основният източник
на информация досежно стеклите се събития, като в случая не са налице основания
за съмнение в достоверността на техните разкази, с оглед на което и въззивният
съд им даде пълна вяра. Показанията на посочените свидетели напълно се
препокриват и с приложените по делото протоколи за претърсване и изземване, от
които се установява намирането на инкриминираното наркотично вещество в
жилището на подсъдимия. Това се доказва и от показанията на поемните лица свидетелите
Л. и В., които кореспондират в унисон
със съответния протокол от следственото действие.
Възражението на защитата, че
подс. К. не е знаел за намереното в жилището наркотично вещество, се приема за
неоснователно. Данните по делото сочат,
че адресът на който е осъществено действието по претърсване и изземване е адреса, на който адресно
регистриран подс. К.. Видно е, че действието е осъществено при условията на
неотложност и в присъствието на подс. К. са открити инкриминираните вещества и
везна, за които лицето, пред разследващите, е дало съответни обяснения. Последните не са
били с такава насоченост, че да обусловят проверка на друга версия, извън
очертаната от обвинението по съзнавано държане на марихуана от самия подсъдим. Данните, че
посоченото жилище е обитавано не само от
подс. К., но и семейството му, не дават
основание за различен извод от този, че подсъдимият упражнява непосредствена фактическа власт
над имота и на намерените там забранени
вещества. Доказателство за това, че е съзнаван неправомерния характер на
извършваното от него държане, е поведението му при проверката от полицейските
служители на управлявания от него автомобил -
смутен и побягнал, провокирано от
въпроса дали в лицата и автомобила има забранени вещества.
При тези обстоятелства, въззивният съд не
приема доводите на защитата, че присъдата, в осъдителната си част почива на
предположения.
Неоснователно е и
възражението, че първоинстанционният съд е бил непоследователен и е следвало да
оправдае К. относно обсъжданото деяние,
а не само за държане на наркотични вещества в лекия автомобил, управляван от
него. Даденото разрешение от първата
инстанция не е резултат от
непоследователен подход, а почива на
надлежна и аргументирана оценка на фактите, при което заслужава подкрепа.
Съгласявайки се с правните
изводи на първата инстанция и на основата на така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Правилно районният съд е преценил, че извършено от подс. Н.К. осъществява от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5 вр.
ал.3, пр.2, ал.1, т.1, пр.1 от НК.
Непосредственият обект на това
престъпление са обществените отношения свързани със здравето на гражданите и
правния режим на наркотичните вещества и контрола върху тяхното
разпространение.
Предмет на престъплението са
високорискови наркотични вещества и/или техни аналози. Легални дефиниции на
тези понятия се съдържат в Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, което придава елемент на бланкетност на
наказателноправната диспозиция на нормата. Според §1, т.1 от ЗКНВП „Наркотично
вещество“ означава упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по
чл.3, ал2, т.1 , 2 и 3. Наркотично вещество е
и всяко друго природно и синтетично вещество, включено списъците по чл.3, ал.2, т.1,2 и 3, което
може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм. Според чл.3, ал.2 ЗКНВП, с наредба, приета от министерския съвет, се
определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като наименованията на наркотичните вещества се
съдържат в списъци, както следва: 1. I- Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина; 2. Списък II- Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната
медицина; 3. Списък III-
Рискови вещества. Цитираните списъци представляват приложения към чл.3 на
наредбата за реда за квалифициране на растенията и веществата като наркотични /
НРКРВН/.
Изпълнителното деяние в
конкретния случай се изразява в държане на високорискови наркотични вещества
без надлежно разрешение. В съдебната практика трайно се приема, че държането се
изразява в осъществяване на фактическа
власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните
вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова
фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол
върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във
фактическата му власт.
Така с основание предходния
състав е приел, че от обективна стана, подсъдимият К. *** е държал
високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително, а именно
растителна маса с тегло 3.41 грама на стойност 20.46 лева.
От заключението на изготвената
по делото физико-химична експертиза се
установява, че държаната от К. тревиста маса представлява
коноп/марихуана/. Конопът е наркотично вещество, поставен под контрола на
Закона а контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и същия безспорно
представлява високорисково наркотично вещество без легална употреба, пазар и
производство. Конопът е включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, съдържащ се в
Приложение № 1 към чл.3, т.1 НРКРВН. Включен е и в Единната конвенция за
наркотичните вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от Р България, а също и
в Конвенцията на ООН от 1988г. за борба
срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, ратифицирана от Р
България.
Въззивната инстанция се
солидаризира и с заявеното от предния
съд досежно субективната страна на деянието, като не намира за нужно да ги
преповтаря.
Материалния закон също е бил
приложен правилно. Деянието на подс. К. е било квалифицирано по чл.354а, ал.5
вр. ал.3 НК ( маловажен случай на държане на високо-рискови наркотични
вещества, без надлежно разрешително) и в тази насока първата инстанция се е
съобразила изцяло формулировката на обвинението
.
Доводите на защита, че процесният
случай да се оцени като „ малозначителен“ и поради това е с отсъстваща
обществена опасност или явно незначителна такава,
не се споделят и от настоящия състав. Районният съд задълбочено и
прецизно анализирал данните за деянието и конкретните му характеристики,
извлечени от вида, количеството наркотично вещество и неговата стойностна
оценка. Правилно е прието, че не са налице и двете хипотези на чл. 9, ал.2 от НК, поради което като споделя се изцяло изложената аргументация и тя не следва
да се преповтаря.
Цялостната преценка на данните, сочи че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, ал.1, т.1, пр.1 от НК. Поради
това, въззивната инстанция отхвърля, като неоснователно, искането на защитата
за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.1 НК и е
освободил К. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление. За
това умишлено престъпление законът предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева,
като от него няма настъпили имуществени вреди, а подсъдимият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност.Според въззивната инстанция,
определеното наказание в размер на 1000 лева, изцяло съответства на целите,
визирани в нормата на чл.36 НК. С наложеното наказание в пълна степен ще
се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия, като наред с това ще
се въздейства възпитателно и предупредително
и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще му се даде
възможност да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно
тежко наказание .
Предвид изхода на делото,
районният съд правилно и законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 и чл.190,
ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава
следва да се потвърди.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 04.04.2019 г., постановена по
нохд № 427/2018г., по описа на СРС, НО,1-ви състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: