Р Е Ш Е Н И
Е
№…………/Варна, ……………………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, в открито съдебно заседание на
26.09.2018 год. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
При секретаря Ели Тодорова като разгледа
докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 335/2018 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на на
„ЛЕС ГРУП“ ООД – Търговище против Решение № 14/02.03.2018 год., постановено по
т.д.№ 83/2017 год. по описа на ТОС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЛЕС
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище,
ул. „Г.С.Раковски” № 55, вх.Б, ет. 4, ап. 8, представлявано от Цветан И. Цонев,
ЕГН **********, срещу „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Попово, Южна промишлена зона №135, в несъстоятелност, с управител
Георги Григоров Гогов
и „КОРИ ТРАНС”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Попово 7800,
ул.ПЕТЪР ЛАЗАРОВ, бл. 9, представлявано от управителя си И.Й.К., иск да бъде
признато за установено, че „КОРИ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Попово 7800, ул.ПЕТЪР ЛАЗАРОВ, бл. 9, представлявано
от управителя си И.Й.К., няма вземане от „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Попово, Южна промишлена зона №135, в
несъстоятелност, с управител Георги Григоров Гогов в размер на 42 271,28 /четиридесет и две хиляди двеста
седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/ лева, включено в Списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Лессервиз“ ЕООД по т. дело №
88/2016 година по описа на ТОС, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ,
обявен на 18.04.2017 година в Търговския регистър и одобрен с определение на
съда по несъстоятелността на 02.10.2017 година , на основание чл. 694, ал. 3,
т. 1 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Основателността на въззивната жалба се
оспорва в писмен отговор на насрещната страна „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД – в
несъстоятелност и неговия синдик И.Т..
Ответникът „КОРИ ТРАНС“ ЕООД не е
изразил становище.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
По допустимостта на предявения иск: Производството пред ТОС е образувано по отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от
ТЗ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЛЕС ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* срещу „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК
********* и „КОРИ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК ********* за установяване на
несъществуващо вземане на ответника „Кори транс“ ЕООД, предявено в размер на
42 271, 28 лева, респ. включено в списъка на одобрените от съда вземания
по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ
С решение №
12/23.02.2017 год., постановено, постановено по т.д. № 88/2016 год. по описа на ТОС е обявена неплатежоспособността на „ЛЕССЕРВИЗ“
ЕООД и е открито производство по
несъстоятелност.
Не се спори между страните, че дружеството "КОРИ
ТРАНС» ЕООД – гр.Попово е предявило с молба вх. № 1158/27.03.2017 год. по реда на чл.688 ТЗ вземане в размер на общо
42 271, 28 лева, равностойно на погасени публични задължения на ответника.
Вземането е включено в списъка на приетите вземания от
синдика, обявен в ТР на 18.04.2017 год. На същия ден е подадено възражение от
„ЛЕС ГРУП“ ЕООД с правно основание чл. 692, ал.2 ТЗ, което е оставено без
уважение с определение на съда № 223/02.10.2017 год. Определението на съда за
одобряване на списъка по чл. 692, ал.4 ТЗ е обявено в ТР на 02.10.2017 год.
Разглежданата искова молба е предявена на 16.10.2017 год., т.е. в срока по чл.
694, ал.4 ТЗ.
Подател на исковата молба е дружество, имащо качеството
на кредитор на несъстоятелния длъжник съобразно Допълнителен списък № 1 на
предявените и приети вземания.
С оглед на изложеното, предявената искова претенция е
допустима, а обжалваното решение съставлява валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на
спора:
Спорното вземане е предявено с молба от 27.03.2017 год.
на „Кори Транс“ ЕООД и се основава на „погасяване
на публични задължения на длъжника по изпълнително дело № 25100001837/2010 год.
на ТД на НАП и Община Попово за МДТ“. Вземането е в размер на 42 271,
28 лева и е предявено като необезпечено.
Основателността на претенцията е подкрепена с писмени доказателства,
установяващи погасяването на чуждия дълг по банков път.
Съобразно изричната разпоредба на чл. 685, ал.2 ТЗ молбата за предявяване
на вземането следва да съдържа посочване на основанието и размера на вземането,
привилегиите и обезпеченията. Въпреки, че няма характер на искова молба,
молбата за предявяване на вземане следва да съдържа подробна и изчерпателна
индивидуализация на претендираното вземане. В случай, че кредиторът разполага с
няколко евентуални основания за възникване на вземането, той следва да наведе
същите още в молбата по чл. 685 ТЗ. Молбата за предявяване на вземане очертава
правните рамки, в които вземането се претендира в хода на универсалното
осребряване. Кредиторът не разполага с правната възможност да променя
индивидуализиращите признаци на претендираното вземане в хода на производството
по приемането му, вкл. в последващ етап. Такава правна възможност следва да
бъде отречена и по отношение на производството по чл. 694 ТЗ, независимо дали
се цели съдебно установяване на вземането или отричането му по иск на длъжника
или друг кредитор.
Молбата за предявяване на вземане има преклудиращо действие по отношение на
всички ненаведени от кредитора основания за възникване на претендираното
вземане.
Изложените в молбата за предявяване на процесното вземане факти и
обстоятелства сочат, че кредиторът претендира вземане, основано на погасяването
на чужд публичен дълг. Молбата по чл. 685, ал.2 ТЗ не обективира изложение
относно наличието на правен интерес от предприетото погасяване по смисъла на
чл. 74 ЗЗД. Не са наведени и обстоятелства относно наличие на предпоставките по
чл. 180, ал.1 ДОПК за възникване на специалната суброгаторна претенция. Кредиторът
не излага твърдения относно наличието на правно основание за осъщественото
плащане във вътрешните му отношения с длъжника. При това положение, следва да
се приеме, че молбата се основава на твърдения за осъществено погасяване на
чужд дълг при липса на правно основание.
Предявената претенция е с правно основание чл. 59 ЗЗД, а вземането има
извъндоговорен произход. В сочените предметни предели следва да се изследва
съществуването на дълга и в производството по чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ.
По делото не се спори относно наличието на публичен дълг на несъстоятелния
длъжник, който е погасен от „Кори транс“ ЕООД след откриване на производството
по несъстоятелност. Не се спори относно размера на погасения дълг. Съобразно
неоспорената ССЕ погасяването е осъществено от името на „Кори транс“ ЕООД
със заемни средства на дружеството.
В производството не са представени доказателства, че плащането е
осъществено за сметка на несъстоятелния длъжник.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е навел възражения за
липсата на правно основание на предприетото плащане на чуждия дълг. Соченото възражение е неотносимо към
квалификацията на спорното право като такова с извъндоговорен произход.
Поначало, вземане по чл. 59 ЗЗД възниква единствено при разместване на имуществени
блага, за които липсва правно основание.
В контекста на изложеното, представеният от кредитора договор за заем е
неотносим към наведеното от него основание на претендирания дълг. Страната не е
навела твърдения за наличие на договорно основание за плащане в производството
по предявяване на вземането. Претендирането на дълга като договорен такъв е
преклудирано.
Отделно от изложеното, представеният договор за заем от 15.02.2017 год. обективира съвпадащите
уговорки на „Лессервиз“ ЕООД и „Кори –транс“ ЕООД относно предоставянето на
заем в размер на 42 272 лева като дължимото от заемодателя предаване на
заемната сума следва да се осъществи чрез погасяване на конкретно посочени
публични задължения в срок до 11.03.2017 год.
По отношение на фактическото предаване на заемната сума заемодателят
„Кори – транс“ ЕООД има качеството на длъжник по двустранното облигационно
отношение. Производството по несъстоятелност на кредитора „Лессервиз“ ЕООД е
открито на 23.02.2017 год.. На основание изричната разпоредба на чл. 636, ал.1 ТЗ всяко изпълнение на договорно задължение
в полза на несъстоятелния длъжник следва да се осъществи със съгласието
на синдика. Соченото императивно изискване важи както когато изпълнението се
дължи пряко на длъжника, така и в случаите, когато по негова воля изпълнението
е уговорено в полза на трето лице.
Нормата на чл. 636, ал.1 ТЗ има императивен характер. Същата обезпечава
както надлежното попълване на масата на несъстоятелността, така и приложението на
нормата на чл. 644 ТЗ особено в случаите като настоящия, в които договорът не е
осчетоводен от несъстоятелния длъжник. Синдикът разполага с правната възможност
да не приеме изпълнението, вкл. да прекрати заварения договор. При съвкупната
преценка на гореизложеното, престацията на „Кори-транс“ ЕООД по представения
договор за заем е непротивопоставимо на синдика и на всички кредитори. Същият
не може да обуслови наличието на договорен заемен дълг, но не препятства
платилият да претендира връщане на даденото по правилата на неоснователното
обогатяване.
При изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, въпросът
относно достоверната дата на договора за заем е неотносим за изхода от оспора.
Неотносими са и възраженията на ищеца относно неговия привиден характер, вкл.
относно свързаността на лицата.
Ответникът – кредитор е погасил дълг при липса на надлежно договорно,
вкл. и дарствено основание. Плащането води до обедняване в патримониума на
платеца и до реципрочно обогатяване на длъжника. Налице са предпоставките за съществуването
на извъндоговорен дълг в предявения размер.
С оглед на изложеното, решението на ТОС следва да бъде потвърдено като
правилно с оглед постановения краен резултат, макар и по различни съображения.
Разноски и дължими такси:
В полза на въззиваемата страна „Лессервиз“ ЕООД следва да бъдат присъдени
сторените съдебни и деловодни разноски в размер на 2 157, 76 лв,
съставляващи заплатен адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавната
такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен
установителният иск. Искът е предявен за сума в размер 42 271,28 лв. /една четвърт е 10567.82 лева/, поради което
дължимата държавна такса за второинстанционното разглеждане на спора е в размер на 211,35 лева /2%/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 14/02.03.2018 год., постановено по т.д.№ 83/2017
год. по описа на ТОС.
ОСЪЖДА „ЛЕС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Г.С.Раковски” № 55, вх.Б, ет. 4, ап. 8, представлявано от
Цветан И. Цонев, ЕГН **********, да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна
в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 211,35 лева /,
на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА, „ЛЕС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Г.С.Раковски” № 55, вх.Б, ет. 4, ап. 8, представлявано от
Цветан И. Цонев, ЕГН **********, да заплати на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Попово, Южна промишлена зона №135, в
несъстоятелност, сумата от 2 157, 76 лв. , представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС
при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: