Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на трети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №432 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази :
Иск за
съществуване на вземането с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.
РС-гр.Ловеч
е сезиран с искова молба от “Мобилтел”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София-1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1, чрез
пълномощника си адв.Г. *** против К.Н.С. ***, в която изтъква, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, срещу К.Н.С., е образувано Ч.гр.д №1293/2017 год. по описа на PC-гр.Ловеч, VII състав. В рамките на
предвидения от законодателя 14-дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановеният срок и на основание
чл.415 във връзка с чл.422 във връзка с чл.79 от ЗЗД, предявява
настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца
срещу ответника в настоящото производство.
Пояснява, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на договори за далекосъобщителни услуги
- М4059074 от дата 03.04.2014 год., М4071227 от дата 16.04.2014 год., сключени с ответника К.Н.С.. Доколкото
установителният иск е естественото продължение на заповедното производство, то
обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата,
посочени в заявлението. В т.9, б.„в" във връзка с т.12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи сума представляваща, неплатена
потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се
претендира и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга.
От фактическа страна навежда
твърдения, че между кредитора „Мобилтел"ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, ПК 1309, район „Илинден”, ул."Кукуш"№1
и длъжника К.Н.С., ЕГН : ********** е съществувал и е действал валидно Договор
с индивидуален потребителски №М4059074 от дата 03.04.2014 год., с който на
ответника е предоставяна услуга - далекосъобщителна услуга за няколко мобилни
номера, съгласно подписани отделни приложения към договора. Между кредитора
„Мобилтел"ЕАД и длъжника К.Н.С. е съществувал и валидно е действал Договор
с индивидуален потребителски №М4071227 от дата 16.04.2014 год., с който на
ответника е предоставяна услуга далекосъобщителна услуга за мобилен номер,
съгласно подписано Приложение 1 към договора, неразделна част от договора.
Позовава се на чл.26 от Общите
условия на мобилния оператор, съгласно който : «Заплащането на услугите се извьршва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми».
В срока на действието на договорите
за мобилни услуги Мобилтел е издал на абоната-ответник следните фактури :
1.Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с №М4059074 от дата 03.04.2014 год., по който е
издадена фактура
№*********/29.09.2014 год. , с падеж на плащане 29.09.2014 год., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 373,50 лв.
2.Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с №М4071227 от дата 16.04.2014 год.,
по който е издадена фактура
№*********/02.09.2014 год. , с падеж на плащане 02.09.2014 год., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 57,75 лв.
Споменава, че претендираната сума в
размер на 431,25 лв.
- неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, представлява сбор от начислени на
абоната неустойки за предсрочното прекратяване на двата сключени от него договори - М4059074 от дата
03.04.2014 год.,
М4071227 от дата 16.04.2014 год., а именно : По договор М4059074 от дата
03.04.2014 год. – 373,50 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договора; По договор М4071227 от дата
16.04.2014 год.- 57,75 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договора.
Заявява, че Мобилтел
има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и има право да получава в срок всички суми по
т.З4.а-34.в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставявни на абоната, е отразена в
представените фактури . Доколкото последните не са погасени от
абоната-ответник, Мобилтел е прекратил едностранно сключения с абоната договор
за мобилни услуги, поради което на последния е начислена неустойка. В
случая, клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, представляващи
неразделна част от индивидуалния договор и имащи задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза,
защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в
подписаните Приложения в Раздел Отговорност и гласи : «Ако в рамките на
първоначалния срок на Договора бъде прекратено ползването на услуги при
условията на това Приложение, както и в случай, че Абонатът наруши по друг
начин задълженията си, произтичащи от Договора или Общите условия, Операторът
има право да спре достъпа на Абоната до мрежата и/или да прекрати Договора,
както и да получи неустойка в размер на месечните такси, дължими от Абоната за
съответната СИМ карта до изтичане на посочения в Договора срок.» Основанието за
прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл.54 от ОУ на мобилния оператор, в
които е казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите
или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими
вземания към Мобилтел. А съгласно чл.54 от ОУ Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи : 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане.., а съгласно т.54,12 от Общите условия операторът едностранно
прекратява договора на абоната при забава на плащане, продължила повече от 124
дни. За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник
да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело
до прекратяването на индивидуалните договори на ответника К.Н.С. начисляването
на договорна неустойка.
Позовава се на представените
договори, които било видно, че ответникът се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл.37.а. от Общите Условия (Доп. съгласувано с Решение
№639/13.04.2006 год. на КРС) Мобилтел има право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.6. Мобилтел
има право да получава в срок всички суми по т.З4.а-34.в от настоящите Общи
условия. Съгласно чл.26.5. Мобилтел предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите,
съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия
услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на К.Н.С..
Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалният договор се прилагат
клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.22.3.5. от Общите условия
"Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел", а според чл.23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26.4 от Общите условия на
„Мобилтел"ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума" 26.4.(Изм. - в сила от 06.08.2010
год.; Изм. - в сила от 30.03.2012 год.) Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване
на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще
му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми.
Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът К.Н.С. е подписал договор за мобилни
услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги, не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не са заплатени в срок. По
този начин счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, за което не си е заплатил, респективно същият е в неизпълнение на
договора си.
С оглед на изложеното и на основание
на чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, моли съда след като се убеди в
основателността на претенцията им, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника К.Н.С. че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца, «Мобилтел»ЕАД в размер на 431,25 лв. - неустойка предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителна услуга М4059074 от дата 03.04.2014 год.,
М4071227 от дата 16.04.2014 год.
Моли съда да постанови осъдителен
диспозитив спрямо ответника за разноските, направени в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК е
представен писмен отговор на исковата молба от назначения за особен
представител на ответника адв.К., която намира предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за допустим, но
неоснователен по размер. Счита, че исковата молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Към момента, с отговора си не е в
състояние да представи доказателства предвид липсата на контакти с ответника.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован, не изпраща представител, но с молба-становище вх.№10139/02.10.2018 год.,
чрез пълномощника си адв.Г. не възразява да се даде ход на делото в отсъствието
на техен представител. От името на доверителя си заявява, че поддържа изцяло
изложеното в исковата молба срещу К.Н.С.. Изразява становище по проекта за
доклад по делото, а също и становище по съществу и моли съда да уважи исковата
претенция.
Адвокат К.,
в качеството си на особен представител на ответника, се явява лично като
поддържа представения по делото писмен отговор и оспорва молбата-становище на
ищеца, чрез неговия пълномощник. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. По делото са
представени многобройни доказателства, без обаче да е конкретизирано по какъв
начин е формирана цената на неустойката. В същото време цената на неустойката
не може да бъде по-голяма от законната лихва и в този смисъл, за да докаже претенцията
си, ищеца е следвало вместо многобройните писмени доказателства, да поиска
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, което в настоящото исково
производство не е сторил. Счита, че са налице много неравностойни клаузи има и
противоречия на основание чл.33 от Закона за потребителите.
Съдът
като прецени писмените доказателства по делото, както и доводите на страните,
по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните
факти :
Безпорно
се установява от доказателствата по делото, че между ищеца „Мобилтел”ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1309, район
„Илинден”, ул. „Кукуш”№1 и ответника К.Н.С. е сключен Договор с индивидуален
потребителски номер М4071227 от 16.04.2014 год. и ID на клиента *********, с който
са му предостявани услуги за мобилен номер ********** по избран тарифен план
Мтел Трансфер ХС с месечна абонамента такса 9,90 лева с ДДС за срок от 12
месеца.
На 03.04.2014 год. страните са
сключили и друг договор с №М4059074, по силата на който на ответника са
предоставяни услуги за мобилен номер със СИМ карта 893901187022158814 по
тарифен план Мтел Мобилен интернет Л с месечна абонаментна такса 24,90 лева с
ДДС за срок от 2 години.
Като
доказателство по делото са представени Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел”ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел”ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, като в чл.26.1 е предвидено, че ***чинът на
плащане се избира от абоната. В чл.26.2 /Изм. съгласувано с Решение
№639/13.04.2006 год. на КРС; Изм. – в сила от 30.03.2012 год./ е
регламентирано, че плащането може да се извърши в брой в магазините на
„Мобилтел”, по банкова сметка на ”Мобилтел”, посочена в издадената фактура за
дължимите от абоната суми или по друг начин, съгласно предоставяните от
„Мобилтел” възможности за заплащане на дължимите суми. Всички разходи, свързани
с избрания начин на плащане са за сметка на абоната. От чл.26.4 /Изм.- в сила
от 06.08.2010 год.; Изм. – в сила от 30.03.2012 год./ се установява, че
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечнафактура, която се
издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на
този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително
уведомяване на абоната. Неполучаването на фактурата не осбождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми, а в следващия текст на чл.26.5 е
уредена възможността Мобилтел да предостави на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума.
В
чл.26.6 /В сила от 28.09.2008 год., Изм.-в сила от 06.04.2013 год./ е
предвидено, че месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред
„Мобилтел” в 6 месечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия
ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не освобождава
абоната от задължението за плащане на дължимите суми.
Договорът
на абоната/потребителя, съгласно чл.54.12 от Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел”ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел”ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, следва да се счита за едностранно прекратен
от страна на Мобилтел, в случай на забава на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
В срока на
действието на договора за мобилни услуги Мобилтел е издал на абоната-ответник
следните фактури :
- фактура №*********/29.09.2014
год., чиито падеж на плащане е 29.09.2014 год., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на сумата
от 373,50 лева;
- фактура №*********/02.09.2014
год., с падеж на плащане 02.09.2014 год., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
57,75 лева. Фактурите са придружени с подробна разпечатка за потреблението на
начислените услуги за всеки един от мобилните номера.
От
служебно изисканото и приложено Ч.гр.дело №1293/2017 год. по описа на
РС-гр.Ловеч се разбира, че е издадена заповед №880/30.06.2017 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която длъжникът К. Николоев С. *** следва да заплати на кредитора
“Мобилтел”ЕАД сумата от 431,25 лева главница, 117,25 лева мораторна лихва за
забава за период от 03.09.2014 год. до 30.05.2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.06.2017
год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 205 лева –
разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. В
заповедта изрично е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства
: главницата произтича от начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с №М4059074/03.04.2014
год., за която е издадена фактура №*********/29.09.2014 год., с падеж на плащане
– 29.09.2014 год. и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с №М4071227/16.042014 год., за която е
издадена фактура №*********/02.09.2014 год., с падеж на плащане – 02.09.2014
год., като двата договора са прекратени едностранно от мобилния оператор,
поради неплащане от длъжника в срок на всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги.
С
разпореждане №240/25.01.2018 год. по Ч.гр.дело №1293/2017 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, в производство по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е приел, че издадената
по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№880/30.06.2017 год., е връчане на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението,
може да предяви иск срещу длъжника, за установяване на вземането си, за което е
издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение, като довнесе
дължиматадържавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Предупредил е заявителя за последиците по чл.415,
ал.5 от ГПК, че ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения
срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение.
Препис
от разпореждане №240/25.01.2018 год. е връчен на “Мобилтел”ЕАД на 25.01.2018 год.
и получен от адв.Г. на 05.02.2018 год., видно от
разписката, приложена в заповедното производство.
Исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е подадена с вх.№2411/08.03.2018
год., пощенско клеймо от 06.03.2018 год., т.е. в законният едномесечен срок,
тъй като 5 март е последният ден от срока и е неприсдъствен,поради което и
съгласно чл.60, ал.6 от ГПК, срокът изтича в първия следващ присъствен ден,
който в случая е 06.03.2018 год. и е допустима. Разгледана по същество съдът я
намира за основателна и доказана. Предвид формулирания петитум, с което се иска
от съда да признае за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане от страна на ищеца, то по общите правила на
доказване в исковия процес, при положителен установителен иск с правно
основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е имало валидно сключен договор за мобилни услуги, по който той
е изправна страна, както и да докаже, че ответника не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на предоставената му услуга.
От
данните по делото се установи по безпорен начин, че нито в срока за отговор по
чл.131 от ГПК, нито към момента на подаване на исковата молба претендираната от
ищеца сума, не е заплатена по начина, който страните са уговорили в чл.26.2 на
Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел”ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел”ЕАД по
стандартни GSM, UMTS и LTE, които Общи условия представляват неразделна част от
договора, сключен между страните. Няма доказателства и затова ответникът в
качеството си на абонат да е оспорил пред „Мобилтел”ЕАД в 6 месечен срок след
датата на издаване на фактурите месечните сметки на абоната, съгласно чл.26.6
на цитираните по-горе Общи условия. В хода на настоящия исков процес въпреки,
че ответника не се явява лично, а се представлява от назначен от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, не е налице оспорване на нито един от
представените от ищеца документи /договори или фактури/ в преклузивния срок по
чл.193, ал.1 от ГПК, което дава основание на съда да приеме за доказани
фактите, описани в официално заверените преписи от официални документи, на
които се позовава ищеца - чл.179, ал.2 от ГПК.
По
делото е установено по безпорен начин, че ищцовото дружество е изпълнило
договорното си задължение и е доставило на ответника мобилни услуги, но от своя
страна ответника като потребител на този вид услуга не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати в срока, указан му във фактурата, цената на потребените
от него мобилни услуги за процесния период от време. След като ответникът не
представи доказателства, че е изпълнил изискуемите си задължения по процесните
фактури, съдът приема, че исковата претенция чиито предмет е установяване на
дължимостта на вземането се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена. В този смисъл съдът счита за изцяло голословно наведеното от особения представител на
ответника твърдение, че в конкретния казус е налице неравностойна клауза и има
противоречия по смисъла на чл.33 от ЗП, предвид на това, че цената на
неустойката е по-голяма от законната лихва, тъй като клаузата за неустойка е
регламентирана в Договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в
Общите условия на оператора, представляващи неразделна част от сключения между
страните договор, а според чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили.
В
този смисъл и претенцията на ищеца е основателна и доказана, поради което и
следва да се уважи от съда, като се признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на сумата
431,25 лева, неустойка предсрочно прекратяване на Договори за далекосъобщителна
услуга М4059074 от 03.04.2014 год. и М4071227 от дата 16.04.2014 год.
При
този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 205 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково производство, както и сумата 205 лева – разноски за
заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Следва
да се изплати на адв.К. определеното възнаграждение в размер на 300 лева от
внесения от ищеца депозит, за осъществуното от нея процесуално представителство
на ответника К.Н.С. по настоящото гр.дело.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.С.,
ЕГН-********** ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Мобилтел”ЕАД,
към момента „А1 България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1, в размер на сумата 431,25
/четиристотин тридесет и един лева двадесет и пет стотинки/ - неустойка
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга М4059074 от
дата 03.04.2014 год., М4071227 от дата 16.04.2014 год., за която е издадена Заповед №880/30.06.2017 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1293/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА К.Н.С., ЕГН-********** *** да заплати на „Мобилтел”ЕАД,
към момента „А1 България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1 сумата 205 /двеста и пет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково
производство, както и сумата 205 /двеста и пет/ лева – разноски за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат И.К. ***
определеното възнаграждение в размер на сумата 300 /триста/ лева от внесения депозит, за осъщественото
процесуално представителство на ответника К.Н.С. по гр.дело №432/2018 год. по
описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч, чрез съда, който го е
постановил, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, да се докладва насъдията-докладчик по Ч.гр.дело
№1293/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :