Определение по дело №577/2019 на Апелативен съд - Пловдив

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

№ 672

 

 гр. Пловдив, 21.11.2019 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                                                 ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

    

секретар: АННА СТОЯНОВА,

прокурор: ВИКТОР ЯНКОВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия СТОЙНОВА

ВЧНД № 577 по описа за 2019 година.

 

         На именното повикване в 11,15 часа в залата се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ Е.И.С. се явява лично и адвокат А. А., с пълномощно по делото.

 

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор ВИКТОР ЯНКОВ.

 

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

Адв. А.: Поддържам жалбата на доверителя ми. Нямам искания за отводи и доказателства.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

 

С оглед изявленията на страните, че няма да сочат доказателства и нямат доказателствени искания, и тъй като счита делото за изяснено, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

 

Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената  жалба  за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, като изцяло поддържам доводите, които съм изложил пред първоинстанционния съд и нямам какво да добавя.

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: По принцип, не съм виновен, защото самата полиция в Първо РУ ме насилиха да си призная без адвокат, тъй като аз имам право пред адвокат да дам обяснения, но не ми дадоха самото право и ме заплашиха, че ще ме бият докато не си кажа. И от принуждение, нормално е всеки да каже.

Аз бях един път само при тази жена, вторите пари не съм ги взел. След това самата жена дойде при нас, не ние при нея, да ни даде пари. Тя ме намери пред пробационната служба. Аз имах пробация. Не се е разхождала, тя дойде. Тя сама дойде. Като тръгваше по пътя да си купува храна, спря се, обърна се към нас един път, обърна се, пак продължи, вървя, вървя, после пак се спря и тогава вече дойде при нас и започна да ни обяснява колко самотна била. Това е за първия път. За втория път не съм ходил там. Аз даже тази жена не я познавам. Един път съм ходил само у тях. Бяхме двама, с едно момче бяхме. Тя сама ни даде парите. Вторият път изобщо не сме ходили. Даже очевидците никой нищо не е видял. Аз не знам как. По една камера доказват, че аз съм бил с нея. Е, как?! Не стига, че аз съм бил пред главна дирекция, пробационната ми знае. Въпреки това, те по една камера, не знам как се води – дали е свидетелство, дали е доказателство, аз знам, че по една камера не може да се предполага, че аз съм бил при тази жена. Те не само ме биха. Първо при началниците ме вкараха. Здравословното ми състояние е много зле. Ръцете ми са изкривени, не мога да ходя, имам болна щитовидна жлеза, от затвора излязох болен. Оплаквам се постоянно до началника на затвора, но ги късат и не ги пускат. Пиша жалби до административен съд, до ВКС, до Хелзинкски комитет и т.н. В ареста пуснах едно писмо, отвориха ми го, погледнаха го, прочетоха го. Нямат право да ми отварят кореспонденцията по такъв начин. Имам основно образование. От преди един месец съм на свобода, ходих на лекар, направиха ми изследвания, казаха ми, че съм много зле и трябва да мина през сума ти лекари. След като ми излезнаха изследванията, ми дадоха да пия лекарства. Пих ги, но няма никакво развитие, защото аз от две години и нещо не знам в каква степен ми е болестта, но ми се кривят ми са костите. В ареста вчера докторът ме прегледа и ми каза, че трябва да говори със съда, искаха да ме пращат в софийска болница. Той един път ме прегледа в ареста. И психолог идва при мен и ме предложи за психиатрична болница, тъй като в самата стая ми е задушно, не мога да стоя в една килия.

Каквото прецените, вие сте съдии. Аз нищо не мога да кажа. Мога да кажа да ме пуснете, за да се излекувам.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии,  няма настъпили нови обстоятелства, които да налагат изменението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, поради което ви предлагам да оставите жалбата без уважение и потвърдите определението на окръжния съд.

Обвиняемият е осъждан  14 пъти за  умишлени престъпление от общ характер. В случая  деянието е тежко и се наказва   с  лишаване от свобода от  5 до 15 години и все още е налице обосновано предположение, което не е разколебано.

Относно  здравословното му състояние, при влошаването му обикновено  обвиняемите  се превеждат в затворническата болница в С.. От обясненията преди малко на обвиняемия става ясно, че вчера са говорили за това обстоятелство с лекаря  на  затвора. Ето защо ви предлагам да оставите жалбата без уважение като неоснователна.

 

          ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМ А НА ОБВИНЯЕМИЯ

         ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да ми измените мярката,  за да се лекувам. Не да правя нови престъпления, а да се лекувам. Това ми е намерението.

         Осъждан съм 14 пъти.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

 

 

Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – обвиняемият С., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, но по  същество -   НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият състав споделя изводите на окръжния съд, че и към момента са налице всички основания за продължаване задържането на обвиняемия С. и промяна в обстоятелствата, при които мярката за процесуална принуда е определена, не са налице.

Актуалното и към момента обвинение е за престъпление, за което се  предвижда наказание лишаване от свобода и то в значителен размер; обоснованото предположение не е разколебано; не е намалял интензитета на опасността от извършване на престъпление; разследването продължава в разумни срокове по стандартите на чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.

 Наличната към момента доказателствена съвкупност е достатъчна да обоснове предположение за авторството на престъплението в лицето на обвиняемия, което се извлича от събраните по делото годни доказателства и доказателствени средства – гласни, писмени, в това число частично и от обясненията на самия обвиняем. Или, съществуващата първоначално в подкрепа на обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние доказателствена маса е надградена успешно към този момент и не са събрани нови доказателства, разколебаващи обвинителната теза.

Нищо не се е променило и в обстоятелствата, които имат пряко отношение към извода за продължаваща опасност от  извършване на престъпление, като тя все още се очертава като действителна и реална. Съдебното минало на обвиняемия е изключително обременено, като инкриминираното деяние е осъществено само месец, след изтърпяване на предишно наказание лишаване от свобода и в момент, в който С. изтърпява наказание „Пробация“. Посоченото в контекста на данните за липса на легални и законни източници на препитание, говори, че ако свободното предвижване на С. не е ограничено, реална е опасността той да извърши престъпление, отново против собствеността, каквито са обичайните му деяния.

Срокът на задържане, освен съобразен с чл. 63 ал. 4 от НПК, е и разумен, като  при съпоставяне на обществения интерес на фона на ограничаване на личните права на обвиняемия, съблюдавайки двата основни критерия, залегнали в практика на съда в гр. Страсбург - естеството на конкретното наказателно производство и личността на обвиняемия, се налага извод, че задържането е в разумни времеви граници.

Прав е бил окръжния съдия и да заключи, че макар да има данни за влошено здравословно състояние на С., то липсват такива то да е пречка за престоя му в условията на ареста. Все пак и предвид личните възприятия за обвиняемия, неговата затруднена походка, изкривеното положение на ставите на ръцете му, този състав намира, че следва да се укаже на разследващите да се предприемат нужните мерки за изследване и лечение в съответствие с установените медицински нужди, като при необходимост е възможно и настаняване в лечебно заведение към Затворите в страната.

  Мотивиран от изложеното този състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което  Пловдивският апелативен съд

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1247/15.11.2019г., постановено по ЧНД №2120/2019г. по описа на ОС – Пловдив.

УКАЗВА на разследващите да се предприемат мерки за проследяване здравословното състояние на обв. С. и евентуално лечение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                     

 

 

                                               Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в 11,30 часа.

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.  

 

 

                                                                              2.

 

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: