№ 553
гр. Горна Оряховица, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100970 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове по чл.459 от КЗ ввр. чл.441 от КЗ ввр. чл.394 от КЗ; чл.409 от
КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. И. И.(чрез адв.И. В.М.-Г. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че на на
13.06.2020г. при неправилно стъпване с ляв крак С. И. И. счупил пета метатарзална кост. На
14.06.2020г. е бил хоспитализиран в МБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново. На 15.06.2020г. е
бил опериран: след страничен(латерален) достъп до фрактурата било извършено отворено
наместване(репозиция) и била направена фиксация чрез плака(имплант или метална остеосинтеза),
след което раната му е била послойно обшита и стерилно превързана. На 17.06.2020г. ищецът е
изписан от болницата, като е бил в болничен до 01.09.2020г. За това застрахователно събитие С.
И., който е бил застрахован по Договор№ВСС-14770/2017-11-06 между ВСС и ,Дженерали
Застраховане“ АД като младши съдия във Великотърновския окръжен съд (ВТОС), е бил
обезщетен от застрахователя през м.октомври.2020г. В претенцията за плащане било посочено, че
във връзка със застрахователно събитие през следваща година, вероятно, ще възникнат
допълнителни вреди(ексцес), свързани с премахването на импланта от ходилото му. На
05.07.2021г. С. И. бил хоспитализиран в същия МБАЛ, за да бъде отстранена металната
остеосинтеза чрез оперативно лечение. На 07.07.2021г. С. И. е бил опериран: чрез
разтваряне(инцизия) послойно се е достигнало до металните тела, като те били отстранени;
последвали са кожен шеф и стерилна превръзка. Издаден бил болничен
лист№Е20211492109/08.07.2021г. за общо 34дни, от които 4дни при болничен режим и 30 дни при
домашен режим, а именно — от 05.07.2021г. в отпуск до 07.08.2021г. С нов Болничен
лист№Е20201323079 отпускът по болест на С. И. е бил удължен от 08.08.2021г. до 06.09.2021г., т.
е. за още 30дни, след което той се е върнал на работа във ВТОС като младши съдия. Сумарно
целият отпуск на ищеца е бил от 05.07.2021г. до 06.09.2021г., или общо 64дни(4дни в болничен
режим и 60дни при домашно лечение). С. И. И. е бил младши съдия във ВТОС през периода:
1
01.07.2019г.-06.09.2021г., при което е бил застрахован Договор№ВСС-14770/2017-11-06 между
ВСС и „Дженерали Застраховане“АД. Той е поискал застрахователно обезщетение по
Договор№ВСС-13165/16.09.2021г. между ВСС и „Животозастрахователен институт“АД.
Последният застраховател му отказал изрично на 22.11.2021г. плащането на застрахователно
обезщетение. Съображенията му били, че диагнозата, поради която И. е бил в болнични, била
свързана с „последици от други счупвания на долен крайник“, които били „датирали от преди
около година“. С. И. И. предявил извънсъдебна претенция до „Дженерали Застраховане“АД на
07.04.2022г. за обезщетяване на вредите съгласно покритите рискове по застраховката от по
Договор№ВСС-14770/2017-11-06 между ВСС и ,Дженерали Застраховане“АД ввр. с временната му
нетрудоспособност. Застрахователят, обаче му отказал с писмо с изх. №*********/12.04.2022г. с
доводът, че на 01.01.2021г. било изтекло покритието на сключения застрахователен договор между
него и ВСС. На 28.04.2022г. С. И. подал искане с изх.№ 91-02-404#1/29.04.2022г. в Комисията за
финансов надзор(КФН) - Застрахователен надзор да бъде посочен кой от двамата застрахователя
трябва да обезщети процесиите вреди – „Дженерали Застраховане“АД или
„Животозастрахователен институт“АД. В отговор на това КФН е посочила, че със писмо с техен
изх.№91-02-404/13.05.2022г. на зам.-председателя и, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, на застрахователя „Дженерали Застраховане“АД е било обърнато внимание, че: „В
конкретния случай злополуката е настъпила на 13.06.2020г. в периода на застрахователното
покритие по договор за обществена поръка№ВСС-14770/06.11.2017г., като настъпилата временна
неработоспособност през 2021г. е в пряка причинно-следствена връзка с тази злополука. Това
обстоятелство се удостоверява и от приложените по преписката болнични листове за периода:
05.07.2021г.-07.08.2021г. и за периода: 08.08.2021г.-05.09.2021г., в които като диагноза е посочено
„Последици от други счупвания на долен крайник“. В КФН обаче е постъпил отговор от
„Дженерали Застраховане“АД от 26.05.2022г., с който изплащането е било отново отказано. Така,
за С. И. И. е възникнал интерес от предявяването на осъдителен иск срещу “Дженерали
Застраховане“АД, с който ответното дружество да бъде осъдено да му заплати застрахователно
обезщетение, предмет на Договор за застраховка№ВСС-14770/06.11.2017г. между „Дженерали
Застраховане“ АД и ВСС, което обезщетение трябва да репарира новонастъпилите вреди през
2021г. поради временната му нетрудоспособност за периода: 05.07.2021г.-06.09.2021г., вследствие
на битова злополука от 2020г., при която е счупил пета метатарзална кост на левия крак и му е бил
поставен метален имплант(премахнат на 07.07.2021г.). Предявени са обективно съединени исковe
по чл.459 от КЗ ввр. чл.441 от КЗ ввр. чл.394 от КЗ; чл.409 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, за: сумата
17.40лв., представляваща обезщетение за медицински разноски по т.5.5 от Договор за обществена
поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., между „Дженерали Застраховане“ АД и Висш съдебен съвет и
сключен договор за групова застраховка „Злополука и Заболяване“, обективиран в
полица№0121170126000822, за три леглодни за периода: 05.07.2021г.-08.07.2021г. в МБАЛ„Д-р
Стефан Черкезов“ гр.В.Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.06.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 99.00лв., представляваща обезщетение за
дневни пари за болничен престой по т.5.6 от Договор за обществена поръчка№ВСС-
14770/06.11.2017г., между „Дженерали Застраховане“ АД и Висш съдебен съвет и сключен
договор за групова застраховка „Злополука и Заболяване“, обективиран в
полица№0121170126000822, за периода: 05.07.2021г.-08.07.2021г. вкл. в МБАЛ„Д-р Стефан
Черкезов“ гр.В.Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2022г. до
окончателното и изплащане; сумата 2520.00лв. обезщетение за 63дни загуба на работоспособност
по т.5.4 от Договор за обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., между „Дженерали
2
Застраховане“ АД и Висш съдебен съвет и сключен договор за групова застраховка „Злополука и
Заболяване“, обективиран в полица№0121170126000822, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.06.2022г. до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ответното дружество.
Ответникът „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК:****(чрез юрисконсулт И. Г.) оспорва
предявените искове като неоснователни. Съгласно постигнатите договорености в Договор за
обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., застраховката влиза в сила от датата на неговото
сключване, а периодът на застрахователно покритие, през който застрахователят покрива
застрахователни рискове е с начало 01.01.2018г. и край 31.12.2020г. Съгласно т.1.3 от Договор за
обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г. - ОУ на застрахователя по застраховка „Злополука“
представляват неразделна част от същия. Съгласно ОУ, задължението на застрахователя да
извърши плащането, в случай на неработоспособност на застрахования се поражда само ако т.51.3,
ОУ уврежданията от злополука, довели до временна неработоспособност са диагностицирани за
първи път до един месец или повторно до три месеца от злополуката. В конкретния случай
злополуката със С. И. И. настъпила на 13.06.2020г., а временната неработоспособност, за която се
претендира обезщетение е настъпила за пръв път в периода: 05.07.2021г.-07.08.2021г. и повторно
през периода: 08.08.2021г.-05.09.2021г., т.е. повече от година след злополуката. При получаване на
искането по преписка№*********, ведно с документите към нея, застрахователят винаги изследва
кога е реализиран риска, т.е. кога е възникнала временната загуба на работоспособност.
Застрахованото лице предоставило документ(Епикриза№7624/2021г.), от който се установява, че
възникването на риска е осъществено след крайната дата, до която застрахователят покрива
рисковете по договора за застраховка. Съгласно т.7.3 от Договор за обществена поръчка№ВСС-
14770/06.11.2017г. застрахователят е длъжен да изплати обезщетение за временно намалена
работоспособност на застрахованото лице съгласно предвиденото в т.5.4 и т.6.3, настъпили в срока
на договора. Епикриза№7624/2021г. била издадена извън срока на договора за застраховка, който е
с начало от 01.01.2018г. - 00.00 часа до 31.12.2020г. - 24.00 часа. Съгласно раздел III т.3.2. от
Договора за обществена поръчка, периодът на застрахователно покритие, през който
застрахователят покрива посочените застрахователни рискове е с начало 01.01.2018г. до
31.12.2020г. Отказът да се изплати застрахователна сума е съобразен с цитирания Договор за
обществена поръчка между Дженерали ЗастрахованеАД и ВСС и ОУ за Групови застраховки
„Злополука и Заболяване”, неразделна част от договора. Застрахователното покритие по
застраховката са определя от страните, сключващи конкретния договор, като силата му има силата
на закон между страните. Съгласно т.4 от §.1 на ДР на КЗ „Застрахователно събитие е
настъпването на покрит застрахователен риск по застраховка в периода на застрахователното
покритие“. Застрахователят дефинирал застрахователното събитие и настъпване на покрит риск, а
покрити рискове по Груповата застраховка в т.2 на сключения договор(т.2.1.3 касае временната
загуба на работоспособност, вследствие злополука). Както злополуката, така и проявлението на
риска временна нетрудоспособност следва да са настъпили в срока на застраховката, съгласно
хипотезата на т.51.1 от ОУ. А съгласно т.3.2 от сключения договор за обществена поръчка между
„Дженерали застраховане“АД и ВСС срокът на покритие на Груповата застраховка е от
01.01.2018г. до 31.12.2020г. Съгласно чл.351 от КЗ периодът на застрахователно покритие е
периодът, в който застрахователят отговаря само за събития/проявления на покрити рискове,
настъпили само в срока на застраховката. Аргумент срещу невъзможността застрахователя да
3
отговаря извън срока на застрахователното покритие е и факта, че законодателят е предвидил
изключение от този основен застрахователен принцип само в чл.355 от КЗ, регламентиращ
ретроактивно покритие - предоставяне на покритие за период преди датата на сключването на
договора. Отговорността на застрахователя била договорна, а договорът е с определен срок.
Застрахователят не може да се ангажира с изплащане на обезщетение за временна загуба на
работоспособност, ако същата е настъпила извън срока на договора/периода на застрахователно
покритие, дори и злополуката да е настъпила в срока на това покритие. Изрично в така
представената Епикриза№7624/2021г. бил описан моментът, в който е диагностицирана
необходимостта от извършването на оперативна процедура и тя била в периода: 05.07.2021г.-
08.07.2021г.Неоснователността на главните искове водела до неоснователност и на акцесорните
искове за лихви. Претендира направените разноски в исковото производство. Прави възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК на адв.възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема
за установено следното:
С. И. И. е бил младши съдия във ВТОС през периода: 01.07.2019г.-06.09.2021г.
На 13.06.2020г. при неправилно стъпване с ляв крак С. И. И. счупил пета метатарзална кост.
На 14.06.2020г. е бил хоспитализиран в МБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново, а на
15.06.2020г. е бил опериран: след страничен(латерален) достъп до фрактурата било извършено
отворено наместване(репозиция) и била направена фиксация чрез плака(имплант или метална
остеосинтеза), след което раната му е била послойно обшита и стерилно превързана(епикриза -
из№7919/2020г.). На 17.06.2020г. ищецът И. е бил изписан от болницата, като е бил в болничен до
01.09.2020г.
Между ВСС(възложител) и ,Дженерали Застраховане“АД(застраховател) е бил сключен
Договор№ВСС-14770/06.11.2017г. за обществена поръчка с предмет: „Застраховка живота и
трудоспособността чрез групова застраховка „3лополука“ на общо 14,457.5 действащи и
предстоящи за назначаване съдии, прокурори, и следователи, младши съдии, младши прокурори и
младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи,
съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на ВСС, инспектори в Инспектората на
ВСС, служители на НИП и съдебни служители“. Срокът на договора е бил 36месеца, считано от
00h00min. 01.01.2018г. до 24h00min. 31.12.2020г.(т.3.2 – срок на покритие на груповата
застраховка). Съгласно т.1.3 от Договор за обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г. - ОУ на
застрахователя по застраховка „Злополука“ представляват неразделна част от същия. Съгласно
ОУ, задължението на застрахователя да извърши плащането, в случай на неработоспособност на
застрахования се поражда само ако т.51.3, ОУ уврежданията от злополука, довели до временна
неработоспособност са диагностицирани за първи път до един месец или повторно до три месеца
от злополуката. Съгласно т.7.3 от договора застрахователят е длъжен да изплати обезщетение за
временно намалена работоспособност на застрахованото лице съгласно предвиденото в т.5.4 и
т.6.3, настъпили в срока на договора.
Предвид факта, че през време на действащия договор С. И. И. е бил младши съдия във
Великотърновския окръжен съд(ВТОС), за описаното застрахователно събитие е бил обезщетен от
застрахователя през м.октомври.2020г. след депозиране на Искане за плащане по полица от
4
09.09.2020г. до застрахователя. В претенцията за плащане било посочено, че във връзка със
застрахователно събитие през следваща година, вероятно, ще възникнат допълнителни
вреди(ексцес), свързани с премахването на импланта от ходилото му.
На 05.07.2021г. С. И. И. бил хоспитализиран в МБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново, за
да бъде отстранена металната остеосинтеза чрез оперативно лечение. На 07.07.2021г. С. И. И. е бил
опериран(за отстраняване на металния имплант(епикриза - из№7624/2021г.). Издаден бил
болничен лист№Е20211492109/08.07.2021г. за общо 34дни, от които 4дни при болничен режим и
30 дни при домашен режим, а именно — от 05.07.2021г. в отпуск до 07.08.2021г. С нов Болничен
лист№Е20201323079 отпускът по болест на С. И. е бил удължен от 08.08.2021г. до 06.09.2021г.(за
още 30дни), след което той се е върнал на работа във ВТОС като младши съдия. Сумарно целият
отпуск на ищеца е бил от 05.07.2021г. до 06.09.2021г., или общо 64дни(4дни в болничен режим и
60дни при домашно лечение).
С. И. И. поискал застрахователно обезщетение по Договор№ВСС-13165/16.09.2021г. между
ВСС и „Животозастрахователен институт“АД. Последният застраховател му отказал изрично на
22.11.2021г. плащането на застрахователно обезщетение с мотиви, че диагнозата, поради която И. е
бил в болнични, била свързана с „последици от други счупвания на долен крайник“, които били
„датирали от преди около година“.
Ищецът И. предявил извънсъдебна претенция до „Дженерали Застраховане“АД на
07.04.2022г. за обезщетяване на вредите съгласно покритите рискове по застраховката от по
Договор№ВСС-14770/06.11.2017г. между ВСС и “Дженерали Застраховане“АД във връзка с
временната му нетрудоспособност(чрез Искане за плащане по полица от 07.04.2022г. до
застрахователя, придружено от писмено становище – лист 5-6 от делото). С писмо с изх.
№*********/12.04.2022г. “Дженерали Застраховане“АД отказва изплащането на обезщетение с
мотиви, че на 01.01.2021г. било изтекло покритието на сключения застрахователен договор между
ВСС и “Дженерали Застраховане“АД.
На С. И. И. подал искане с изх.№ 91-02-404#1/29.04.2022г. в Комисията за финансов
надзор(КФН) - Застрахователен надзор да бъде посочен кой от двамата застрахователя трябва да
обезщети процесиите вреди – „Дженерали Застраховане“АД или „Животозастрахователен
институт“АД.
В отговор на това КФН изпратила на молителя отговор с изх.№91-02-404/06.06.2022г.,
констатирайки, че „злополуката е настъпила на 13.06.2020г. в периода на застрахователното
покритие по договор за обществена поръка№ВСС-14770/06.11.2017г., като настъпилата временна
неработоспособност през 2021г. е в пряка причинно-следствена връзка с тази злополука. Това
обстоятелство се удостоверява и от приложените по преписката болнични листове за периода:
05.07.2021г.-07.08.2021г. и за периода: 08.08.2021г.-05.09.2021г., в които като диагноза е посочено
„Последици от други счупвания на долен крайник“, както и че „постъпил отговор от „Дженерали
Застраховане“АД от 26.05.2022г.“, с който изплащането е било отказано. Дадени са напътствия,
че „възникналият спор относно наличието на основание за изплащане на застрахователно
обезщетение е гражданскоправен и като такъв подлежи на разрешаване от съответния компетентен
съд по правилата на ГПК, като КФН не е правораздавателен орган и не разполага с правомощия да
задължи застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, което не е определено по
основание и размер…“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
5
Договорът за застраховка се характеризира с предмет и период на покритие – чл.351 ввр.
чл.354 ал.1 от КЗ. Така, отговорността на застрахователя възниква само ако застрахователното
събитие е настъпило в указания с договора период на действие на застраховката. Обхватът на
застрахователното покритие произтича от очертания в договора застрахователен риск -
неблагоприятно и нежелано от правния ред, но обективно възможно и бъдещо събитие – чл.349
ал.1 от КЗ.
Застраховките „Живот“ и „Злополука“ имат доброволен и личен характер, като
застрахованият предварително уговаря със застрахователя при настъпването на дадено събитие да
бъде изплатена от последния/лично на застрахования или на трето лице/ определена сума пари.
Съгласно чл.459 ал.1 от КЗ договорите за застраховка „Злополука“ се сключват срещу рискове,
свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в
резултат различни застрахователни събития- в процесния случай -смърт от заболяване.
„Злополука“ е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в
резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице
не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното –
чл.459 ал.2 от КЗ. Договорът за застраховка „Злополука“ може да се сключи за изплащане на
фиксирани парични суми, на обезщетения на размера на причинени вреди или за комбинация от
двата вида плащане – чл.459 ал.3 от КЗ. Законът дава възможност с един договор за застраховка
„Злополука“(групова застраховка) застраховащият да застрахова две или повече лица, чийто брой е
определен или определяем, и които са включени в списък по определени критерии. В този случай
не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите лица, ако те са
определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно
качество – чл.441 ал.1 от КЗ. Периодът на застрахователното покритие е легално дефиниран в
чл.351 ал.1 от КЗ, като периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката. Kakто се
посочи, срокът на договора е бил 36месеца, считано от 00h00min. 01.01.2018г. до 24h00min.
31.12.2020г.
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за
застраховка "Злополука", в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие,
за което застрахователят носи риска, както и размера на обезщетението. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в
отговора. Съгласно чл.394 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, съгласно условията на застрахователния договор.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на посочената разпоредба, трябва да се
установи наличието на следните предпоставки: -съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка; -настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че
С. И. И. е бил младши съдия във ВТОС, поради което има качеството на застраховано лице по
сключения с ответника-застраховател с възложителя-ВСС застрахователен договор, именуван като
Договор№ВСС-14770/06.11.2017г. за обществена поръчка със срокът на договора - 36месеца,
считано от 00h00min. 01.01.2018г. до 24h00min. 31.12.2020г. На следващо място, установи се, че
злополуката, при която пострадал ищецът, представлява покрит застрахователен риск - временна
загуба на работоспособност над 20 календарни дни, причинена при или по повод изпълнение на
служебните задължения. Настъпилото застрахователно събитие е в темпоралния обхват на
6
застрахователното правоотношение. Първоначално, ищецът И. е получил обезщетение през
м.октомври.2020г. след депозиране на Искане за плащане по полица от 09.09.2020г. до
застрахователя. Впоследствие, настъпили усложнения в здравословното състояние на И., наложило
оперативно лечение и продължаване на временната нетрудоспособност още общо 64дни(4дни в
болничен режим и 60дни при домашно лечение) – за периода: 05.07.2021г.-06.09.2021г. Ответната
страна не спори и размера на претенциите, които съдът, съобразно правомощията си по чл.162 от
ГПК, определя като обективни, съобразно чл.4.1, чл.5.4 и сл. от застрахователния договор.
От страна на ответното дружество е въведено възражение, че съгласно ОУ, задължение за
застрахователя да извърши плащане се поражда и ако уврежданията от злополука, довели до
временна неработоспособност са диагностицирани за първи път до един месец или повторно до
три месеца от злополуката - т.51.3 от ОУ. Настоящият случай не попадал в обхвата и на тази
хипотеза - временната неработоспособност настъпила за пръв път в периода: 05.07.2021г.-
07.08.2021г. и повторно за периода: 08.08.2021г.-05.09.2021г., т.е. повече от година след
злополуката, настъпила на 13.06.2020г. След като отговорността на застрахователя е договорна, а
договорът - с определен срок и пораждал задължения при определени условия, застрахователят не
можел да се ангажира с изплащане на обезщетение за временна загуба на работоспособност, тъй
като същата настъпила извън срока на договора и не попадала в хипотезите на застрахователното
покритие - т.51.1 от ОУ.
Настоящата претенция е за обезщетение на вреди във връзка с последващо увреждане,
представляващо ексцес, поради което се е наложила и втора оперативна интервенция(Ексцес е
всяко влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, което се намира в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие – чл.378 ал.4
от КЗ).
В съдебната практика се приема, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за
обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което(ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече
обезщетените. Следователно, на вземането на увреденото лице спрямо делинквента се гледа като
на едно ново вземане, което е относително разкъсано от първоначалните вреди. Събитието е едно –
то дава своите „плодове” продължително, но всяка нова вреда е отделна, сама за себе
си(Решение№196/12.07.2011г. по гр.дело№1724/2009г. - IVг.о. – ВКС).
Настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на договора е с начало
13.06.2020г., когато ищецът И. е счупил пета метатарзална кост на левия си крак. Впоследствие
бил хоспитализиран, а след това опериран, като му е бил поставен имплант и е бил в отпуск,
поради временна нетрудоспособност до 01.09.2020г. Доколкото в настоящото производство се
претендира обезщетение само за ексцес, като не се твърди, че първоначалните вреди не са
обезщетени в достатъчна степен, следва да се приеме, че неимуществените вреди относно
първоначалното състояние на пострадалия са били вече репарирани със заплатеното от
застрахователя обезщетение, за чието получаване не страните не спорят. Настъпилият
ексцес(влошаване на показателите на здравословното състояние на пострадалото лице), последица
от претърпения инцидент е настъпил по-късно - на 05.07.2021г., когато И. е бил хоспитализиран,
след това на 07.07.2021г. е бил опериран, като е премахнат поставеният му през 2020г. имплант и е
7
бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност до 06.09.2021г. От друга страна, процесната
вреда(ексцес) е последица от настъпилата първоначално вреда, но към нея се наслагват н други,
допълнителни обстоятелства, които обективно не са били настъпили към 2020г. и затова не е
имало как да бъдат „констатирани“ повторно в срок от 3 месеца след счупването на костта: -
счупената кост е следвало да зарасне в период от една година - през 2021г. - след манипулацията
през 2020г.; -след това се е пристъпило към самото отстраняване на импланта чрез операция през
м.юли.2021г.; ищецът И. ползвал отпуск, поради временна нетрудоспособност, докато се е
възстановил напълно към 06.09.2021г. Понеже тези обстоятелства не са били настъпили към
2020г., не е било възможно да бъдат констатирани тогава. Възникването на право на обезщетение
за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т.е. от последващо
влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при
деликта увреждания на здравето.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не се дължи плащане, тъй като временно
намалената работоспособност не е установена в сроковете съобразно т.51.1 от ОУ и т.51.3 от ОУ -
уврежданията от злополука, довели до временната неработоспособност, са диагностицирани за
първи път до един месец или повторно до три месеца от злополуката по т.51.1 от ОУ. Следва да се
отбележи, че тази клауза - т.51.3 от ОУ е в противоречие със закона, доколкото в КЗ за риска
„трудова злополука“ подобни срокове не са установени. Общите условия(на застрахователя) не
предоставят възможност на една страна по договора(пак на застрахователя) да определя по-кратки
срокове за настъпване на последиците от трудовата злополука извън предвидените в закона.
Предвиждането на по-кратки срокове за настъпването на вредите, противоречи на установените
правила за погасяване на правата по договора съгласно чл.378 ал.2 от КЗ, които правила са
императивни и страните нямат право да ги дерогират. Още повече, че конкретно в чл.378 ал.4 от
КЗ е посочено, че давността тече от датата на настъпването или узнаването за ексцеса, но не
повече от давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от
непозволено увреждане. Предвиденият срок за диагностициране при условията на повторност -
до три месеца от злополуката е нереален и необективен. В тази връзка и срокът в чл.351 ал.1 от КЗ
не е предвиден като краен срок за настъпване на неработоспособността - такъв извод не следва от
текста на закона, нито от целта, която преследва нормата, която е да обезпечи правата на
застрахованите лица да получат плащане по договора. Съдът счита, че цитираната клауза - т.51.3
от ОУ е неравноправна клауза и поради това е нищожна и на основание чл.143 ал.2 т.20 ввр. т.1 от
ЗЗП, защото клаузата от ОУ ограничава отговорността на застрахователя в случай на телесна
повреда на потребителя, преди още вредата да е възникнала за потребителя.
Предявените искове с правно основание чл.459 от КЗ ввр. чл.441 от КЗ ввр. чл.394 от КЗ се
явяват основателни и следва да бъде уважени за: сумата 17.40лв., представляваща обезщетение за
медицински разноски по т.5.5 от Договор за обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., между
„Дженерали Застраховане" АД и Висш съдебен съвет и сключен договор за групова застраховка
„Злополука и Заболяване“, обективиран в полица№0121170126000822, за три леглодни за
периода: 05.07.2021г.-08.07.2021г. в МБАЛ„Д-р Стефан Черкезов“ гр.В.Търново; сумата 99.00лв.,
представляваща обезщетение за дневни пари за болничен престой по т.5.6 от Договор за
обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., между „Дженерали Застраховане" АД и Висш
съдебен съвет и сключен договор за групова застраховка „Злополука и Заболяване“, обективиран в
полица№0121170126000822, за периода: 05.07.2021г.-08.07.2021г. вкл. в МБАЛ„Д-р Стефан
Черкезов“ гр.В.Търново; сумата 2520.00лв. обезщетение за 63дни загуба на работоспособност по
8
т.5.4 от Договор за обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., между „Дженерали
Застраховане" АД и Висш съдебен съвет и сключен договор за групова застраховка „Злополука и
Заболяване“, обективиран в полица№0121170126000822.
Относно претенциите за мораторни лихви съдът намира, че е приложима разпоредбата на
чл.409 от КЗ, която предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока, в който застрахователят е
длъжен да плати застрахователното обезщетение. Съгласно чл.459 ал.4 ввр. чл.448 от
КЗ застрахователят извършва плащане в срок от 15 работни дни от датата на която са представени
поисканите доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на
плащането. В случая се претендират лихви за забава, считано от 09.06.2022г. до окончателното и
изплащане, които следва да бъдат присъдени.
При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на
направените разноски, съобразно чл.78 ал.1 от ГПК. В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на
ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид
действителната фактическа е правна сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно към
Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена въз основа на
законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите
органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Осъществената от
пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално
представителство в едно съдебно заседание, a също и изготвяне на писмена защита. За иска за
обезщетение, възнаграждението е съобразено с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения(съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата(в редакцията към
момента на уговарянето на възнаграждението) при интерес от 1000.00лв. до 5000.00лв. – 300.00лв.
+ 7% за горницата над 1000.00лв.), при уговорено и изплатено възнаграждение – 500.00лв. Съдът
намира, че поисканото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е около 1.206пъти
от минимално регламентирания в наредбата размер(414.55лв.) и не е прекомерно, с оглед
регламентираните в наредбата размери при съответните хипотези и не следва да бъде намалено по
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да
присъди в полза на ищеца сумата 605.50.00лв., представляваща направените по делото
разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК и адв.възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.С. бул.”Княз Ал.Дондуков”№68, представлявано от Изп.директор Н.И.С.,
9
Изп.директор Р.Ц.Д., Изп.директор Ж.М.Д., Изп.директор Ю.К.К. – винаги заедно от всеки двама
от изпълнителните директори, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Л. ул.****, с настоящ адрес: гр.С. ул.**** ет.I ап.2: сумата 17.40лв./седемнадесет лева/,
представляваща обезщетение за медицински разноски по т.5.5 от Договор за обществена
поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., между „Дженерали Застраховане" АД и Висш съдебен съвет и
сключен договор за групова застраховка „Злополука и Заболяване“, обективиран в
полица№0121170126000822, за три леглодни за периода: 05.07.2021г.-08.07.2021г. в МБАЛ„Д-р
Стефан Черкезов“ гр.В.Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.06.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 99.00лв./деветдесет и девет лева/,
представляваща обезщетение за дневни пари за болничен престой по т.5.6 от Договор за
обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., между „Дженерали Застраховане" АД и Висш
съдебен съвет и сключен договор за групова застраховка „Злополука и Заболяване“, обективиран в
полица№0121170126000822, за периода: 05.07.2021г.-08.07.2021г. вкл. в МБАЛ„Д-р Стефан
Черкезов“ гр.В.Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2022г. до
окончателното и изплащане; сумата 2520.00лв./две хиляди петстотин и двадесет лева/,
представляваща обезщетение за 63дни загуба на работоспособност по т.5.4 от Договор за
обществена поръчка№ВСС-14770/06.11.2017г., между „Дженерали Застраховане" АД и Висш
съдебен съвет и сключен договор за групова застраховка „Злополука и Заболяване“, обективиран в
полица№0121170126000822, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2022г.
до окончателното и изплащане; сумата 605.50лв./шестстотин и пет лева и петдесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10