РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
гр.Пловдив, 13.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
трети състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря П.Д.
Като разгледа докладваното АД № 2814 по
описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 38 от Закона
за висшето образование /ЗВО/.
Образувано е по жалба, подадена от П.Б.П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 720 от 14.10.2022г. на Ректора
на Университет по хранителни технологии-Пловдив, с която на основание чл. 74,
ал.2, т.2 от ЗВО и чл. 45, ал.14, т.6 от Правилника за организацията на
учебната дейност на УХТ-Пловдив и решение по т.8 от дневния ред на Академичен
съвет-обсъждане на студентски въпроси е отстранен за срок от една година П.Б.П.,
ОКС „Бакалавър“, редовно обучение, завършил семестриално – дипломант,
специалност „Хотелиерство и ресторантьорство“, фак. № 32628, за уронване
престижа и доброто име на УХТ.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, намира оспорената
заповед за незаконосъобразна. Излага подробни съображения. Претендира отмяната
на оспорената заповед и разноските по делото. Представя подробни писмени бележки,
в които се сочи, че заповедта е издадена при липса на компетентност, развива
съображения относно превратно упражняване на власт от страна на органите на УХТ.
Ответникът – Ректорът на Университет по хранителни технологии-Пловдив,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред
надлежен съд, от легитимирано лице - адресат на оспорения акт, което има правен
интерес от оспорването му по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК в писмена форма.
Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и
въз основа на събраните по делото доказателства, включително тези, представени
от ответника като административна преписка, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.10.2022г. е проведено
заседание на Академичния съвет /АС/ на УХТ. АС е взел решения по приетия дневен
ред. По т. осем от дневния ред е взето решение: „АС реши: На основание чл. 74,
ал.2, т.2 от ЗВО и чл. 45, ал.14, т.6 от ПОУД на УХТ отстранява от УХТ за срок
от една година П.Б.П. за уронване на престижа и доброто име на УХТ.
Съгласно
чл. 14, т.6 от ПОУД на УХТ (изм., Протокол №.25/27.10.2017) студентът се
отстранява от университета за определен срок при уронване престижа и доброто
име на УХТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
В чл. 74, ал. 2 от ЗВО е
предвидена възможност за временно отстраняване на студент от висшето училище,
при наличието на изчерпателно установените в същата норма предпоставки. Това
временно отстраняване по своя характер представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, засягаща неблагоприятно правната сфера на нейния
адресат, чрез ограничаването на права. Принудителните административни мерки са
индивидуални административни актове /чл. 21, ал. 1 от АПК/ като случаите,
когато могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат, и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон или указ /чл. 23 от ЗАНН/. С оглед обстоятелството, че мерките
се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата
и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен
акт не се допуска.
Съответно при преценка на валидността и
законосъобразността им следва да се съобразяват критериите за индивидуалните
административни актове. В процесуалните закони, уреждащи административното
производството, вкл. и АПК, не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, а в доктрината и съдебната практика е
възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това,
нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен,
като са възприети следните критерии кога един порок води до нищожност и кога
същият води до унищожаемост: Липсата на компетентност на органа, издал акта,
винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Нарушенията на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния
закон се съотнасят към правилността на административния акт, а не към неговата
валидност, поради което нищожен би бил само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Превратното упражняване
на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само
ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт,
посоченият порок обуславя нищожност.
В случая обжалваната заповед е издадена от ректора на УХТ-Пловдив.
Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО
ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с
приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал.3 от Правилника за организация на
учебната дейност в университета по хранителни технологии /https://uft-plovdiv.bg/site_files/file/NORM_DOC/PROMENI_06_2015/UFT-UD_new.pdf/,
съгласно която наказанията по ал. 2 се налагат от Ректора на УХТ, по реда и
условията на ЗВО, ПУД на УХТ, настоящия правилник и други нормативни актове.
Доколкото в правомощията на ректора е произнасянето по всички въпроси,
определящи придобиването или загубата на статута на студенти, в тях се включва
и този за временното отстраняването от висшето училище на лица с такъв статут
/арг. от чл. 67 от ЗВО/. Следователно оспореният акт е издаден при наличието на
материална компетентност на неговия автор. Заповедта е издадена в писмена форма,
като в нея е посочена правната норма от ЗВО, която органът е намерил за
приложима. В случая заповедта би следвало да е издадена на основание чл. 32,
ал. 1, т. 4 от ЗВО, но некоректното посочване на тази норма, както и липсата на
изложение относно подведените към нея факти, мотивирали налагането на ПАМ не
обуславят липса на волеизявление и от там невалидност на акта. Както бе
посочено по-горе, превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност на административния акт като правило и само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В чл. 74, ал. 2 от ЗВО изрично е
установена възможност за временно отстраняване на студент от висшето училище,
т. е. крайната цел на издадената от ректора на ВТУ заповед е допустима от
закона, при което същата не е нищожна на това основание.
Съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като не е спазено изискването за форма на
административния акт. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният акт
трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се
издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити
в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и
правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на
индивидуалния административен акт. Същите съставляват обосноваването на акта,
съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този му вид
и съдържание, независимо дали се отнася за акт, засягащ в позитивна или
негативна насока правната сфера на адресата му. Мотивирането на
административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и
начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи
какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната
норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със
съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно
доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за
проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите
лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите
представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление,
обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да
съдържат точни и ясни съображения, за да изразяват становището на органа по
въпроса, който се решава с административния акт. Ето защо липсата на мотиви в
акта представлява съществено нарушаване на изискването за форма, като съдебната
практика еднозначно приема, че то е достатъчно основание за отмяна на
административния акт, като незаконосъобразен /Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите/.
В случая, както се коментира
по-горе, в оспорената Заповед № 720 от 14.10.2022г. на Ректора на Университет
по хранителни технологии-Пловдив, не са изложени фактически съображения и ясни
и конкретни съображения, посочено е правно основание и решение по т.8 от
дневния ред на Академичния съвет. Действително съгласно ТР № 16 от 31.03.1975
г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта, но следва в самия акт да е извършено изрично
позоваване на такъв документ, като е ясно какви са и съображенията, като в
обжалваната заповед също липсва яснота защо се препраща към решението по т.8 от
ДР на АС. Нещо повече, поначало не се установява друг документ, съдържащ мотиви
за прилагането на конкретната ПАМ, включително измежду представените от
ответника документи, съставляващи според него административната преписка. В
представения по делото Протокол № 27 от 14.10.2022г. съдът може да установи, че
са водени разисквания, проведена е дискусия, но има редица неясноти и
недомлъвки относно някаква статия във вестник, възникнали затруднения в
комисията по социално-битови въпроси, писмо изпратено в министерство, липса на доклад за членове на комисия
/конкретно по т. 8 от дневния ред /ДР/, но не става ясно защо е взето решение
за отстраняване от УХТ за срок от една
година на П.П.. При това съгласно посоченото правно основание в
административния акт - чл. 74, ал.2, т.2 от ЗВО студент, докторант или
специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при системно
неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето
училище. В случая не е ясно в какво се състои нарушението и системното му неизпълнение от страна на
жалбоподателя. Освен това съгласно чл. 43, ал.2 от Правилника за организация на
учебната дейност в университета по хранителни технологии при неспазване на
задълженията по предходната алинея ректорът, по предложение на декана на
съответния факултет, може да наложи на студента следните
наказания:1.забележка,2. Предупреждение за отстраняване от УХТ;3.отстраняване
на УХТ за определен срок;4.отписване от УХТ. Установи се, че по
административната преписка не е представено предложение от декана на съответния
факултет, т.е. не е изпълнена процедурата определена с правилника на учебното
заведение. Поради изложеното
съдът намира, че посоченото решение по т.8 от дневния ред на АС не може да бъде
възприето като документ, обосноваващ издаването на обжалвания акт, още повече,
че в същия има изложени неясни за третите лица дискусии, обсъждат се различни
действия и обстоятелства като не е ясно как се съотнасят към поведението на П.П..
При това в оспорената заповед като правно основание за издаването й е
посочен чл. 74, ал. 2 от ЗВО. Алинея втора на чл. 74 от ЗВО съдържа основанията
за временно отстраняване на студент, докторант или специализант от висшето
училище както се посочи вече. При коментираната липса на изложение относно
фактическите обстоятелства, обосновали издаването на заповедта, така посоченото
правно основание възпрепятства от една страна упражняването на съдебен контрол,
а от друга е пречка за упражняване на правото на защита на адресата на акта.
Различен извод не може да се формира, дори ако за мотиви на заповедта бъдат
възприети дискусиите /същите не могат да бъдат квалифицирани като съображения/ в
протокол № 27 от 14.10.2022г.и взетото решение по т.8 от дневния ред на АС, още
повече, че с нормата на чл. 30 от ЗВО не се предоставят правомощия на
Академичния съвет да взима решения относно отстраняване на студент за
определено време.
Както се отбеляза, липсата на
мотиви в индивидуалния административен акт, като фактически и правни основания
за издаването му, какъвто на практика е разглежданият случай, е порок
самостоятелно обосноваващ неговата отмяна, съгласно чл. 146, т. 2 от АПК.
За пълнота следва да се посочи, че
основанията за временно отстраняване на студенти от висшето училище са
лимитативно определени от нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗОВ и са следните: 1.
предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище;
2. подправяне на документи за студентското му положение; 3. системно
неизпълнение на задълженията по учебния план; 4. системно неизпълнение на
задълженията по правилниците на висшето училище; 5. осъждане на лишаване от
свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Наличните в делото
документи не установяват обстоятелства, изпълващи фактическия състав на която и
да е от изброените по-горе хипотези. Доколкото нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗОВ
установява основания за издаването на ИАА, засягащи негативно правната сфера на
адресатите им, разширителното тълкуване на същата е недопустимо.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното заповед на ректора на Университета по хранителни
технологии-Пловдив е незаконосъобразна и като такова следва да бъде отменена.
При този изход на делото следва да се
присъдят разноски в полза на жалбоподателя: 10,00 лв. – внесена държавна такса;
400 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение в брой или общо сумата в размер
на 410 лв./ /четиристотин и десет лева/.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед № 720 от 14.10.2022г. на Ректора
на Университет по хранителни технологии-Пловдив.
ОСЪЖДА Университет
по хранителни технологии-Пловдив да заплати в полза на П.Б.П., с ЕГН **********,
сумата в размер на 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляващи разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: /п/