Решение по дело №398/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 13
Дата: 7 януари 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20185610100398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                    07.01.2019г.            гр.Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на десети декември през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар Валентина Господинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 398 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

 

ИЩЕЦЪТ – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, представляван от управителя М.Д.Д., твърди в депозираната искова молба, че на 20.07.2017г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Й.Г.К., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1865362/28.05.2015г., било прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.

Съгласно чл.3.2 от договора за цесия, ищецът, в качеството си на цесионер, се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което било налице и изрично пълномощно. В изпълнение на изискванията на закона до ответника били изпратени три уведомления за извършената цесия, които обаче не могли да му бъдат връчени. В тази връзка се представя копие от уведомлението за извършената цесия за връчване  на ответника ведно с исковата молба. Прави се искане, в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Ищецът сочи още, че на 28.05.2015г. ответникът, в качеството на кредитополучател, сключил договор за потребителски паричен кредит № 1865362 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити. С факта на подписването на договора кредитополучателят удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил екземпляр от Общите й условия, запознал се с тях и безусловно ги приел.

При условията на договора за потребителски паричен кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 25 000 лева, която сума била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка ***.05.2015г. Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие, че общият размер на кредита е 27 378 лв., представляващ сбор от следните компоненти: чиста стойност на кредита 25 000 лв., такса за разглеждане на кредита 1 250 лв. и застрахователна премия 1 128 лв. Таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия кредитополучателят се задължил да заплати на 120 равни части,  включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.

Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита, като страните договорили годишен лихвен процент в размер на 7.99 %. Така, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 11 978.40 лв., а общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит – 39 356.40 лв., платима на 120 анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 327.97 лева, с краен срок за издължаване на всички задължения – 07.05.2025г.

Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което до кредитополучателя било изпратено писмено уведомление, като ищцовото дружество положило необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника, изпращайки три уведомителни писма на адреса му, посочен в договора за кредит.

Ответникът дължал и обезщетение за забава, което възлизало на 397.96 лв. за периода от 07.05.2017г. до датата на входиране на заявлението в съда.

Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 7 062.56 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва – 3 232.05 лв., главница – 3 614.31 лв. и лихва за забава – 216.20 лв.

С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно: 6 874.10 лева - главница по 35 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.05.2017г. до 07.03.2020г., 1 021.38 лева - възнаградителна лихва за периода от 07.02.2017г. до 20.07.2017г., 397.96 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017г. до 28.11.2017г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. 

При условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че процесното вземане не е предсрочно изискуемо, се моли за постановяване на решение, с което да бъде призната за установена по отношение на ответника дължимостта на сумата от 1 267.99 лв. - неплатена падежирала главница по процесния договор за периода от 07.05.2017г. до 07.11.2017г.(датата на последната падежирала вноска към датата на подаване на заявлението в съда), 1 021.38 лева - възнаградителна лихва за периода от 07.02.2017г. до 20.07.2017г., 397.96 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017г. до 28.11.2017г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като със същото решение ответникът бъде осъден да заплати сумата от 5 606.11 лв. - непогасена непадежирала главница към датата на подаване на заявлението в съда, дължима за периода от 07.12.2017г. до 07.03.2020г., за която сума ответникът  следвало да се счита уведомен за настъпване на предсрочната изускуемост с подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на осъдителния иск до окончателното погасяване на дълга. В хода на производството по делото е допуснато изменение на така предявения осъдителен иск за главница на сума в размер на 7 320.54 лева.

Ищецът моли да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство, както и разноските в настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

        

ОТВЕТНИКЪТ – Й.Г. ***, чрез назначения му особен представител – адв.В.Г.С. ***, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че предявените искови претенции са допустими, но неоснователни, като оспорва същите по основание и размер. Оспорват се и всички факти и обстоятелства, изложени от ищеца. Посочва се, че подписите на ответника, фигуриращи в представените по делото документи, се различават съществено, като особеният представител твърди, че не са положени от ответника, съответно обективираните в тези документи уговорки били нищожни поради липса на съгласие.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

     На 28.05.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр.София и отв.Й.Г.К. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 1865362/28.05.2015г., по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на  25 000 лв., като била уговорена такса за отпускане на кредита в размер на 1 250 лв. и застрахователна премия в размер на 1 128 лв., както и годишен лихвен процент в размер на 7.99 %. Предоставената сума следвало да бъде изплатена от кредитополучателя за срок от 10 години на 120 равни месечни вноски - по 327.97 лв. всяка от тях, включваща главница, лихва и такса за отпускане на кредита с падежна дата - седмо число на месеца и първа вноска – дължима на 07.06.2015г. с краен срок на погасяване на кредита - 07.05.2025г. С подписване на договора кредитополучателят удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, че е получил екземпляр от Общите условия, че е запознат с тях и че ги приема.

На 20.07.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 20.12.2016г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на банката срещу Й.Г.К. по горепосочения договор(конкретизирано в т.44 от приложението) в общ размер от 24 601.70 лева е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”.

Въз основа на постъпило в Районен съд – Димитровград на 30.11.2017г. заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София е образувано ч.гр.дело № 1951/2017г. по описа на съда. По същото на 01.12.2017г. е издадена Заповед № 1224 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжникът Й.Г.К. да заплати на кредитора сумата от 6 874.10 лв. – частично претендирана сума от дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № 1865362/28.05.2015г., сумата от 1 021.38 лв. - възнаградителна лихва за периода от 07.02.2017г. до 20.07.2017г., сумата от 397.96 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017г. до 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2017г. до окончателното й изплащане, и разноските по делото – 165.87 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при предпоставките на чл.47 ал.5 от ГПК, след уведомяването на кредитора и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. В него се посочва, че предоставената сума по процесния договор за кредит била усвоена на 29.05.2018г. По договора ответникът внесъл сумата от 5 971.18 лв., с която погасил вноските до 07.11.2016г. включително. За м.декември 2016г. била погасена частично главницата в размер на 90.93 лв., като останала неизплатена главница от 71.62 лв. Лихвата била погасена до м.януари 2017г. включително, а за м.февруари 2017г. - погасена частично, като останала непогасена лихва в размер на 133.87 лв.

Към датата на цесията — 21.07.2017г., размерът на дълга възлизал на: дължима главница - 23 547.49 лв., договорна лихва – 1 021.38 лв. - от 07.02.2017г. до 20.07.2017г., лихва за просрочие – 32.83 лв. - от 07.12.2016г. до 20.07.2017г.

Размерът на дълга към датата на входиране на заявлението в съда - 30.11.2017г. възлизал на: дължима главница - 23 547.49 лв., договорна лихва – 1 021.38 лв., лихва за просрочие – 32.83 лв., лихва за забава – 870.02 лв. - от 21.07.2017г. до 30.11.2017г.

Вещото лице посочва още, че неплатената падежирала главница от 07.12.2016 г. до 30.11.2017г. - датата на входиране на заявлението в съда възлиза на 1 977.66 лв.

Размерът на неплатената падежирала договорна лихва до датата на входиране на заявлението в съда, бил 1 021.38 лв. Размерът на лихвата за забава върху падежиралата неплатена главница до датата на входиране на заявлението в съда, съгласно погасителния план по процесния договор, за периода от 21.07.2017г. до 30.11.2017г. бил 73.07 лева.

Размерът на непадежиралата главница от датата на входиране на заявлението в съда до падежа на вземането, съгласно погасителния план по процесния договор - от 30.11.2017г. до 07.06.2025г. възлизала на 21 569.83 лв., а за претендирания в исковата молба период от 07.12.2017г. до 07.03.2020г. непогасената непадежирала главница, съгласно погасителния план, била е в размер на 5 342.88 лв. Съответно общият размер на частично претендираната падежирала и непадежирала неплатена главница за периода от 07.12.2016г. до 07.03.2020г. бил 7 320.54 лв. Обезщетението за забава върху тази сума за периода от 21.07.2017г. до 30.11.2017г. възлизала на 270.47 лв.

    

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

    

Предявеният в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:

По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и отв.Й.Г.К., като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит на 28.05.2012г., по силата на който ответникът получил в заем сумата от 25 000 лева за срок от 10 години, при съответно уговорени между страните конкретни параметри по кредита - брой на вноските, стойност на месечната такава, начален падеж, лихвен процент и начин на плащане, както и условия, свързани с дължимите лихви, такси и комисионни. Вземането по този договор е било валидно цедирано от заемодателя на ищцовото дружество, по силата на Приложение № 1/20.07.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 20.12.2016г.

В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия цесионерът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника са били изпратени три уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до знанието му, като и трите писма са върнати като непотърсени, респективно недоставени. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – ищцовото дружество. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК. По същите съображения неоснователен и недоказан се явява и предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск по отношение на непадежиралите вноски от главницата.

 

Ето защо съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани както предявения иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със Заповед № 1224/01.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1951/2017г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 6 874.10 лв. – частично претендирана сума от дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № 1865362/28.05.2015г., сумата от 1 021.38 лв. - възнаградителна лихва за периода от 07.02.2017г. до 20.07.2017г., сумата от 397.96 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017г. до 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2017г. до окончателното й изплащане, така и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за главница в размер на 7 320.54 лева.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представляван от изп.директори Н.Т.С. и М.Д.Д., срещу Й.Г.К. с ЕГН : ********** ***, иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със Заповед 1224/01.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1951/2017г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 6 874.10 лв.(шест хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и 10 ст.) – частично претендирана сума от дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № 1865362/28.05.2015г., сумата от 1 021.38 лв.(хиляда двадесет и един лева и 38 ст.) - възнаградителна лихва за периода от 07.02.2017г. до 20.07.2017г., сумата от 397.96 лв.(триста деветдесет и седем лева и 96 ст.) - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017г. до 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за главница в размер на 7 320.54 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: