Р Е
Ш Е Н
И Е №729/22.10.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 22.10.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............... гражданска колегия в публично
заседание на ........26.09.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….......................……...........и
в присъствието на
прокурора...................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……...……...гр.дело N .4549...по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Профи
кредит България” ЕООД, с която се претендира да се приеме за установено по
отношение на ответницата Й.Т.М., че им дължи сума в размер на 9919.33 лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Молят да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на
19.06.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и Й.Т.М., като длъжник.
Договорът бил сключен
при следните параметри:
Сума на кредита: 4700
лв.;
Срок на кредита: 24
месеца;
Размер на вноската:
290.56 лв.;
Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.89 %;
Годишен лихвен
процент: 41.17%;
Лихвен процент на
ден: 0.11 %;
Общо задължение по
кредита: 6973.44 лв.
По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 4365.12 лв.;
Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 181.88 лв.
Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение:
11338.56 лв.;
Общ размер на вноска:
472.44 лв.;
Дата на погасяване:
10 ден от месеца.
Съгласно Декларации
т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които
длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и
нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Твърдят, че в молба
от 19.06.2017г. и в т. V „Допълнителни възможности за клиента" от ДПК Й.Т.М.
е пожелала с част от отпуснатата сума по кредита да бъдат рефинансирани други
нейни задължения към трети лица, както следва:
Задължение в размер
на 1001.00 лв. към „Инвест” ООД (документ за кредитен превод с банкова
референция: ***, от дата 19.06.2017г.);
Задължение в размер
на 1608.00 лв. към „ Боровец Инвест 2012" ЕООД (документ за кредитен
превод с банкова референция: ***, от дата 19.06.2017г.);
Задължение в размер
на 155.00 лв. към „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП БГ" ЕООД (документ за кредитен
превод с банкова референция: ***, от дата 19.06.2017г.).
Твърдят , че „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 19.06.2017г. превежда парична сума в размер на 1936.00 лв. по
посочена от длъжника Й.Т.М. банкова сметка (***: ***, от дата: 19.06.2017г.).
Общият размер на отпуснатата сума по кредита е 4700.00 лв.
От своя страна
длъжниците са поели задължение по Договор за потребителски кредит № ***, като
го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 472.44 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
На 24.11.2017г. Й.Т.М.
е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ***, като е
пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 27.11.2017г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД и Й.Т.М. е сключен Анекс № 1 към ДПК № ***, с който
страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 4, като тя трябва
да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 24
на 25 броя.
Предвид факта, че
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само
3 пълни вноски и една непълна погасителни вноски, последната от които с дата
11.10.2017г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други." на 20.02.2018г. договорът е
прекратен автоматично от страна на Профи Кредит България ЕООД и е обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 21.02.2018г. на Й.Т.М. е изпратено
уведомително писмо, с което тя е информирана,че договора е едностранно
прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
Към настоящия момент
размерът на погасеното от Й.Т.М. задължение по ДПК № *** е в общ размер на
1419.80 лв.. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в
размер на 1419.23 лв. /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и двадесет и три
стотинки/. Сумата от 0.57 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането
на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10%
годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.".
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения от съда на ответницата особен представител, с който счита, че
предявения иск е допустим, но е частично основателен поради
следното:
Договорът за
потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. В договора кредитора е
посочил единствено като абсолютни стойностите на лихвения процент по заема, ГПР
на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /. В тази
връзка следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид. в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина //бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема / който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но
не се изяснява как тези стойности се отнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено по- горе остават неизвестни и на практика,
така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на
задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не може
да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени. Още повече, че впоследствие годишния процент
на разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на
дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е
изчислен при сключване на договора. В този смисъл неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва
ясно да посочи какво точно е включено в тях.Съобразно гореизложеното,
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание
чл.22, вр.чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови
на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с
оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и
уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.По отношение на
клаузите, касаещи възнаградителната лихва и заплащане на допълнителен пакет
услуги, то са налице и други основания за недействителността им. В договора е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер
на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Така уговорения
размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл
клаузата на t.VI. се явява нищожна. Действително към датата на уговарянето на
размера на възнаградителната лихва по кредита няма императивни разпоредби
(императивните разпоредби в ЗПК касаят единствено размера на ГПР), които да
определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава,
че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при
положение, че се касае за потребителски договор, при който едната
страна-потребителят е по-слабата икономически страна; поради което и се ползва
със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на свободата на волята на
страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила,
непосредствено свързани със справедливостта,добросъвестността и нормалното
развитие на обществените отношения. В правната доктрина и съдебна практика се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то
от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.
Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта,
е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за
сметка на другата. Налице е трайно установена практика на Върховен касационен
съд на Република България, която посочва добросъвестния и съответстващия на
добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/ предел на волята на
страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на
законната лихва. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009г.пот.д.№395/2008г.. Решение №1270/2009г. По гр.д. №5093/2007г.,
определение № 877 по т.д.№662/ 2012г. и др./ според която съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната лихва.В случая договорената между страните лихва в размер
на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение,установени в
обществото/, тъй като надхвърлят драстично трикратния размер на законната
лихва. Ето защо счита, че клаузите на т. VI от договора,с които е уговорен ГЛП
в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в размер на 0.11% накърняват
договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и са в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явяват
нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД като противоречащи на
добрите нрави.
В т. VI от договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 4365.12 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно.В
тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно н
точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора
за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което
се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги са изброени вида на услугите, които може да
ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито в Споразумението е
предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги именно към процесния договор за потребителски кредит, то
не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 10а, ал.4 от ЗПК за
посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни
и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл. 10.а, ал.4
от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 4365.12 лв. Предвид изложеното се налага извода, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 4365.12
лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми -
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредит.
С оглед изложеното
по-горе според особения представител, ответницата дължи връщане единствено на
главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от
4700 лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, ответницата е заплатил на ищеца обща сума в размер от 1419.80
лв., то дължимата от нея сума е в размер на 3280.20 лева. В хода на
производството възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представения
договор за потребителски кредит профи
кредит стандарт № *** същият е сключен на 19.06.2017г. с ответницата за сумата
от 4700лв. по кредита, за срок от 24 месеца, размер на вноската от 290,56лв.,
ГПР 49.90%, годишен лихвен процент – 41.17%, заедно с възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги от 4365,12 лв. с размер на вноската по него от
181,88лв., като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
е посочен от 11338,56лв. Към него са приложени подписани декларации от
кредитополучателя, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, общите условия на „Профи Кредит България” към договора, погасителния
план към договора, както и искане за
отпускане на потребителския кредит от страна на ответницата Й.Т.М., Молба от
нея за рефинансиране на други кредите и декларация подписана от нея от
19.06.2017 г., декларация във връзка с обработка на личните данни, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна
преддоговорна информация. Представине са
и заверени копия от извършените транзакции по задълженията на ответницата към
други кредитори от 19.06.2017г. Представено е заявление поддено от ответницата
за промяна на погасителния план на 24.11.2017г., като между страните е подписан
анекс № 1 към договора за потребителски кредит от 27.11.2017г., с който
страните са се съгласили отложените вноски №4 да се погасят до края на погасителния план, като е приложен
товия погасителен план, според който общия размер на месечната вноска е станал
на 472.44 лв., при общо 25 месечни вноски, последната от които на 10.08.2019г. Ищецът
е представил и извлечение по сметката към потребителския кредит, според която
има направени 3 плащания на вноски и една частична на 10.12.2017г. от 1.91 лв.
от страна на кредитополучателя. Ищецът е представил уведомително писмо до
ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за неговото
едностранно прекратяване. Нямя документ за получаването му.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № *** по о писа за
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.
1 от ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира
предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение,
а на ответника – направените възражения в отговора си.
От представените по
делото доказателства безспороно се установи наличието на облигационна връзка
между страните породено от сключен договор за потребителски кредит профи кредит
стандарт № *** сключен с Й.Т.М. на 19.06.2017г., по
силата на който „Профи кредит
България” ЕООД е представило на Й.Т.М. потребителски паричен кредит в размер на 4700лв., със
срок от 24 месеца, ГПР 49.89.% и годишен лихвен процент от 41.17%.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4365.12 лв.
с размер на вноската от 181.88лв., които суми
са били преведени на ответницата /Документ за кредитен превод с банкова
референция/, като с част от кредита, по нейна молба за рефинансирани и погасени
други кредити на същата към други кредитори. Тези доказателства не бяха
оспорени по реда на ГПК, поради което съдът намира, че съдържащите се в тях
данни са се осъществили така , както са посочени и установяват безспорно получаването
на кредита от ответницата, съответно извършеното рефинансиране със сумата от
1936лв. на посочена от ответницата банкова сметка..
Безспорно се установи,
че към договора ответницата е подписала и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, като възнаграждението за този закупен пакет е на
стойност от 4365,12лв.
По този начин общото
задължение по договора и по пакета от допълнителни услуги е станал на 11338,56лв.
Никъде обаче в заповедното производство ищецът не е посочил, че главницата от
9919,33лв. е формирана по този начин. Съдът намира, че по своята правна същност
този пакет от допълнителни услуги представлява друг договор за услуги, поради
което не може да формира обща главница с договора за кредит. Независимо от това
ищецът-заявител в заповедното производство , нито в т.9, нито в т.12 –
Обстоятелства , от които произтича вземането, нито в т.14 е посочил задължение
по допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в
размер на 4365,12лв., нито начислени лихви.
Тези суми на практика представляват
други различни вземания , както по основание, така и по размер, от тези по
заповедното производство.
Предвид обусловеността на установителния иск
по чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение, то при предявена
претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков
ред е заявеното и обективирано в заповедното производство право. Предвид
преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова, съдът следва
да установи дали ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със
заявеното в заповедното. При положение, че предмет на заявлението не са отделни
неизплатени задължения по кредита / главница, лихви и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги/, изискуеми и неплатени към датата на подаване
на заявлението, то съдът е недопустимо да се произнася по подобна
претенция по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново основание,
различно на това, за което е била издадена заповедта. В този смисъл е Решение №
53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК . Съпоставяйки погасителния план с представеното извлечение от
сметката към договора за потребителски кредит на ответницата съдът приема, че
посочената от ищеца сума от общо задължение по кредита от 9919,33лв., включва неизплатени:
главница от 4298,60лв., лихви от 1803,16 лв. и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги от 3817,57 лв. С
оглед на това съдът намира, че за вземанията за лихви от 1803,16 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 3817,57 лв.
производството е недопустимо, поради липса на правен интерес от установяването
им, поради което в тази част производството по делото следва да се прекрати. При
тези изводи на съда е безпредметно да се обсъждат доводите за нищожност,
релевирани от особения представител на ответника.
Относно претенцията
за главница съдът приема следното:
Видно от
представеното извлечение от сметката на длъжника към договора за кредит , от
ответницата има извършени три погасителни вноски и една сума от 1.91 лв.
Съгласно същото извлечение платената главница по кредита възлиза общо на сумата
от 401.40лв. от общо дължимия кредит от 4700лв. След приспадането му дължимата
главница по кредита остава в размер на 4298,60лв., който размер съдът намира
иска за основателен и доказан.
Позоваването на
предсрочната изискуемост , уговорена в чл.12,3 от Общите условия към договора
за потребителски кредит, като при сбъдването на условията автоматично се
прекратява договора и обявяването на неговата предсрочна изискуемост без да
е необходимо кредитора на изплаща
уведомление, покана, предизвестие или други, съдът намира за следното.
Съгласно приетото в
ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк.д.№ 882017г. на ОСГТК на ВКС ,
задължително за прилагане, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № ***/2018г. на ЯРС заявлението е постъпило в съда на 11.06.2018г.
Според представения нов погасителен план датата на плащане на първата вноска е
била 10.08.2017г., а датата па последната вноска е била 10.08.2019г., като към
настоящият момент този падеж е настъпил, поради което е без значение дали
длъжникът е бил уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
Съдът дължи
произнасяне и по направените в заповедното и в исковото производство разноски.
С оглед уважената част от иска ответницата дължи на ищеца по заповедното
производство разноски в размер на 108,30 лв. по съразмерност. На осн.чл.78,ал.1
от ГПК ответницата дължи на ищеца направените по настоящото производство
разноски в размер на 572,72 лв., съобразно уважената част от иска.
Воден от горното ,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта по
предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София, с ЕИК *** иск по чл.422 ал.1
от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД да бъде прието за установено,
че Й.Т.М., ЕГН ********** им дължи
сумата от 5620,73 лв., включваща вземания за лихви в размер на 1803,16 лв. и за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3817,57 лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № ***/06.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № ***/2018г.
по описа на ЯРС, в частта с която Й.Т.М., ЕГН **********, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК №***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх.В, тел.: ***, *** представлявано от законен представител: С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г. – *** и К.К.А.
- ***, сума в общ размер на 5620,73 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № *** от 19.06.2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД в отношенията между страните, че Й.Т.М., ЕГН ********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата
от 4298,60 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 19.06.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед № ***/06.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2018г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Й.Т.М., ЕГН **********
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД направените от тях разноски по
заповедното производство в размер на 108,30лв., както и направените в
настоящото производство разноски в размер на 572,72 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта в която производството е прекратено подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчване на решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: