РЕШЕНИЕ
№ 20891
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110171404 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ИЕДФ” ЕАД /предишно
наименование **************/, със седалище и адрес на управление в ***************** с
ЕИК **********, съдебен адрес: ************************* срещу И. М. И., с ЕГН
**********, с адрес: ********************
Моли се съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 19268,11 лв., включваща непогасени задължения по Договор за финансов лизинг
№ *************** от 04.10.2018 г., както следва:
- изискуеми лизингови вноски в размер на 11334,72 лв. за периода от 01.04.2019 г. до
01.11.2020 г.,
- дължими застрахователни премии в размер на 649,71 лв. за периода от 10.01.2019 г. до
11.10.2020 г.,
- данък ПС за 2019 г. и за 2020 г. в размер на 285,29 лв.;
- част от заплатена сума за временно преустановяване на владението на МПС в размер
на 696,00 лв.;
- транспортна услуга в размер на 72,00 лв., заплатени от лизингодателя в полза на
трето лице;
- неустойка в размер на 15,29 лв. за забава плащането на лизингови вноски;
- дължим ДДС в размер на 3215,10 лв. поради разваляне на договора;
- неустойка с обезщетителен характер в размер на 3000 лв,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 в
съда/01.12.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които в полза на ищеца
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№*************** г. на СРС.
Твърди се, че на 04.10.2018 г. между „ИЕДФ” ЕАД, като лизингодател и И. М. И., като
1
лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг с № *************** на МПС
марка и модел „*********”, рама ****************. По силата на този договор, „ИЕДФ“
ЕАД е предоставило на И. М. И. лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане на
месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в Договорът за финансов
лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на лизинговия
договор лизингополучателят се е задължил да изплаща гореописания автомобил на 48
/четиридесет и осем/ лизингови вноски, съгласно погасителен план. Съгласно т. 7 от
договора за финансов лизинг в случай на забава на плащането на лизингова вноска с повече
от 5 /пет/ дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава
върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която
сумата първоначално е станала изискуема. Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг
активът следва да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора
при условията на многогодишна полица „КАСКО на МПС“ и разсрочено заплащане на
премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план
към договора.
Съгласно т. 13.1. от ОБЩИ УСЛОВИЯ на „***********“ ЕАД - гр. София по договори
за финансов лизинг (ОУ) лизингодателят, в качеството си на собственик, застрахова
имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна
компания. ... Застрахователните договори се сключват за срока на Договора за финансов
лизинг при условията на т. 13.3. по-долу, като до датата на прехвърляне на правото на
собственост върху имуществото на лизингополучателя, същото следва да има валидни
застраховки при избрания застраховател. До датата на прехвърляне на правото на
собственост върху имуществото лизингополучателят се задължава да заплаща на
лизингодателя всички дължими разходи по застрахователните договори, в т.ч.
застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на Договора съгласно
предпоставките и изискванията на настоящите Общи условия.Съгласно т. 13.2. от ОУ, когато
имуществото е моторно превозно средство, Лизингодателят сключва за периода на действие
на Договора по отношение на превозното средство задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и ако това е уговорено в Договора - застраховка “Пълно
автокаско” /включваща клауза “А" на застраховка “Каско на МПС”/ в посочена от него и
приемлива за Лизингополучателя застрахователна компания, чрез застрахователен агент или
застрахователен брокер, посочени от Лизингодателя и предоставя на Лизингополучателя
сметка за дължими суми за застрахователните премии.
В т. 7.1. от приложените Общи условия на ,***********“ ЕАД по договори за
финансов лизинг е установено, че лизингополучателят заплаща на лизингодателят
периодични лизингови вноски при условията на този *******, съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Всяка лизингова вноска включва главница и
лихва. Съгласно т. 7.2 лихвата е фиксирана за целия срок на договора и се определя в
него.Сумата на всяка лизингова вноска се формира от главница и лихва определена
съобразно чл. 2.7 от договора фиксирана за целия срок на договора.
На основание горното върху главницата на всяка една лизингова вноска посочена, като
размер в погасителния план, се начислява лихва, съгласно уговореното в ОУ и договора,
чиито размер също се посочва в погасителния план и е част от общата сума на лизинговата
вноска. Посочената в погасителния план лихва е определена за периода на всяка една
лизингова вноска, като сумата се формира на база общия лихвен процент договорен в
договора за финансов лизинг, като общата сума на дължимата лихва се разделя на
съответните части съобразно броя на лизинговите вноски.
Съгласно т. 9.8 от Общи условия на „***********“ ЕАД по договори за финансов
лизинг, приложими към Договора, в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя на договора и/или на общите условия, лизингодателят има право да
2
преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя. В този случай
всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото са за сметка на
лизингополучателя, като лизингодателят префактурира на лизингополучателят сумата,
дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности фирма, на която са
възложени действията по временното преустановяване на ползването на МПС, респ.
неговото транспортиране. Съгласно т. 15.6. Обстоятелството, че Лизингополучателят е
преустановил ползването на Имуществото или няма възможност да го ползва, по каквато и
да е причина /с изключение на случаите, когато това е породено от умишлени виновни
действия от страна на Лизингодателя в нарушение на клаузите на Договора или тези Общи
условия/, по никакъв начин не може да се счете за прекратяване на Договора и не го
освобождава от задълженията му, предвидени в Договора или настоящите Общи условия, в
т.ч. и заплащане на уговорените суми към Лизингодателя.
Съгласно т. 16.2.1. от Общите условия приложими към договора за лизинг „При
разваляне на Договора от страна на Лизингодателя поради неизпълнение на
Лизингополучателя по смисъла на т. 15.1. б. “б”, “в”, “г”, “д”, “е”, “ж”, и “з”, т. 15.1.1. и т.
15.1.2., както и в случаите по т. 16.1., б. „б”, „в” и „г”, Лизингополучателят дължи неустойка
с обезщетителен характер в размер на 15 % /петнадесет/ процента от доставната цена по
Договора.“ Доставната цена е определена в чл. 1.1.4. от договора за лизинг.
Съгласно т. 12 от договора при прекратяване или разваляне на същия преди изтичане
на срока на Договора на каквото и да е било основание се приема, че платената от
Лизингополучателя до датата на прекратяване цена (първоначална вноска, такса оценка на
кредитоспособността и лизингови вноски) представлява платена наемна цена.
Твърди се, че след сключване на договора лизингополучателят е престанал да
изпълнява задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове,
поради което, с помощта на трето лице - специализирано дружество, ищецът е възстановил
владението върху лизинговото МПС. На 27.11.2020г. чрез куриерска фирма Еконт е връчено
уведомление на лизингополучателя чрез негов роднина, с което му е предоставен 7 /седем/
дневен срок за погасяване на задълженията. Срокът изтекъл на 04.12.2020г., но дългът не
бил платен. Следователно договорът за финансов лизинг е развален на 05.12.2020г.
В случай на прекратяване или разваляне на договор за лизинг на лек автомобил
независимо от причината за това, дължимите до датата на развалянето или прекратяването
лизингови вноски, първоначална вноска и такса за оценка на кредитоспособността, за които
са издадени данъчни документи се приравняват на насрещни престации на доставка на
услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС за предоставяне на ползване на автомобил. В този
смисъла е и практиката на Съда на ЕС (Решение от 11.09.2003г. по дело Cookies World, С-
155/01, т.45 и Решение от 21.02.2008г. по дело Part Service, С-425/06, т.61). Доставката на
услуга по предоставен за ползване лек автомобил по договор е облагаема доставка с ДДС.
Следователно в случая след разваляне на договора за лизинг лизингополучателят трябва да
заплати дължимия ДДС за предоставеното ползване на лизинговия автомобил, като
данъчната основа включва всички лизингови вноски до момента на разваляне, такса оценка
на кредитоспособността и първоначална вноска. Лизинговите вноски съгласно погасителния
план до датата на разваляне на договора - 05.12.2020г., включващи главница и договорна
лихва са в общ размер на 13240.52 лв., първоначалната вноска - 4000.00 лв. и такса оценка
на кредитоспособността - 319.99 лв., като сборът на тези суми формира данъчната основа, а
именно 17560.51 лв. Дължимия от ответника ДДС върху вече определената данъчна основа е
в размер на 3 512.10 лева
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба чрез
3
адв. Р. Ш., с която се оспорват исковете като нередовни, недопустими, неоснователни и
недоказани, включително по размер.
Оспорва се качеството на И. М. И. като страна по Договор за финансов лизинг №
*************** и общите условия към него. Твърди се, че И. И. не е сключвал сочения от
ищеца договор, не е приемал и подписвал нито един от заявените от ищеца в копие
документи и книжа, а също така не е получавал и ползвал сочената в договора лизингова
вещ – *********, поради което и не дължи плащане на предявените срещу него суми по
делото.
Твърди се, че ответникът никога не е получил от ищеца лизинговата вещ по договора,
нито е ползвал същата поради което и на това основание не дължи както претендираните по
размер лизингови вноски, така и всички други сочени от ищеца суми с исковата му молба по
обслужване на лизинга или в следствие на него.
Прави се възражение за погасяване на сумите с изтичане на кратката тригодишна
давност.
Поддържа се, че погасяването по давност и съответно, неоснователността на главните
искове влекат след себе си и погасяването и неоснователността на акцесорните такива, а
именно всички претендирани от ищеца лихви.
Излагат се доводи, че договорът за лизинг е потребителски и ответникът следва да се
ползва от потребителската защита, в т.ч. и от задълженото на съда да следи за
неравноправни клаузи в потребителски договори. Поддържа се, че потребителят не е могъл
да се запозна, респективно да влияе на предлаганите му типизирани клаузи- чл. 146 ал. 2
ЗЗП.
Твърди се, че претендираната неустойка протИ.речи на императивните правни норми
на закона и на добрите нрави, същата е прекомерна и води до неоснователно обогатяване в
полза на лизингодателя „ИЕДФ“.
По отношение на сумите от 696.00 лева и 72.00 лева се сочи, че те са допълнителен
разход за потребителя тъй като по смисъла на договорна клауза той следва да се покрие
именно от него без обаче да е установено да е реално направен такъв от ищеца, нито да е
обоснован неговият размер. Твърди се, клаузите са неравноправни по отношение на
вменените отнапред задължения на лизингополучателя да плати изисквани му от
лизингодателя по размер суми, които се определят едностранно от него и не са били ясни за
лизингополучателя при сключване на договора за лизинг.
Сочи се, че неоснователна на самостоятелно основание е претенцията на ищеца за
сумата от 3215 лева ДДС, едностранно определена от него в исковата молба като
допълнителен платеж по сочени лизингови вноски. Поддържа се, че след като лизинговите
вноски са цена по договора за лизинг и се твърди те да съставляват плащане по отдаден за
ползване автомобил като облагаема по ЗДДС доставка за ищеца и ДДС не е уговорено
допълнително като стойност между страните над размера на лизинговата вноска /цената/,
следователно той е включен и е част от нея, т.е. влиза в самата определена стойност.
Оспорва се като неверен и фактът ищецът да е направил и сочените от него разходи от
649.71 лева по застрахователни премии, 285.29 лева местен данък за МПС като в тази връзка
при липсата на такива , те не се дължат от ответника.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.10.2018 г. между „***********“ ЕАД, в качеството на лизингодател, и И. М. И.,
в качеството на лизингополучател, е бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на
който чрез финансиране следва да бъде придобит лек автомобил марка „Audi A4“ с шаси №
************** и двигател № ******** за цена от от 20 000.00 лв., Лизингополучателят
следва да извърши първоначална вноска в размер на 4 000.00 лв.
Съгласно т. 2 от договора, Лизингополучателят се задължава да ползва Лизинговия
обект в съответствие с Общите условия по договори за финансов лизинг на Лизингодателя
4
при условия, както следва:
- Първоначална вноска: 4000.00 лв.;
- Стойност на финансиране:16000.00 лв.;
- Остатъчна стойност: 0.00 лв.
- Срок в месеци: 48;
- Брой на лизинговите вноски: 48
- Размер на една лизингова вноска: съгласно Погасителен план – 529.62 лв. или 529.63
лв.;
- Лихвен процент - фиксиран в размер 24.90% за целия срок на Договора;
- Такса ангажимент: 319.99 лв.
- Разходи за регистрация на лизинговия обект в КАТ (вкл. държавни такси): 157.99 лв.
Съгласно т. 3 от договора, Общият разход по кредита и в размер на 12729.56 лв. и
включва таксата ангажимент, дължимата лихва, такса за услугата по
регистрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса ЦРОЗ, разходи за застраховка „Каско на
МПС“.
Съгласно т. 4 от договора, общата сума, дължима от Лизингополучателя е в размер на
28729.56 лв.
Съгласно т. 5 от договора годишният процент на разходите по смисъла на ЗПК е
35.116% Изчислен към датата на сключване на Лизинговия договор при допусканията, че
Лизинговият договор ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и Лизингодателят и
Лизингополучателят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията на
Договора и приложимите Общи условия на Лизингодателя, и при отчитане на лихвата за
периода, таксата ангажимент, услугата по регистрация КАТ, таксата ЦРОЗ, разходи за
застраховка „Каско на МПС“.
Съгласно т. 7 от договора, в случай на забава на плащането на лизингова вноска и/или
вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори с повече от 5
дни Лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху
неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата
първоначално е станала изискуема.
Съгласно т. 10 от договора, застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
и „Каско на МПС” са задължителни.
Съгласно т. 12 от договора, при прекратяване или разваляне на Договора преди
изтичане на срока на Договора на каквото и да е било основание с изключение на случаите
на предсрочно погасяване на главницата по Договора, кражба или пълно погиване на
имуществото, се приема, че платената от Лизингополучателя до датата на прекратяване цена
(първоначална вноска и лизингови вноски) представлява платена наемна цена. С подписа си
под Договора, Лизингополучателят декларира, че е уведомен, съгласява се и се задължава,
да заплати на Лизингодателя размера на данък добавена стойност върху платените от
Лизингополучателя до датата на прекратяване на Договора суми, в случай че Договорът за
финаносв лизинг бъде прекратен или развален по инициатива на която и да е от страните
преди изтичане на срока на Договора, в т.ч. бъде прекратен по взаимно съгласие на страните,
освен в случаите на предсрочно погасяване на главницата по Договора, кражба или пълно
погиване на имуществото.
Съгласно т. 12 от договора, всички стойности, посочени в Договора са крайни, с
включен ДДС, ако такъв е дължим.
По делото е приет приемо-предавателен протокол от 08.10.2018 г., съгласно който на
лизингополчуателя на посочената дата е предаден лизинговият актив. Ответникът е заявил,
5
че няма забележки по отношение състоянието на превозното средство и неговата
окомплектовка към момента на неговото получаване. Страните са наясно, че МПС е
употребявано. Лизингополучателят няма забележки по отношение на техническите
спецификации на Актива. Лизингополучателят потвърждава, че МПС съответства напълно с
уговореното между страните и че няма възражения или забележки по отношение на
състоянието или техническите спецификации на МПС.
Представени са и общите условия, приложими към процесния договор за лизинг,
подписани от страните по същия.
Съгласно т.16.2.1. от Общите условия на „***********“ по договори за финансов
лизинг, при разваляне на Договора от страна на Лизингодателя поради неизпълнение на
договорени клаузи от страна на Лизингополучателя, Лизингополучателят дължи неустойка с
обезщетителен характер в размер на 15% от доставната цена по договора. Неустойката е
дължима в срок до 5 работни дни от получаване на счетоводен документ и/или уведомление
от страна на Лизингодателя
По делото е представено уведомление за прекратяване на договор за лизинг от ищеца
до ответника съгласно което лизингодателят на основание т. 16.1, б. (б) от ОУ прекратява
договора, считано от датата на получаване на уведомлението. Същото е получено на
27.11.2020 г. от Валентина И.а- съпруга на ответника.
С договор от 14.03.2019 г. ищецът е възложил на „ГГС“ ООД услугата по доброволно
възстановяване на владението на активи по сключени от възложителя договор за финансов
лизинг при цена 580 лева за леки автомобили.
С платежно нареждане от 14.10.2020 г. ищцовото дружество е заплатило на „ГГС“
ООД сумата от 16170 по фактура №************ г., като една от услигите по фактурата на
стойност 580 лева е за съдействие за иззменване от И. И. на лизингования автомобил.
Разпитан по делото е МЙА, който сочи, че от „ИЕДФ“ било възложено през 2020 г. да
се изземе процесния автомобил от И. М. И.. Свидетелят сочи, че осъществил контакт с
ответника като му заявил, че не се плаща лизинга и трябва да се върне автомобила. Той
казал, че не ползва автомобила и не мога да го върне, като процесния автомобил се
управлявал от лице на име ЛБ, с който ответникът трудно се свързвал. Свидетелят разказва,
че открил Б, който му казал, че автомобилът е в *************, курортен комплекс някакъв,
около ******** в някаква ферма. Там намерили автомобила поразграбен, в неугледно
състояние, тъй като били започнали да го продават за части. Въпросното лице, държащо там
автомобила не можело да каже как е закупил автомобила и как е попаднал автомобила там.
Ключът за автомобила бил предаден доброволно, но не се стигнало до съставянето на
приемо-предавателен протокол. Автомобилът не бил в движение и следвало да се репатрира,
за което била заплатена и цена за пътна помощ.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която В. П. е
депозирала заключение, изслушано и прието в съдебно заседание. Същото се кредитира от
съда и се поставя в основата на доказателствените му изводи. Вещото лице се е запознало с
представените по делото доказателства.
***********************************************************преводни нареждания
за плащане на вноски по договор за финансов лизинг.
Вещото лице е констатирало, че първата погасителна вноска е платена на дата
02.11.2018г. чрез банков превод на сумата от 606.73 лв. Остава непогасена сума в размер на
0.01 лв., която се погасява от вноска на дата 04.02.2019г. На 04.02.2019г. по сметката на
************** е постъпила сумата в размер на 1 213.46 лв. с наредител И. И., с която се
зоплощо вноска № 1 за сумата от 0.01 лв., погасява се вноска № 2 в размер на 606.73 лв. и
вноска № 3 – за сумата от 606.72 лв. На дата 02.04.2019г. по договор *************** от И.
И. е наредена сумата от 1820.19 лв. С постъпилата сума се погасяват изцяло вноска № 4 в
6
размер на 606.74 лв. и вноска № 5 в размер на 606.74 лв., вкл. застрахователна премия. С
остатъка от платената сума частично се погасява вноска № 6 – сумата от 590.22 лв. и остава
непогасена част от 16.52 лв. След дата 02.04.2019г. няма постъпили суми за погасяване на
лизингови вноски.
Дължимите суми по погасителен план към 01.12.2020 г., датата на подаване на
исковата молба, са общо в размер на 11 334.72 лв., в това число:
- главница по ПП 5 158,42 лв.
-възнаградителна лихва 4 920,90 лв.
-застрахователни премии Каско 1 255.38 лв.
Въз връзка със забавени плащания на погасителни вноски и неизпълнени клаузи от ОУ
са начислени неустойки, за които са издадени фактури. Начислените неустойки са общо в
размер на 3 031.77 лв., в това число за забавени плащания 31.77 лв. и за неспазване на
клаузи от общите условия, 3000.00 лв. Платените неустойки са общо в размер на 16.48 лв.
Непогасените неустойки за забава са в размер на 15.29 лв. Непогасените неустойки при
разваляне на договора са в размер на 3 000.00 лв.
Платените от Лизингодателя застрахователни премии по застрахователни полици
Гражданска отговорност са общо в размер на 649.71 лв., в това число: = по застрахователна
полица ****************** от 10.01.2019г. : 321.48 лв. = по застрахователна
полица******************* от 09.01.2020г. : 328,23 лв.
Извършеното плащане на данъка на процесния автомобил за 2019г. от Лизингодателя
на **************** е представено на л.31 от делото – общо платената сума и в
приложения опис, на л. 35 – гръб е отразена сумата на дължимия данък за л.а.
**************, в размер на 120,12 лв. Плащането към Общината е извършено на
03.06.2019г. Извършеното плащане на данък ПС по опис за 2020г. е от дата 05.01.2021г. В
приложения опис на л.38 делото е включен и дължимия данък на Ауди ***************
Съгласно т.9.8 от ОУ, при неизпълнение на договора Лизингодателят има право да
предприеме всички законови действия , за да преустанови временно ползването на
имуществото от Лизингополучателя. В този случай всички разходи са за сметка на
Лизингополучателя. Направените разходи на основание т.9.8 от ОУ са общо в размер на
768.00 лв.
При разваляне на договора за лизинг не се осъществява сделка по прехвърляне на
собствеността в края но лизинговия период и месечните плащания се третират като платени
или дължими наемни вноски. Т.е., намира приложение чл.8 от ЗДДС – облагане на услуга –
облагаема доставка. Поради предсрочното прекратяване на Договора за финансов лизинг,
върху платените и дължими месечни вноски е дължим данък върху добавената стойност
съгласно т.12 от договора и чл.8 от ЗДДС Начислен е ДДС в размер на 3512 лв.
Вещото лице е констатирало, че Между „***********“ ЕАД и ААС е сключен договор
11 за прехвърляне на собствеността върху МПС, с който се прехвърля собствеността на лек
автомобил, марка „Ауди“, модел „А 4 Авант“ ДКН *****************, със застрахователна
стойност 2 140.00 лв. Като дата на договаряне в договора е записана дата 14.06.2020г.
Съгласно нотариалната заверка на нотариус****************, подписите на страните са
положени върху договора на дата 14.06.2021г. За извършената продажба на л.а. с рег. №
**************** е издадена фактура № *****************от 14.06.2021г. Съгласно
издадената фактура, продажната цена на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4 Авант“
ДКН ***************** е в размер на 3 500.00 лв. Плащането на продажната цена е
извършено в брой, съгласно представен касов бон към издадената фактура, на дата
14.06.2021г. Видно от счетоводните записвания по сметка 702 – Приходи от продажба и
сметка 123 – Печалби и загуби от текущата година, от извършената търговска сделка е
реализирана загуба в размер на 6 109.12 лв.
7
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл. 342, ал.2 ТЗ, във вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор
за финансов лизинг, по който е изпълнил задълженията си точно, както и наличието на
възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираната парична сума на соченото основание, наличие на валидно уговорена
неустоечна клауза за забава и за неизпълнение. В тежест на ответника е да установи
настъпили правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи
юридически факти.
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между
страните е бил подписан договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът се е
задължил да придобие правото на собственост върху лизинговия актив, след което да го
предостави за ползване на ответника срещу съответно възнаграждение. Ответникът като
лизингополучател от своя страна се е задължил срещу предоставеното му ползване да
заплаща уговорената с договора цена, както и да придобие правото на собственост върху
автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг.
В конкретния случай от представените по делото доказателства се налага извода, че
ищецът е придобил вещта, която е предоставена за ползване на ответника по силата на
договора за финансов лизинг. Предвидено е, че правото на собственост ще се придобие от
лизингополучателя с изтичане на срока на договора, респ. след заплащане на уговорените
лизингови вноски, като за последното не се изисква заплащане на допълнителна сума.
Съдът намира, че падежиралите и непогасени лизингови вноски и другите възложени
на лизингополучателя с договора и ОУ разходи са дължими по основание. Същите съдът
намира за дължими до датата на действие на договора, който в случая намира за прекратен
едностранно от страна на лизингодателя с изземването на вещта.Същите са установени и по
размер от приетата и неоспорена по делото ССчЕ.
Въпреки възложената му тежест ответникът не е навел твърдения и не е представил
доказателства, че е заплатил претендираните му суми.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Процесният договор е именно такъв. Съгласно чл.
3, ал. 3 от ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при
които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора, какъвто е и
процесния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Следва да се посочи, че ГПР
е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
8
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
От разпоредбата на чл. 5 от договора се установява, че ГПР включва както лихвата за
периода, таксата ангажимент, услугата по регистрация КАТ, таксата ЦРОЗ, разходи за
застраховка „Каско на МПС“. Според съда това са всички разходи пряко свързани с
договора за лизинг, т.е. налице е коректно посочване на годишния процент на разходите.
Видно от представения договор страните са се договорили лихвен процент 24.90 % -
фиксиран за целия срок на договора.Така уговорения годишен процент на разходите
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва/
на годишна база по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Клаузата от договора, определяща
размера на годишния лихвен процент /възнаградителната лихва/ не е нищожна поради
протИ.речие с добрите нрави. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД
страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които
влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави.
В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва/ на годишна
база/, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не протИ.речи на добрите нрави клауза, с която
страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на
възнаградителната лихва.
При формиран положителен извод за неизправност на ответника относно заплащане на
лизинговите вноски и предвид уговорената в ОУ санкционна клауза с характера на
неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се формира извод и за дължимост по основание на
претендираните неустойки за забавените плащания на лизинговите вноски до датата на
прекратяване на договора. По дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на
едно задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да
претендира при неизпълнението му. За да бъде присъдена неустойка, е необходимо същата
да е уговорена между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт,
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни, длъжникът
виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнила лошо или със
забава.
Клаузите на договора предвиждат задължение на лизингополучателя да заплаща
всички данъци, такси и разноски, свързани с ползването на лизинговия актив, както и от
изричното съгласие на лизингополучателя да се заплаща от негово име застраховката
„Гражданска отговорност“, която е задължителна за водач на МПС, претендираните суми за
данъчни задължения и разходи за застрахователни премии са доказани по основание и
размер, като ищецът е представил доказателства за плащане на сумите.
Видно от заключението на вещото лице При разваляне на договора за лизинг не се
осъществява сделка по прехвърляне на собствеността в края но лизинговия период и
месечните плащания се третират като платени или дължими наемни вноски. Т.е., намира
приложение чл.8 от ЗДДС – облагане на услуга – облагаема доставка. Поради предсрочното
прекратяване на Договора за финансов лизинг, върху платените и дължими месечни вноски
правилно е дължим данък върху добавената стойност съгласно т.12 от договора и чл.8 от
ЗДДС в размер на 3512 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват разноски за настоящото
производство, чийто размер, възлиза на 1205.76 лева,в т.ч. държавна такса-385.36 лева,
депозит за вещо лице- 400 лева, 20.40 лева разходи за нотариална заверка във връзка с
направеното оспорване по чл. 183 ГПК и юрисконсултско възнаграждение, определено от
9
съда в размер на 400 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноските посочени в заповедта за изпълнение –
385.36 лева- държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо И. М. И., с ЕГН **********, с
адрес:*************, че дължи на „ИЕДФ” ЕАД /предишно наименование
**************/, със седалище и адрес на управление в ***************** с ЕИК
**********, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл. 342, ал.2 ТЗ, във вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК сумата от
19268,11 лв., включваща непогасени задължения по Договор за финансов лизинг №
*************** от 04.10.2018 г., както следва:
- изискуеми лизингови вноски в размер на 11334,72 лв. за периода от 01.04.2019 г. до
01.11.2020 г.;
- дължими застрахователни премии в размер на 649,71 лв. за периода от 10.01.2019 г. до
11.10.2020 г.;
- данък ПС за 2019 г. и за 2020 г. в размер на 285,29 лв.;
- част от заплатена сума за временно преустановяване на владението на МПС в размер
на 696,00 лв.;
- транспортна услуга в размер на 72,00 лв., заплатени от лизингодателя в полза на
трето лице;
- неустойка в размер на 15,29 лв. за забава плащането на лизингови вноски;
- дължим ДДС в размер на 3215,10 лв. поради разваляне на договора;
- неустойка с обезщетителен характер в размер на 3000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 в
съда/01.12.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които в полза на ищеца
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№*************** г. на СРС.
ОСЪЖДА И. М. И., с ЕГН **********, да заплати на „„ИЕДФ” ЕАД /предишно
наименование **************/, с ЕИК ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съдебно-деловодни разноски в размер на 1205.76 лева и съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д. №*************** г. на СРС, 46 състав в размер на 385.36 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11