РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Б., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Д. С.
при участието на секретаря Х. К. Н.
като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20251810100940
по описа за 2025 година
Предявен иск за развод с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът- Г. Н. В. от гр. Б. твърди, че с ответника са сключили граждански брак
през 1999 година, като от брака си нямат малолетни или непълнолетни деца. Твърди,
че в началото на съвместното им съжителство отношенията им с ответника се
развивали нормално, но с времето се отчуждили един от друг и от 15 години живеят
разделени. Не се търсят като съпрузи, всеки има свой собствен живот. Поддържа, че
брачната им връзка е формална, опразнена от нейното дължимо според закона и
морала съдържание. Моли съдът да постанови решение, с което прекрати бракът им
като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
Прави искане да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в
гр. Б., ул. “А. С.” No *, вх. *, ет. *, ап. *, собственост на нейния брат, както и след
прекратяване на брака да продължи да носи фамилното име В..
Ответникът- И. В. В. от гр. Б. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор изразява становище за основателност на иска за прекратяване на брака. Сочи,
че изложените обстоятелства в исковата молба отговарят на истината, като
действително от около 15 години живеят разделено, не се търсят като съпрузи и всеки
живее свой собствен живот. Заявява, че също иска бракът да се прекрати поради
дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Излага, че описаното семейно жилище е собственост на брата на ищцата и не
възразява същото да се ползва от нея. Няма възражения и относно фамилното има на
ищцата след прекратяване на брака.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак от
30.05.1999 г. на Община Б., страните са сключили граждански брак на 30.05.1999 г. с
Акт за граждански брак No 54/30.05.1999 г.
От събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се показанията на
свидетеля Ива И.ова В. – дъщеря на страните, се установява, че родителите й не
живеят заедно от 15 години, като всеки живее на отделно място. Двамата не
поддържат общо домакинство, не се чуват и не се виждат. Счита, че няма изгледи те
да се съберат. Съдът кредитира показанията на свидетеля като непротиворечиви,
обективни и непосредствени.
При така установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е
доказан по основание. Продължилото 15 години отклонение от съвместно съжителство
е признак, от който може да се заключи, че бракът между страните е изпразнен от
духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Всеки един от тях
е продължил живота си без другия съпруг, като двамата не поддържат никакви
контакти помежду си. Фактическата раздяла е довела до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, доверие и близки отношения между съпрузите. С
оглед категоричността и продължителността на това състояние и отношенията между
страните, както и обстоятелството, че помежду им липсват каквито и да било
контакти, съдът счита, че не може да се очаква възстановяване на нормални
съпружески отношения между съпрузите, поради което запазването на брака е
безпредметно. Това трайно и задълбочаващо се положение на брачната връзка
обуславя несъмнения извод, че същата е дълбоко и непоправимо разстроена по
смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, изчерпала е социалната си функция и като такава
следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК съдът се произнася относно вината за
разстройството на брака, само когато някой от съпрузите е поискал това. В случая
ищцата изрично е заявила, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината,
като няма искане за това и от страна на ответника, поради което и съдът не следва да
се произнася по въпроса за вината.
Страните нямат от брака си ненавършили пълнолетие деца, нямат заявени
претенции един към друг за издръжка.
Относно ползването на семейното жилище с правно основание чл. 56 от СК.
Предвид липсата на спор между страните по делото, че семейното жилище е
собственост на брата на ищцата, както и с оглед това, че единствено тя е направила
искане за предоставяне на ползването му, а от страна на ответника е заявено
становище за основателност на искането й, то съдът намира, че семейното жилище
след развода следва да бъде предоставено за ползване на ищцата.
Относно фамилното име на съпругата след прекратяването на брака съдът
намира, че същата следва да носи брачното си фамилно име – В., съобразно
направеното от нея искане за това.
Съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, окончателната държавна такса при решаване на делото по молба
за развод е до 50 лв., но не по-малко от 20 лв. Съдът определя окончателната държавна
такса за настоящото производство в размер на 40 лв., от които 25 лв. са внесени при
2
завеждане на исковата молба. Разликата от така внесената сума до окончателния
размер, а именно сумата от 15 лв., следва да бъде внесена от двете страни с оглед
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, като всяка от тях бъде осъдена да заплати по
7.50 лв. държавна такса по иска за развод.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 30.05.1999 г. с Акт за граждански брак No
54/30.05.1999 г. на Община Б., между И. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
“А. С.” No *, вх. *, ет. *, ап. *, и Г. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “А. С.”
No *, вх. *, ет. *, ап. *, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Б., ул. “А.
С.” No *, вх. *, ет. *, ап. *, на съпругата Г. Н. В..
След прекратяването на брака съпругата ще продължи да носи брачното си
фамилно име- В..
ОСЪЖДА И. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “А. С.” No *, вх. *, ет.
*, ап. *, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд- Б.
сумата от 7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за разликата между първоначално
внесената и окончателно определената държавна такса по иска за развод, както и 5.00
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. Б., ул. “А. С.” No *,
вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК да заплати по сметка на Районен
съд- Б. сумата от 7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за разликата между
първоначално внесената и окончателно определената държавна такса по иска за
развод, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3