Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.12.2015 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
III “Б” състав , в публично заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Н.С.
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14313 по описа на
2015 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14313/2015 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.С.С. ЕГН **********
*** срещу
решение Р №I-35-60 от 25.08.2015 г постановено по гр.д.№46671/2013 г на
СРС, 35 състав ; с което е отхвърлен
отрицателен установителен иск на въззивника срещу “Т.С.” ЕАД *** , който иск е с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД да бъде признато за установено , че С. не дължи сумата от 89,63 лева за
периода м.05.2012 г до м.04.2013 г изравнителна сметка . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС тъй като не е доказано доставка на
топлинна енергия , а СРС е препятствал събирането на относими доказателства.
Предявен е иск за неистинност на документ , защото фактура №********** от
31.07.2013 г , която е с невярно съдържание. Налице е непоискана доставка на
топлинна енергия , а СТЕ и ССЕ установяват основателност на претенциите.
Липсват данни от дяловото разпределение в имотите между всички пропорционално
отопляеми обеми , което е в противоречие с директивите на ЕС. Има сключване на
договор от разстояние или договор извън търговски обект , като няма
потвърждение от потребителя за реално сключване. Нарушена е Директива 32/06 г ,
защото сметката не е изготвена въз основа на реално потребление и не е предоставена необходимата информация
на потребителя.
Въззиваемата страна
не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач “М.Е.” ЕООД *** не взема становите по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е
връчено на въззивника на 14.09.2015 г , а е обжалвано
в срок на 10.09.2015 г.
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли иска
СРС е приел , че СТЕ установява доставка на топлинна енергия при спазване на ОУ
и нормативната уредба на топлоснабдяването. Изравнителната сметка от 89,63 лева
също е изчислена при спазване на нормативната уредба. Дължима , но незаплатена
според ССЕ , е и процесната сума.
Решението на СРС е правилно , като настоящият съд
напълно споделя пълните му и изчерпателни мотиви.
Твърденията на
въззивника , че не е доставена топлинна енергия в процесния размер се
опровергават от заключението на СТЕ . СТЕ е имала подробна задача и СРС не е
препятствал съдебното дирене да се установи дали сумата е дължима.
Липсва предявен
установен установителен иск за неистинност на документ , а и такъв би бил
недопустим , защото предмет на делото е дължимост на парична сума , а не
документ , с който сумата е претендирана.
Ищецът е потребител
на топлинна енергия по силата на чл.153 ЗЕ и § 1 т.42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./. Сключване на индивидуален писмен договор не е
необходимо. Спазени са
условията за първоначално присъединяване на етажната собственост към
разпределителната мрежа . Доставката на топлинна енергия е колективна
услуга , която се ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост , като
няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата
/чл.153 ал.2 ЗЕ/. В този смисъл няма “принудителна продажба” на топлинната
енергия по чл.62 ЗЗП , защото законът урежда способ за невъзникване на
договорни отношения и за отказ от доставките . Това , че сключване на
сделката , съответно и прекратяването на сделката става колективно
произтича от правния характер на етажната собственост , в която освен
индивидуална собственост има и неделима съсобственост върху общите части
/такава обща част е и сградната инсталация/.
Общите условия на ответника се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице
е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Уредбата на
сключване на договор от разстояние или договор извън търговски обект по чл.44
ЗЗП и чл.45 ЗЗП е напълно неотносима към разглеждания случай . Възникването и
прекратяването на договорни отношения за доставка на топлинна енергия в етажна
собственост , както се посочи , става въз основа на специални норми и по сложен
фактически състав – винаги колективно и след общо решение на етажните
собственици.
Договори сключени
от разстояние или договор извън търговски обект се сключват инидивидуално и
касаят разносна търговия , продажби по телефона , продажби по интернет ,
телешопинг и др.подобни случаи . В тях потребителят не е запознат или може да
остане не достатъчно добре запознат с предмета на сделката. Затова се
предвиждат завишени изисквания при предоставяне на информация на потребителя и
възможност на последния да се откаже от договора. При доставката на топлинна
енергия предметът на сделката е пределно ясен – отопление и топла вода , като
единствената проблематика между страните е тази по установяване на количеството
на доставената “стока”.
Според СТЕ
отчитането на реалното потребление е извършвано съгласно действащата нормативна
уредба. Не може да се наложи на ответника да не спазва закона и да отчита
топлинната енергия на ищеца по друг начин.
Съгласно чл.13 от Директивата на ЕС 2006/32/ЕО в
сметките следва да се включва само реално потребена енергия /става въпрос за
окончателните сметки / . Според чл.155 ал.1 т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите
условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца
по прогнозни месечни вноски , за които са издавани „фактури“ , като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение . Съдът счита
, че в случая нарушение не е налице, защото начина на начисляване и
плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните прогнозни сметки не се
определят произволно , а според показания на общите уреди за измерване . С изравнителната
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат точно и справедливо ; и
потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен
период.
Ако ищецът е имал
конкретни оплаквания от СТЕ и ССЕ , то той е следвало да ги заяви при
изслушването на вещите лица и да поиска допускане на повторни или разширени
експертизи. СТЕ установява спазване на нормативната уредба на топлоснабдяването
, а настоящия съд няма специални знания да установява претендираните от ищеца
противоречия.
Налага се изводът ,
че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
На основание чл.280
ал.2 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на делото под 5000 лева /по всеки иск
поотделно/ настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение Р №I-35-60 от 25.08.2015 г постановено по гр.д.№46671/2013 г на
СРС, 35 състав
Решението е
постановено при участието на “М.Е.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД ЕИК ********** .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.