Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                      

                                                          №.....…….

                     

                                            гр.ЛОВЕЧ.....................…….. г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        граждански състав  в     публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:     

                                                  

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 43 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

           

С решение № 491 от 30.11.2018 година, постановено по гр.дело № 591 по описа за 2018 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените от Т.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ф. ЛВ" ЕООД, град Ловеч, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, „***, с ЕИК *********, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 555.63 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение  за месец декември 2016 г. и за сумата от 2 374.80 лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от завеждане на иска до окончателното плащане, както и за заплащане на разноските по делото.Осъдил е ответника да заплати (възстанови) по бюджета на Районен съд Ловеч,  сумата 100.00 лева - депозит за в.л по поисканата от него  и допусната от съда съдебно – счетоводна експертиза.Осъдил е ищцата да заплати на ответника разноски по делото в размер на 580 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от Т.Н.К., чрез адвокат М.А.И. от ВТАК, Адв.дружество И. и съдружници, с която решението е обжалвано като неправилно и необосновано.

Развива съображения, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение , по повод на което ищцата е престирала своя труд, а ответникът е задължен да и заплати трудово възнаграждение. Акцентира, че тежестта да докаже извършено плащане на трудово възнаграждение, е на ответника. Поддържа, че на ищцата не е заплатено трудово възнаграждение за м.декември 2017 г., а ответникът не е оспорил платежното нареждане, за което твърди, че погрешно е преведено повторно трудово възнаграждение за м. ноември 2017 г.  Обсъжда и показанията на разпитаните свидетели, като сочи и за съществуващия конфликт между ищцата и нейния работодател. По отношение претенцията по чл.224 КТ – за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, въззивникът поддържа, че тежестта да докаже плащането е на ответника, предвид твърдения отрицателен факт и доказването не е направено от него.Сочи, че за страната не е ясен мотивът на съда да игнорира забраната на чл.178 КТ.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло решението на Районен съд Ловеч и вместо него-постановено друго, с което да се уважат предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ф. ЛВ” ЕООД, според който тя е неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че срещу ищцата има образувано досъдебно производство № 274/2017 г. за извършване на длъжностни престъпления- унищожаване на документи и присвояване на парични средства. Сочи, че след прекратяване на нейното трудово правоотношение са установени преводи на парични суми от банкова сметка на дружеството по нейна банкова сметка и теглене в брой на служебен аванс, което не е отразено в касата на дружеството и които суми многократно надхвърлят претендираните с исковата молба плащания.

Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание, въззивникът Т.Н.К. се представлява от адвокат М.И. от ВТАК, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, а въззиваемата страна- от управителя на дружеството В.Ц. и от адвокат С. от ЛАК, който поддържа становището си за неоснователност на жалбата.

От приложените доказателства по гр.дело № 591/2018 г. на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено:

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 ГПК за обжалване на решението е спазен.

 Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че решението е неправилно.

Т.Н.К. е предявила срещу Ф. ЛВ" ЕООД обективно съединени искове по чл.128,т.2 във вр. с чл.242 и чл.224, ал.1 КТ в размер на сумата 555.63 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение  за месец декември 2017 г. и за сумата от 2 374.80 лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в едно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба и до изплащане на задължението.

Ответникът е оспорил претенциите.

От фактическа страна се установява следното:

Ищцата Т.Н.К. е работила при ответника Ф. ЛВ" ЕООД – гр. Ловеч по силата на трудов договор № 29/30.12.2011 г. на длъжността „счетоводител“, считано от същата дата, при 8-часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лева и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит 0.06% за всяка година трудов стаж при същия работодател. В чл.5 от договора е уговорено, че работникът (служителят) има право на 20 работни дни платен годишен отпуск, съгласно чл.155 от КТ.

Със заповед № 1/29.12.2017 година на управителя на търговското дружество трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ.

Представени са писмени доказателства и за изясняване на спора е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Експертът е констатирал, че за цялата 2016 и 2017 година получените суми от ищцата по банковата и сметка е 13 270.33 лева за трудови възнаграждения и 19 555 лева като служебен аванс, дължимите суми на ищцата за трудово възнаграждение са 12 901.34 лева, поради което е направен извод, че са и надплатени 368.99 лева.Изготвени са две справки -приложение 1 и 2 към заключението. В съдебно заседание, след съобразяване на документи, вещото лице е заявило, че стойността на преведените заплати е общо 12 420.33 лева, а стойността на „служебните аванси” е 20 355. лева, поради което в крайна сметка на ищцата се дължи доплащане в размер на 481.01 лева трудово възнаграждение, тъй като първоначално неправилно е приело като получен аванс за ФРЗ сумата от 850 лева. Наред с това експертът е посочил, че в счетоводството на фирмата няма данни по какъв начин са отчитани служебните аванси, които ищцата е получавала по лична сметка от сметката на ответното дружество.

В допълнително заключение в.л. Николина Русева е констатирала, че размерът на нетното трудово възнаграждение на Т.Н.К. за м.12 2017 г. на база материалите по делото и представената справка от НАП е 555.63 лева, а размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.2 КТ е 2374.80 лева за 2015, 2016 и 2017 г.

От удостоверение № 5123/16.06.2018 г. на ОД на МВР гр.Ловеч, се установява, че на 05.04.2018 г. е образувано ДП 274/2017 г. за извършено престъпление по чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 НК и предмет на разследването е извършено присвояване в размер на около 20 155 лева от длъжностно лице във фирма „Ф. ЛВ”ЕООД Ловеч. Ответникът твърди, че ищцата е присвоила тези парични суми и е направил възражение за прихващане на вземането на ищцата към него със сумата 20 355 лева, която сума, според него, ищцата е получила без основание.

От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява, че между ищцата и нейния работодател са възникнали спорове и влошаване на отношенията, довели и до прекратяването на договора. Според св. Е. М. през м.декември 2017 г. ищцата е била на работа само един ден , за да направи ведомостите за заплати.Било е установено че в дружеството са унищожени документи в счетоводството.Връщане на ключа от офиса на управителя ищцата е направила чрез куриерска фирма, защото преди това е направила неуспешен опит, чрез упълномощен адвокат, да ги предаде на управителя.Твърди, че ищцата е пишела платежните нареждания и ходела в банката.Присъствала е на даване на пари от управителя на ищцата и на други работници за трудово възнаграждение.Случвало се е да и дават пари „на ръка”, които е трябвало да внася по сметка на дружеството или да плати нещо.Различни лица са я возили до банката.Не е видяла ищцата лично да унищожава документи. Пред нея ищцата е споделила, че иска да и се плати отпуската, защото и трябват пари и не я е ползвала.

Свидетелката М. Р. заявява, че въз основа на сключен с управителя на ответното дружество договор за възлагане, е извършила счетоводни услуги на фирмата. Твърди, че от началото на м.декември  2017 г. е започнала да води счетоводството на фирмата в своя офис, а служители на ответника са носели документи. Излага, че според нея работата в счетоводството е била неудовлетворителна. Изисквала е, но не е получавала счетоводни документи от фирмата. Сочи, че са намирани счетоводни документи от предходен период, които не са били осчетоводени. Твърди, че е изготвила ведомостта за заплати за м.декември 2017 г. и платежните нареждания за тези служители, които ги получават по банков път. При предявяване на свидетелката на разчетно-разплащателна ведомост  на „Ф. ЛВ”ЕООД за декември 2017 г. (стр.54 от гр.д.№ 591/18 г. на ЛРС) тя е заявила, че ползва друг софтуер и тази разплащателна ведомост не е изготвена от нея.

Св.З. Ф. потвърждава за влошените отношения между страните, но не знае причината.През м.декември 2017 г. е виждала ищцата само един ден, защото тогава е била на работа, не я е виждала през събота и неделя, защото тогава има почивен ден.В офиса, в който е работела ищцата, достъп има тя и управителят, а други са ходели, когато си били викани.

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове  по чл.128,т.2 във вр. с чл.242 и чл.224, ал.1 КТ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.        

По иска с правно основание чл.128,т.2 във вр. с чл.242 от КТ.

Императивната норма регламентира възмездния характер на труда при трудово правоотношение.Уважаването на претенцията предполага доказано наличие на трудово правоотношение между страните и неизпълнение от страна на работодателя на задължението да заплати възнаграждение за положения от работника (служителя), труд. Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ установява императивно начина на изплащане на трудовото възнаграждение- то следва да се извърши лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя- на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Тежестта на доказване факта на изплащане на дължимото, съгласно условията на трудовия договор, възнаграждение, по установения в чл.270 КТ ред, е на работодателя. В настоящия случай няма спор относно сключения между страните трудов договор и неговото прекратяване при условията на чл.325, ал.1,т.1 КТ, както и относно размера на месечното възнаграждение на ищцата.

Спорът между страните е относно плащането на дължимото трудово възнаграждение за м.декември 2017 г., тъй като според ищцата такова не й е заплатено, а според ответника възнаграждението е била изплатено на 11.01.2018 г. като неправилно в платежното нареждане е вписано, че е за заплата за м.11.2017 г., а не за м.12.2017 г. Ответникът е представил с отговора на исковата си молба разчетно-платежна ведомост за декември 2017 г., според която възнаграждението на ищцата е 617.37 лева, а чистата сума за получаване е 555.63 лева.

Съобразявайки заключението на съдебно-счетоводната експертиза и корекцията му в съдебно заседание 03.07.2018 г., която и двете страни по делото са приели, съдът се съгласява с изводите на вещото лице, според което при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е останал да дължи на ищцата сумата от 480.01 лева за трудово възнаграждение. Този извод е направен след проверка на  банковите извлечения и платежни нареждания, приложени по делото  и в банката на ищеца (за периода 2016 и 2017 г.) и опровергава твърдението на ответника за допусната грешка при изписване в преводното нареждане на месеца, за който се отнася плащането на заплата, извършено с превода на 11.01.2018 г., когато ищцата вече не е била служител в ответното дружество.

За тази сума претенцията е основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до претендирания размер от 555.63 лева- да се отхвърли.

 На основание чл.86 от ЗЗД върху тази сума ответникът дължи законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба (30.03.2018 г.) и до окончателното й изплащане.

Що се касае до твърдението за допуснато нарушение на трудовата дисциплина от ищцата, това е повод за налагане на съответното дисциплинарно наказание по начина и в сроковете, предвидени в глава девета на КТ (в тази насока няма представени документи) и не е основание за лишаване от трудово възнаграждение.

 Относно иска с правно основание  чл.224, ал. 1 от КТ, имащ за предмет претенция за  присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съдът счита, че е основателен, тъй като се доказа наличието на двете кумулативно дадени предпоставки- трудовото правоотношение да е прекратено и работникът или служителят да не е използвал полагащият му се платен годишен отпуск за съответния период. Изрично в ал.2 на чл.244 от КТ се сочи, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът не е доказал, че ищцата е ползвала платения си годишен отпуск за исковия период, а обратното се установява от показанията на свидетелката Е. М., поради което претенцията следва да бъде уважена. Според допълнителната съдебно-счетоводна експертиза размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, изчислен, съгласно чл.228 КТ е 2374.80 лева. Сумата е изчислена на база брутното трудово възнаграждение за м.декември 2017 г. (712.40 лева). Върху тази сума, на основание чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По възражението на ответника за прихващане със сумата 20 355 лева, която според него е получена от ищцата неоснователно от банковата сметка на работодателя, съдът намира, че е неоснователно по следните съображения:

            Прихващането (компенсацията) е способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях- чл.104 ЗЗД. Предпоставки за прихващането са посочени в чл.103 ЗЗД- двете лица да си дължат взаимно пари или еднородни вещи и всяко от вземанията да е изискуемо и ликвидно. Съдът може да извърши прихващане между вземанията на ищеца и ответника, както в случаите на предявен насрещен иск от ответника в производството по първоначалния иск, така и в случаите, когато ответникът е направил възражение за прихващане. Особеността при съдебното прихващане е, че то настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се придава занапред качеството на ликвидност. С оглед разпределението на доказателствената тежест по аргумент на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно и изискуемо вземане срещу ищеца на соченото основание.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане на претендираните от ищцата суми със сумите, които тя е „получила неоснователно от банковата сметка на ответника, от теглене в брой, неколкократни преводи за работна заплата за един и същ месец”. В т.3 от отговора ответникът твърди, че в ОД на МВР- Ловеч е образувано досъдебно производство № 274/2017 г. по което се събират доказателства против ищцата за извършени от нея длъжностни престъпления- унищожаване на документи и присвояване на парични суми, което според него прави невъзможно установяване на факти обстоятелства, включително и документално, които са от значение за правилното решаване на спора по делото (поради това е поискал и спиране на производството съгл. чл.220, ал.1,т.5 ГПК). От удостоверение № 5166/26.06.2018 г. на ОД на МВР гр.Ловеч е видно само, че на 05.04.2018 г. е образувано ДП 274/2017 г. за извършено престъпление по чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 НК и предмет на разследването е извършено присвояване в размер на около 20 155 лева от длъжностно лице във фирма „Ф. ЛВ”ЕООД Ловеч.

От показанията на свидетелите се установява, че достъп до офиса на фирмата, където се съхраняват счетоводните документи, освен ищцата , е имал и управителят, а след това и други лица, извършващи счетоводни услуги. Има данни, че част от възнагражденията на служителите са плащани „на ръка”, поради което възниква въпросът откъде са изтеглени сумите за тях. Ищцата е получавала парични средства във връзка с работата на фирмата, а информацията за наличието на неосчетоводени документи ( св.М. Р.) дава основание са се приеме, че размерът на сумата, с която се иска прихващане не може да бъде определен в настоящето производство. От експертизата се опровергава твърдението на ответника, че ищцата е извършвала преводи за работна заплата за един и същи месец, тъй като е установено, че ответникът и дължи една месечна заплата. Вещото лице по делото не е извършвало проверки в счетоводството на ответника дали има изготвени отчетни документи за получените служебни аванси от ищцата и този въпрос е не е бил предмет на разглеждане (предмет е на образуваното досъдебно производство). Като се има предвид, че ищцата е била и служител, който изпълнява отчетническа дейност, нейната отговорност може да се реализира по реда и в размера, посочен в чл.207 КТ, която хипотеза въобще не е разглеждана в производството пред РС. Отговорите на ищцата на въпроси, поставени по реда на чл.176 ГПК (с.з. на 3.07.2018 г.) , че е подготвяла заплатите, но не ги е изплащала без подписа на управителя, също поставят неясноти относно начина на водене на счетоводството в дружеството и извършените плащания.

Приемайки, че ответникът не е доказал размера на насрещното си вземане, не би могло да се извърши компенсация с вземането на ищцата срещу него, поради което възражението следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд, решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения от Т. Н. К. срещу „Ф ЛВ”ЕООД иск по чл.128,т.2 във вр. с чл.242 от КТ  за сумата 480.01 лева -дължимо нетно трудово възнаграждение за м.декември 2017 г. и по чл.224, ал.1 КТ за сумата 2374.80 лева - обезщетение за неизползван отпуск за 2015, 2016 и 2017 г. (60 дни), както и в частта за разноските и държавните такси върху исковете.Вместо него следва да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата посочените суми, както и разноски по делото.На основание 78, ал.6 ГПК ответникът дължи и държавни такси в размер на 144.99 лева за първоинстанционното производство върху уважената част от исковете и 70 лева за възнаграждение на вещо лице за изготвяне на допълнително заключение, и 72.50 лева държавна такса за въззивното производство, или общо 287 лева по сметка на Ловешкия окръжен съд.

Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен иск за нетно трудово възнаграждение за разликата над сумата 480.01 лева и до претендирания размер от 555.63 лева, както и в частта, в която „Ф ЛВ”ЕООД е осъден да заплати (възстанови) по бюджета на Районен съд-Ловеч депозит на вещо лице в размер на 100 лева.  

С оглед изхода на процеса „Ф ЛВ”ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Т.Н.К. разноски по делото за двете инстанции в размер на 974.19 лева, съразмерно с уважената част от исковете.Разноските и включват 700 лева адвокатски хонорар за РС и 300 лева- адвокатско възнаграждение за защита пред ЛОС. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение (в размер на 700 лева) за въззивното производство, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и въззивната жалба е разгледана в едно съдебно заседание, поради което го намалява до този размер. На основание чл.78, ал.3 ГПК Т.Н.К. следва да бъде осъдена да заплати на „Ф. ЛВ”ЕООД разноски по делото в размер на 24.67 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И :

           

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 491 от 30.11.2018 година, постановено по гр.дело № 591 по описа за 2018 година на Ловешкият районен съд, в частта, в която са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от Т.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ф. ЛВ" ЕООД, град Ловеч, със седалище и адрес на управление: град ***, с ЕИК *********, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 480.01 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение  за месец декември 2017 г. и за сумата от 2 374.80 лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Ф. ЛВ" ЕООД, град Ловеч, със седалище и адрес на управление: град ***, ЕИК *********, да заплати на Т.Н.К., ЕГН **********,  адрес: ***, на основание чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 242  и чл. 224, ал.1 КТ, сумата 480.01 лева (четиристотин и осемдесет лева и 1 стот.), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.декември 2017 година и сумата  2374.80 лева (две хиляди триста седемдесет и четири лева и 80 стот.) –брутно обезщетение за неизползван отпуск за 2015, 2016 и 2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, начиная от предявяване на исковата молба- 30.03.2018 г. и  до изплащане на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Ф. ЛВ" ЕООД  за прихващане.

ОСЪЖДА Ф. ЛВ" ЕООД, град Ловеч, седалище и адрес на управление: град ***, ЕИК *********, да заплати на Т.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото за двете инстанции общо в размер на 974.19 лева (деветстотин седемдесет и четири лева и 19 стот.), съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Т.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,  да заплати на Ф. ЛВ" ЕООД, град Ловеч, със седалище и адрес на управление: град ***, с ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 24.67 лева (двадесет и четири лева и 67 стот.), съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Ф. ЛВ" ЕООД, град Ловеч, със седалище и адрес на управление: град ***, с ЕИК *********, да заплати, на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса върху присъдените суми  в размер на 217.49 лева и 70 лева разноски или общо сумата 287.49 лева (двеста осемдесет и седем лева и 49 стот.) по сметка на Ловешкия окръжен съд в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – ЛОВЕЧ: IBAN: ***.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.3 от ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: