О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__________
гр. Варна, _____.04.2017г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесети
април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №1738/2016г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск /уточнен с
молба вх.№1020/16.01.2017г./ от «ИЛИЕВ ЛОГИСТИК» ООД, гр.Варна срещу «САНТА
ХОУМ ДИВЕЛОПМЪНТ» ЕООД, гр.Варна с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК.
С исковата и
допълнителната искова молба ищецът е направил искане за приемане на
представените писмените доказателства, както и за изискване и прилагане на
ч.г.д.№9919/2016г. на ВРС, 40-ти състав. В допълнителната искова молба е
посочил, че приложените към отговора писмени доказателства са неотносими към
предмета на спора и като такива не следва да бъдат допускани.
Ответникът «САНТА
ХОУМ ДИВЕЛОПМЪНТ» ЕООД, гр.Варна с писмен и допълнителен писмен отговор, чрез
адв.П., оспорват предявения иск като допустим, но неоснователен и недоказан.
Не оспорва приемането на приложените към исковата молба писмени
доказателства. Прави искане за: 1/ прилагане на писмени доказателства; 2/ за
допускане до разпит на двама свидетели, при условията на водене в съдебно
заседание за установяване на обстоятелството кога е започнало ползването на
активите на ищеца; 3/ за допускане до разпит на двама свидетели, при условията
на водене в съдебно заседание, за установяване на обстоятелството, че към
21.052015г. сградата е била готова като за въвеждане в експлоатация, в този
смисъл и активите /паркоместата/ закупени от ищеца.
По допустимостта на
претенциите:
Легитимацията на
страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно
изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извън съдебно изпълнително
основание по чл.417 от ГПК – нотариален акт №66, т.1, рег.№2390,
н.д.№57/21.05.2015г., за съдържащото се в него задължение за заплащане на
неустойка, както и подадено в срок възражение от длъжника. Сезиран е
компетентен съд.
По
предварителните въпроси:
Страните
по делото са търговеци. Доколкото предявения иск е с предмет установяване на
вземането на ищеца по сключен между страните договор за покупко-продажба, претенцията
следва да се квалифицира като иск по търговска сделка и да се разгледа по
особения ред за търговски спорове.
По доказателствата:
СЪДЪТ
намира, че направените с исковата молба и писмените отговори искания за
приемане на писмени доказателства са относими и допустими, като по приемането
им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
СЪДЪТ
намира искането за прилагане на г.д.№9919/2016г. на ВРС, 40-ти състав за
относимо и допустимо, поради което същото следва да бъде уважено.
СЪДЪТ
намира, че на ответника следва да бъде дадена възможност да води четири
свидетеля в съдебно заседание, като по допускането им съдът ще се произнесе
след уточняване на обстоятелствата, които ще се установяват със същите.
На
страната следва да бъде указано да осигури довеждането на свидетелите в съдебно
заседание.
СЪДЪТ
намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на
спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната
на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК. За
постигане на спогодба страните могат да ползват и Центъра по медиация, създаден
към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12,, като информация за същия и
процедурата, която е безплатна, могат да бъдат намерени на сайта на ВОС.
СЪДЪТ намира, че
настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.
За
събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния
доклад на съдията.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от «ИЛИЕВ ЛОГИСТИК» ООД,
гр.Варна срещу «САНТА ХОУМ ДИВЕЛОПМЪНТ» ЕООД, гр.Варна иск с правно основание
чл.422 вр. чл.124 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски
спорове”.
ОБЯВЯВА
на страните следният проект за устен доклад:
Предявен
е иск от «ИЛИЕВ ЛОГИСТИК» ООД, гр.Варна срещу «САНТА ХОУМ
ДИВЕЛОПМЪНТ» ЕООД, гр.Варна, с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК
за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 20 000евро,
представляваща договорена неустойка по договор за покупко-продажба, обективиран
в нот.акт №66, т.1, рег.№2390, н.д.№57/21.05.2015г., на нотариус рег.№011 на
НК, вписан под №77, т.29, д.№6029/21.05.2015г. на СВ-Варна, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.08.2016г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение №5071/31.08.2016г. по ч.г.д.№9919/2016г. на
ВРС, 40-ти състав.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на валидна облигационна връзка между
страните – договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
посочения нотариален акт. Твърди се, че в т.7, параграф последен от договора
ответникът – продавач се е задължил в срок до 30.06.2016г., изцяло със свои
средства, сам или чрез трето лице, да въведе в експлоатация сградата, в която
се намират обектите, собственост на ищеца. При неизпълнение на поетото
задължение, дължи заплащане на купувача – ищец неустойка в размер на
20 000евро.
Твърди
се, че ищецът, в качеството му на купувач е изправна страна по договора, като е
изпълнил изцяло поетите със същия задължения за заплащане на продажната цена,
но ответникът не изпълнява в срок задължението си за въвеждане в експлоатация
на сградата, в която се намират имотите. Посоченото обстоятелство се установява
от приложеното към исковата молба удостоверение издадено от Община Варна.
Предвид
изложеното и доколкото е налице виновно неизпълнение на поетите от ответника –
продавач задължения по договора, същият дължи заплащане на уговорената
неустойка за забава, като кредиторът е упражнил и гарантираните си права в
заповедно производство. Въз основа на заявление
по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№9916/2016г. на ВРС, 40-ти състав е издадена заповед
за незабавно изпълнение срещу ответника за дължимата по договора неустойка.
В допълнителната искова молба твърди, че нищожността на
неустойката следва да се преценява във всеки конкретен случай, като страните
имат свобода да договарят размера на неустойката, ако не нарушават императивни
норми. При подписване на настоящия договор ответникът не е направил възражение
срещу неустойката, защото страните доброволно са предвидили санкция при
неизпълнение за неизправната страна, като са определили размера на това
неизпълнение според неговата значимост. Възразява, че съобразно чл.309 от ТЗ не
може да се намалява поради прекомерност неустойката по търговска сделка,
какъвто е процесния договор за покупко-продажба.
Твърди, че направеното възражение за наличие на
непреодолима сила е неоснователно, тъй като до подаване на писмения отговор
ответникът не е заявявал наличието на непреодолими препятствия за изпълнение на
поетите с договора задължения.
Ответникът,
с писмени отговори, чрез адв.П., изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на сключен между
страните договор за покупко – продажба, както и, че към 30.06.2016г. сградата,
в която се намират недвижимите имоти, предмет на договора не е въведена в
експлоатация.
Прави
възражение за нищожност на предявената неустойка поради накърняване на добрите
нрави, тъй като същата е прекомерна съобразно заплатената по договора цена.
Размера на така уговорената неустойка противоречи на присъщата й обезщетителна
функция и на принципа на справедливостта в търговските отношения. Излага още,
че с подписването на нотариалният акт на ищеца са били предадени за ползване
активите, предмет на договора и от този момент същият ги ползва
необезпокоявано, като са налице и сключени между страните договори за
управление, по които ищецът е следвало да заплаща дължимите вноски за
поддръжка. Ищецът е ползвал активите и по никакъв начин не е било ограничено
правото му на собственост и за него не са настъпили вреди, което на
самостоятелно основание прави неустойката нищожна.
В
условие на евентуалност твърди, че
неустойката не е дължима, тъй като между страните не е договорен срок за
изплащането й, поради което ответникът следва първо да бъде поканен за
плащането й. Едва след това и след изтичане на подходящ срок за изпълнение на
задължението, същата ще е изискуема, което не е изпълнено в настоящия случай.
В
условие на евентуалност се твърди, че сградата не е въведена в ескплоатация
поради наличие на обективни и непреодолими пречки, настъпването на което не
може да се вмени във вина на ответника, а именно, че към 30.06.2016г. трето
лице, извън процесните отношения – В и К –Варна ООД, не е дало становище за
въвеждане на сградата в експлоатация. Становището на дружеството е поискано с
молба вх.№208/08.02.2016г., а е дадено едва на 17.10.2016г. Твърди се, че с
поведението си третото лице е създало такова състояние, че с оглед
добросъвестността и достъпните способи на изпълнение, всички усилия на
ответника да изпълни задължението си са били лишени от практически резултат.
Твърденията
на страните съвпадат, поради което съдът приема за безспорни обстоятелствата по
наличие на сключен между страните договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт №66, т.1, рег.№2390, н.д.№57/21.05.2015г., на нотариус рег.№011 на НК,
вписан под №77, т.29, д.№6029/21.05.2015г. на СВ-Варна с уговорена неустойка,
както и по отношение на обстоятелството, че сградата, в която се намират
обектите, предмет на продажбата не е била въведена в експлоатация към
30.06.2016г.
На осн. чл. 154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: 1/ фактът на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото; 2/изпълнение на поетите с договора
задължения от ищцовата страна; 3/ наличието на действителна клауза за договорна
неустойка и забава на ответната страна.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора
задължения, респ., че неизпълнението се дължи на непреодолима сила практическо
или правно препятствие.
Съдът намира, че страните
са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на
исковете, респ. оспорване на същите и са ангажирали допустими доказателства за
обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните
възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор -
чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на
постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и писмените отговори писмени
доказателства, като по приемането им съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА
ч.г.д.№9919/2016г. на ВРС, 40-ти състав.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да води четирима свидетели в
съдебно заседание, като по допускането им съдът ще се произнесе след уточняване
на обстоятелствата, които ще се установяват със същите.
УКАЗВА на ответника, че следва да осигури
присъствието на свидетелите в съдебно заседание.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 07.06.2017г.
от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението
да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП. На ищеца да се връчи и
препис от депозирания допълнителен писмен отговор вх.№10907/13.04.2017г.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: