№ 760
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ваня Ил. И.
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000501870 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. № 10218/2020
г. от Софийски градски съд, ответникът – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати при условията на солидарност на Д. И. Т., ЕГН
**********, Д. Т. И., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********:
- на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата 31 100.03
евро, представляваща недължимо заплатена сума, като разлика между
уговорените с Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от
29.10.2007 г., /при лихвен процент 6.50 %/ и заплатените вноски по кредита, за
периода от 10.02.2014 г. - 10.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото – 28.09.2020 г.;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 5 027,84 евро, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 31 100.03 евро, за периода от
25.02.2019 г. до датата на завеждане на делото – 28.09.2020 г.;
1
Първоинстанционният съд с решение № 261189 от 04.10.2023 г. е осъдил
ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД, да заплати:
- на Д. И. Т., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за понесени притеснения,
стрес и неудобства вследствие неизпълнение по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 29.04.2008 г. до окончателното й
изплащане;
- на Д. И. Т., ЕГН **********; Д. Т. И., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН
**********, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от Т. Н. Т., починал на ******** г., неимуществени вреди за понесени
притеснения, стрес и неудобства вследствие неизпълнение по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 29.04.2008 г.;
Първоинстанционният съд с постановените решения е осъдил ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. И. Т., ЕГН
**********; Д. Т. И., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски за заплатена държавна
такса, в размер на сумата от 3 226.40 лева; 900 лева за възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение, общо в размер на сумата от 3 911.66 лева.
Решение № 261189 от 04.10.2023 г. и постановеното по реда на чл. 247
от ГПК решение № 260176 от 15.03.2024 г., по гр.д. № 10218/2020 г. от
Софийски градски съд се обжалват от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК ********* с подадените жалба с вх.№ 289095 от 30.10.2023 г. и
жалба с вх. № 268994 от 15.04.2024 г., с доводи за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че посочените клаузи от Договора за кредит
не са неравноправни и нищожни; договорът е сключен за да задоволи
потребностите на кредитоискателите и последните са имали ясна представа за
неговото съдържание.
Начислените възнаградителни лихви са съобразени с предвидените в
2
Договора предпоставки за изменение на лихвения процент.
Поддържа, че не са налице предпоставките за осъждането му да заплати
на ищците неимуществени вреди от неточното изпълнение на сключения
между тях договор.
Направил е възражение за прихващане, по което съдът не се е
произнесъл и възражение за изтекла погасителна давност, което съдът не е
съобразил.
Моли да се отменят двете решения /поправеното и поправящото/ и
вместо това да се отхвърлят предявените искове.
Поискал е присъждане на направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Насрещните страни - Д. И. Т., ЕГН **********; Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН ********** са подали отговори, с които оспорват
основателността на двете жалби и молят да се потвърдят обжалваните
решения. Молят съда да възложи в тежест на ответника отговорността за
направените във въззивното производство деловодни разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валидни и допустими съдебни
актове, които подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите,
въззивният съд взе предвид следното:
Ищците - Д. И. Т., ЕГН ********** и Т. Н. Т., ЕГН ********** са
предявили против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********:
Искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
имащи за предмет осъждането на ответника да заплати сумата 31 100.03 евро,
представляваща недължимо заплатена сума, като разлика между уговорените
с Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г.,
/при лихвен процент 6.50 %/ и заплатените вноски по кредита за периода от
10.02.2014 г. - 10.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
3
считано от датата на завеждане на делото – 28.09.2020 г.;
Искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
осъждането на ответника да заплати сумата 5 027,84 евро, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 31 100.03 евро, за периода от
25.02.2019 г. до датата на завеждане на делото – 28.09.2020 г.
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД,
имащи за предмет осъждането на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, да заплати поотделно на всеки един от тях сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
понесени притеснения, стрес и неудобства вследствие неизпълнение по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на първото
увеличение на вноските по погасителния план до окончателното й изплащане.
Ищецът Т. Н. Т., ЕГН ********** е починал в хода на съдебното
производство и първоинстанционният съд е конституирал на негово място
наследниците по закон Д. И. Т., ЕГН **********; Д. Т. И., ЕГН ********** и
Н. Т. М., ЕГН **********.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
29.10.2007 г. с сключили с „Юробанк България“ АД Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL27056, по силата на който са получили кредит, в
размер 110 300 евро, от която са разходвали:
- сумата от 30 500 евро за покупка на недвижим имот - Апартамент № 8,
завършен в груб строеж, находящ се на 4 етаж в новострояща се жилищна
сграда „А" в УПИ № Х-1099, от квартал 29А, по плана на София, местност
„Овча купел“, със застроена площ 103.46 кв.м., заедно със съответните му
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, описано по-горе, както и 1/21 идеална част от подземен гараж
със застроена площ 575.25 кв.м., на която идеална част съответства правото на
ползване на паркомясто 3, с площ 27.39 кв.м., както и 1/21 ид. ч. от подземен
гараж със застроена площ 575.25 кв.м., на която ид. ч. съответства правото на
4
ползване на паркомясто 4, с площ 27.39 кв.м., съгласно нотариален акт за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 111, том III, peг. №
2380, дело № 466/2005 г. и строителни книжа;
- сумата от 79 800 евро за други разплащания;
Погасителният план е предвиждал 276 месечни вноски, в размер на
771.07 евро, дължими до 7-мо число на всеки месец.
Изпълнението на договора е обезпечено с ипотека, учредена на
29.10.2007 г. с нотариален акт № 99, том IX, peг. № 13170, дело № 1958/2007 г.
Ищците при подписването на договора за кредит изразили несъгласие с
клаузите, установени с чл. 3, ал. 1, ал. 3, и ал. 5; чл. 6, ал. 3;, чл. 8, ал. 2 и чл. 12
от Договора, но банката отказала да отстъпи от така предложените от нея
условия.
Банката шест месеца след сключването на договора едностранно
изменила лихвения процент и увеличила размера на погасителните вноски на
794.45 евро.
Два месеца по-късно вноската била увеличена на 828.25 евро, а след още
един месец по-късно вноската била увеличена едностранно на 879.75 евро.
Продължили да погасяват кредита, заплащайки увеличените вноски.
На 05.02.2014 г. подали искова молба с вх. № 1561, с която предявили
против Банката осъдителни искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД, по която
е образувано гр.д. № 5993/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36-
ти с-в.
С решение от 03.05.2015 г., постановено по гр.д. № 5993/2014г. от
Софийски районен съд е признал за установено нищожността на клаузите,
установени с чл. 3, ал. 5; чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от Договора, на основание чл. 146,
ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 10 от ЗЗП, като неравноправни.
Решението на първоинстанционния съд било обжалвано от ответника и
потвърдено с решение № 8944/07.12.2016 г., постановено по в.гр.д. №
6728/2016 г. от Софийски градски съд.
В касационното производство, с решение № 87 от 06.11.2019 г.,
постановено по търг.д. № 848/2017 г. от ВКС, ТК е установено, че Банката не
имала основание едностранно да изменя размера на месечната погасителна
вноска, а клаузите, установени с чл. 3, ал. 5; чл. 6; чл. 8, ал. 2 и чл. 12 от
5
Договора за кредит са неравноправни и нищожни.
Банката е била осъдена да им заплати разликата между първоначално
уговорената погасителна вноска и увеличените такива за исковия период, а
дължимите суми по издадения изпълнителен лист са били събрани.
С писмена покана вх. № 9300/0948 от 20.12.2019 г. са поискали банката
да им възстанови разликата между първоначално уговорената по размер
погасителна вноска и заплатените такива за периода от 05.02.2014 г. до
20.12.2019 г., т.е. за възстановяване на сумата 19 054.15 евро, която е
недължимо платена, вследствие на едностранната промяна на лихвата по
кредита, както и сумата 2 663, 61 евро, представляваща мораторна лихва за
периода от 25.02.2019 г. до датата на получаване на поканата.
Ищците започнали да заплащат погасителна вноска, в размер на 771.07
евро.
Ищците твърдят, че незаконосъобразните действия от страна на
ответното дружество и неизпълнението на задълженията по договора са им
причинили неимуществени вреди, изразяващи се в силни притеснения да не
загубят жилището си, а всяко едно увеличение на лихвения процент е било
източник на стрес и шок, което драстично влошило физическото им
състояние.
С предявените искове поискали заплащане на разликата между
първоначално уговорената вноска и заплатените такива за периода от
10.02.2014 г. до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва и обезщетението за
забава върху сумата от 31100.03 евро за периода от 25.02.2019 г. до 28.09.2020
г.
Поискали присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени
вреди, както и направените деловодни разноски.
Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /том І, л. 104/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че договорът за
кредит има предмет и по ясен и недвусмислен начин са установени правата и
задълженията на субектите по породеното правоотношение, подчинено на
правилата за договор за банков кредит.
6
Изложил доводи за отсъствие на неоснователно обогатяване, както и на
претърпени от кредитополучателите неимуществени вреди, които да са в
пряка причина връзка с неизпълните от тях задължения.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.10.2007 г.
ищците Д. И. Т., ЕГН ********** и Т. Н. Т., ЕГН ********** от една страна и
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* са сключили Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL27056.
Ищците са получили банков кредит в размер на сумата 110 000 евро, от
която:
- сумата от 30 500 евро е разходвана за покупка на недвижим имот -
Апартамент № 8, завършен в груб строеж, находящ се на 4 етаж в
новострояща се жилищна сграда „А" в УПИ № Х-1099, от квартал 29А, по
плана на София, местност „Овча купел“, със застроена площ 103.46 кв.м.,
заедно със съответните му идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, описано по-горе, както и 1/21
идеална част от подземен гараж със застроена площ 575.25 кв.м., на която
идеална част съответства правото на ползване на паркомясто 3, с площ 27.39
кв.м., както и 1/21 ид. ч. от подземен гараж със застроена площ 575.25 кв.м.,
на която ид. ч. съответства правото на ползване на паркомясто 4, с площ 27.39
кв.м., съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж върху
недвижим имот № 111, том III, peг. № 2380, дело № 466/2005 г. и строителни
книжа;
- сумата от 79 800 евро за други разплащания;
Погасителният план е предвиждал 276 месечни вноски, в размер на
771.07 евро месечно, дължими до 7-мо число на всеки месец.
Изпълнението на договора е било обезпечено с ипотека, учредена на
29.10.2007 г. с нотариален акт № 99, том IX, peг. № 13170, дело № 1958/2007 г.
Ищците при подписването на договора за кредит изразили несъгласие с
клаузите, установени с чл. 3, ал. 1, ал. 3, и ал. 5; чл. 6, ал. 3; чл. 8, ал. 2 и чл. 12
7
от Договора, но банката отказала да отстъпи от така предложените от нея
условия.
Банката шест месеца след сключването на договора едностранно
изменила лихвения процент и увеличила размера на анюитетните вноски на
794.45 евро.
Два месеца по-късно вноската била увеличена на 828.25 евро, а след още
един месец по-късно вноската била увеличена едностранно на 879.75 евро.
Продължили да погасяват кредита, заплащайки увеличените вноски.
На 05.02.2014 г. подали искова молба с вх. № 1561, с която предявили
против Банката осъдителни искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД, по която
е образувано гр.д. № 5993/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36-
ти с-в.
С решение от 03.05.2015 г., постановено по гр.д. № 5993/2014г. от
Софийски районен съд е признал за установено нищожността на клаузите,
установени с чл. 3, ал. 5; чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от Договора, на основание чл. 146,
ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 10 от ЗЗП, като неравноправни.
Решението на първоинстанционния съд било обжалвано от ответника и
потвърдено с решение № 8944/07.12.2016 г., постановено по в.гр.д. №
6728/2016 г. от Софийски градски съд.
В касационното производство, с решение № 87 от 06.11.2019 г.,
постановено по търг.д. № 848/2017 г. от ВКС, ТК е установено, че Банката не
имала основание едностранно да изменя размера на месечната анюитетна
вноска, а клаузите, установени с чл. 3, ал. ал. 5; чл. 6, ал. 3; чл. 8, ал. 2 и чл. 12
от Договора за кредит са неравноправни и нищожни.
Банката е била осъдена да им заплати разликата между първоначално
уговорената погасителна вноска и увеличените такива за исковия период, а
дължимите суми по издадения изпълнителен лист били събрани.
С писмена покана вх. № 9300 от 25.02.2019 г. /т. І, л. 75/ са поискали
банката да им възстанови разликата между първоначално уговорената по
размер погасителна вноска и заплатените такива за периода от 05.02.2014 г. до
25.02.2019 г.
В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице,
8
извършило счетоводна експертиза /т. ІІ, л. 376/.
Заключението установява първоначално договорената месечна
анюитетна вноска при лихвен процент 6.5 % и заплатени в периода от
10.02.2014 г. до 10.01.2020 г. при по-висок лихвен процент.
Разликата за този период е 31 100.03 евро.
Обезщетението за забава върху посочената сума за периода от
25.02.2019 г. до подаване на исковата молба в канцеларията на съда 28.09.2020
г. е в размер на сумата от 4 492.23 евро.
Лихвеният процент посочен в Договора за кредит е 6.85 %
След 10.02.2014 г. лихвеният процент по кредита е в размер 9.51 %.
В първата инстанция са извършени две медицински експертизи за
установяване на заболяванията на ищците и за произхода на тези заболявания.
В т. І, на л. 316 е приложено заключението за здравословното състояние
на ищците Д. И. Т., ЕГН ********** и Т. Н. Т., ЕГН **********.
В т. ІІ, на л. 368 е приложено заключението за здравословното състояние
само на ищцата Д. И. Т., ЕГН **********.
Заключенията надлежно са установили заболяванията на ищците и
възможните причини за тях, но по никакъв начин не установяват пряката
причинна връзка между предоставения от банката кредит и изменението на
лихвения процент със задължение да върнат кредита с уговорената лихва и
установените заболявания.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Срокът на давността за исковете по чл. 55 от ЗЗД е 5 – годишен.
Съобразно това възражение погасени по давност са осъдителни искове
по чл. 55 от ЗЗД, за периода от 10.02.2014 г. до датата 28.09.2015 г.
Остатък от процесния период е от 28.09.2015 г. до 10.01.2020 г.
Въззивният съд съобразно този период изчисли разликата между
9
дължимите погасителни вноски по първоначалния погасителен план,
включващи главница, лихва, такси за управление, застраховка и заплатените
от кредитополучателите вноски, съобразно по-високия лихвен процент, която
е в размер на 25 720.36 евро.
Обезщетението за забава върху тази сума от 25 720.36 евро за периода от
25.02.2019 г. до 28.09.2020 е в размер на 4 158.13 евро.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ответника въззивни жалби, с които моли за отмяната на първоначалното
решение и решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК.
Предмет на производството са:
Искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
имащи за предмет осъждането на ответника да заплати сумата 31 100.03 евро,
представляваща недължимо заплатена сума, като разлика между уговорените
с Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г.,
/при лихвен процент 6.50 %/ и заплатените вноски по кредита за периода от
10.02.2014 г. - 10.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото – 28.09.2020 г.;
Искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
осъждането на ответника да заплатки сумата 5 027,84 евро, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 31 100.03 евро, за периода от
25.02.2019 г. до датата на завеждане на делото – 28.09.2020 г.;
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД,
имащи за предмет осъждането на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, да заплати поотделно на всеки един от ищците сумата от 5
10
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
понесени притеснения, стрес и неудобства вследствие неизпълнение по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на първото
увеличение на вноските по погасителния план;
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД:
Страните по делото са сключили договор за банков кредит, подчинен на
правилата, установени с разпоредбата на чл. 430 от ТЗ, съгласно която с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП /ал. 1 – 4/, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него
– ал. 4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не
изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
11
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - т. 5.
Настоящият въззивен състав в разглеждания случай е улеснен от
практиката на ВКС - ТК, формирана по предходен спор между същите страни,
по повод изпълнението на същия договор за кредит, но за период, предхождащ
процесния.
С решение № 87 от 06.11.2019 г., постановено по търг.д. № 848/2017 г. от
ВКС, ТК е установено, че Банката не имала основание едностранно да изменя
размера на месечната анюитетна вноска, а клаузите, установени с чл. 3, ал. 5;
чл. 6, ал. 3; чл. 8, ал. 2 и чл. 12 от Договора за кредит са неравноправни и
нищожни.
В чл. 3, ал. 5 от Договора е предвидено, че действащият БЛП на банката
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни
за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на
БЛП и за датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в
банковите салони.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от Договора, в случай, че по време на действие на
договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена
изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му,
обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1
ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП,
поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са
12
приложими.
При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с
конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят
е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по
който банката може едностранно да промени цената на предоставената
финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за
добросъвестност.
Неравноправни са клаузите на чл. 8, ал. 2 и на чл. 12 от Договора.
Разгледан по същество осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, за периода от 28.09.2015 г. до 10.01.2020 г., съобразно
направеното възражение е погасен по давност за периода от 10.02.2014 г. до
датата 28.09.2015 г.
Искът е основателен до размер на сумата от 25 720.36 евро и подлежи на
отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 31100.03 евро и за
периода от 10.02.2014 г. до 28.09.2020 г.
Ответникът дължи законната лихва върху сумата от 25 720.36 евро,
считано от 28.09.2020 г.
Разгледан по същество искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащ за предмет присъждане на обезщетение за забава върху сумата от
25 720.36 евро, за периода от 25.02.2019 г. до 28.09.2020 е основателен до
размер на сумата от 4 158.13 евро и подлежи на отхвърляне до пълния
предявен размер от 5 027.84 евро.
По исковете с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Страните по делото са субекти на материално правоотношение,
породено от сключения договор за банков кредит и ищците искат присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорени задължения.
13
Законодателят с разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД е установил пределите на
тази отговорност при неизпълнение на поетите задължения от длъжника.
Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Доказателствата по делото установяват, че банката, която е ответник по
тези осъдителни искове, в качеството на кредитодател е изпълнила точно
поетото основно задължение, като реално и в срок е предоставила паричната
сума на кредита.
Банката – ответник по делото не е поела задължение да не увеличава
лихвения процент в срока на действие на договора.
Практиката по съдебните делата показва, че няма търговска банка,
предоставяща кредити на физически и на юридически лица на територията на
Р. България в договорите да е поемала задължение да не увеличава лихвения
процент.
Доказателствата по делото не установяват претърпени от ищците
неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на поети от банката
задължения.
Страховете и твърдяното от ищците влошено здравословно състояние не
може да произтичат от точното изпълнение на поетите от банката задължения.
Кредитът е реално предоставен и е способствал ищците да се устроят с
жилище за тях и за техните две деца.
Влошеното здравословно състояние на ищците не е пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на поети от ответника с договора
задължения – пълно или частично неизпълнение в количествено отношение,
неточно или забавено във времето.
Предявените искове са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неразгледано от
първоинстанционния съд възражение за прихващане, тъй като такова не е
направено с отговора на исковата молба, като и ответникът не доказал
наличието фактическия състав, при който може да се извърши прихващане.
С оглед на изложеното въззивните жалби, подадени от ответника срещу
първоначалното решение и решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК
са частично основателни, поради което следва:
14
Да се отмени решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати при
условията на солидарност на Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, разликата над сумата от 25 720.36 евро до размер на
сумата от сумата 31 100.03 евро, представляваща недължимо заплатена сума,
като разлика между уговорените с Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL27056 от 29.10.2007 г., /при лихвен процент 6.50 %/ и заплатените
вноски по кредита за периода от 10.02.2014 до 10.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
28.09.2020 г. и вместо това да се отхвърли иска за разликата над сумата от
25 720.36 евро до размер на сумата от сумата 31 100.03 евро, представляваща
недължимо заплатена сума, като разлика между уговорените с Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г., /при лихвен
процент 6.50 %/ и заплатените вноски по кредита, както и за периода от
10.02.2014 г. до 28.09.2015 г.
Да се отмени решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати при
условията на солидарност на Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН **********, на основание чл. 86 от ЗЗД, разликата
над сумата от 4 158.13 евро до размер на сумата от 5 027.84 евро,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 25 720.36 евро, за
периода от 25.02.2019 г. до 28.09.2020 г. и вместо това да се отхвърли иска за
тази част.
Да се отмени решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
15
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Д. И. Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД,
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за понесени притеснения, стрес и неудобства
вследствие неизпълнение по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL27056 от 29.10.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането - 29.04.2008 г. и вместо това да се отхвърли изцяло
иска.
Да се отмени решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати при
условията на солидарност на Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН **********, като наследници на първоначалния
ищец Т. Н. Т., починал на ******** г., сумата от 5 000 лева, представляваща
неимуществени вреди за понесени притеснения, стрес и неудобства
вследствие неизпълнение по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL27056 от 29.10.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума и вместо
това да се отхвърли изцяло иска.
Да се отмени решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. И. Т., ЕГН
**********; Д. Т. И., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски за заплатена държавна
такса, в размер на сумата от 3 226.40 лева; 900 лева за възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение, общо в размер на сумата от 3 911.66 лева.
По разноските:
С оглед на частичната основателност на жалбите и променено
съотношение на уважена/отхвърлена част на искове:
- ответникът следва да заплати на ищците направените в двете
инстанции деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на
сумата от 6 416.19 лева;
16
- всеки един от ищците, поотделно следва да заплати на ответника
направените деловодни разноски в двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 150.36 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева;
По тези съображения, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати при
условията на солидарност на Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, разликата над сумата от 25 720.36 евро до размер на
сумата от сумата 31 100.03 евро, представляваща недължимо заплатена сума,
като разлика между уговорените с Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL27056 от 29.10.2007 г., /при лихвен процент 6.50 %/ и заплатените
вноски по кредита за периода от 10.02.2014 до 10.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
28.09.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН ********** против – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД , имащ за предмет заплащане на разликата над сумата от 25 720.36 евро
до размер на сумата от сумата 31 100.03 евро, представляваща недължимо
заплатена сума, като разлика между уговорените с Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г., /при лихвен процент
6.50 %/ , за периода от 28.09.2015 г. до 10.01.2020 г., както и отхвърля иска за
периода от 10.02.2014 г. до 28.09.2015 г.
ОТМЕНЯ решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
17
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати при
условията на солидарност на Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН **********, при условията на солидарност, на
основание чл. 86 от ЗЗД, разликата над сумата от 4 158.13 евро до размер на
сумата от 5 027.84 евро, представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 25 720.36 евро, за периода от 25.02.2019 г. до 28.09.2020 г. и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН ********** против – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет
заплащане на разликата над сумата от 4 158.13 евро до размер на сумата от
5 027.84 евро, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
25 720.36 евро, за периода от 25.02.2019 г. до 28.09.2020 г.
ОТМЕНЯ решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Д. И. Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД,
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за понесени притеснения, стрес и неудобства
вследствие неизпълнение по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL27056 от 29.10.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането - 29.04.2008 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Т., ЕГН ********** против
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД, до размер на сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
понесени притеснения, стрес и неудобства вследствие на неизпълнение по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.
ОТМЕНЯ решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
18
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Д. И. Т.,
ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, като
наследници на първоначалния ищец Т. Н. Т., починал на ******** г.,
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД, сумата от 5 000 лева,
представляваща неимуществени вреди за понесени притеснения, стрес и
неудобства вследствие на неизпълнение на задължения по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г., ведно със законната
лихва върху тази сума и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И., ЕГН
********** и Н. Т. М., ЕГН **********, като наследници на първоначалния
ищец Т. Н. Т., починал на ******** г., против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от
ЗЗД, до размер на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за понесени притеснения, стрес и
неудобства вследствие на неизпълнение на задължения по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL27056 от 29.10.2007 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.
ОТМЕНЯ решение № 261189 от 04.10.2023 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 260176 от 15.03.2024 г., постановени по гр.д. №
10218/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. И.
Т., ЕГН **********; Д. Т. И., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски за заплатена държавна
такса, в размер на сумата от 3 226.40 лева; 900 лева за възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение, общо в размер на сумата от 3 911.66 лева.
ОСЪЖДА ответника ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Д. И. Т., ЕГН **********; Д. Т. И., ЕГН ********** и Н. Т. М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените в двете
инстанции деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на
сумата от 6 416.19 лева.
ОСЪЖДА всеки един от ищците Д. И. Т., ЕГН **********, Д. Т. И.,
19
ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, поотделно да заплати на
ответника направените деловодни разноски в двете инстанции, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 150.36 лева и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20