№ 396
гр. Варна , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20213100900104 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищцовата страна Я.С. Арнаудова , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. А. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от Изпълнителните
директори С.Н.А. и П.В.Д., редовно призован, не изпращат представител.
Вещото лице Д. Анг. Д., редовно призован, не се явява.
Вещите лица Р. Ст. Г. и Р. В. Б., редовно призовани, явяват се лично.
Вещото лице Й. Люб. М., не е призован.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. К.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
1
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 859
от 14.07.2020 година:
Постъпила е искова молба от ЯНК. СТ. АНД., против ЗК ”Лев Инс” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата, както следва:
-30000лв., представляващи частичен иск от 60000лв., съставляващи
обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, изразяващи
се в продължителни неприятни усещания, дискомфорт, физически и
психически болки и страдания в резултат от травми причинени при ПТП
настъпило на 14.01.2017г., в гр.Варна, бул.”Народни будители”, на паркинга
пред бл.53, вх.“А“, по вина на водача на лек автомобил ”Дачия Логан” с рег.№
В 3506 РК, който към момента на инцидента е бил е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“,
-816.73лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от
30000лв. за периода от 11.11.2020г. до 16.02.2021г.
-567.37лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в
резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение и
възстановяване-заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински
услуги
-15.45лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от
567.37лв. за периода от 11.11.2020г. до 16.02.2021г.,
Претендира се присъждане на законната лихва върху двете главници,
считано от датата на предявяване на иска-17.02.2021 . до окончателното им
изплащане. Сочи се банкова сметка за евентуално плащане на претендираните
суми, а именно IBAN BG47 СЕСВ 9790 50G2 1596 00.
В исковата молба се твърди, че 14.01.2017г. около 17.30 часа, в
гр.Варна, ищцата се движела пеш, пресичайки паркинга към вх.”А” на бл.53,
находящ се на бул.”Народни будители”, при което водачът на лек автомобил
2
”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК предприел движение назад, без да
забележи, находящата се зад него пешеходката, в резултат от което я блъснал
с лявата задна част на автомобила. Сочи се, че след инцидента ищцата била
откарана в спешен кабинет на МБАЛ ”Св.Анна Варна” АД, където е
установена фрактура на колянно капаче на десния долен крайник и е
предприета гипсова имболизация. Сочи се, че на 20.02.2017г. гипсът бил
свален, като след направената контролна рентгенография е установено
наличие и на “петниста остеопороза“ на увредената става. Поддържа се, че
въпреки навременното и адекватно лечение, крайникът не се възстановявал
напълно до степен, какъвто бил преди фрактурата, като коляното е било
болезнено и отекло. Сочи се, че пострадалата била трудно подвижна, което
наложило да използва помощни средства-патерици и бастун. Сочи се, че
ежедневното обслужване било изключително трудно, тъй като тя живеела
сама в жилището си и разчитала единствено на подкрепата на сина си. Твърди
се, че освен болките в десния крак, се появили болки и в поясната област и
гръбначния стълб, като при проведените медицински изследвания, се
установило, че са настъпили изменения и усложнения в опорно-двигателния
апарат. Поддържа се, че в следствие на пътния инцидент и проявилите се
ексцеси, ищцата е провела редица консултации с лекари-специалисти в
областта на ортопедията и травматологията, неврологията и неврохирургията,
като за преодоляване на болковите синдроми, предизвикани от усложненията
е било предписано медикаментозно лечение. Сочи се, че при проведен
пореден преглед на 01.03.2017г., се установили клинични и рентгенологични
данни и за фрактура на Тх 11-12 прешлени. Твърди се, че освен физическите
болки и страдания, са се появили и психологични и психиатрични проблеми,
а именно нарушен сън, отбягване да се излиза извън домът под страх да не
бъде блъсната отново, напрегнатост, тревожност и апатичност. Сочи се, че
ищцата провела консултация с невролог, който предписал прием на
“Атаракс“, а в последствие “Лексотан“. Твърди се, че в края на месец май
2017г. ищцата посетила специалист психиатър, който установил състояние на
тревожно-хиподепресивен синдром и поставил водеща диагноза-смесено
тревожно-депересивно разстройство, като предписал прием на “Сероксат“ и
“Лексотан“. Поддържа се, че въпреки проведените многобройни прегледи,
консултации и лечение, не се стигнало до съществено ремисиране или
излекуване на соматичните и психични състояния, които присъстват у
3
пострадалата и към момента. Сочи се, че тя продължава да се придвижва с
бастун, като походката е неизменно накуцваща, както и че трудностите в
придвижването обуславят и опасенията ѝ от евентуална нова злополука, което
я мотивира да ограничава до максимална степен излизането си навън. На
следващо място се сочи, че в влязло в законна сила на 19.12.2018г., Решение
№2018 от 03.12.2018г. по НАХД №4952/2018г. по описа на Районен съд
Варна, водачът на лек автомобил ”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК е признат
за виновен в това, че на 14.01.2017г. в нарушение на правилата за движение
по пътищата: чл.40 ал.2 от ЗДП и по непредпазлевост е причинил средна
телесна повреда на ищцата, изразяваща се в трайно затруднение движението
на долния десен крайник за период не по-малък от 2-2,5 месеца, което
представлява престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК. Поддържа се, че към датата на увреждането по отношение на лек
автомобил ”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК е имало валидно сключен с
ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност“, обективиран в
Застрахователна полица №BG/22/116000729234 със срок на действие от
21.03.2016г. до 20.03.2017г. Поддържа се, че претърпените от ищцата телесни
увреждания, са ѝ причинили значителни неимуществени вреди, изразяващи се
в продължителни неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически
болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани. Поддържа се още, че
ищцата е понесла и подлежащи на обезщетяване имуществени вреди на
общата стойност от 567.37лв., които са пряка и непосредствена последица от
ПТП, тъй като е извършила редица разходи за заплащане на лекарства,
санитарни материали, медицински услуги и др., свързани с лечението и
възстановяването , като същите са подробно описани. Твърди се, че на
20.10.2020г. пред ответника е предявена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетения за понесените неимуществени и имуществени
вреди от ищцата, като са предоставени наличните доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Поддържа се, че до настоящият момент
ответникът не е извършил застрахователно плащане, нито се е произнесъл по
реда на чл.108 и чл.496 от КЗ.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответникът, се поддържа становище частична неоснователност на
претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП,
4
отговорността на водача на л.а.”Дачия Логан” с рег.№ В 3506 РК, е била
застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска
отговорност“, както и че по Молба с вх.№13534/20.10.2020г. на ищцата в
ответното дружество е заведена Щета №0000-1000-03-20-7683/20.10.20202г.
във връзка за обезщетение за нанесени неимуществени вреди и имуществени
вреди. Сочи се, че ответното дружество е определило застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000лв., което ищцата е
отказала да получи. Оспорва се размера на претенцията за неимуществени
вреди като прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори
определящи понятието справедливост предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
т.8 от ППВС №4/1968г. на ВС, практиката на ВКС по приложението на
цитираната правна норма, съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава, като са развити
подробни съображения. Поддържа се възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата за настъпване вредоносния резултат. Сочи се, че ищцата,
като пешеходец е преминала в близост до автомобил, със запален двигател,
поради което е поставила себе си в риск и по този начин е съпричинила
вредоносния резултат. Твърди се, че е налице неизпълнение на задължението
на пострадалата да следи за пътната обстановка и да полага необходимата
грижа и бдителност, така, че да избегне пътни инциденти. Твърди се, че се
касае за нарушение на общото задължение на всички участници в
движението, с поведението си да не създават опасности и пречки за
движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората,
произтичащо от чл.5, ал.1 от ЗДвП. Поддържа се, че процесното ПТП е
настъпило при голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалата,
което от своя страна е основание за намаляване на евентуално присъдения
размер на обезщетение на съгласно чл.51, пр.2 от ЗЗД.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват
възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
молба. По конкретно относно твърдението на ответника, че ищцата е отказала
получаването на определеното от застрахователя обезщетение се поддържа,
че пострадалата не е уведомена за това и не е отказвала, като наред с това
обезщетението не е преведено по посочената от нея банкова сметка. На
5
следващо място се поддържа, че претендираното застрахователно
обезщетение отговаря на критерия за справедлива компенсация на понесените
неимуществени вреди, тъй като размерът му е съобразен с характера и
интензитета на търпените болки и страдания от соматично и психологическо
естество, както и с изискването на чл.52 от ЗЗД, както и с допълнително
съпътстващите го такива.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства:
-към датата на процесното ПТП-14.01.2017г. лек автомобил ”Дачия
Логан” с рег.№В 3506 РК е бил е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в
Застрахователна полица №BG/22/116000729234 със срок на действие от
21.03.2016г. до 20.03.2017г.;
С Молба с вх.№13534/20.10.2020г., ищцата е предявила пред ответното
дружество искане за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени
вреди и имуществени вреди, за което при застрахователя е образувана Щета
№0000-1000-03-20-7683/20.10.20202г.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят
от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца
следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на
застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие
на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди,
а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил
процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно,
както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на
съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо
същите вреди.
6
Адв. К.: Да се приемат доказателствата по делото.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане в съдебно заседание
писмени доказателства представени от страните, следва да бъдат приобщени
към делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Решение № 2018/
03.12.2018г., по АНД № 4952/2018 г., по описа на Районен съд – Варна, 28
състав; Копие от Мотиви към Решение по АНД № 4952/2018 г., по описа на
Районен съд – Варна, 28 състав; Копие от писмо с изх. № 24–01–85 от
11.02.2021 година; Копие от Справка от Гаранционен фонд; Копие от писмо
от ЗК „Лув Инс“; Копие от Заявление; Копие от пълномощно; Копие от
товарителница; Копие от товарителница; Фиш за спешна медицинска помощ;
Лист за преглед на пациент в консултативно – диагностичния блок/спешното
отделение; Копие от медицинско удостоверение № 141/2017 г.; Копие от
амбулаторен лист № 331/23.01.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 85/
23.01.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 267/20.02.2017 г.; Копие от
амбулаторен лист № 579/01.03.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 267/
08.03.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 1235/17.03.2017 г.; Копие от
амбулаторен лист № 52/23.03.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 1265/
26.05.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 1263/30.05.2017 г.; Копие от
амбулаторен лист № 2819/19.06.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 860/
19.07.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 1933/26.07.2017 г.; Копие от
амбулаторен лист № 1724/28.07.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 1403/
31.08.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 2269/15.11.2017 г.; Копие от
амбулаторен лист № 1285/23.11.2017 г.; Копие от амбулаторен лист № 126/
25.01.2018 г.; Копие от амбулаторен лист № 268/ 21.03.2018 г.; Копие от
амбулаторен лист № 869/13.06.2018 г.; Копие от амбулаторен лист № 1012/
04.07.2018 г.; Копие от амбулаторен лист № 1499/11.09.2018 г.; Копие от
амбулаторен лист № 347/04.02.2019 г.; Копие от амбулаторен лист № 1025/
16.05.2019 г.; Копие от амбулаторен лист № 1795/19.06.2019 г.; Копие от
7
амбулаторен лист № 499/17.07.2019 г.; Копие от амбулаторен лист № 516/
24.07.2019 г.; Копие от амбулаторен лист № 239/30.07.2019 г.; Копие от
амбулаторен лист № 601/25.09.2019 г.; Копие от амбулаторен лист № 3278/
26.09.2019 г.; Копие от амбулаторен лист № 2257/13.11.2019 г.; Копие от
амбулаторен лист № 2326/25.11.2019 г.; Копие от Извършени изследвания от
01.03.2017 г.; Копие от Етапна епикриза за периода 30.05.2016 г. – 30.05.2017
г.; Копие от изследвания от 04.02.2019 г.; Копие от изследвания от 19.06.2019
г.; Копие от Протокол на изследването; Копие от Изследване на нервната
проводимост; Копие от Резултат от образно изследване от 07.10.2019 г.;
фактура № **********/23.05.2017 г., ведно с касов бон; Копие от касов бон;
Копие от рецепта от 28.05.2017 г., ведно с касов бон; Рецептурна бланка от
31.05.2017 г., ведно с касов бон; Рецептурна бланка от 30.05.2017 г., ведно с
касов бон; Фактура № 267/20.07.2017 г., ведно с касов бон; Фактура № 271/
29.07.2017 г.; Фактура № 2419/04.08.2017 г., ведно с касов бон; Фактура №
284/ 07.09.2017 г., ведно с фактура; Фактура № **********/17.09.2017 г.,
ведно с касов бон; Фактура № 115423/20.09.2017 г., ведно с касов бон;
Фактура №**********/20.11.2017 г., ведно с касов бон; Фактура №
356/28.12.2017 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/02.01.2018 г.,
ведно с касов бон; Фактура № ********** от 23.02.208 г.; Фактура №
435/15.03.2018 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/17.07.2018 г.,
ведно с касов бон; Рецептурна бланка от 20.02.2017 г., ведно с касов бон;
Рецептурна бланка от 23.01.2017 г., ведно с касов бон; Рецептурна бланка от
17.03.2017 г., ведно с касов бон; Рецептурна бланка от 26.04.217 г., ведно с
касов бон; Рецептурна бланка от 04.05.2017 г., ведно с касов бон; Рецептурна
бланка от 04.01.2018 г., ведно с касов бон; Рецептурна бланка от 25.01.2018 г.,
ведно с касов бон; Рецептурна бланка 30.08.2018 г., ведно с касов бон;
Рецептурна бланка от 13.06.2018 г., ведно с касов бон; Рецептурна бланка от
04.02.0219 г., ведно с касов бон; Рецептурна бланка от 16.05.2019 г., ведно с
касов бон; Фактура № ********** от 11.06.2019 г.; Фактура №
**********/30.09.2019 г. ведно с касов бон.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 17692/08.09.2021 г. на
допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и психологическа
експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по
чл. 199 ГПК.
8
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната комплексна съдебно –
психиатрична и психологическа експертиза, с оглед, на което сне
самоличността на вещото лице, както следва:
Р. Ст. Г. , 68 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Р. В. Б., 69 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещите лица Р.Г. и Р.Б.: Представили сме писмено заключение, което
поддържаме.
На въпросите на адв. К.:
В. л. Б.: Като диагноза изключваме наличието на посттравматично
стресово разстройство. Няма симптоми за посттравматично стресово
разстройство. Не е възможно през месец май да е била налична такава
диагноза. Това е хронично състояние и ако беше, щеше да бъде и към
настоящия момент. На ищцата препоръчахме психотерапия. Психотерапията
би помогнала да преодолее тревожността и фиксацията към травматичното
събитие.
В. л. Г.: Продължителността не се знае. В първите няколко сесии, се
разбира доколко трябва да бъде продължителността е как лицето се повлиява
от психотерапията.
В. л. Б.: Медикаментите, които е приемала са напълно относими към
състоянието.
На въпросите на Съда:
В. л. Б.: Допусната е техническа грешка, като на страница 9 от
заключението единият абзац се повтаря два пъти. В абзац 2, на страница 9 е
записано: „….., която тя с времето не е била могла да рационализира ……“,
9
като моля, същото да се чете: „….., която тя с времето не е могла да
рационализира ……“.
В. л. Г.: И в този смисъл препоръчваме психотерапия.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че вещите лица са отговорили на поставената им
задача, поради което представеното и днес изслушано заключение на вещите
лица по комплексната съдебно – психиатрична и психологическа експертиза,
следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото.
СЪДЪТ констатира, че със заключението са постъпили справки–
декларации от вещите лица, в които е посочено възнаграждение, както
следва: 400.00 лева за вещото лице Р. В. Б. и 390.00 лева за вещото лице Р. Ст.
Г. или общо в размер на 790.00 лева, което е повече от първоначално
определеното от съда в размер на 500.00 лева, или по 250.00 лева за всяко
вещо лице.
Ето защо и въз основа на депозираните справки – декларации към
комплексната съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, следва
да бъде определено окончателно възнаграждение, по реда на чл. 23 – чл. 26,
ал. 3 от Наредба 2 от 29.06.2015 г., в общ размер на 790.00 лева.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на комплексната съдебно – психиатрична и
психологическа експертиза
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещите лица Р. Ст. Г. и
Р. В. Б., в общ размер на 790.00 /седемстотин и деветдесет/ лева, от които за
вещото лице Р. В. Б., в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и за вещото
лице Р. Ст. Г., в размер на 390.00 /триста и деветдесет/ лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ, възнаграждение на вещите лица Станислав Янков
Р. Ст. Г. и Р. В. Б. , в размер на 500.00 /петстотин/ лева, от внесения за тази
10
цел депозит /изд. 2 броя РКО за по 250.00 лева – от Бюджета на Съда /.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба по e-mail с вх. № 17619/08.09.2021
г. от вещото лице Д.Д., с която уведомява, че предвид късното връщане на
делото в деловодството, експертизата не може да бъде изготвена в срок по
ГПК, като моли, да му бъде даден допълнителен срок за назначената
експертиза.
Адв. К.: Моля, да се даде възможност на вещото лице да изготви
допуснатата съдебномедицинска експертиза. Имаме допуснати двама
свидетеля. В днешно съдебно заседание водя единия свидетел. Вторият
свидетел не го е освободил работодателя. Ако за следващо съдебно заседание
не го освободи работодателя моля, същият да бъде призован, като ще посоча
адрес за призоваване с допълнителна молба.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат водения
в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетел, за установяване
на търпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето М.Н.Н., като вписва същата в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: М.Н.Н., 64 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. К.:
Свидетелката Н.: С Я. се познаваме повече от тридесет години. През
2017 година, януари месец едно тревожно позвъняване, не мога да се спомня
точно датата, тя ми разказа какво се е случило с нея и потърси моята помощ,
за да помогна. Блъска я кола. Има счупване, което е с гипс и тежък проблем.
След инцидента тя ме помоли да бъда край нея в отсъствието на сина .
Когато синът отсъства, аз да съм близо до нея, тъй като предвижването
11
беше трудно, болките бяха неописуеми. Моята помощ до свалянето на гипса
почти е била около дванайсетина часа, в рамките на денонощието. През това
време съм била при нея непрекъснато – предвижване до тоалетна, хранене,
обличане, къпане, всичко това, от което една жена има нужда аз съм била до
нея. С гипс беше около 34 или 35 дена. Когато беше с гипса и след като
свалиха гипса, тя беше с патерица и с бастун, за да може да запази
равновесие. След като свалиха гипса започна рехабилитация, приблизително
за около един месец. Водих я в рехабилитационния център в Аспарухово. Там
бяхме на рехабилитация по няколко часа. Частично е помощта на
рехабилитацията. Това виждам, защото и до ден днешен тя си има болките,
била е на обезболяващи постоянно. И до ден днешен ми се обажда, за да мога
да помагам в домакинството. В рамките на може би около година, явно
натоварването и от цялата тежест, която е пренесена, се оплаква от болки в
гръбнака и в кръста. Постоянно се тревожна. Сънят го няма. Безсънието е
унищожително. Последният ни контакт, преди да се обади и за да научи, че аз
шест години се занимавам с хора като нея, за да им помагам да се
възстановяват, тя беше кондуктор в Градския транспорт. Енергичен човек,
който е бил на ниво непрекъснато. След това явно пострада и психиката,
защото тревожността е постоянна. Плаче от време на време. Връща се във
времето, когато се е случило, защото буквално това я осакати. Тя вече няма
тази енергия, която я имаше. В момента ползва бастуна. Като сяда трудно
става, за да може да раздвижи самото тяло.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. К.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
За изготвяне на допусната съдебномедицинска експертиза, както и за
изслушване на допуснатия на ищеца, свидетел СЪДЪТ
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 28.10.2021 година от 14:00 часа, за която дата и час, ищцовата
страна се счита за редовно уведомена от съдебно заседание, а ответното
дружество се счита за редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Д.Д..
12
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13