Р Е Ш Е Н И Е
№………………./ 2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, I-ви тричленен състав, в публичното заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена
Воденичарова и с участието на прокурор Силвиян И., като разгледа
докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№
752 по описа на Административен съд Варна за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.227 и сл. от АПК.
С Решение № 922/05.07.2021г. е отменено Решение №
260241/19.02.2020 г., постановено по НАХД № 4046/2020 год. по описа на Районен
съд – Варна, с което е потвърдено НП № В –
17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна. По реда на чл.227 ал.2 АПК, производството е насрочено в открито заседание с цел изслушване на вещото
лице, изготвило заключение по назначена
от ВРС по а.н.д. № 5741/2019г. съдебно-техническа експертиза.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят гл.арх.В.Б. чрез представител по пълномощие поддържа жалбата. В
нея са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
на подробно изложени мотиви, сочещи нарушения на административнопроизводствените
правила и приложими материални разпоредби.
Ответникът - Регионална дирекция на
национален строителен контрол към ДНСК, чрез представител по пълномощие също на
подробно изложени мотиви счита жалбата за неоснователна, респективно
обжалваното постановление за правилно и законосъобразно.
Прокурорът при Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на дължимата проверка, административният съд намира
следното:
Предвид това, че производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК, настоящият състав
следва да се произнесе по спора по същество. Предмет на проверка за
законосъобразност, по който е образувано настоящото производство след повторната
отмяна на решението на въззивния съд е Наказателно постановление № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна,
с което на Главния архитект на Община Варна В.С.Б. е наложено наказание ГЛОБА в
размер от 1000.00лв. за това, че е нарушил изискванията на чл.145 ал.2 от ЗУТ вр.
чл.108 ал.1 изр.второ ЗУТ, чл.12 ал.2, чл.41 ал.2 и чл.113 ал.2 и ал.4 от ЗУТ и е осъществил състава на чл.232
ал.1 т.2 предложение първо от ЗУТ.
Като безспорни от страните този
състав приема следните, установени в производствата пред въззивния съд, факти:
В качеството си на главен
архитект на община Варна, на 04.07.2018г. жалбоподателят В.Б. съгласувал и
одобрил инвестиционни проекти за строеж- многофамилна жилищна
сграда, находяща се в УПИ 8 – 156, с идентификатор 10135.1506.425,
кв. 103, по плана на 7 м. р., гр. Варна, ул. „З.“ № 22.
За УПИ VIII-156
има влязъл в законна сила План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Работен устройствен план
/РУП/, одобрени със Заповед № Г-17/08.02.2005г. на Зам. Кмета на Община Варна,
с определени следните устройствени показатели за имота: Устройствена зона
„СЦ”, П застр- 80%, Кинт - 3, П озел - 10%, характер
на застрояване - съгласно силуета определен в РУП - средно 4ет./12м.,
начин на застрояване - свързано. Същият предвижда изграждане на жилищна сграда
в УПИ VIII-156, със свързано застрояване между УПИ ГХ-157 и УПИ VII-7, кв.103, по плана на 7-ми м.р., гр. Варна. Към УПИ IX-157 с ширина 2м.
и по уличната регулация е предвидено изграждане на едноетажно тяло /за магазини
и гаражи/, с дълбочина 2,00м. и височина 3,50м.
Възоснова на приетото
неизпълнение от главния архитект на задълженията му, произтичащи от чл.145
ал.1 изр.второ от ЗУТ – за проверка на
съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП-РУП и правилата
и нормите за застрояване и
съгласуването на проекта в нарушение на чл.
145, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.108 ал.1 изр.второ ЗУТ, чл.12 ал.2, чл.41 ал.2 и чл.113
ал.2 и ал.4 от ЗУТ и чл.232 ал.1 т.2
предложение първо от ЗУТ, е съставен Акт за установяване на
административно нарушение, който е предявен и подписан от гл.арх.В Б.. Депозирани са подробни писмени
възражения, които не са възприети от АНО, поради което е издадено и обжалваното
тук НП № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник
РДНСК – Варна.
Със Заповед № ДК-11-ВН-02/22.02.2019г. на
началника на РО НСК Варна /сега РДНСК Варна/, влязла в законна сила на
30.09.2019г. са отменени Разрешение за
строеж № 18/06.02.2019г. за „Многофамилна жилищна сграда“, находяща се в УПИ VIII-156 /с
идентификатор 10135.1506.425/, кв.103, по плана на 7-ми м.р., ул.“Д-р Л.З.“ №
22, гр.Варна, ведно с одобрените инвестиционни проекти.
По реда на чл.227 ал.2 от АПК в това
производство е изслушано непосредствено, повторно вещото лице арх.П.К.. В
съдебно заседание той поддържа заключението си, като уточнява, че при
проектиране частта от фасадната плоскост, която излиза пред задължителната линия
на застрояване, проектантът първоначално „ се е оттеглил“ с 2.00м. назад, след
което е „излязъл“ с 1.5м. напред, което според вещото лице не е сторено в
нарушение на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за Правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В тази част
проектът не следва да се тълкува като „еркер“, защото няма „висяща част“. Той
отстои на останалите 0.50м. навътре. Относно архитектурния елемент-кула, на
въпроса дали са спазени котите на корниза, при изграждането на този
архитектурен елемент, вещото лице уточнява, че няма пречка така, както е предвидена
кулата, да е предмет на инвестиционния проект в конкретния случай, въпреки че по силует представлява надзид. В
действителност това не е кула, а пръснат надзид – задигната оградна стена,
чиято квадратура отговаряла на тази - на кула. Според експерта, покритието,
предвидено над проектираната метална стълба, не покрива характеристиките на строеж.
То представлявало защитна обвивка. Не може да се тълкува като допълващ строеж,
а е слънцезащитно съоръжение, в случая – дъждозащитно, защото в противен
случай гаражът и мазите ще се напълнят с вода. На въпрос на процесуалния представител
на ответника отговаря, че това
съоръжение няма ограждащи или тухлени стени.
Възоснова на установените в това
производство и в производствата пред въззивната инстанция факти, настоящия
състав приема от правна страна следното:
В настоящия случай НП № В – 17 – 27
/ 11. 11. 2019 г. изхожда от началника на РДНСК- Варна, който е
надлежно овластен да издава наказателни постановления по силата на заповед № РД
-13 -171/13.06.2019г. на началника на ДНСК-София т.е. налице е компетентност на
административнонаказващия орган.
В производството по установяване
на нарушението и налагане на административното наказание няма допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени при спазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тяхното съдържание кореспондира с нормативните
изисквания за техни реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН . Даденото описание на
вмененото адм. нарушение позволява на дееца в пълнота на узнае фактите, въз
основа на които наказващият орган е упражнил публичното право на налагане на административно наказание,
респективно няма допуснато нарушение на правото на защита на наказаното
лице.
Приетата в наказателното постановление квалификация
по чл.
145, ал. 2 от ЗУТ, не съдържа задължения, а сочи единствено кой съгласува и
одобрява проектите. След като наказващият орган очевидно приема, че нарушението
представлява незаконосъобразно съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект, посочването само на разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗУТ не може да обуслови
осъществяване на състава на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗУТ,
доколкото тази норма не е санкционна и за да бъде приложена следва да бъде отразено
в нарушение на коя законова норма са съгласувани, одобрени или издадени
строителни книжа.
Според чл. 232, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗУТ, се наказва
с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице, което съгласува строителни книжа в нарушение на този закон,
на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по
проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. Очевидно,
предпоставка да се възприеме извод, че е осъществен състава на чл.232 ал.1 т.2
предл.първо, е АНО да посочи и установи какви нарушения на ЗУТ или актовете на неговото прилагане или други
правила са допуснати от главния архитект. В конкретния случай са посочени
разпоредбите на чл.108 ал.1 изр.второ ЗУТ, чл.12
ал.2, чл.41 ал.2 и чл.113 ал.2 и ал.4 от ЗУТ.
Според чл.108 ал.1 изр.второ ЗУТ, предвижданията на подробните планове са
задължителни за инвестиционното проектиране.
Според чл.12 ал.2 от ЗУТ, застрояване се допуска само
ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Според чл.41 ал.2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване
не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от
главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват
свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен
имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два
урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в
действащия подробен устройствен план.
Според чл.113 ал.2 и ал.4 от ЗУТ, работен
устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на
действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в
повече от два урегулирани поземлени имота. (4) Работният устройствен план
определя точно: 1. разположението и очертанието на сградите в план, както и
минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите
за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване; 2.
необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им
в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и
архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното
архитектурно-пространствено оформяне.
След като административнонаказващият орган обвързва
осъществяването на състава на чл.232 ал.1 т.2 предл.първо от ЗУТ, с нарушения
на горецитираната регламентация, в негова тежест е да докаже, че при
съгласуване на инвестиционния проект, гл.архитект не се е съобразил с
предвижданията на влезлия в сила ПУП / чл.108 ал.1 и чл.12 ал.2 ЗУТ /; че има допълващо застрояване, което не е
предвидено с влезлия в сила ПУП /чл.41 ал.2 от ЗУТ/, както и че при
съгласуването, гл.архитект е длъжен да се съобрази с влезлия в сила РУП,
съответно с изискванията, регламентирани в чл.113 ал.2 и ал.4 от ЗУТ и не го е
направил.
Във връзка с посочените като нарушени правни
основания, АНО излага доводи, че след
като във влезлия в законна сила ПРЗ-ПУП-РУП
за имота няма предвиден архитектурен елемент-кула, то неправилно
гл.архитект е съгласувал инвестиционния проект при наличието на такъв елемент.
Допълва, че съгласно писмо на министъра
на РРБ от 02.02.2018г., относно прилагането на Наредба №7 от 22.12.2003г., в
случаите по чл.113 ал.2 от ЗУТ, когато за части от територията се одобрява РУП,
с плана се определят и силуети, височини, форми и други за архитектурно-художествените
елементи по чл.93 ал.2 от същата Наредба. Тоест, при проектирането на сгради, за
които има влязъл в сила РУП, архитектурните елементи по чл.93 следва да са предвидени
със силуетния план. Също така сочи, че фасадата разположена към уличната
регулация е изнесена пред външната задължителна застроителна линия с 1,50
м., като това разстояние е част от помещенията, т.е. по чертежите формално е
изчертана задължителната застроителната линия по РУП, която не е спазена.
Излизането на цялата фасадна плоскост пред задължителната линия на застрояване
/съгласно РУП/, не може да се счита за издатина по смисъла на разпоредбата на
чл.87, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, тъй като същата не представлява
конзолен архитектурен елемент /еркер/, който да е издаден пред равнината на
фасадата и следователно разпоредбата на чл.87, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ
е неприложима в случая. Проектираната сграда е с плосък
покрив, като само в еднометровата ивица към двата калкана покрива е скатен, а съгласно силуетите и
разрезите на РУП за имота, сградата след кота +12,00м следва да се проектира с
изцяло скатен покрив, с което отново е нарушен РУП. Над формално нанесената
покривна плоскост, съгласно РУП, са използвани възможностите на издатините,
съгласно чл.92, ал.1 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ, и над ползваните 70
см. е разположен архитектурния елемент - кула, съгласно чл.93, ал.2 от същата
наредба.
Гореизложените твърдения, настоящия тричленен
състав възприема за неоснователни, на следните доводи:
Законодателят изрично е регламентирал
предпоставките, чието наличие следва да се констатира и съобрази от главния
архитект при съгласуването на един инвестиционен проект. Съгласно чл.145 ал.2
от ЗУТ, съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка
на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата
и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. В конкретния случай освен ПУП е изработен и
РУП. Последният не е задължително имплементиран в ПУП и не съставлява негова
задължителна част. Съгласно чл.113 ал.2 от ЗУТ, Работният устройствен план се
съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен
устройствен план само при условията на чл.
36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени
имота.
Съгласно чл.5 от НАРЕДБА № 4 от 21.05.2001 г.
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, инвестиционното проектиране се
извършва в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен
план (ПУП), с визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ, когато издаването й е задължително, и с изискванията на заданието за
проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не е изработено
задание.
Съгласно чл.142 ал.4 и ал.5 от ЗУТ,
всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на
разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания
към строежите. (5) Оценката обхваща проверка за съответствие със: 1. предвижданията
на подробния устройствен план; 2. правилата и нормативите за устройство на
територията; 3. изискванията на нормативните актове по всяко от основните
изисквания към строежите по чл.
169, ал. 1 и изискванията по чл.
169, ал. 3; 4. взаимната съгласуваност между частите на проекта; 5. пълнотата
и структурното съответствие на инженерните изчисления; 6. изискванията за
устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения с повишена
опасност, ако в обекта има такива; 7. други специфични изисквания към
определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива; 8.
изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от
вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството
по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг
специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в
проекта; 9. националните изисквания за влагане на строителните продукти в
строежите на предвидените в проекта експлоатационни характеристики на
строителните продукти; 10. изискванията за предотвратяване на големи аварии с
опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и
околната среда по глава
седма, раздел I от Закона за опазване на околната среда.
Анализът на гореизложената регламентация
в нейната съвкупност налага извод за неоснователност на твърдението на
ответника, че при съгласуване на инвестиционния проект, гл.архитект задължително
трябва да се съобрази с предвижданията на РУП. На първо място, работният
устройствен план не е изрично предвиден в разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗУТ като
такъв, който задължително се съобразява в производството по съгласуване на
инвестиционен проект. На второ място, характерът на застрояване не се определя
с работен устройствен план, а с план за регулация и застрояване. И двата плана
представляват подвидове на подробния устройствен план по арг.чл.110 от ЗУТ, но
съобразно чл.113 ал.4 от ЗУТ, работният
устройствен план определя точно: 1. разположението и очертанието на сградите в
план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници -
съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност
на застрояване; 2. необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на
сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на
покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното
архитектурно-пространствено оформяне.
Същевременно, параметрите при изработката на
РУП са ограничени от разпоредбите на чл.18, чл.23 и чл.24 ал.1 от ЗУТ,
предполагащи целите на ПУП. Съгласно чл.18 от ЗУТ, с подробния устройствен
план се определят: 1. конкретното
предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване; 2. максималната
плътност на застрояване; 3. максималната интензивност на застрояване; 4. минималната
свободна дворна площ; 5. минималната задължително озеленена дворна площ; 6. начинът
и характерът на застрояване; 7. линиите на застрояване.
Съответно, не с РУП, а с План за регулация
и застрояване -ПРЗ по арг. от чл.22 ал.4 от ЗУТ се предвижда ново
строителство в съществуващ жилищен квартал, както и се определя характерът
на застрояването / чл.23 ЗУТ/, който е в
зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва: 1.
ниско застрояване - с височина до 10 м; 2. средно застрояване - с височина до 15
м; 3. високо застрояване - с височина над 15 м.
В подкрепа на гореизложения извод е
разпоредбата чл.114 ал.1 от ЗУТ, съобразно който конкретното
разположение на строежите и начинът на застрояване на поземлените имоти,
урегулирани с плановете по този раздел, се определят с работен
устройствен план, само когато изработването му е задължително; с виза за
проектиране по чл. 140, ал. 3 - 5 и с инвестиционния проект в съответствие с
действащия подробен устройствен план - в останалите случаи. Именно в последната
хипотеза се намира конкретния случай, доколкото той не е сред изключенията,
предвиждащи задължителното изработване на РУП /чл.113 ал.6 ЗУТ/. След като това
е така, съобразяването на РУП при съгласуването на инвестиционния проект, не е
задължително по арг.чл.142 ал.5 от ЗУТ.
В конкретния случай, на предвижданията на
РУП, ответникът се е позовал по отношение на твърдените от него като допуснати
нарушения досежно: предвидения архитектурен елемент-кула, който бил предвиден в
инвестиционния проект, но не бил предвиден по РУП; излизането на цялата фасадна
плоскост пред задължителната линия за застрояване по РУП; проектирането на
сградата с плосък покрив, като само в еднометровата ивица към двата калкана покрива
е скатен, което било в нарушение на силуетите и разрезите на РУП. А като нарушение
на предвижданията на влезлия в сила ПУП, ответника се е позовал по отношение на
нарушението за допуснато допълващо застрояване в инвестиционния проект.
По конкретните фактически основания, посочени
от ответника:
Относно архитектурния елемент-кула е относимо
изявлението на вещото лице от о.с.з., съобразно което няма пречка така, както е
предвидена кулата, да е предмет на инвестиционния проект в конкретния случай, въпреки че по силует представлява надзид. В
действителност, уточнява експертът, това не е кула, а пръснат надзид –
задигната оградна стена, чиято квадратура отговаря на тази - на кула. Съобразно
чл.93 ал.1 от Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ, не се считат за издатини по
смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи,
разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др., когато заемат не
повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв.м и когато са на
разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен
имот.
Както в заключението, така и в о.с.з.,
вещото лице не съобщава да са допуснати нарушения на посочения норматив. Напротив,
в заключението си изрично уточнява, че в част: архитектура на инвестиционния
проект и по-точно в приложения чертеж „План на покривните линии" е
посочена площта на архитектурния елемент-кула, възлизащ на 23.60 кв. м.
Застроената площ на сградата е показана в чертеж „Ситуация", като възлиза
на 222.00 кв. м. Съотношението 23.60 кв. м/222.00 кв. м=10.63%. Архитектурният
елемент-кула е проектиран на 4.95м от южната странична регулационна линия(към
УПИ IX-157)
и на 6.85м от
северната странична регулационна линия(към УПИ VII-7,7a). Архитектурният елемент-кула е
разположен над покривната плоскост. При проектиране на архитектурния
елемент-кула са спазени котите на корниза, съгласно действащия за имота РУП,
като е отчетена височината спрямо кота средно прилежащ терен Н=12.00м и
височината Н до кота било=3.90м. Експертното заключение не е оспорено от
ответника, същото е годно да послужи при изграждане на правния резултат по
делото. Тук следва да се отбележи, че дори и да бяха открити нарушения, то те
ще са такива на силуетите по РУП, за който по-горе са изложени мотиви защо не е
задължителен при съгласуване на инвестиционния проект в конкретния случай.
По отношение излизането
на цялата фасадна плоскост пред задължителната линия за застрояване по РУП,
изводът на съдебния състав е идентичен. Извън това, съдът констатира,
че в тази част се установява противоречие между събраното заключение по СТЕ и
изявленията на вещото лице в съдебно заседание. В заключението си, експертът
уточнява, че неправилно в инвестиционния проект е предвидено фасадната плоскост
да излиза с 0.50м. пред задължителната линия за застрояване, доколкото тя не
съставлява издатина по смисъла на чл.87 ал.2 от Наредба №7. Според заключението, по одобрения ПУП-ПРЗ, който е
следвало задължително да се съобрази от гл.архитект, от сградата в съседния
имот до първия етаж от проектираната в процесния случай сграда има разстояние
от 8.00м., до втория етаж - 9.00м., а до северния калкан – 10.00м. Тези
замервания са обусловили извода на вещото лице, че отстоянието до сградата в
съседния имот е по-малко от изискуемото. Съответно и като следствие от този
извод, двата балкона към северния и южния калкан са в нарушение на допустимите
по Наредба №7 параметри, тъй като същите са с ширина 0.90м., а е следвало да
бъдат ограничени до 0.60м. Противно на това изявление, в съдебното заседание на
16.12.2021г., експертът уточнява, че проектантът първоначално „се е оттеглил“ с
2.00м. назад, след което е „излязъл“ с 1.5м. напред, което не е сторено в
нарушение на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за Правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони. В тази част проектът не
следва да се тълкува като „еркер“, защото няма „висяща част“. Въпреки
констатираното противоречие в изявленията на вещото лице, като съобрази, че
нарушението в тази част отново е такова по РУП, който не е предпоставка,
предвидена в разпоредбата на чл.142 ал.4 и ал.5 ЗУТ , която е задължително да
се съобрази при съгласуване на инвестиционния проект, съдът приема твърдението на
ответника в тази част за некорспондиращо с относима регламентация.
Неоснователно
е и следващото твърдение на ответника за нарушение на силуетите и разрезите на
РУП, досежно проектирането на сградата с плосък покрив, а само в еднометровата
ивица към двата калкана покрива да е скатен. В тази част съдът се позовава на
извода за липса на задължение за главния архитект за съобразяване на РУП. Но, дори и предвижданията на работния устройствен
план да бяха задължителни, то тогава релевантна е констатацията за недоказване
на това твърдение на ответника и във фактически аспект. Видно от заключението
на вещото лице по т.6.4, с
проекта си архитекта-проектант е предвидил изграждане на капандури и
архитектурно-художествени елементи, като частичния скатен покрив не излиза извън
одобрения с РУП обем. Проектирания покрив запазва наклоните от 30° и 45°,
отразени в РУП. Една част от височината от 4.50м по РУП остава неизползвана, но
това е предмет на избраната от проектанта хоризонтална и вертикална схеми на
жилищната сграда.
Основателно е твърдението на жалбоподателя в
тази връзка, че при тези фактически установявания и правни изводи, тълкувателното
писмо на министъра на РРБ с изх.№ v8-1001/1/02.02.2018г. не
следва да се съобразява. В него са изложени съображения по приложението на РУП
по принцип, в случаите, когато следва да се съобразява този план, сред които
настоящия не е. В допълнение следва да се отбележи, че тълкуването, ако и да е
обвързващо администрацията, не може да противоречи на норми от закона или
неговите поднормативни актове.
Не се доказа и следващото от фактическите основания,
посочени в НП, а именно извършено допълващо застрояване, чрез изграждането на
постройка в дъното на УПИ VIII-156 /във
вътрешния двор/, свързано към VII-7,7a
и УПИ X -158,
която е с размери 2,65 м./2,27 кв.м и височина +2,05м. Според чл.41 ал.2 от ЗУТ,
когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен
план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и
проектиране по чл. 140, ако постройките
се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в
урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване
само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява
служебно в действащия подробен устройствен план. Именно в тази част твърдението
на ответника кореспондира с изискването нарушението да е на влезлия в сила ПУП
и формално изпълнява това изискване. Същевременно, това твърдение остана
недоказано, доколкото видно от заключението на вещото лице по т.6.5, предвиденото
с архитектурния проект покритие над аварийната метална стълба свързваща
подземния паркинг с вътрешния двор се налага функционално - за затваряне на
пространството над стълбата. Така предвидената лека конструкция представлява
слънцезащитно съоръжение, защитаващо стълбата от атмосферните влияния /слънце,
дъжд, сняг и др./. В съдебно заседание, експертът потвърди заключението си и в
тази част, като допълни , че това покритие „не е строеж с допълващо застрояване
изобщо“.
В обобщение обжалваното наказателно
постановление е необосновано и несъобразено с материалния закон , поради което
подлежи на отмяна по съдебен ред.
При това разрешение на правния
спор съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на
жалбоподателя В.Б. за присъждане на направените разходи по водене на делото
пред всички съдебни инстанции на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН. Представени са
доказателства за заплатени адвокатски хонорари по адм.д.№1690 по описа на
Административен съд Варна за 2020г. и по анд № 5741/2019г. по описа на ВРС в
общ размер от 1680.00лв., които следва да бъдат присъдени с това решение по арг.
чл.226 ал.3 АПК.
Мотивиран от изложените
съображения , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна,
с което на Главния архитект на Община Варна В.С.Б. е наложено наказание ГЛОБА в
размер от 1000.00лв. за това, че е съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за строеж- многофамилна жилищна
сграда, находяща се в УПИ 8 – 156, с идентификатор 10135.1506.425,
кв. 103, по плана на 7 м. р., гр. Варна, ул. „З.“ № 22 в нарушение на
изискванията на чл.145 ал.2 от ЗУТ вр. чл.108 ал.1 изр.второ ЗУТ, чл.12 ал.2,
чл.41 ал.2 и чл.113 ал.2 и ал.4 от ЗУТ и
е осъществил състава на чл.232 ал.1 т.2 предложение първо от ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за национален
строителен контрол да заплати на В.С.Б. ЕГН ********** съдебно-деловодни
разноски в размер на 1680.00лв. / хиляда шестотин и осемдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/