Гр.
София, 16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в следния
състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1217 по описа за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
92 ЗЗД.
Ищецът М.на О.
на Република България (МО), с
адрес: ул. „******твърди, че е налице сключено тристранно споразумение №
ВИ-6-15 от 17.10.2011 година и допълнение към него № ВИ-06-9 от 03.05.2012
година, по силата на които МО е встъпило в правата на възложителя по договор за
изработка № 650/14.07.2005 година. По силата на договора за изработка
ответникът „Х.“ ЕООД, ЕИК ******, е поел задължение да извърши СМР по
изграждане на Н.А.К. – УПИ I, кв. 368, Зона
ГГЦ – Г 6, гр. София, бул. „******. Ищецът твърди, че поради виновно
неизпълнение на задълженията на ответника по договора и споразуменията, е
възникнало основание за претенция за неустойка за забава за заплащане на сумата
от 179 232,88 лева (след допуснато
увеличение на цената на иска пред СРС в о.с.з на 17.05.2018 г., първоначално
предявен като частичен), представляваща неустойка по раздел 9, т. 4
от договор за изработка № 650/14.07.2005 година за 61 дни забава в изпълнение
на задължението /в доклада по делото е допусната техническа грешка при
определяне дните на забава, за които първоначално е предявен частичен иск/. Претендира
направените разноски в настоящото производство.
Ответникът „Х.“
ЕООД оспорва иска, като счита претенцията на ищеца за неоснователна. Твърди, че
забавата в изпълнение на задълженията по договора не е резултат от негово виновно
неизпълнение, а се дължи на независещи от изпълнителя причини, т.е.,
дружеството било поставено в обективна невъзможност да изпълнява задълженията
си. Прави възражение за погасителна давност по отношение на иска за сумата над
първоначално предявения частичен размер от 20 000 лева. Претендира направените
разноски в настоящото производство.
С влязло в
сила на 11.09.2018 г. определение от 18.07.2018 г. на СГС, VІ-3 състав, по т.д.
1217/2018 г. съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК, определение за
конституиране на „А.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД като трети лица помагачи в процеса на
страната на ищеца. Със същото определение е било оставено без уважение искането
на ищеца МО за конституиране на „А.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД като трети лица
помагачи в процеса на страната на ищеца по реда на чл. 219 ГПК.
В тежест на
ищеца по предявения иск е да докаже наличието на облигационно отношение между
страните, включващо и неустоечно съглашение за вредите от забавено изпълнение
на задължението за извършване на договорените СМР, размер на уговорената
неустойка, изпадане на ответника в забава.
В тежест на
ответника е да докаже възраженията си, вкл. наличието на обективни пречки за
изпълнение на задълженията по договора и споразуменията.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и съответно по
аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за установено по делото наличието на
сключен договор от 2005 година, със съдържанието, описано в исковата молба и по
представения с нея договор, както и сключване на цитираните тристранните
споразумения от 2011 г. и 2012 година и тяхното съдържание.
Съгласно Договора за строителство от
14.07.2005 г., Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“, в качеството
си на възложител, възлага на „Х.“ ЕООД, в качество на изпълнител, СМР по
изграждане на обект „Н.А.К.“- УПИ-1, кв.368, Зона ГГЦ-Г6, гр.София- втори и
трети етап, гр.София, бул. “******, съгласно одобрен инвестиционен проект и
количества и обеми, отразени в ценовото предложение на изпълнителя /приложение
№ 1 и № 2/. В договора е уговорено, че общата стойност на възложените СМР е 17
949 919,33 лв. с ДДС, с включени транспорти разходи и монтаж. Страните са се
съгласили, че възложителят заплаща на изпълнителя действително извършените СМР,
по единични цени за посочените в ценовото предложение /Приложение № 1/ видове
работи, срещу представени фактури, издадени на възложителя, КСС, актове и
протоколи по Наредба № 3/2003 г. Заплащането на възнаграждението на изпълнителя
е в лева, по банков път. Уговорено е, че при възникване на изключително
неблагоприятни климатични условия, форсмажорни обстоятелства, като природни
бедствия, войни, граждански размирици и др., установени с двустранен
протокол, срокът за изпълнение на договора се удължава с времето на действие на
посочените обстоятелства. Страните са се съгласили срокът да се удължава и при
невъзможност от страна на възложителя да осигури достъп до строителната
площадка за извършване на СМР, което обстоятелство следва да бъде установено с двустранно
подписан протокол, както и при закъснение на плащане на СМР, отразени в
протокол, обр. 19, съгласно раздел V, т. 4 от договора. Според раздел IX, т. 4 от
договора при неизпълнение срока на строителството изпълнителят дължи мораторна
неустойка в размер от 0,05 %
от стойността на неизпълнените СМР за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от общата стойност на
договора.
Тристранното
споразумение от 17.10.2011 г. е сключено между МО – като възложител, Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно дело“ и „Х.“ ЕООД – като изпълнител, във
връзка с изменение на договор № 650/14.07.2005 г. По силата на чл. 1 от
споразумението страните се съгласяват като възложител по договора на мястото на
ИА „Военни клубове и информация“, преобразувана в ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело“, да встъпи МО. По
силата на чл. 2 от споразумението „Х.“ ЕООД е приело да извърши обема СМР,
съгласно инвестиционния проект, издаваните заповеди и Приложение № 1,
регламентиращо оставащите и недовършени СМР на обект „Н.А.К.“- кино-
конферентна зала и хотелски комплекс – само в частта му кино-конферентна зала,
съответната вертикална планировка, подземна част и гаражи. Според чл. 3 от
споразумението общата стойност на възложените СМР е в размер на сумата от 3 584
657,78 лева с ДДС - по представената справка от строителен надзор „А.“ ЕООД, която
не може да бъде надвишавана. В чл. 5 страните са се съгласили, че изпълнителят
няма да изпълни СМР, които са останали неизпълнени и незавършени и са за „хотелската
част“ на обекта, чиято стойност е в размер на 1 577 535,20 лв. с ДДС. Съгласно
чл. 8 от споразумението срокът за изпълнение на договора, страните са фиксирали
до 3 месеца, от подписване на акт образец 11. В споразумението е посочено, че
неразделна част от договора са приложение № 1 и приложение № 2, а всички
неупоменати клаузи от договора са валидни при изпълнение на споразумението. Съгласно
уговореното в Допълнително споразумение ВИ-06-9 от 03.05.2012 година навсякъде
в Тристранното споразумение от 17.10.2011 г. думите „договор за строителство №
850/14.07.2005 г.“ се заменят с думите „договор за строителство №
650/14.07.2005 г.“
По
делото е представена Справка за оставащи, неизвършени и неактувани видове СМР
за завършване на обект: Кино-конферентна
зала, подземна част, гаражи и съответната вертикална планировка, изготвена
от „А.“ ЕООД, осъществяващо строителен
надзор съгласно представения като доказателство Договор за упражняване на
строителен надзор от 03.11.2011 г., сключен между МО и дружеството. В справката
са обособени по видове, СМР, единица мярка на същите, необходимото количество,
единичната им цена и общата им стойност – сумата в размер от 3 584 657,78 лв. с
ДДС. По делото е представена като доказателство и Справка относно
неизпълнените, неактувани и неизплатени СМР за хотелски комплекс, изготвена
от „А.“ ЕООД. В справката са обособени по
видове, СМР, единица мярка на същите, необходимото количество, единичната им
цена и общата им стойност – сумата от 1
577 535,20 лв. с ДДС.
В
писмо от 03.05.2012 година от МО до изпълнителя „Х.“ ЕООД, в което се посочва,
че срокът за изпълнение на договора е изтекъл на 14.03.2012 г., след отчитане
на периодите на спиране на строителството. Според ищеца към този момент, а също
и към датата на отправяне на писмото, изпълнителят не е изработил възложената
му работа и поради това прекратява договорната връзка с изтичане на 10-дневен
срок от получаване на писмото. В писмото възложителят е претендирал заплащането
на неустойка по раздел IX,
т. 4 от договор от 14.07.2005 г. в размер на 179 233 лв.
Върху писмото е направеното отбелязване, че същото е получено от Н.Величков на
04.05.2012 г.
Представени
са по делото писмо от 31.01.12 г., писмо от 09.03.12 г., писмо от 21.03.12 г.,
изпратени от ищеца до ответника, във връзка с изпълнение на уговорените СМР по
сключеното споразумение. В тази връзка е и представеното писмо от 06.03.2012 г.,
изпратено от ответника до ищеца. По
делото е представена заповедна книга № 4 от 04.11.2011 г. относно строежа на Н.А.К..
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, което съдът възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в
обхвата на компетентност на вещото лице, въз основа доказателствата по делото,
се установява, че изпълнените от дружеството СМР са общо за 184 248,49 лв. без
ДДС, видно от Протоколите образец 19 и другите технически документи, приложени
към 4 броя фактури, както следва: № 718/11.11.2011 г., Протокол образец 19 № 1
и сметка 22 на обща стойност 87 000 лева без ДДС; № 728/07.12.2011 г., Протокол
образец 19 № 2, Заменителна таблица, Протокол образец 19 № 2А (отпадащи) и
сметка 22 на обща стойност 50 998,20 лева без ДДС; № 732/21.01.2012 г.,
Протокол образец 19 № 3 и сметка 22 на обща стойност 23 723,62 лева без ДДС; №
733/08.03.2012 г. Протокол образец 19 № 4, Заменителна таблица, Протокол
образец 19 № 4А (отпадащи), 19 броя Анализи на единични цени, 3 броя фактури за
материали и услуги и сметка 22 на обща стойност 22 526,67 лева без ДДС. Вещото
лице е посочило в заключението си, че са неизпълнени всички останали СМР от Приложение № 1 към
Тристранното споразумение, с изключение на тези, включени в Протокол образец 19
№ 2А (отпадащи) и Протокол образец 19 № 4А (отпадащи) на обща стойност 2 802
966,33 лева без ДДС /или 3 363 559,60 лева с ДДС/. Доколкото вещото
лице е основало заключението на двустранно подписани от страните документи -
протоколи, съдът приема за установен вида, количеството и стойността на
изпълнените СМР /приети без възражения/, така, както са отразени от вещото
лице. Вещото лице заключава, че
изпълнението на СМР е било с качество съгласно договора и нормативните
актове, удостоверено е с подписите на Строителния надзор и на Инвеститора,
положени на Протоколите образец 19. Експертът посочва, че новопоявили се
дефекти вследствие на некачествено извършени СМР по тристранното споразумение
няма. От заключението се установява и че включените в Приложение № 1 към
тристранното споразумение СМР са извлечение от одобрените инвестиционни проекти
и следователно са в съответствие с тях, следвало е да бъдат изпълнени съгласно
сключения договор. Експертът пояснява, че по искания на Възложителя или
Проектанта, отразени в Заповедната книга на обекта, са възможни корекции в хода
на строителството, но данни за такива искания по делото няма. Вещото лице е
посочило в заключението си, че при огледа на обекта е констатирало
компроментирани мазилки и шпакловки по стени, стълбища и тавани, като това евентуално
е следствие на течове /които не е констатирало на място/, както през
въздуховодите, излизащи на покрива на обекта, така и през самия покрив. В
експертизата се пояснява още, че няма съставени Актове образец 13 за
установяване на щети, причинени от непреодолима природна сила и други по
Наредба № 3/2003 г. Експертът е заключил, че течовете от покрива на обекта са
реална пречка единствено за извършване на отделни видове СМР и по- специално за
полагане на настилките. Вещото лице обобщава, че съществена част от възложените
СМР са останали неизвършени, а срокът за изпълнение на възложените СМР е
свързан само с възможностите на изпълнителя, неговите финансови и трудови
ресурси, като нормална практика е при сключване на договор за строителство на
значими обекти, Строителят да изготви и представи за одобрение График, в който
да покаже необходимото и налично ресурсно обезпечаване за изпълнение на обекта
в срока по Договора, но обезпечеността на ресурс е в грижа и преценка на
изпълнителя. От заключението се установява още, че във връзка с обявяването на
процедура за възлагане на обществена поръчка М.на О. е възложило на „М.К.” ЕООД
проектиране на „Н.А.К. - киноконферентна зала и хотелски комплекс -
преустройство”, като в заданието за проектиране е посочено като т. 3 Цел на проекта,
3.1 Изготвяне на пълна проектна
документация за хотелската част на комплекса; 3.2 Изготвяне на
количествено-стойностна сметка за частта на комплекса „киноконферентна зала”.
Вещото лице е посочило, че във връзка с възлагането на обществена поръчка нов
проект касаещ кино-конферентната зала не е бил изготвян.
Установява се и че с влязло в сила на 01.08.2017
г. Решение от 19.05.2016 г. по т.д.
2260/2012 г. на СГС, VI-6 с-в, е бил отхвърлен предявения от „Х.“ ЕООД, ЕИК ******, против М.на О. на
Република България, за заплащане на обезщетение на основание чл. 82 ЗЗД във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради неизпълнение на договор, обвързващ страните,
сключен на 17.12.2011 г., с предмет СМР при изграждане на обект „Н.А.К.“
гр.София, бул. “******, в размер на сумата от 30 000 лв., представляваща
част от общ размер на обезщетение за вреди /пропуснати ползи, неполучено
възнаграждение/ в размер на 280 398 лв., поради неоснователност.
От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в
обхвата на компетентност на вещото лице, въз основа доказателствата по делото,
се установява, че общият размер на
стойността на договорените за извършване СМР с Тристранно споразумение от 17.10.2011 г.
възлиза на 3 584 657,78 лева с ДДС или 2 987 214,80 лева без ДДС. Вещото лице е
посочило, че общият размер на изпълнените и приети СМР възлиза на 219 995,38
лева с ДДС или 183 329,49 лева без ДДС, както и че общата стойност на
неизвършените в срок СМР, за които се дължи обезщетение по силата на клаузата
на т.4, раздел IX. САНКЦИИ от Договора за строителство 650 от 14.07.2005 г.,
възлиза на 2 803 885,31 лева без ДДС или 3 364 662,37 лева с включен ДДС.
В заключението експертизата е дала два варианта във връзка с изчисленията за
определяне на размера на обезщетението, различаващи се по размера на
главницата, върху която се начислява неустойката. При първия вариант вещото
лице е изчислило неустойката върху главница, представляваща стойността на
неизвършените СМР без начислен ДДС. При втория вариант експертът е пресметнал
неустойката върху главница, представляваща стойността на неизвършените СМР с
включен ДДС, при който се приема, че договорената неустойка е върху сумата с
включено ДДС (съобразно тълкувателно писмо на НАП, цитирано в
Констативно-съобразителната част на експертизата). Вещото лице е посочило, че
общият размер на дължимата неустойка при първия вариант възлиза на 85 518,50
лева и че общият размер на дължимата неустойка при втория вариант възлиза на 102 622,20
лева.
Предпоставките
за уважаване на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД са: сключен между страните договор;
наличие на валидно възникнало задължение за ответника в определен срок да
изпълни възложените с договор за изработка СМР /строително- ремонтни дейности/,
наличие на валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при
забавено изпълнение от страна на ответника.
От представените по делото договор от 2005
година и тристранно споразумение от 2011 година се установява, че страните по
спора са били обвързани от облигационни отношения по силата на договор с
елементи на изработка /чл. 258 и сл. от ЗЗД/ и настъпила на 17.10.2011 година
субективна активна новация /промяна на длъжника по сделката/. Видно от
представеното тристранно споразумение, за ответника са останали задължения по
договора за изработка само по отношение на СМР на обект – „кино-конферентна
зала“, съответната вертикална планировка, подземна част и гаражи, съобразно
Инвестиционния проект и Приложение 1. Последното е неразделна част от договора
и от него се установяват неизвършените по договора от 2005 година СМР и
съответно – тези, останали за извършване по инвестиционен проект и разрешение
за строеж и съобразно договореното от 2011 година. Или, именно Приложение № 1
установява задълженията за изпълнение на СМР на изпълнителя по Споразумението
от м. 10.2011 година, които СМР не са нови, а вече договорените /конкретизирани
по вид и количество/, но неизпълнени и редуцирани със Споразумението такива.
Според посочените писмени доказателства останалите недовършени работи /за които
ответникът има задължение за изпълнение/ са общо на стойност от
3 584 657, 78 лева с ДДС/без възможност за превишаването й/. Срокът
за изпълнение, съгласно чл. 8, е тримесечен от датата на подписване на Акт №
11. Страните са се съгласили, че за всички неупоменати в споразумението клаузи,
остава да действа договорът от 2005 година. Безспорно е установено, че Акт № 11
е подписан на 04.11.2011 година от всички участници в строителството, при
направени констатации, че част
Конструктивна е изпълнена точно, както и части Архитектурна, В и К, Електро,
Отопление, вентилация, климатизация и Вертикална планировка и благоустрояване,
като е удостоверено, че не са налице
отклонения в изпълнените СМР, както и няма подлежащи на ремонт работи, нито
необходимост от допълнителни проекти или срокове. Не са събрани доказателства
за това, че от спирането на строителството 2009 година до възобновяването му са
настъпили дефекти.
Тоест, първата от предпоставките за уважаване
на иска е установена и за ответника валидно е възникнало задължението в срок от
три месеца /първоначално до 04.02.2012 година/ да изпълни задълженията си по
споразумението. От представените по делото доказателства се установява, че с Актове за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /обр. 10/,
съответно Актове при продължаване на строителството /обр. 11/, поради
неблагоприятни метеорологически условия строителството е било спряно общо за 12
дни през м. 01.2012 година и за 28 дни през м. 02. и м. 03.2012 г., или срокът
за приключване на СМР е изтекъл на 14.03.2012 година /тъй като е продължен с
периода, в който строежът е бил спрян/.
Възраженията на ответника по отношение продължаване
на срока за изпълнение с времето за заснемане на обекта на филмова продукция,
довело до невъзможност за извършване на каквито и да е СМР са неоснователни. Страните
са постигнали съгласие, необходимостта, невъзможността за продължаване на СМР и
спиране на строителството да бъдат удостоверявани с двустранно подписани от тях
Протоколи. Липсата на такъв протокол и на Акт обр. 10, както и липсата на други
доказателства, че за този период е била налице обективна пречка за извършване на каквито и да е било от възложените строителни
дейности, водят на извод за недоказаност на възражението. Тоест, соченият от
ответника период от време на снимките на филм не може да бъде прибавен към
определения от страните срок на изпълнение на задълженията на строителя.
Недоказани са възраженията на ответника и за
наличието на обективна невъзможност за изпълнение поради липсата на подходящ
проект и неуточненост във видовете и количеството подлежащи на изпълнение СМР.
Напротив, вещото лице сочи, че СМР по Приложение 1 са въз основа на одобрените
инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и са били напълно
реализуеми и ясно определени, като изпълнимостта на същите качествено,
количествено и срочно зависи единствено от професионалната преценка,
организационни способности и възможности на строителя. Отделно, вещото лице
сочи, че констатираните следи от течовете, водят единствено до пречка за
изпълнение единствено при полагане на настилката, тъй като приоритетно
/технологично правилно/ е отстраняване на течовете, но това е много
незначителна част от дължимите строителни дейности по споразумението. Следва да
се има предвид в тази насока и че участниците в строителството не са се
възползвали от възможността да съставят нормативно предвидените документи при
невъзможност за изпълнение на всички или част от СМР, вкл. и Протоколи за
възникнали щети. Възраженията на ответника във връзка със заповедната книга на
обекта са неконкретизирани и не сочат на връзка с наличието на обективна
невъзможност за извършване на СМР по договореното.
От гореизложеното следва, че ответникът по
причини, за които отговаря /неполагане на дължимата професионална грижа на
строител/, не е изпълнил задълженията си по договора и споразумението. Тоест,
установи се и втората предпоставка за уважаване на иска – виновно неизпълнение
по договора от страна на ответника, което предвид заключението на вещото лице е
съществено и възлиза на около 6 % от възложената работа.
Доколкото, вкл. предвид влязлото в сила
решение по т.д. № 2260/2012 година, се установява ищецът да е изправна страна
по договора, то за него е възникнало потестативното право да прекрати
едностранно договора на основание раздел 10, чл. 1.4. /при виновно неизпълнение
на една от страните, изправната страна може да прекрати договора с 10-дневно
предизвестие/. Така, с предизвестие, получено от ответника на 04.05.2012 година,
МО е направило изявление за разваляне на договора, считано от 14.05.2012
година, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя в срок. Или, от
посочената дата облигационната връзка между страните е прекратена /в случая
развалянето няма обратно действие с оглед продължителното действие на
договора/. В случая, е приложима и особената хипотеза на чл. 262, ал. 2 ЗЗД и
възложителят не е имал задължение за предоставяне на допълнителен срок за
изпълнение.
Неустоечната клауза, на която ищецът основава
претенцията си се съдържа в раздел 9, т. 4 от първоначалния договор/действащ в
отношенията между страните в тази му част/, съгласно която при неизпълнение
срока за строителството, се дължи неустойка от 0.5% от стойността на
неизпълнените работи за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от общата стойност /в случая – не повече от 179 232,89
лева/. Въпреки липсата на възражения, съдът следва да посочи, че приема за действително
неустоечното съглашение между страните, доколкото в предвидения си размер и с
оглед вида неизпълнение, за което е договорено, неустойката не излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Неустойката, обаче, предвид горния извод за
прекъсване на облигационната връзка между страните на 14.05.2012 година и
предвид обстоятелството, че същата е мораторна /за неточно – забавено
изпълнение/, а не представлява неустойка при разваляне на договора, е дължима
само за срока на действие на договора, или, докато облигационната връзка между
страните е била съществуваща. Тоест, с оглед, възприетите от съда по-горе
срокове за изпълнение – същата е дължима за периода на забава 15.03.2012 година
– 14.05.2012 година /вкл./ и съобразно уговореното в раздел 9, т. 4. Във връзка
с уговореното, размерът на неустойката следва да бъде определен върху
стойността на СМР, както са определени в договора и споразумението – с начислен
ДДС, както и като се вземе предвид, че периодът на забавата е от 61 календарни
дни. За 61 дена неустойката, съобразно уговореното и предвид установената
стойност на неизпълнените СМР от вещото лице К. от 3 364 662,37 лева с включен
ДДС, е в размер на 102 622,20 лева/1682,33 лева х 61/, до който размер би
бил основателен искът.
В този размер би бил основателен искът, но
ответникът е направил своевременно възражение за погасяване по давност за
увеличения размер на иска, допуснато по реда на чл. 214 ГПК. Първоначално искът
е бил предявен като частичен за сумата от 20 000 лева от общо дължим
размер на неустойката от 179 232,88 лева.
Възражението е основателно по следните
причини. Първоначално искът е предявен като частичен, като ищецът ясно е
посочил и пълния размер на дължимата, според него, неустойка по договора. Тоест,
увеличението на иска не е наложено в резултат на събрани доказателства и не се
дължи на изначална неяснота или невъзможност да се определи общо дължимият
размер на претенцията, а на изричната воля на страната по делото да потърси
защита за част от правото си. Следователно, настоящият съдебен състав приема,
че по отношение на увеличената част от иска /за разликата над 20 000 лева/
завеждането на настоящото дело не е довело до спиране или прекъсване на
давността.
Претенцията, от друга страна, е за неустойка,
поради което е приложима кратката – 3-годишна погасителна давност / чл. 111, б.
б ЗЗД/. Началото на давностния срок е от 15.05.2012 година /след като е
прекратена облигационната връзка между страните и на основание чл. 114 ЗЗД/.
Тоест, вземането е погасено по давност на 15.05.2015 година, а молбата и допуснатото
увеличение на иска са от 2018 година. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
за разликата над 20 000 лева и до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли
като погасен по давност / в този смисъл РЕШЕНИЕ № 189 ОТ 26.03.2010 Г. ПО Т. Д.
№ 307/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/.
Предвид горното, разноски са дължими и на
двете страни. На ищеца са дължими разноски, съобразно уважената част и по
представен списък и доказателства – общо в размер на 911,59 лева – разноски за
държавна такса, вещи лица и юрисконсулт. На ответника са дължими разноски в
размер на 1687,99 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, за адвокат и
вещо лице.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х. ЕООД, ЕИК:
****** да заплати на М.на О., гр. София, ул. ******, на основание чл. 92 ЗЗД сумата
от 20 000 лева, представляваща неустойка за забава по раздел IX, т. 4 от Договор № 650/14.07.2005 година и
Споразумение № ВИ-06-15/17.10.2011 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума и до пълния предявен размер от 179 232,88 лева, като
погасен по давност.
ОСЪЖДА Х. ЕООД, ЕИК:
****** да заплати на М.на О., гр. София, ул. ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1687,99 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.на О., гр.
София, ул. ****** да заплати на Х. ЕООД, ЕИК: ****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 911,59 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: