Р Е Ш Е Н И Е
№
11.05.2022 г., град
Добрич
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет
и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 151/ 2022 г.
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „С.П.“
ООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. ХХХХХХХХХХХ,
представлявано от управителя Х.Х.Х., подадена чрез адв. И.Х., АК - Шумен,
редовно упълномощена, срещу Решение № 11 от 18.01.2022 г. по НАХД №
20213230201099/ 2021 г. по описа на Районен съд - Добрич.
Според касатора първоинстанционното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоява,
че съдът неправилно е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията, като не е
съобразил и обсъдил възражението за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Твърди, че нарушението не е описано по съответен начин, а самото описание било
„неотбелязване във фискалното устройство на наименованието на стоката“, което
обаче не фигурира като хипотеза в чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС. Допълва,
че липсвал легален критерий как да бъдат именувани департаментите за вид
лекарства – по фармакологично действие или по форма. Прави оплакване, че съдът
не е разгледал възражението, че фискът не е ощетен по никакъв начин. Счита, че
съдът не е изследвал всички относими факти и обстоятелства при приемането, че
случаят не може да бъде зачетен за маловажен. Иска отмяна на решението и отмяна
на Наказателното постановление изцяло.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адв. Х., която поддържа жалбата и излага доводи,
идентични с тези в касационната жалба.
Ответникът по жалбата, ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт М., редовно упълномощена, която
оспорва жалбата. Настоява, че нарушението е безспорно доказано. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд - Добрич, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба
е неоснователна.
С Решение № 11/ 18.01.2022 г. по НАХД № 1099/
2021 г. състав на Добричкия районен съд е потвърдил Наказателно постановление (НП)
№ 581042-F610194/
07.06.2021 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в
Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален
контрол" на ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение по чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на основание чл. 185, ал. 2, във връзка
с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин
лева). За да постанови този резултат, съдът е приел, че от обективна страна по
делото е безспорно установено извършване на нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, правилно е квалифицирано
нарушението, извършеното деяние не представлява маловажен случай.
Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление.
Първоинстанционното решение е правилно.
По делото от фактическа страна не е спорно,
че на 23.04.2021 г. е извършена проверка от служители на НАП в търговски обект –
ветеринарна аптека, находяща се в гр. Добрич, ул. Гоце Делчев“ № 3, стопанисвана
от касатора. При проверката е извършена контролна покупка на 1 брой препарат
против външни и вътрешни паразити за куче „Nextgard“ 15-30 кг, на цена 29.80 лв., заплатена в
брой от Денислав Боев, за което е издаден фискален касов бон, в който вместо
наименование на закупената стока, е посочено „лекарство“. Към момента на
проверката на ФУ липсва департамент „противопаразитен препарат“, „препарат
против паразити“ или друго наименование, което да позволява идентифицирането на
вида закупена стока.
Извършеното е квалифицирано като нарушение
по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18, за което е наложена санкцията по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
неправилна преценка на установените факти, както и липса на състав на
административно нарушение по Наредба № Н-18, за което се налага санкцията по
чл. 185 от ЗДДС, съответно неясно описание на нарушението, което не било
отчетено от състава на съда. Сторените възражения са неоснователни. Следва да
се има предвид, че предмет на касационната проверка е първоинстанционното
решение. В тази връзка настоящият състав намира следното:
Не е налице допуснато нарушение от ДРС,
претендирано с това, че не е посочено в съдебното решение изрично, че не е
налице такова по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, в какъвто смисъл било
възражението на въззивника. Според разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават. Във въззивната жалба е направено оплакване, че в
обстоятелствената част на АУАН и НП не се съдържа фактическо отражение на
конкретните хипотези по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е обсъждал нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е
стигнал до извод, че не е налице нарушение на същата. В случая е повдигнато
обвинение за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18, съгласно който
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити,
а именно по т. 7 - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието
трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в
случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във
фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. При
така разписаните изисквания нарушението е описано ясно и точно, тъй като
изписването на „лекарство“ не води до идентифициране на продавания продукт,
т.е. не се съдържат във фискалния бон задължителните по Наредбата реквизити. Квалификацията
на нарушението е правилна, поради което не е налице нарушение по чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН. Макар и съдът изрично да не е посочил цифровото изражение на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при анализа на АУАН и НП, той е обсъдил правната
квалификация и е приел, че деянието е съответно на законовата разпоредба, за
която АНО е счел, че е нарушена, както и че правилно е приложена санкционната
норма.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е
санкционна и санкцията се налага без значение дали е в условията на извършване
или допускане на нарушението. В издаденото Наказателно постановление подробно е
описана установената в хода на административнонаказателното производство
фактическа обстановка, като спор относно фактите няма. Посочената като нарушена
разпоредба от Наредбата съответства на приетите фактически установявания, като
от описанието на нарушението недвусмислено следва извод какво деяние е
осъществено. В конкретния случай не е извършено нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а за извършено нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се налагат санкциите,
посочени в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, т.е. налице е привилегированият състав на
чл. 185, ал. 2, изр. последно, във връзка с ал. 1 от ЗДДС. Административнонаказващият
орган (АНО) е наложил санкцията, като е съобразил, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, т.е. не уврежда фиска, поради което възражението, че
не е обсъдено от съда неувреждането на фиска при преценката за маловажен
случай, е неоснователно.
Не са налице и направените оплаквания за
нарушение на закона. Както беше вече посочено, касаторът е санкциониран на
основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Нормата е бланкетна - предвижда административно наказание за нарушаване реда за
отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред, препращайки към
правила и норми, регламентирани в други нормативни актове, които конкретизират
дължимото поведение. За да се ангажира административнонаказателна отговорност,
е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията си,
предписани от тези правила. В конкретния случай съставът на административното
нарушение е попълнен с правилото на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18, съдържаща
изискването към конкретното съдържание на издаваните фискални бонове.
Посочената подзаконова правна норма регламентира задължителното съдържание,
което следва да има фискалната касова бележка, като един от реквизитите е
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява
най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. От събраните по делото
доказателства по безсъмнен начин е установена липсата на този реквизит в
издадения при извършената контролна покупка фискален бон. В тази връзка
неоснователно е възражението, че нямало изискване точно да бъде описан
продуктът, както и че не било ясно какво точно да съдържа наименованието на
продукта. Текстът на нормата е ясен – реквизитът трябва да е такъв, че да може
да се идентифицира конкретният продукт. Това изискване се налага от една страна
за защита интересите на потребителите, а от друга страна за защита на
финансовата отчетност и дисциплина. Останалите доводи са въпрос на защитна
теза, но с оглед изложеното са голословни и неоснователни.
Неоснователно е оплакването и относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е изложил пространни
мотиви в тази насока, които настоящият състав възприема изцяло.
С оглед изложеното
касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, потвърдено.
При този изход на спора основателно се
явява искането на ответната страна за присъждане на разноски, които съдът,
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид на
фактическата и правна сложност на делото и приключване на делото в едно съдебно
заседание, определя на 80.00 лв. (осемдесет лева).
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – Добрич,
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 18.01.2022
г. по НАХД № 20213230201099/ 2021 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „С.П.“ ООД, ЕИК ХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление: гр. ХХХХХХХХХХХ, представлявано от управителя Х.Х.Х.
да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 80.00 лв. (осемдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: