№ 308
гр. С.З., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901118 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В исковата молба е изложено, че на 09.11.2020г., около 20:15 часа,
ищецът Д. Н. Д. пътувал на предната дясна седалка в л.а. „Опел Астра“, с peг.
№ ***, управляван от водачката Й. П. С., с ЕГН: **********, собственост на
К.К.К., с ЕГН: **********. Л.а. „Опел“ се движил по южната лента за
движение на ул. „**“ в гр. С.З., в посока от запад на изток. Автомобилът
подминал оградата на Пето основно училище в гр. С.З. и продължил към
центъра на града. Въпреки че водачката Й. С. управлявала л.а. „Опел“ без да
превишава позволената максимална скорост (с около 50 км/ч), подминавайки
кръстовището с ул. „***“, същата внезапно и неочаквано загубила контрол
върху превозното средство. Предните колела и кормилото се повили надясно,
автомобилът се качил на тротоара, ударил се последователно в пътен знак, 4
бр. антипаркинг колчета и преустановил движението си след дясно-страничен
удар в метален тролеен стълб. Сочи се, че вследствие на настъпилия
инцидент, ищецът Д. Д. получил травматични увреждания: счупване на
задния ръб на гаванковидната ямка на дясната тазобедрена става и счупване с
луксация на дясната тазобедрената става.
Посочено е, че от съставения за случая Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от извършена справка в електронния сайт на Гаранционен
1
фонд се установява, че към датата на ПТП - 09.11.2020г., л.а. „Опел Астра“, с
peг. № ***, управляван от виновната водачка Й. П. С., е бил с валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„З.Д.Ж.З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/120003051983, валидна от
31.10.2020г. до 31.10.2021 г. (прекратена на 16.02.2021 г.). Сочи се, че от
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно също
така, че алкохолната проба на водачката на л.а. „Опел“ е отрицателна.
За станалото ПТП са образувани пр.пр. № 6048/2020г. по описа на РП -
С.З. и ДП № 1228-зм-260/2020г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - С.З.. С Постановление за прекратяване на досъдебно производство
от 08.01.2021 г. наблюдаващият прокурор е прекратил същото на основание
чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл. „второ“ от НПК. Сочи се, че след
като ищецът е бил запознат с правната възможност, предоставена му по
чл.343, ал.2 от НК, пострадалият Д. Д. изрично е заявил, че желае
наказателното производство да бъде прекратено, а виновната водачка Й. П. С.
да не носи наказателна отговорност. Собственикът на л.а. „Опел“ - К.К.К.,
изрично заявил, че няма претенции към водачката за нанесените по
автомобила имуществени вреди, без значение от техния размер. Заявено е, че
от обстоятелствената част на Постановлението е видно, че са били налице
всички основания, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
водачката Й. С. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
След инцидента на мястото на ПТП е пристигнал екип на Спешна помощ и
ищецът е бил откаран с линейка до УМБАЛ „***“ АД - С.З..
Посочено е, че от Епикриза към ИЗ № 20271, издадена от УМБАЛ „***“
АД - С.З., е видно, че на 09.11.2020г. ищецът Д. Д. е постъпил в Клиниката по
ортопедия и травматология на болницата. От анамнезата се установява, че
преди 1 час ищецът е претърпял ПТП като пасажер в лек автомобил, возещ се
на предната дясна седалка. Лекият автомобил претърпял удар в уличен стълб.
Описва се, че пострадалият е докаран с линейка в Спешен център до СТК
УМБАЛ „***“ АД - С.З.. След уточняване на графията пациентът е
хоспитализиран за лечение. При извършения на пострадалия преглед е
установено, че десният долен крайник е скъсен, външно ротиран и с
ограничени движения. Установено е наличие на слаба болка при палпация и
2
при активни и пасивни движения. На ищеца са направени редица изследвания
и са проведени консултации с различни специалисти. Назначена е
медикаментозна терапия и пострадалият е подготвен за операция. Сочи се, че
от Оперативен протокол № 554 от 19.11.2020г. е видно, че под венозна
анестезия на ищеца е направено закрито наместване на дислокация на
тазобедрената става. След въвеждане в анестезия под рентгенов контрол е
направена репозиция на дясната тазобедрена става и задния ръб на
ацетабуларната ямка. Продължена е директната екстензия. На 24.11.2020г.
пострадалият е изписан с подобрение, в стабилизирано общо и локално
състояние, без усложнения и с липса на значими субективни оплаквания.
Дадени са препоръки да продължи директната екстензия в домашни условия с
тежест от 10 кг още 25 дни; да раздвижва дясната тазобедрена става умерено;
да продължи антикоагулантната профилактика още 30 дни; да спазва
указанията, дадени от лекуващия лекар. Поставена е окончателна диагноза:
Фрактура-луксацио коксе декстра. Фрактура марго постериор ацетабуле
декстра.
Сочи се, че вследствие на претърпяното ПТП на 09.11.2020г., ищецът Д.
Н. Д. е получил счупване на задния ръб на гаванковидната ямка на дясната
тазобедрена става с луксация на бедрената кост. Същият е претърпял
операция по репозиция на дясната тазобедрена става и задния ръб на
ацетабуларната ямка. През възстановителния си период, ищецът се е
възстановявал в домашни условия, като в продължение на около 1 месец след
изписването от болничното заведение е бил напълно обездвижен и с
поставена екстензия на специализирано болнично легло. През това време,
пострадалият е бил изцяло зависим от грижите на своите близки дори и за
най-елементарни дейности от ежедневието - тоалет, хранене, хигиена. Твърди
се, че и към настоящия момент ищецът Д. Д. все още продължава да се
възстановява от получените вследствие на процесното ПТП телесни
увреждания. Същият все още изпитва болки и страда от ограничени движения
в областта на дясната тазобедрена става. Предвид внезапността и
неочакваността на претърпяното от ищеца ПТП, както и с оглед на
получените от него телесни увреждания, пострадалият е претърпял и
душевни болки и страдания. Ищецът е изпитал стрес, страх и силно
притеснение за здравословното си състояние, а затрудненията, които е
изпитвал и изпитва през възстановителния си период, го карат да се чувства
3
непълноценен. Особено силно негативно отражение върху психиката му е
оказал първоначалният период от около 1 месец, през който пострадалият е
бил обездвижен, била му е необходима чужда помощ в ежедневието,
ограничил е социалните си контакти и се е затворил в себе си. Сочи се, че
бързо и внезапно животът на ищеца се е променил коренно, тъй като преди
това, с оглед и на младата си възраст, ищецът е водил активен начин на живот
и е имал много социални контакти. Пострадалият в продължение на няколко
месеца е изпитвал страх да пътува в лек автомобил, като и до настоящия
момент споменът за процесното ПТП и последиците от него предизвикват у
него негативни емоции.
Посочено е, че съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ
ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди с писмо, изпратено на 01.12.2020г., получено на 02.12.2020г. (видно от
Известие за доставяне № ИД PS 6000 01L7IF D). По тази претенция е
образувана Щета №0801-006013/2020-01 и 02. Последвала е кореспонденция
между страните, като застрахователят е изискал да му бъдат представени
допълнителни документи. Всички от изисканите документи, с които ищецът е
разполагал, са били предоставени на ответника, като в крайна сметка с
Уведомление застрахователят е уведомил ищеца, че ЗЕК е преценила, че
справедливо обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени
вреди е сумата в размер на 10 000 лв., а като обезщетение за имуществени
вреди е определено такова в размер на 312.76 лв. Заявено е, че така
определените обезщетения са изплатени на ищеца (по служебната сметка по
чл.39 от ЗА на пълномощника му адв. Ж. З.), което е видно от приложените
към Уведомлението Авизо местен превод № 201В10021067011К от
08.03.2021г. и Авизо местен превод № 201В1002106701FP от 08.03.2021 г.,
издадени от „УниКредит Булбанк“ АД.
Отбелязано е, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в
съда ищецът не е получавал обезщетения, различни от горепосочените, за
причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат на
претърпяното ПТП на 09.11.2020г., за него е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск за разликата между изплатените му обезщетения
и справедливите такива, с оглед на причинените му неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, счита, че
определеното и изплатено на пострадалия такова в размер на 10000 лв. не
отговаря нито на действително претърпените от ищеца болки и страдания от
причинените му вследствие на процесното ПТП травматични увреждания,
нито на заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, както и на
съдебната практика по подобни казуси. Посочено е, че по силата на чл.45 от
ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Сочи се, че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Излага
доводи, че справедливостта изисква претърпените болки и страдания на
ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Сочи се, че понятието
„справедливост“ не е абстрактно. Заявено е, че според ППВС на РБ
№4/23.12.1968г. то е свързано с преценка на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Посочва, че такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането; начинът на настъпването;
обстоятелствата, при които е станало; допълнителното влошаване на
състоянието на здравето; причинените морални страдания и др. Намира, че от
представените по делото медицински документи се установяват безспорно
получените от ищеца травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
задния ръб на гаванковидната ямка на дясната тазобедрена става с луксация
на бедрената кост. Описаните увреждания са причинили на ищеца трайно
затруднение на движенията на долния десен крайник. Твърди се, че
оздравителният период за ищеца все още не е приключил и към настоящия
момент, като през цялото време ищецът е изпитвал и изпитва болки,
ограничени движения и дискомфорт в областта на дясната тазобедрена става.
В първия един месец след изписването си от болницата, пострадалият е бил
обездвижен на легло и е бил изцяло зависим от грижите на своите близки
дори за най-елементарни дейности от ежедневието си, което го е накарало да
се чувства непълноценен. Сочи се, че инцидентът се е отразил негативно на
психиката на пострадалия, който също така е изпитал и стрес, страх и
5
негативни емоции.
Счита се, че справедливо обезщетение за причинените на ищеца Д. Д.
неимуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на
09.11.2020г. се явява сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), която
съответства на съдебната практика за подобни телесни увреждания. Сочи се,
че от тази сума застрахователят частично е заплатил на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., поради което счита, че иска е
напълно основателен и доказан до претендираният с настоящата искова молба
размер от още 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) - представляваща
разликата между вече заплатената сума по щета № 0801-006013/2020-01 и
справедливото застрахователно обезщетение, която ще допринесе за
репариране на реално претърпените от пострадалия болки и страдания в
резултат на процесното ПТП.
На основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с. чл. 86 от ЗЗД, е направено
искане, съдът да присъди на ищеца и дължимата законна лихва върху
претендираните обезщетения от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 02.12.2020г., до
окончателното изплащане на сумите.
Моли, съда да постанови решение, с което да осъди „З.Д.Ж.З.“ АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на Д. Н.
Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Х.***, сумата от 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), представляваща разликата между изплатеното на
ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв. по щета № 0801-006013/2020-01 и
реално полагащото му се в размер на 50000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на задния ръб на
гаванковидната ямка на дясната тазобедрена става и счупване с луксация на
дясната тазобедрената става, претърпяна операция по репозиция на дясната
тазобедрена става и задния ръб на ацетабуларната ямка, а също така и
преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното ПТП на 09.11.2020г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 02.12.2020г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски, както и
6
възнаграждение за един адвокат.
Посочена е служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за
адвокатурата, по която да се преведат присъдените суми.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва така предявения иск с правно основание чл. 432 ал.
1 от КЗ (нов) като неоснователен и недоказан и моли да се постанови съдебно
решение, с което да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 ГПК моли
да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се намери иска за
основателен, ответникът моли да се намали размера на обезщетението, тъй
като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищеца и от трета страна, с оглед приноса на ищеца за
настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в нарушаването
на изискването на закона пътниците в моторни превозни средства да
използват обезопасителни колани.
Ответникът счита, че искът е допустим, макар и неоснователен и няма
пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.
Счита, че процесната искова молба за нередовна, тъй като не е спазена
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, съгласно която по осъдителен иск за
парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане,
каквито в настоящия случай не се сочат и не са представени по делото,
поради което моли съда да я остави без движение за отстраняване на
посочените недостатъци. Заявява, че за да се изплати парично обезщетение на
пълномощника на ищеца, следва да бъде представено изрично нотариално
заверено пълномощно, упълномощаващо представителя на ищеца да получи
обезщетение от негово име.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва пълно
описание на процесното ПТП в резултат, на което ищецът твърди, че са му
причинени неимуществени вреди. Намира, че ищецът не е описал механизма
7
на пътно-транспортното произшествие, липсват подробности за скоростта на
движение на участвалото в процесното ПТП пътно превозно средство,
маневрите, които са предприети преди твърдяното ПТП и др. релевантни
факти. Ответникът заявява, че поради липсата на пълно изложение на
релевантните за спора факти, не може да упражни правото си на защита в
процеса.
Посочва, че не е заплатена дължимата държавна такса в размер на 4% от
цената на иска. Твърди, че по отношение на ищеца не са налице такива
обстоятелства, които да обосноват, че същият няма достатъчно средства да
заплати дължимите такси и разноски по смисъла на това понятие, вложен в
чл. 83 ал. 2 ГПК. Смята, че ищецът не е представил достатъчно относими
доказателства към исковата молба, които да обосноват освобождаването от
такси и разноски при съобразяване на критериите, изброени в чл. 83 ал. 2
ГПК. Твърди се, че в конкретния случай, ищецът се възползва неправомерно
от посочената процесуална разпоредба, претендирайки обезщетения в
прекомерно голям размер от 40 000,00 лева, за които няма да заплати
дължимата държавна такса, осъществявайки по този начин злоупотреба с
право. Обръща внимание и моли уважаемия съдебен състав да извърши
необходимата служебна проверка на имущественото състояние на ищеца в
съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл.7, ал.1 ГПК.
Посочва, че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение
за нанесени неимуществени вреди, но тези претенции не са уточнени по вид и
размер, т. е. „по пера”. Заявено е, че в исковата молба не се сочи конкретно
какво е имущественото изражение, сумата, претендирана като обезвреда за
конкретните твърдени увреждания, а се сочат общи суми, с които се
претендират обезвреди на твърдените от ищците неимуществени вреди.
Счита, че така предявени, исковите претенции не съответства на разпоредбата
на чл.127, ал. 1, т. 3, т. 4, и т. 5 ГПК.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
(л.а.) марка „Опел Астра”, с peг. № *** по силата на Застрахователна полица
№ BG/30/120003051983.
Признава за установено изплащането от страна на ответното дружество
на сумата 10 000 лв. (десет хиляди) лева за неимуществени вреди и 312,76 лв.
8
(триста и дванадесет лева и 76 ст.) за имуществени вреди, на лицето Д. Н. Д..
Оспорва следните обстоятелства:
Оспорва вината на водача на л. а. марка „Опел Астра”, с peг. № *** - Й.
П. С., която не е нарушила императивните разпоредби на Закона за движение
по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила
процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Твърди, че
въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно - противоправно поведение. Излага доводи, че според
Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на
ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ има вторичен,
акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл.
45 от ЗЗД. Посочва се, че с други думи претенция за обезщетение към
застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи
обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. Заявено е, че
застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на
деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото
притезание по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че същият не отговаря на така
описания в исковата молба.
Оспорва твърдените травми - тяхното съществуване и техния
интензитет, както и медицинските разходи свързани с тях.
Оспорва причинно следствената връзка между процесното ПТП и
претърпените от ищеца травми.
Оспорва представения с исковата молба Констативен протокол с
пострадали лица. Сочи, че протоколът е официален удостоверителен
документ, но не се ползва с материална доказателствена сила относно
механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото
ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на страната.
Излага аргументи, че съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, посоченият
протокол, имащ характер на официален документ, има удостоверителна
доказателствена сила само по отношение на фактите и обстоятелствата, които
са се осъществили от или пред длъжностното лице, което е изготвило този
документ.
9
Оспорва представените с исковата молба материали по ДП №1228-зм-
260/2020г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З..
Заявява, че съгласно чл. 300, ГПК, само влязлата в сила присъда на
наказателния съд има обвързваща сила за гражданския съд.
Оспорва твърдените от ищеца имуществени вреди. Посочва, че
съгласно чл. 494, т. 2, КЗ, Застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за
вредите причинени на имуществото на член на семейството на застрахования.
На отделно основание оспорва твърдените от ищеца имуществени
вреди, тъй като разходите за тях са поети от лицето Й. П. С., видно от
представения „Договор за наем на медицинско изделие“ № ED342860-ZLAT-
0021875. Оспорва твърдените от ищеца душевни болки и страдания
причинени му от процесното ПТП. Сочи се, че ищецът не предоставя никакви
доказателства свързани с тези голословни твърдения.
Оспорва твърденията на ищеца, че е имал нужда от помощ от близки и
семейство през възстановителния му период
Оспорва всички твърдения на ищеца в исковата молба.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск. Моли, ако съдът счете иска за
основателен, да се приеме за начална дата за изчисляване на лихва, датата на
представяне от страна на пълномощника на ищеца на валидно пълномощно с
нужното съдържание, валидиращо го като годен да получи застрахователно
обезщетение.
Твърди, че ищецът е допринесъл за понесените от него травми, като е
нарушил разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП - водачите и пътниците в
моторни средства следва да използват обезопасителни колани.
Твърди, че ищецът не е претърпял уврежданията твърдени в исковата
молба.
Твърди, че уврежданията претендирани от ищеца не се намират в
причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Твърди, че със заплащането на сумата от 10 312,76 лв. (десет хиляди,
триста и дванадесет лева и 76 ст.), като обезщетение за имуществени и
10
неимуществени вреди понесени от ищеца, застрахователното дружество е
репарирало в цялост понесените от Д. Д. болки и страдания, съобразно
принципа за интегрална обезвреда при непозволено увреждане.
Твърди, че противно на обективираното в епикриза от МБАЛ „***“ АД,
на лицето Д. Д. не е извършвана оперативна интервенция.
Твърди, че оперативната интервенция за ищеца е протекла с гладък след
оперативен период, без усложнения.
Твърди, че ходът на заболяването е бил с подобрение.
Твърди, че изходът на заболяването на ищеца след проведеното лечение
е бил положителен, като към днешна дата ищецът е напълно възстановен от
получените увреждания.
Твърди, че ищецът не е спазвал препоръките на лекарите.
Твърди, че липсват медицински документи, обвързани с проследяването
на здравословното състояние на ищеца, липсват медицински документи
относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи с ортопед-
травматолог, рентгенови снимки и други документи, които са необходими
при твърдените увреждания на ищеца.
Твърди, че ищецът не е извършвал контролни прегледи при ортопед-
травматолог.
Твърди, че ищецът не е провеждал рехабилитация и физиолечение за
получените телесни увреждания.
Възразява срещу твърдяната изключителната вина само у водача на
застрахованото в „З.Д.Ж.З.“ АД МПС и счита, че Д. Д. с поведението и
действията си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, по-
конкретно прави възражение за съпричиняване. Посочва, че той е нарушил
разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)),
като не е използвал обезопасителен колан, в следствие на което е получил
уврежданията посочени в исковата молба.
При условията на евентуалност, ако се установи по безспорен начин, че
ищецът е понесъл въпросните травматични увреждания в резултат от
процесното ПТП, ответникът заявява, че поддържа изрично възражение за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП. Сочи, че липсва
каквато и да е документация отразяваща някакви възстановителни процедури,
11
предприети от ищеца. В случай, че е налице по-продължителен период на
оздравяване на процесните травми, то счита, че същото се дължи изцяло на
неправилно проведено, закъсняло или непроведено изобщо лечение,
съответно всяко настъпило усложнение и/или удължаване на
възстановителния период, е в резултат от поведението на ищеца и не се
намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията,
извършени от водача, чиято отговорност е застрахована в дружеството.
В условията на евентуалност, ако се установи по безспорен начин
изключителната вина на Й. С., получените телесни увреждания и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и уврежданията на ищеца,
ответникът възразява срещу претендирания размер на обезщетението. Счита,
че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Излага доводи, че
съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не
може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. Посочва, че
такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, времето за възстановяване и др. Сочи се, че от
значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и
въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка, ответникът счита, че искания размер на обезщетението от
ищеца е прекалено завишен. Посочва, че съгласно Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че
действително са претърпели такива вреди”.
Намира, че предвид на изложеното и при евентуална доказаност на
исковата претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следва
да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на
пострадалия в изложените по-горе аспекти.
Възразява да се присъжда законна лихва от датата на предявяване на
12
писмената застрахователна претенция от увреденото лице - 02.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите. Посочва, че в условията на
евентуалност, ако бъдат уважени предявените искове, то законна лихва се
дължи от изтичане на тримесечния срок. Сочи, че претенцията е заведена на
02.12.2020 г., следователно до 02.03.2020 г. включително лихва не се дължи.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът прави
пояснения и допълнения към подадената искова молба.
Посочва, че с депозирания от ответника отговор на исковата молба,
същият заявява, че признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на процесния л.а. „Опел Астра“ с peг. № ***, управляван от водачката Й. П.
С., по силата на сключена със „З.Д.Ж.З.“ АД Застрахователна полица №
BG/30/120003051983, валидна от 31.10.2020г. до 31.10.2021г. (прекратена на
16.02.2021г.).
Отбелязва, че застрахователят признава за установено и изплащането от
негова страна на сумите от 10 000 лв. за неимуществени вреди и 312.76 лв. за
имуществени вреди на Д. Н. Д..
Заявява, че ответното дружество обаче оспорва изцяло предявените от
ищеца Д. Д. искове като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Твърди се, че исковата молба била нередовна, тъй като не била спазена
разпоредбата на 127, ал.4 от ГПК, а също така и понеже липсвало пълно
описание на процесното ПТП, поради което ответникът не можел да упражни
правото си на защита в процеса. Сочи се, че ищецът не бил заплатил
дължимата държавна такса в размер на 4% от цената на иска и не следвало да
се прилага чл.83, ал.2 от ГПК. Във връзка с редовността на исковата молба се
твърди още, че пострадалият претендирал една обща сума за нанесените му
неимуществени вреди, а трябвало да се посочи конкретна сума, която се
претендира като обезвреда на конкретно увреждане. Според застрахователя
исковите претенции не съответствали на разпоредбата на чл.127, ал.1, т.З, т.4
и т.5 от ГПК.
Сочи се, че с отговора на исковата молба се оспорва механизмът на
ПТП, както и че застрахователят прави възражение, че липсва противоправно
поведение и вина на водачката на л.а. „Опел Астра“ - Й. П. С.. Заявява, че се
13
твърди, че същата не била нарушила императивни разпоредби на ЗДвП и
ППЗДвП и не била причинила процесното ПТП така, както е описано в
исковата молба, а пострадалият Д. Н. Д. бил допринесъл за настъпване на
инцидента като бил пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорват се
твърдените травми, получени от ищеца, тяхното съществуване, техният
интензитет, причинно-следствената им връзка с процесното ПТП, както и
медицинските разходи, свързани с тях, предмет на претенцията за
имуществени вреди. Твърди се, че застрахователят не заплащал обезщетение
за вредите, причинени на имуществото на член на семейството на
застрахования, както и понеже разходите били поети от лицето Й. П. С..
Оспорват се твърдените от ищеца душевни болки и страдания, причинени му
от процесното ПТП, както и че ищецът е имал нужда от помощта на близки и
семейство през възстановителния си период. Оспорват се и представеният
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и приложените към
исковата молба материали по ДП №1228-зм-260/2020г. по описа на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З.. Сочи се, че застрахователното
дружество излага твърдения, че изплатените на ищеца обезщетения
репарирали изцяло понесените от него болки и страдания. Твърди се, че на
пострадалия не била извършвана оперативна интервенция, противно на
обективираното в представената Епикриза към ИЗ №20271, издадена от
УМБАЛ „***“ АД - С.З.. Твърди се, че ищецът бил напълно възстановен от
получените увреждания, както и че пострадалият не бил спазвал препоръките
на лекарите и не бил провеждал контролни прегледи, рехабилитация и
физиолечение, с което свое поведение също бил допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Ответникът прави и възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Посочва се,
че се оспорва и акцесорният иск за лихви и началният момент, от който
същите се претендират. Правят се доказателствени искания. Претендират се
разноски.
Във връзка с твърденията за нередовност на исковата молба, тъй като не
била спазена разпоредбата на 127, ал.4 от ГПК, ищецът моли, да се има
предвид, че с исковата молба е посочена банкова сметка, по която да бъдат
заплатени присъдените на ищеца суми. Сочи се, че рекламационното
производство пред застрахователя вече е приключило, за да има ответникът
изисквания за това в каква форма следвало да бъде посочена тази банкова
14
сметка на пълномощника, предвид разпоредбите на КЗ. Отбелязва се, че нещо
повече, в производството пред застрахователното дружество е представено
валидно пълномощно, в което е записана същата банкова сметка, по която,
както и ответникът сам признава, е заплатил застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на претърпяното процесно
ПТП.
Относно възражението, че ищецът не бил заплатил дължимата
държавна такса в размер на 4% от цената на иска, счита, че съдът вече се е
произнесъл по този въпрос с Определение, което не подлежи на обжалване,
поради което и оплакването на ответника е напълно неоснователно.
Във връзка с твърденията на застрахователното дружество, че в
исковата молба трябвало да се посочи конкретна сума, която се претендира
като обезвреда на конкретно увреждане, моли, да се има предвид, че съгласно
Решение №459 от 06.12.2012г., постановено по гр. д. №1548/2011г. по описа
на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК, по силата на чл.45
от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, като при наличието на едно увреждащо действие
се дължи едно обезщетение, а броят и видът на телесните повреди е от
значение за тежестта на увреждането и, респективно, за определяне на
справедливия размер на обезщетението.
Относно възраженията на застрахователя във връзка с механизма на
ПТП и наличието на принос на ищеца Д. Н. Д. поради това, че пътувал без
поставен обезопасителен колан, счита същото за неоснователно и недоказано
и се посочва, че ищецът е направил доказателствени искания за назначаване
както на САТЕ, така и на СМЕ, които ще внесат яснота относно тези спорни
обстоятелства. Твърди, че при процесното ПТП ищецът е пътувал с поставен
обезопасителен колан, тъй като в противния случай би получил увреждания в
други части на тялото. Смята, че в конкретния случай от значение за
установяване на механизма на ПТП биха били и показанията на свидетел-
очевидец на произшествието, а именно на виновната водачка Й. П. С..
Счита, че възраженията на застрахователното дружество относно
липсата на вина и противоправно поведение от страна на водачката на л.а.
„Опел Астра“ са напълно несъстоятелни. Сочи се, че самият ответник
15
признава с отговора на исковата молба, че е определил и изплатил на
пострадалия обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
претърпени вследствие на процесното ПТП, а за да стигне до такова решение,
застрахователят несъмнено е приел за доказана вината на водачката Й. С..
Смята за неоснователни възраженията на ответника във връзка с
получените от ищеца телесни увреждания в резултат на инцидента от
09.11.2020г. Посочва се, че описаните в исковата молба увреждания се
основават изцяло на представената по делото медицинска документация,
както и на изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ, в която
вещото лице е дало заключение и за нормалния възстановителен период при
подобни травми. Заявено е, че действително, с исковата молба не са
представени документи за претърпените от пострадалия душевни болки и
страдания, но това е така, тъй като вниманието на ищеца е било насочено към
възстановяване от видимите последици на претърпяното ПТП, а именно -
получените телесни увреждания. В тази връзка, счита, че яснота ще внесат
исканите от ищеца двама свидетели, които ще споделят свои преки и
непосредствени впечатления относно претърпените от него физически и
душевни болки и страдания.
Относно възражението за прекомерност на претенцията на ищеца,
счита, че именно претенцията на Д. Д. отговаря на принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, и съответства както на трайната
съдебна практика по подобни казуси, така и на социално икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП. Моли, да се има предвид, че
обективният стойностно-паричен еквивалент за определяне на справедливо
обезщетение е закрепен в самия Кодекс за застраховането под
наименованието „лимит на отговорност“. Изложено е, че съгласно чл.492, т.1
от КЗ, в редакцията му към датата на процесното ПТП, за всяко МПС, което
се намира на територията на Република България и което не е спряно от
движение, е необхоД. да има сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за следната минимална
застрахователна сума (лимит на отговорност) - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Според
ищеца, така, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване на лимитите на отговорност и на
16
другите обективни критерии, посочени в ППВС №4/1968г. Счита се, че
размерът на претендираното обезщетение за причинените му неимуществени
вреди е напълно справедлив и отговаря изцяло на болките и страданията,
които ищецът реално е претърпял и търпи и към момента. Моли, да се има
предвид, че в резултат на инцидента пострадалият е претърпял и стрес, страх,
негативни преживявания и психически дискомфорт.
Заявено е, че именно от допускането до разпит на свидетели ще бъдат
установени преживените от ищеца болки и страдания.
Във връзка с възраженията на застрахователното дружество за
претендираното от ищеца допълнително обезщетение за имуществени вреди,
моли да се има предвид, че безспорно е налице пряка причинно-следствена
връзка между извършения разход и настъпилите увреждания. Разходът за
наем на специализирано болнично легло е необходим и основателен, с оглед
на това да се осигури правилно лечение и възстановяване на пострадалия в
домашни условия. Заявява се, че това, че в представения договор за наем като
наемател е посочено лицето Й. П. С. не означава, че тя е и ползвател на
наетата вещ. В случая, предвид здравословното състояние на ищеца,
невъзможността да се придвижва и нуждата от покой именно жената, с която
съжителства е сключила от негово име процесния договор за наем. Сочи се,
че заплатената по договора сума също не следва да се приема за вреда,
нанесена на член на семейството, понеже средствата са били осигурени от
ищеца, който е имал и нужда от специализираното болнично легло. По този
начин счита, че за описания в исковата молба и представен пред
застрахователя разходо-оправдателен документ при осъществяване на
рекламационното производство, ответникът неправилно и необосновано не е
обезщетил ищеца. Смята, че е напълно основателна и претенцията на ищеца
да му бъде изплатено допълнително обезщетение за имуществени вреди в
размер на 120 лв., над вече изплатеното му такова в размер на 312.76 лв.
Относно възраженията за предявения иск за лихви, моли да се има
предвид, че съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение
се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Изложени са доводи, че
текстът на чл.429, ал.3 от КЗ гласи, че лихвите за забава на застрахования по
ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
17
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). Посочено е, че в този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Сочи се, че от представените с исковата молба
доказателства е видно, че писмена застрахователна претенция е предявена от
увреденото лице пред „З.Д.Ж.З.“ АД, като по нея са образувани Щета №0801-
006013/2020-01 и 02 от 02.12.2020г. На основание чл.429, ал.3 от КЗ ищецът
Д. Д. претендира заплащането на лихва върху дължащите му се допълнителни
обезщетения именно от датата, на която е уведомил застрахователя -
02.12.2020г., до окончателното изплащане на сумите. Счита се, че лихвата по
чл.429, ал.3 от КЗ се дължи от застрахователя въз основа на функционално
обусловената му отговорност от сключения със застрахования договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Заявява се, че
лихвата по чл.429, ал.З от КЗ е в размер, който би се дължал и от делинквента
за причиненото непозволено увреждане.
Моли, да се отхвърлят всички възражения на застрахователя, като
неоснователни и необосновани.
Постъпил е по делото допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, в който ответникът сочи, че в отговора на исковата молба
подробно е изложил становището си по предявения иск.
Заявява, че е оспорил механизмът на ПТП, вината на водача, причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и твърдените от ищеца вреди,
настъпването на твърдените увреждания, тяхната продължителност,
наличието на съпричиняване на настъпилите вреди от страна на ищеца.
Посочва, че с допълнителната искова молба ищецът не пояснява
исковата си молба, с оглед наведените от ответника доводи и оспорвания.
Поддържа твърдението си, че така депозираната искова молба от ищеца Д. Д.
разкрива пороци, обуславящи нейната нередовност. Намира, че с
допълнителната искова молба не са отстранени съществуващите
нередовности, въпреки че вече е осъществена първата размяна на книжа по
делото.
18
Поддържа възражението си за прекомерност на ищцовата претенция.
Твърди, че размера на същата противоречи на принципа за справедливост и
съдебната практика, като е основа за неоснователно обогатяване на ищеца.
Поддържа направените възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, в това число и възражението, че към момента на
процесното ПТП същият, в качеството си на пътник в лек автомобил, марка
„Опел44, модел „Астра44, с peг. № ***, е пътувал без поставен предпазен
колан. Счита, че в процесния случай се касае за съпричиняване в значителна
степен на вредоносния резултат от деликта, защото е налице причинна
връзка, а същевременно и противоправно поведение от страна на г-н Д.,
въпреки че същото не е задължителен елемент от фактическия състав на
съпричиняването. Сочи, че последното следва от обстоятелството, че в
случай, че се установи по делото, че ищецът е получил в резултат от
конкретното ПТП сочените от него в исковата молба травми, то същите биха
били значително по-леки по вид и много по-леки по своя интензитет, ако Д. е
бил в релевантния момент с правилно поставен обезопасителен колан. Поради
тази причина, ответникът твърди, че от определящо значение в процесния
случай е обстоятелството, че ищецът сам се е поставил в риск, като
непоставяйки предпазния колан е увеличил в значителна степен
възможността да претърпи телесни увреждания. Намира пътното му
поведение за противоправно, а също така и за безотговорно.
Поддържа всички оспорвания и възражения заявени с отговора на
исковата молба, включително и по доказателствените искания на насрещната
страна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 09.11.2020 г. в гр. С.З., на *** и ул. „***“
е настъпило ПТП с л.а. „Опел“, мод. „Астра“ с peг. № ***, управляван от
водача Й. П. С., при което е пострадал Д. Н. Д. - пътник в лекия автомобил.
Не е спорно, че към датата на ПТП - 09.11.2020г., л.а. „Опел Астра“, с
peг. № *** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в „З.Д.Ж.З.“ АД по застрахователна полица №
BG/30/120003051983, валидна от 31.10.2020г. до 31.10.2021 г. (прекратена на
16.02.2021 г.).
Съгласно изискването на чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното
19
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 01.12.2020г.,
получено на 02.12.2020г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000
01L7IF D). По тази претенция е образувана Щета №0801-006013/2020-01 и 02.
Последвала е кореспонденция между страните, като застрахователят е изискал
да му бъдат представени допълнителни документи. Всички от изисканите
документи, с които ищецът е разполагал, са били предоставени на ответника,
който е изплатил на ищеца сума в размер на 10 000 лв. за неимуществени
вреди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 312.76 лв.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
При настъпилото ПТП, на ищеца Д. Н. Д. са причинени следните
травматичните увреждания: Фрактура-луксацио коксе декстра /счупване и
изкълчване в областта на дясна тазобедрена става/. Фрактура марго постериор
ацетабуле декстра /счупване задния ръб на гаванковидната ямка в дясно/.
Тези травматични увреждания, както в съвкупност, така и всяко едно по-
отделно са от характер и са причинили трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане
на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил
необходим период от около 8-10 месеца.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените
травматични увреждания и настъпилото ПТП.
Проведено е болнично лечение с наложило се безкръвно оперативно
наместване, действия чрез ортопедично екстензионно лечение и
медикаментозно лечение. На този етап не са установяват настъпили
усложнения.
Няма описани следи и белези по тялото на ищеца при приемането му в
болничното заведение, които са характерни за ПТП.
Напълно възможно е получените травматични увреждания да са при
настъпило ПТП на пасажер на предна дясна седалка, с поставен
обезопасителен колан и леко усукано тяло /както описва свидетелката С./.
Непосредствено след настъпилото ПТП, ищецът е бил настанен в
болничното заведение, поставен е бил на екстензия, след няколко дни е
извършено закрито наместване на счупванията и изкълчването в областта на
дясна ТБС и е продължило лечението с директна екстензия. Няма данни в
делото за извършени контролни прегледи.
В представената медицинска документация към делото е отразено, че
извършената оперативна интервенция е била направена под венозна анестезия
- при което е извършено закрито наместване на счупването и изкълчването в
областта на дясна ТБС.
Няма медицински данни за извършена и провеждана рехабилитация.
Налице са данни в протоколите за разпит, приложени към делото и данни от
самия ищец, че е провеждал рехабилитация в домашни условия от
рехабилитатор.
20
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява следното:
ПТП е настъпило при движение на л.а. "Опел" Астра с peг. № *** по ***
в посока от запад на изток и преди кръстовището с ул."***", настъпва
сблъсъка на 09.11.2020 г. около в 20.20-20.30 ч.
Автомобилът се е движил по ул. " ***" в посока запад - изток.
В материалите по делото няма данни за интензивността на движението.
Времето е било сухо, в тъмната част на денонощието.
Пътния участък е бил хоризонтален и прав, с износено асфалтово
покритие, дребнозърнест асфалт без пукнатини и дупки.
Улицата е с широко 9.08 м., разделена на две пътни ленти за двупосочно
движение с "единична непрекъсната линия” - Ml, като южната пътна лента е
широка 4.55 м., а северната пътна лента е широка 4.53 м.
Пътното платно за движение от юг и север е ограничено с бордюри,
като северно и южно има обособени тротоари за движение на пешеходци.
Южният тротоар на ул. "*** е широк 3.00 м.
Южно от южния бордюр са поставени метални колчета непозволяващи
паркирането на тротоара.
Западно от кръстовището с ул. "***" е очертана пешеходна пътека.
В югозападния ъгъл на кръстовището има 2 бр. пътни знаци на стойка -
Г5 "Движение само направо или наляво след знака" и Д 17 "Пешеходна
пътека".
Вижте: Приложение 1. Мащабна скица на ПТП настъпило на 09.11.2020
г.
Времето е било сухо, в тъмната част на денонощието.
Пътният участък е бил хоризонтален и прав, с износено асфалтово
покритие, дребнозърнест асфалт без пукнатини и дупки.
В материалите по делото няма данни за интензивността на движението.
Скоростта на л.а. "Опел" Астра с рег. № СТ 10 12 ВР в момента на
сблъсъка/удара е равна на - 51.01 км/ч.
Улицата е широка 9.08 м.. разделена на две пътни ленти за двупосочно
движение с ’’единична непрекъсната линия” - Ml. с южна пътна лента широка
4.55 м.. и северната пътна лента е широка 4.53 м.
Пътното платно за движение на ул. "***’’ е ориентирано запад - изток,
като от юг и север е ограничено с бордюри и северно и южно от тези бордюри
има обособени тротоари за движение на пешеходци.
Южният тротоар на ул, ”*** е широк 3.00 м.
Южно от южния бордюр са поставени метални колчета непозволяващи
паркирането на тротоара, които обхващат югозападния ъгъл на кръстовището.
Западно от кръстовището с ул. "***" е очертана пешеходна пътека
широка 3.00 м.. която е перпендикулярна на ул. ”***”.
21
В югозападния ъгъл на кръстовището има 2 бр. пътни знаци на стойка -
Г5 "Движение само направо или наляво след знака” и Д 17 "Пешеходна
пътека".
Пътният участък е бил хоризонтален и прав, пътната настилка е с
износено асфалтово покритие, дребнозърнест асфалт без пукнатини и дупки.
Лек автомобил "Опел” Астра с peг. № *** е с фабрично монтирани
предпазни триточкови колани на предните седалки - на водача и пътника в
дясно, а на задните седалки - на двамата пътника, а за пътника на средната
задна седалка с двуточков обезопасителен колан.
Лек автомобил "Опел” Астра с peг. № *** е с монтирани предпазни
триточкови колани инерционен тип, за да прилягат максимално към тялото.
При сблъсък предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване,
като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника, след
което придържа тялото плътно към седалката.
В конкретния случай ищецът Д. е бил с поставен предпазен колан, като
се има предвид нараняването в областта на дясна гаванковидна ямка на таза,
може да се твърди, че положението на тялото е било леко извито към водача,
като при това положение колянната област е била съвсем близо до
арматурното табло на автомобила, където е получил удар по направление
колянна област - тазова област.
Траекторията на движение на тялото на ищеца Д. в купето на
катастрофиралия автомобил, ако е бил без поставен предпазен колан би била
в конкретната ситуация, напред и надясно, като увреждания биха налични по
дясната повърхност на тялото и десния горен крайник.
Ищецът при конкретната ситуация - „изкривено арматурно табло и
изкривен под на автомобила в дясно“ е осъществил контакт с дясна колянна
област по направление отпред назад, почти хоризонтално с арматурното
табло, при което се получава удар от главата на бедрената кост в областта на
гаванковидната ямка /ацетабулума/, което е довело до изкълчване със
счупване на задния ръб на десния ацетабулум на таза.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Атанас Атанасов посочва, че познава ищеца от 20 години,
били приятели и се виждали. Посочи, че веднага след ПТП е отишъл на
мястото на инцидента, тъй като ищецът му се обадил. След като отишъл на
мястото дошла линейка. Свидетелят помогнал на ищеца да излезе от
автомобила и го натоварил в линейката. От стъклата пострадалият имал леки
рани по главата. В болницата бил около седмица, оттам го изписали и
свидетелят го закарал, качили го горе, поръчали болнично легло - голямо,
което можело да се вдига нагоре, заради екстензията. Свидетелят посочва, че
над коляното на ищеца, костта била пробита, вкарано било желязо и имало
два големи топуза, които висяли на крака, за да се намести ставата. Два
22
месеца пострадалият стоял с това и на 21.01. махнали желязото. След това
още два месеца, ищецът не е можел да се възстанови. Имало подлоги, които
свидетелят изхвърлял. Той потвърди, че ищецът не можел да върви, само
лежал в къщи. След като махнали екстензията, пострадалият сам започнал да
се раздвижва, а приятелката на свидетеля, която също била рехабилитатор
ходела да му помага. Целият му крак бил отекъл. На петия месец, ищецът се
изправил, като ползвал патерици. С патерици бил два месеца, не можел да
стъпи на крака си. Свидетелят посочва, че ищецът имал силни болки и
приемал болкоуспокоителни - течен аналгин, аулин, които свидетелят е
купувал. Сега продължавал да се оплаква от болки. В момента единият му
крак, десния, е по - червен от другия му крак. Свидетелят установява, че
инцидентът се е отразил много зле на психиката на пострадалия, който
постоянно страдал от безсъние. Свидетелят потвърди, че след инцидента
ищецът се сринал психически, изживял го тежко, притеснявал се дали ще му
се възстанови крака, дали ще може да ходи пак нормално.
Свидетелката Й. С. (водач на л.а. „Опел Астра“) потвърди, че с ищеца
от около две години живеели на съпружески начала. По време на ПТП също
живеели на съпружески начала. ПТП станало, тъй като свидетелката изгубила
контрол над автомобила. По време на инцидента ищецът седял на предната
пасажерска седалка и бил на една страна, обърнат към свидетелката.
Свидетелката установява, че пострадалият имал колан, като тя му махнала
колана, за да го изкарат. Имал травма на тазобедрената става и счупване.
Кракът му бил по-къс с около 3 см, не можел да стъпва на него и извикали
линейка. От стъклото имал одрасквания, но нямало удар в главата. В
болницата бил 10-15 дни, след това го изписали с екстензия 2 месеца в къщи,
лежал на легло 3 месеца. Не можел да стане по време на екстензията.
Свидетелката посочва, че тя го хранила и го миела. След екстензията
самостоятелно след месец почнал да става, тъй като от обездвижването крака
му бил атрофирал и трябвало да заякне. Ставал с помощ, придържали го, лека
полека се изправил, после почнал и сам да става, след 1 месец се раздвижил.
Свидетелката потвърждава, че ищецът е завършил за рехабилитатор, но една
приятелка рехабилитатор му помагала. От залежаването му атрофирал крака,
имал болки в самата става. Постоянно мислел, че няма да се оправи, оплаквал
се постоянно, бил депресиран. Сега е възстановил нормалния си начин на
живот. Като натовари крака го боляло, леко се подувал, зачервявал се.
23
Свидетелката посочва, че след ПТП, ищецът не работи. Не се чувствал добре,
считал, че няма да може да издържи на напрежението, притеснявал се. След
ПТП три и половина месеца пострадалият имал нужда от чужда помощ. Бил
на патерици, след това му било трудно, страхувал се да не падне. На легло
бил три месеца - два с екстензията и още месец за да укрепне мускулатурата.
На подлога бил два месеца, на третия сам ставал, но трудно. Споделял със
свидетелката, че бил притеснен, че няма да се оправи, в началото даже
сънувал катастрофата, било стрес.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необхоД. към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 09.11.2020 г. се установява от справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на
ПТП за л.а. „Опел Астра“, с peг. № *** е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.Ж.З.“ АД
по застрахователна полица № BG/30/120003051983, валидна от 31.10.2020г.
до 31.10.2021 г. (прекратена на 16.02.2021 г.).
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно изискването чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение
24
за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 01.12.2020 г. и
получено от ответника на 02.12.2020 г. Поради това съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
От представените по делото доказателства и заключението на
автотехническата експертиза се установява, че водачът на л.а. „Опел Астра“, с
peг. № ***, Й. П. С. е изгубила контрол над управляваното от нея МПС, което
е напуснало платното за движение, настъпил удар в четири антипаркинг
колчета и метална тръба, като при процесното ПТП е пострадал Д. Н. Д..
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на л.а. „Опел Астра“, с
peг. № *** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е
посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на виД.ст, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвиД. препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за движението. Следва да
се има предвид, че произшествието е настъпило самостоятелно и водачът е
имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка и да
упражнява контрол върху управлението, да подбира скоростта си на
движение, съответно е имал и техническа възможност да предотврати
неговото настъпване.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а. „Опел Астра“, с peг. № ***, са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
25
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза вследствие на
процесното ПТП, ищецът е получил счупване и изкълчване в областта на
дясна тазобедрева става и счупване задния ръб на гаванковидната ямка в
дясно. Проведено е болнично лечение с безкръвно оперативно наместване,
действия чрез ортопедично екстензионно лечение и медикаментозно лечение.
За пълното възстановяване на движенията е бил необходим период от около
8-10 месеца. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният
и възстановителен период на ищеца е бил продължителен, нуждаел се от
чужди грижи, не е можел да се обслужва сам дълго време /бил на легло,
използвал подлога/. Неминуемо вследствие на ПТП, ищецът преживял силен
емоционален стрес. Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на ПТП - 39 години, неудобства и
ограничения от личен, битов, трудов и социален характер, които е претърпял,
но и факта, че към момента е възстановен, приема, че справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди би била сумата от 50 000
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищецът в качеството си на
кредитор не може да бъде задължен да получи частично плащане. Въпреки
това доброволно изплатената от застрахователя сума, следва да бъде
приспадната от определеното от съда обезщетение в размер на 50 000 лв. за
претърпените от Д. Н. Д. неимуществени вреди. Трайната съдебна практика
приема, че изплатената от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от него по банкова
сметка на името на пострадалото лице, когато последното не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя,
следва да бъде отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че
след като от обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
се приспадне заплатената от ответното дружество сума в размер от 10 000
лв., то на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение в размер 40 000 лв.
26
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на
предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, като се вземе предвид нараняването в областта на
дясна гаванковидна ямка на таза, следва да се приеме, че ищецът е бил с
поставен предпазен колан. Положението на тялото е било леко извито към
водача, като при това положение колянната област е била съвсем близо до
арматурното табло на автомобила, където е получил удар по направление
колянна област - тазова област. Според експертите, траекторията на движение
на тялото на ищеца в купето на автомобила, ако е бил без поставен предпазен
колан би била, напред и надясно, като тогава увреждания биха били по
дясната повърхност на тялото и десния горен крайник. Поради това съдът
приема, че при процесното ПТП, ищецът е използвал обезопасителен колан и
в този смисъл възражението е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По
делото е представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователната
си претенция на 02.12.2020 г. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че
02.12.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава.
27
Съдът следва да вземе предвид, че на 08.03.2021 г. ответното дружество
е заплатило на Д. Н. Д., сумата от 10 000 лева за претърпените неимуществени
вреди от процесното ПТП.
В случай, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е направил доброволно плащане на
обезщетение за неимуществени вреди на увредено лице, застрахователят
дължи законна лихва върху тази сума от датата на забавата до датата на
предложеното изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира, че на Д. Н. Д. законна лихва се
дължи по следния начин: върху сумата в размер на 10 000 лв. от 02.12.2020
г./датата на претенцията до застрахователя/ до 08.03.2021 г./датата на
доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 40 000
лв. от 02.12.2020 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното плащане, за вреди изразяващи се в счупване на задния ръб на
гаванковидната ямка на дясната тазобедрена става и счупване с луксация на
дясната тазобедрената става, претърпяна операция по репозиция на дясната
тазобедрена става и задния ръб на ацетабуларната ямка, а също така и
преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното ПТП на 09.11.2020г. ведно със законната лихва,
както следва върху сумата в размер на 10 000 лв. от 02.12.2020 г. до
08.03.2021 г. и върху сумата в размер на 40 000 лв. от 02.12.2020 г. до
окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.Д.Ж.З.“ АД следва да
заплати на Д. Н. Д., допълнително сумата от 40 000 лв. към доброволно
изплатената сума от 10 000 лв. преди завеждане на делото, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в
счупване на задния ръб на гаванковидната ямка на дясната тазобедрена става
и счупване с луксация на дясната тазобедрената става, претърпяна операция
по репозиция на дясната тазобедрена става и задния ръб на ацетабуларната
ямка, а също така и преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и
негативни емоции, в резултат на претърпяното ПТП на 09.11.2020г. ведно със
законната лихва, както следва върху сумата в размер на 10 000 лв. от
02.12.2020 г. до 08.03.2021 г. и върху сумата в размер на 40 000 лв. от
02.12.2020 г. до окончателното плащане.
28
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 730 лв.
С огледа изхода на делото „З.Д.Ж.З." АД следва да заплати адв. Ж. З.
дължимото адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца в размер 1 730 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.Д.Ж.З." АД следва да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
1 600 лв. за държавна такса, както и сумата от 1 440 лв. за депозити за
СМЕ и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
платени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на Д. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Х.***, със съдебен адрес: гр. С.З., *** – адв. Ж. З. допълнително
сумата от 40 000 лв. към доброволно изплатената сума от 10 000 лв. преди
завеждане на делото, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди изразяващи се в счупване на задния ръб на
гаванковидната ямка на дясната тазобедрена става и счупване с луксация на
дясната тазобедрената става, претърпяна операция по репозиция на дясната
29
тазобедрена става и задния ръб на ацетабуларната ямка, а също така и
преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното ПТП на 09.11.2020г. ведно със законната лихва,
както следва върху сумата в размер на 10 000 лв. от 02.12.2020 г. до
08.03.2021 г. и върху сумата в размер на 40 000 лв. от 02.12.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на адв. Ж. З. от АК – С.З. с адрес: гр. С.З.,
*** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ
на ищеца в размер 1 730 лв.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата с титуляр адвокат М. З.,
открита в ***, с IBAN: ****.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 600 лв. за държавна такса, както и сумата от 1
440 лв. за депозити за СМЕ и комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
30