Решение по дело №372/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 292
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220200372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..........

 

гр. Пазарджик, 14.05.2019 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Т.ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 372/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р.К. Ч., с ЕГН- **********, с адрес: *** чрез пълномощника адв. М.П. от ПАК, против Наказателно постановление № 18-0340-002077 от 04.01.2019 г. издадено от Началника на РУ- Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП на основание чл.177 ал.6 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, също редовно призован. От последния е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата и се иска тя да бъде уважена по съображенията, изложени в същата, като се отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител и не депозира писмено становище по същество.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за извършено нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП при следната приета и изложена в обстоятелствената част на НП фактология:

На 04.12.2018 г., около 17,00 часа, жалбоподателят Ч.управлявал в с. К., по ул. „16-та“ в посока с. К., собственото си МПС, видно от договор за покупко-продажба № 4467/17.03.2018 г. на нотариус Т.Д.в РС Пазарджик рег. № 422, без като приобретател на регистрирано ППС да го регистрира в едномесечен срок в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес.

Първоначално св. В.Т.- мл. полицейски инспектор в РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя, с което му наложил глоба за извършено нарушение на чл.145 ал.4 от ЗДвП.

На основание чл.39 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.186 ал.2 от ЗДвП, жалбоподателят оспорил така съставения му фиш и отказал да плати наложената му със същия глоба.

С оглед на това св. Т. съставил срещу жалбоподателя Ч.АУАН с бл. № 0684711 от 21.12.2018 г., но за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 11.02.2019 г., а жалбата против него била подадена до РС- Пазарджик чрез АНО- РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик на 12.02.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. В.Т..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

На първо място липсват каквито и да е доказателства кога и по какъв начин жалбоподателят е бил поканен за съставяне на АУАН. По-нататък, от показанията на св. Т. се установи, че той е съставил АУАН в действителност в отсъствие на нарушителя, като е предоставил същия на вписания като свидетел по акта негов колега- В.И., който от своя страна да го предяви на лицето, когато се яви. В този смисъл АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без да е налице законовото основание за това, още повече че посоченият в него свидетел е такъв на установяване на нарушението, а не на съставянето на акта. Впоследствие АУАН е предявен на нарушителя в отсъствие на актосъставителя и то от свидетеля по акта.

При това положение са нарушени разпоредбите на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, които императивно разписват правилата за съставяне и предявяване на АУАН, като стриктното им спазване гарантира законосъобразността на акта, с който се повдига адм. обвинение и гарантира в пълна степен правото на защита на нарушителя.

Административният процес е строго формален и допуснатите процесуални нарушения са от категорията на абсолютните, които неминуемо водят до незаконосъобразност на НП, което пък е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На второ място съдът намира, че е допуснато и друго нарушение на процесуалния закон и по-конкретно АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържат ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

Разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП, вменена като нарушение на жалбоподателя, задължава приобретателят на регистрирано пътно превозно в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

В описанието на нарушението направено в акта, намерило отражение и в НП, не е посочено дали въпросното МПС, което не е регистрирано от жалбоподателя в срок, е било регистрирано преди това. Не се сочат факти за това обстоятелство. Единствено посочването на рег. номер на л.а. не е достатъчно, за да се приеме че към момента на представянето на МПС, е било регистрирано. Цитираната норма изисква МПС да бъде регистрирано от приобретателя в едномесечен срок от придобиването на МПС. В описанието на нарушението липсват обстоятелства, от които да е видно кога и по какъв начин е било придобито процесното МПС. Не става ясно и дали жалбоподателят е неговият приобретател. От описанието на нарушението става ясно само, че има договор за покупко-продажба, като е посочен единствено рег. номер и дата на нотариалната му заверка и нотариусът изповядал сделката. Не са посочени страните по договора, най-малкото кой е купувачът. Непосочването на тези обстоятелства лишава санкционираното лице, а и съда от възможността за преценка дали жалбоподателят е приобретател на процесното МПС и от кога тече едномесечния срок за регистрация на автомобила. Най-малко не са посочени обстоятелства от кога тече и кога изтича едномесечният срок за регистрация на придобитото МПС. Ако от изложеното обстоятелство, а именно че договорът е от 17.03.2018 г. (т.е. това е датата на придобиване на МПС- бел. моя), то тогава едномесечният срок е изтекъл на 17.04.2018 г. и в този смисъл нарушението ще е извършено на 18.04.2018 г. При това положение неясно остава защо и актосъставителят, и АНО са приели, че нарушението е било осъществено на 04.12.2018 г.

Видно обаче от приетото по делото заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС (на л.9 от делото) е, че същият е сключен и нотариално заверен не на 17.03.2018 г., а на 17.08.2018 г. Т.е. жалбоподателят бездействайки (не е регистрирал ППС) в срок до 17.09.2018 г. включително, на 18.09.2018 г. е извършил нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП. Казано с други думи нарушението не е осъществено на посочената в санкционния акт дата.

Посоченото е поредното основание НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Налице е обаче и още едно основание за отмяна на НП. Видно от съставения първоначално Глоба с фиш, както се посочи по-горе жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл.145 ал.4 от ЗДвП. След оспорването му обаче, срещу него е съставен АУАН, с който е повдигнато ново, различно от първоначалното обвинение на жалбоподателя, а именно по чл.145 ал.2 от ЗДвП. Това е недопустимо при положение, че АУАН се издава на база оспорения фиш,     съгласно чл.186 ал.2 от ЗДвП и чл.39 ал.3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.145 ал.4 от ЗДвП предвижда състав на отделно нарушение, различно от това по чл.145 ал.2 от ЗДвП. Освен че препраща към разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП, която задължава приобретателят на пътно превозно в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес, регулира случаите, когато придобиването на собствеността на пътно превозно средство е станало извън Република България или собствеността е придобита чрез публична продажба.

При това положение, с АУАН е повдигнато обвинение за едно ново нарушение, различно от първоначалното, за което на жалбоподателя е бил съставен фиш, което е недопустимо и драстично засяга правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява, а от там и правото му на адекватна защита.

Всичко изложено до тук прави издаденото НП незаконосъобразно, което пък влече необходимостта от неговата отмяна.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0340-002077 от 04.01.2019 г. издадено от Началника на РУ- Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Р.К. Ч., с ЕГН- **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП на основание чл.177 ал.6 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: