РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Кюстендил, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520100064 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №358/13.01.2023 г. от
„Български пощи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.“
№1, бл. **, против „2******“ ЕООД, ЕИК: **************, представлявано от
управителя К. К., седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „И.“ №**.
В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен договор №42 от
24.03.2022 г., по силата на който са изпълнени куриерски услуги на ответника за
месеците април и май 2022 г. Стойността на услугите за месец април 2022 г.
била на стойност 989, 81 лв., за което била издадена фактура
№**********/09.05.2022 г. и тя била изпратена на електронната поща на
ответника, но последният не предприел заплащане. През месец май 2022 г.
стойността на извършените услуги от ищцовото дружество били в размер на
1308, 29 лв. и съответно била издадена фактура №**********/01.06.2022 г.,
която също не била заплатена. До ответника било изпратено уведомително
писмо за задълженията му, но останало непотърсено. Съгласно сключения
между страните договор, ответникът дължал лихва, ако не заплати услугите в
3-дневен срок от получаването на фактурата.
На база изложеното, се иска постановяване на съдебен акт, с който да се
признае за установено, че ответникът дължи и следва да заплати по сключения
договор за куриерски услуги за месеците май и април 2022 г. главница в общ
размер на 2 298, 10 лв., лихва в размер на 7, 42 лв. за периода 13.05.2022 г. до
08.06.2022 г., както и лихва в размер на 62, 56 лв. за периода 09.06.2022 г. до
14.09.2022 г. и лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от
1
ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, изпраща представител,
който поддържа исковата претенция. Прави се изявление за постановяване на
решение при условията на чл. 238 от ГПК. Ответникът, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че искането за
постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор
в срок на исковата молба, не се явява в първо съдебно заседание, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед
заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:
Налице е облигационна обвързаност между страните по силата на
представения по делото Договор №42/24.03.2022 г. с предмет извършване на
куриерски услуги от страна на ищцовото дружество, възложени му от
ответното дружество. Във връзка с осъществяване на уговорените дейности е
издадена фактура №********** от 09.05.2022 г. със сума за плащане в размер
на 989, 81 лв., като извършените дейности подробно са описани в
приложение към фактурата л. 15-20. Съставена е още една фактура
№********** от 01.06.2022 г. на стойност 1 308, 29 лв., с детайлно описани
извършени от ищцовото дружество услуги в приложение към цитираната
фактура - л. 23 – 29.
Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.
236, ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а
настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК, то на ищеца се
следват разноски. Същият претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от
2
ГПК, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че „.“
ЕООД, ЕИК: ***********, представлявано от управителя К. К., със седалище
и адрес на управление: гр. К., ул. „И.“ №**, дължи и следва да заплати на
„Български пощи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.“
№*, бл. **, сума в размер на 2 298, 10 лв. /две хиляди двеста деветдесет и
осем лева и 10 ст./ - главница по Договор №42 от 24.03.2022 г., лихва в размер
на 7, 42 лв. / седем лева и 42 ст./ за периода 13.05.2022 г. – 08.06.2022 г.,
лихва в размер на 62, 56 лв. / шестдесет и два лева и 56 ст./ 09.06.2022 г. до
14.09.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „2.***“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя К. К., със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „И.“ №**, да
плати на „Български пощи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „А.“ №*, бл. **, сума в размер на 97, 36 лв. / деветдесет и седем лева и 36
ст./ - разноски в заповедното производство, както и сумата от 247, 72 лв.
/двеста четиридесет и седем лева и 72 ст./ - разноски в настоящото исково
производство.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3