Номер 78705.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефан И.
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601206 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С Определение № 260409 от 15.10.2020г. по ЧНД №3539/2020г. по описа на СГС,
НО, 34-ти състав, съдът е оставил без уважение молбата на осъдения Х. Д. И., с
ЕГН:********** за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода” от 19 години, което му е определено
като общо наказание по ЧНД №3867/2011год. по описа на СГС.
Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена
частна жалба от служебния защитник на осъденото лице Х. Д. И. – адв. С. И. от АК София.
В частната жалба се развиват доводи, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се изтъква, че съдът не е преценил правилно превеса на
броя на наградите за добро поведение спрямо наложените наказания, при изтърпяване на
наказанието. Твърди се, че е налице и неправилно изчисляване при зачитането на дните с
положен труд, както и че не е било предприето включване на осъденото лице в
корекционни програми към конкретните проблемни зони, както и липса на текущи доклади
и препланирани планове на присъдата за всяка година съобразно изискванията на ЗИНЗС.
На второ място, като мотив за наличие на основания за УПО в жалбата се сочи, че
последния доклад на ИСДВР, не следва да бъде ценен, тъй като в същият е налице
субективизъм, в предвид че съпоставен с предходните такива, се констатира противоречиви
„наблюдения“ върху поведението на осъдения. Изтъква се, че и даденото становище на
затворническата администрация не следва да бъде взето в предвид при преценка дали е
налице поправяне на осъденото лице, тъй като тъй като е съставен от клишета и отразява по
– скоро една политика на затворническата администрация да анонсира отрицателни
отговори, мнения, решения на въпроси, касаещи лишени от свобода, което е видно от
всички становища по всички дело за УПО. И на последно място се твърди, че съдът не е
съпоставил всички доклади от различните периоди, въз основа на което неправилно е
1
направил извода относно липсата на положителна промяна у осъдения. Въз основа на
всичко изложено в жалбата, се прави се искане атакуваното определение да бъде отменено,
като въззивната инстанция постанови друго такова, с което да бъде уважена молбата за
предсрочно условно освобождаване на подзащитния й.
Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло
правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК,
констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са
следните:
Производството по делото е било образувано пред СГС с искане от осъденото лице Х.
Д. И. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” в размер на 19 години, което му е определено като общо наказание по ЧНД
№3867/2011год. по описа на СГС, при определен първоначален „строг” режим.
Определението, постановено по реда на чл.25 от НК, е влязло в законна сила на
26.01.2012год., като с него е било зачетено на осн. чл.59, ал.1 от НК времето през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и е било приспаднато на
осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпения срок от наказанието пи присъдите.
Към датата на произнасяне от СГС – 15.10.2020год., осъденият И. е изтърпял
фактически 14 години, 10 месеца и 7 дни, от работа 2 години, 7 месеца и 1 ден, или всичко
изтърпяно от наказанието е в размер на 17 години, 5 месеца и 8 дни. Неизтърпеният остатък
към 15.10.2020год. е в размер на 1 година, 6 месеца и 22 дни.
По време на изтърпяване на наказанието до 2018год., осъденият И. е бил както
награждаван многократно така и наказван. След 2018год. са последвали многократно
налагани наказания /заповеди №48/23.03.2018г., №158/24.08.2018год., №52/28.02.2019год.,
№293/17.07.2019год., №177/28.04.2020год., №421/11.09.2020год./ и със Заповед
№232/06.08.2020год. е бил награден с „Писмена похвала“, като към момента има и наложено
дисциплинарно наказание, чиито срок не е изтекъл. Първоначалният определен режим на
изтърпяване от „Строг” е бил променен на „Общ” такъв 24.01.2013год., а в последствие от
26.03.2019год. отново завишен на „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието. След
първоначалното постъпване в Затвора – София на 03.08.2008год., същият е бил
прекатегоризиран да търпи наказанието си в заведение от открит тип съгласно Заповед
№121/11.07.2017год., като със Заповед №3/22.03.2019год. отново е преместен в Затвора –
София, с оглед на промяна в режима на изтърпяване на наказанието от „общ“ отново в
„строг“, съгласно изискванията на ЗИНЗС. Осъденият И. по време изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ е бил назначаван на работа в различни периоди и на
различни длъжности.
При така изложеното, правилно е прието от СГС, че е налице формалната законова
предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК, тъй като осъденият И. фактически е изтърпял повече
2
от две трети от наложеното му наказание, в предвид на обстоятелството че едно от
осъжданията, включени в съвкупността по която му е определено едно общо най-тежко
наказание, касае и квалификация във вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК – опасен рецидив.
Правилни и законосъобразни са и изводите на СГС, че не е налице другата законова
предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, във вр. чл.439а от НПК, а именно да са налице всички
обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му.
Видно от изготвените по делото становище и текущ доклад, по отношение на осъдения
И. като проблемни зони са отчетени настоящото правонарушение /данни за финансова
мотивация, ескалация на правонарушението/, криминалното поведение /ранна девиация и
криминализация, асоциална личност/, трудовата заетост/употреба на алкохол на работно/,
управление на финансите и доходите /използване на същите за задоволяване на
зависимости/, злоупотреба с алкохол, умения за мислене /в непълна степен разпознава
проблемите си, липсват адекватни умения за разрешаването им, не предвижда
последствията от действията си/. Това негово поведение е било взето в предвид и при
определяне на риска от рецидив и вреди към настоящия момент по система AOS в
границите на средния - 81 т., и който е бил редуциран поетапно от първоначално
регистрирания 99т. , съответно от 99т. на 64т., от 64т. на 74т., и от 74т. към настоящия
момент посочените 81т. Рискът за обществото е определен като висок. Именно неспазването
на правилата в контролираната среда в затворническите заведения, неговото променливо
поведение, което сочи на липсата на осъзнаване в достатъчна степен на сериозността на
извършеното и най-вече на поведението му в последните няколко години, предхождащи
искането му за УПО, правилно са били възприети от първоинстанционния съд като
обстоятелства въз основа на които не може де се приеме, че е постигната в пълна степен
необходимата пълнота и стабилност на положителни промени у лишения от свобода И.,
които да доведат до предсрочното му условно освобождаване от изтърпяване на остатъкът
от наказанието „лишаване от свобода”.
Неоснователни са възраженията в жалбата на служебния защитник на осъдения И., че
СГС не е приел, че не е изпълнена целта на наказанието, не е завършен корекционният
процес. За да постанови определението си, СГС е обсъдил цялостното поведение на
осъдения И. от момента на постъпването му в затвора до момента на образуване на
настоящото производство, въз основа на съдържащите се в затворническото досие
доказателства, включително както заповеди за награди, така и такива за наложени наказания.
Както бе отбелязано и в мотивите на настоящото определение, в последните две – три
години по отношение на осъденото лице е налице завишаване на стойностите на риск от
рецидив. Именно това поведение на осъдения, е довело до промяна на режима на
изтърпяване на наказанието отново в „строг“ и преместването му от заведение от ОТ отново
в Затвора – София. Настоящото производство не включва преценка на правилността на
действията на затворническата администрация относно определения режим на изтърпяване
3
на наказанието „Лишаване от свобода“, в каквато връзка са изложени доводи в жалбата,
поради което САС не намира основание да обсъжда същите.
Относно възраженията, че по отношение на осъдения не е било предприето
включване в корекционна програма, насочена към конкретните проблемни зони, видно от
мотивите на обжалваното определение, това обстоятелство /липса на участие на осъдения в
такива програми/ съгласно разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК не са послужили като
основание за отказа на съда за прилагането на института на УПО. При постановяването на
определението си, СГС е взел в предвид всички относими доказателства по смисъла на
чл.439а от НПК и то към момента на подаване на молбата на осъденото лице. Съпоставка на
докладите от различните периоди на изтърпяването на наказанието, би довело също до
извода, че по отношение на поведението на осъдения И. не са налице убедителни и
последователни доказателства за поправянето му по смисъла на чл.70 от НК.
Неоснователни в тази връзка са и възраженията, че становището на затворническата
администрация не отговаря на обективното положение на осъдения И., тъй като
доказателства в тази насока няма. На фона на цялостното поведение на осъдения И.,
отношението му и желанието му за полагане на труд, се приема от настоящия съдебен
състав не като резултат от неговото поправяне, а единствено и само като възможност
осъденото лице да съкрати срокът на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
възползвайки се от разпоредбата на чл. 41, ал.3 от НК. Изтъкнатите в жалбата твърдения за
трудния житейски път на осъдения И. като „един отрицателен трамплин“, както и че „той
сам и много дълго във времето го е преодолявал“, са били предмет на преценка и
обсъждане в производство по същество на делата, с постановяване на актове, влезли в
законна сила, по които осъденият е бил признат за виновен и са му били наложени
съответните наказания.
В предвид на изложеното, направените в този смисъл доводи във депозираната жалба
относно наличието и на втората предпоставка на чл.70 от НК за УПО, са неоснователни, а
определението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр.
ал.2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260409 от 15.10.2020г. по ЧНД №3539/2020г. по
описа на СГС, НО, 34-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Х. Д.
И., с ЕГН:********** за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода” от 19 години,
определено му като общо наказание по ЧНД №3867/2011год. по описа на СГС.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5