Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1666 / 26 .11.2020
година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С.Х.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1261/2020 година
Производството по чл.63 ал.1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Иванова
2014“ ЕООД – Бургас с ЕИК *********, чрез адвокат С.П. ***, против решение № 353/12.03.2020
година по н.а.х.д. № 5381/2019 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е
потвърдено наказателно постановление № 394695 –
F387810/02.11.2018 година на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118
ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
неправилно приложение на закона от страна на РС. Твърди, че фактическата
обстановка е възприета неправилно от съда, тъй като не е посочено на какво
точно е свидетел свидетеля в АУАН, а също и че той не е индивидуализиран в
достатъчна степен. Поддържа се, че съдът неправилно е търсил върху контролната
касова лента вероятен запис от продажба на стойност 0,60 лева, а е трябвало да
изследва дали не е отразена една продажба на кафе на стойност 0,50 лева и втора
продажба на сметана на стойност 0,10 лева.
Иска отмяна на решението и на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП търговецът е санкциониран за това, че при
извършена проверка на 27.05.2018 година в 11:35 часа, в стопанисвания от него
обект – павилион за закуски на автогара „Запад“ в град Бургас, е установено, че
не е издаден фискален бон на стойност 0,60 лева (продажба на едно кафе и една
сметана) от фискалното устройство, работещо в обекта - за извършената покупка.
За да постанови оспореното решение, РС е приел,
че административното нарушение е доказано. Обсъдил е показанията на разпитания
свидетел и е изложил еднопосочни и логични мотиви защо кредитира изявленията на
служителя на приходната администрация, осъществил проверката, за сметка на
твърденията на жалбоподателя. Издирил е приложимото право. Съпоставил го е с
правната квалификация на нарушението, направена в НП. Изложил е доводи за
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Мотивите на РС се споделят напълно от настоящия
касационен състав.
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118
ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който
гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за
всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ,
с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия
член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че
за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е
налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги.
Настоящият съдебен състав приема, че в
конкретния случай РС правилно е възприел фактическата обстановка, описана в НП
и изложена от актосъставителя в съдебното производство. Актосъставителят е
наблюдавал непосредствено действията по продажбата в обекта и е констатирал
лично отрицателен факт в точно определен момент – неиздаването на фискален бон
за извършена продажба в 11:35 часа при условие, че часовникът на фискалното
устройство не е бил синхронизиран с астрономическото време. Този отрицателен
факт не е опроверган от жалбоподателя в съдебното производство с
доказателствените средства, допустими в процеса, а именно върху него е възложена
доказателствената тежест, съответно – в неговата правна сфера настъпват
последиците от неопровергаването му.
Нарушението е установено по несъмнен начин пред
РС и единствената законосъобразна правна последица от проведеното доказване е
потвърждаването на НП, както е сторено в обжалваното решение.
Наложената санкция е в законоустановения размер,
а приложението на чл. 28 от ЗАНН е невъзможно, предвид липсата на
предпоставките, посочени в него. Деянието по нищо не се отличава от обичайното
нарушение от същия вид, че да разкрива признаците на „малозначителност“. Сумата
на покупката не е основание да се приеме, че НП следва да се отмени поради
неприлагането на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка
с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 353/12.03.2020 година по н.а.х.д. № 5381/2019
година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: