№ 5
гр. , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА И. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20205510102152 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „*********“, бул. „*********“
*********7, ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. С.з., бул. „*********“ № 104 срещу Г. Г.
П., ЕГН ********** от гр. К., И. Ж. И., ЕГН ********** от гр. С.з. и Ж. И. К., ЕГН
********** от г. К. справно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на ********* г. в
гр. С.з. между кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК ********* и кредитополучателя
С. И. Ж. бил сключен договор за предоставяне на Юнионкредит „*********“ (ипотечен
банков кредит за покупка на недвижим имот) № *********/********* г., по силата на който
кредитодателят предоставил на кредитополучателя анюитетен ипотечен кредит в размер на
22 400 евро (т. 1.1 и 1.2 от раздел I на договора за банков кредит), с краен срок за
издължаване на кредита до 01.10.2023 г. (т. 1.10 от раздел I на договора за банков кредит),
при възнаградителна лихва в размер на 11,15% за първата година от срока на кредита, а за
останалия срок - в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка
от 6,03 пункта, но общо не по-малко от 11,15% (т. 1.6 от раздел I на договора за банков
кредит) и при наказателната лихва за забава в размер на възнаградителната лихва и надбавка
от 10 пункта (т. 1.7 от раздел I на договора за банков кредит).
Сочи, че на *********2008 г. банковият кредит бил усвоен чрез заверяване със
сумата от 22 400 евро на разплащателната сметка на кредитополучателя С. И. Ж. в „МКБ
Юнионбанк“ АД . По силата на договори за поръчителство № *********/********* г. и №
*********/********* г. („договори за поръчителство“) поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И.
отговарят солидарно с кредитополучателя С. И. Ж. за изпълнението на всички задължения
към кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД по договора за банков кредит (т. 2 от договорите
за поръчителство).
На 17.10.2013 г. в търговския регистър била вписана промяна на фирмата на
1
кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК *********: от „МКБ Юнионбанк“ АД на
„Юнионбанк“ЕАД. На 04.03.2014 г. в търговския регистър било вписано вливане на
кредитодателя „Юнионбанк“ ЕАД в „Първа инвестиционна банка“ АД и от тази дата „Първа
инвестиционна банка“ АД била общ правоприемник на кредитодателя „Юнионбанк“.
Поради така настъпилото общо правоприемство върху „Първа инвестиционна банка“ АД
преминали и вземанията на кредитодателя „Юнионбанк“ ЕАД от кредитополучателя С. И.
Ж. по договора за банков кредит и от поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. по договорите за
поръчителство.
Сочи че на *********.2019 г. поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя С. И. Ж. по договора за банков кредит и на поръчителите Г. Г. П. и И. Ж.
И. по договорите за поръчителство и за принудителното събиране на вземанията на
кредитодателя „Първа инвестиционна банка“ АД от кредитополучателя С. И. Ж. по
договора за банков кредит и от поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. по договорите за
поръчителство били издадени по ч.гр.д. № *********/2019 г. по описа на Районен съд - С.з.
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
*********/*********.2019 г. и изпълнителен лист, с които кредитополучателят С. И. Ж. и
поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. били осъдени да заплатят солидарно на кредитодателя
„Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 19 024,96 евро - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 27.09.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане,
9129,38 евро - възнаградителна лихва, 5867,13 евро -наказателна лихва за забава, 58,13 евро -
законна лихва, 47,56 евро - комисиона за управление на кредита, 153,87 евро - разноски за
подновяване на ипотека, 55,22 евро -разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, 1343,12 лв. - държавна такса, и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Срещу
издадената по ч.гр.д. № *********/2019 г. по описа на Районен съд - С.з. заповед за
изпълнение не било подадено възражение.
На *********2019 г. по молба на кредитодателя „Първа инвестиционна банка“ АД
против кредитополучателя С. И. Ж. и поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. въз основа на
издадените по ч.гр.д. № *********/2019 г. по описа на Районен съд - С.з. заповед за
изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ********* по описа
на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.И., като към 04.09.2020 г. непогасените задължения
към взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД по изпълнителното дело били, както
следва: главница в размер на 19 024,96 евро, ведно със законната лихва от 27.09.2019 г. до
изплащане на вземането, която към 04.09.2020 г. била в размер на 3545,25 лв.,
възнаградителна лихва от 27.03.2014 г. до *********.2019 г. в размер на 9129,38 евро,
наказателна лихва от 27.04.2013 г. до *********.2019 г. в размер на 5867,13 евро, законна
лихва от 16.09.2019 г. до 26.09.2019 г. в размер на 58,13 евро, комисиона за управление на
кредита в размер на 47,56 евро, разноски за подновяване на ипотека в размер на 153,87 евро,
разноски за обявяване на пред срочна изискуемост на кредита в размер на 55,22 евро,
държавна такса в размер на 1343,12 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв. и изпълнителни разноски в размер на 1280,84 лв. Към датата на подаване на настоящата
искова молба посочените задължения към взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД по
изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ Г.И. не били погасени.
Сочи, че на *********.2019 г. по силата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот ********* г. по описа на нотариус П.П., вх. рег. № ********* от *********.2019 г.,
акт *********9 г. на Служба по вписванията - К. поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. дарили на
дъщеря си Ж. И. К. следния собствен недвижим имот:
Самостоятелен обект в страда с идентификатор ********* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. С.з., адрес: гр. К., ул. „*********“ №
*********, самостоятелният обект се намира па етаж 1 в сграда с идентификатор *********,
2
брой надземни етажи: 8, брой подземни етажи: 0, предназначение на сградата:
многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *********,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: *********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********.35,
под обекта: няма, над обекта: *********.37, прилежащи части: избено помещение № 1 с
площ от 4,05 кв.м, ведно с 1,06% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот. Към датата на издаване на нотариалния акт за дарение на
недвижим имот данъчната оценка на апартамента била 16 004,20 лв.
На *********2020 г. по ч.г.д № *********/2020 г. по описа на Окръжен съд - С.з.
била издадена обезпечителна заповед № 2/*********2020 г., с която за обезпечение на иска,
който се предявявал от „Първа инвестиционна банка“ АД с настоящата искова молба, била
допусната възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.. На *********.2020 г. от „Първа
инвестиционна банка“ АД била подадена молба до съдията по вписванията при Районен съд
-К. за вписване на възбраната, която била допусната като обезпечение на бъдещ иск с
обезпечителна заповед № 2/*********2020 г. по ч.г.д № *********/2020 г. по описа на
Окръжен съд -С.з., като на *********.2020 г. било извършено и вписването на възбраната в
Службата по вписванията - К..
Сочи че конститутивният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на
недействителност по отношение на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД на сключения
на *********.2019 г. между ответниците Г. Г. П. и И. Ж. И. като дарители и Ж. И. К. като
дарена договор за дарение на апартамент бил основателен поради следните обстоятелства:
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД имал качеството на кредитор спрямо
дарителите Г. Г. П. и И. Ж. И., които са поръчители по договори за поръчителство от
********* г., сключени с първоначалния кредитодател „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто общ
правоприемник бил ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД. С тези договори за
поръчителство се обезпечавало изпълнението на главния дълг на кредитополучателя С. И.
Ж. по договор за предоставяне на Юнионкредит „*********“ № *********/********* г.,
сключен с първоначалния кредитодател „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто общ правоприемник
бил ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД. За принудителното събиране на вземанията
на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД срещу кредитополучателя С. И. Ж. и
поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. на *********.2019 г. били издадени заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и на *********2019 г. било образувано изпълнително
дело.
Съдът по Павловия иск изхождал от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не било самото вземане
на кредитора, а преобразуващото му право да обяви за недействителна но отношение на себе
си сделка или друго действие, с което длъжникът го уврежда. Съдът можел да приеме
обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо (т. 2 от мотивите на
тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. по описа
на ОСГТК на ВКС).
Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД била приложима но отношение на извършени
от поръчителя разпоредителни действия (т. 1 от тълкувателно решение № 2/2017 от
09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС).
Сочи , че извършеното на *********.2019 г. безвъзмездно разпореждане от
поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. с правото на собственост върху апартамента чрез договор
3
за дарение увреждало кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, понеже се намалявало
имуществото на поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И., което служило за общо обезпечение на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД.
Твърди, че всяко отчуждаване на длъжниково имуществено право намалявало
възможността за удовлетворяване на кредитора, като искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД бил
основателен в случаите, когато длъжникът се лишава от свое имуществено право или
извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора.
Длъжникът не разполагал с възражение, че притежава други имуществени права, извън
разпореденото, тъй като той нямал правна възможност за избор срещу кое от притежаваните
от него имуществени права кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение.
Съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение на вземането на кредитора служило
цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора било да избере начина, по
който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго
(решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/2016 г. по описа на I т.о. на ВКС). Увреждащо за
интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника било всяко
разпореждане, с което отделен обект се изважда от имуществото на длъжника или се
намалява неговата стойност (решение № 201/31.10.2018 г. по гр.д. № 1036/2018 г. по описа
на IV г.о. на ВКС и решение № 225/22.10.2019 г. по гр.д. № 2751/2018 г. по описа на IV г.о.
на ВКС).
Договорът за дарение бил сключен след възникване на вземанията на банката.
Договорът за банков кредит и договорите за поръчителство, от които произтичали
вземанията на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, били сключени на ********* г.,
като банковият кредит бил усвоен на па *********2008 г. Според решение № 179/11.05.2011
г. по гр.д. № 1198/2010 г. по описа на III г.о. на ВКС вземането на банката по договора за
банков кредит възниквало от датата на усвояване на банковия кредит, а в решение №
125/12.07.2013 г. по т.д. № 910/2012 г. по описа на II т.о. на ВКС било прието, че
задължението на банката по чл. 430, ал. 1 ТЗ за отпускане на кредитополучателя на сумата
на кредита е изпълнено чрез превеждане от банката по разплащателната сметка на
кредитополучателя на сумата на кредита и банковият кредит се смята за усвоен чрез
заверяване на разплащателната сметка на кредитополучателя с цялата сума на кредита. За
принудителното събиране на произтичащите от договора за банков кредит и договорите за
поръчителство вземания на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД на *********.2019
г. били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и на
*********2019 г. Срещу кредитополучателя С. И. Ж. и поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И.
било образувано изпълнително дело. Дарението на апартамента било извършено от
поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. на *********.2019 г.
Сочи, че дарителите Г. Г. П. и И. Ж. И. знаят, че с договора за дарение увреждат
кредитора си „Първа инвестиционна банка“ АД. На дарителите им било известно за
съществуването на техните задължения в качеството им на поръчители към кредитора
„Първа инвестиционна банка“ АД. На дарителите им било известно, че с дарението на
апартамента намаляват своего имущество, от което кредиторът „Първа инвестиционна
банка“ АД би могъл да удовлетвори вземанията си срещу тях.
Моли съда въз основа на чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се обяви за недействителен по
отношение на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище и адрес на управление
гр. С., район „*********“, бул. „Драган Панков“ *********7, ЕИК ********* сключеният на
*********.2019 г. между ответниците Г. Г. П. с постоянен адрес гр. К., ул. „*********“ №
*********, ЕГН ********** и И. Ж. И. с постоянен адрес гр. С.з., кв. *********, ЕГН
********** в качеството им на дарители и дъщеря им Ж. И. К. с постоянен адрес с. К., общ.
К., обл. С.з., ул. „*********“ *********, ЕГН **********, в качеството й на дарена договор
4
за дарение на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* (*********) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. С.з., адрес: гр. К., ул.
„*********“ № 1 (едно), вход В, етаж 1 (първи), апартамент 34 (тридесет и четири),
самостоятелният обект се намира на етаж 1 (първи) в сграда с идентификатор *********
(*********), брой надземни етажи: 8 (осем), брой подземни етажи: 0 (нула), предназначение
на сградата: многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
********* (т*********), предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1 (един), посочена в документа площ: ********* (********* *********
квадратни метра), състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********, под обекта: няма, над обекта:
*********.37, прилежащи части: избено помещение № 1 (едно) с площ от 4,05 кв.м (четири
цяло и пет стотни квадратни метра), ведно с 1,06% (едно цяло и шест стотни процента)
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
за който договор за дарение е издаден нотариален акт за дарение на недвижим имот
********* г. по описа на нотариус П.П., вх. рег. №> ********* от *********.2019 г., акт
*********9 г. на Службата по вписванията - К..
Моли съда в полза на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД да бъдат присъдени
следните разноски, за конто ще представи списък по чл. 80 ГПК: всички разноски за
обезпечителното производство по ч.г.д. № *********/2020 г. по описа на Окръжен съд - С.з.
(т. 5 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г.
по описа на ОСГТК на ВКС) и всички разноски за настоящото исково производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника И. Ж. И..
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че искът е недопустим, предявен преждевременно, тъй като към датата на
завеждането му не е имало влязло в сила решение по отношение на кредитополучателя по
договора за кредит, респ. годно изпълнително основание за исковата претенция
Оспорва твърденият в т.3 от исковата молба размер на дължимите суми по
цитирания договор, като в тази връзка, моли съда преюдициално да се произнесе по
действителността на договора за кредит, приложен като писмено доказателство към
исковата молба, относно действителността му касаеща така нар. „възнаградителна лихва“ и
„наказателна лихва“, която формира общо сума при претендираното предсрочно
прекратяване на договора задължение почти равно на главницата, а именно: 9 129,38 евро и
5 867,13 евро. Счита, че се касае до нищожни клаузи, поради което в тази му част той бил
недействителен и не пораждал правни последици. Моли съда да се произнесе, като ги обяви
за такива.
Сочи, че действителното задължение по този договор към настоящият момент било
обезпечено с достатъчно активи на кредитополучателя, на него и на втория поръчител по
договора - ответницата Галина Гончева П.. Семейните им отношения, с оглед на
последвалите брака им с ответницата -Г. Г. П., довели и да влошаване на отношенията
между двете им деца - ответницата Ж. И. К. и сина им - С. И. Ж., поради което те от години
не поддържали отношения, синът им напуснал страната. По тази причина тя никога не била
в течение на финансовите взаимоотношения между тях - родителите й и брат й, в т.ч. и
относно полученият от него кредит, по който той и ответницата Г. Г. П. били поръчители.
Моли съда да прекрати производството, а в случай, че съдът прецени, че искът е
допустим - да го отхвърли като неоснователен.
5
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Ж. И. К..
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва всички твърдения, направени
в исковата молба.
Моли съда да остави без уважение искането за назначаване на съдебна експертиза.
Ищецът искал да бъде назначена такава, за да отговори на въпросите:
1/ Кога и чрез заверяване на коя банкова сметка е усвоен кредитът?
Счита, че не били налице основанията, предвидени в ГПК за назначаване на съдебна
експертиза по този въпрос. Такава се назначавала единствено „когато за изясняване на някои
възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката,
изкуството, занаятите и други.“ Счита, че по делото не са налице въпроси, изискващи
специални знания, които съдът в настоящия си състав да не притежава. Установяването на
посочените обстоятелства може и следвало да се извърши с писмени доказателства,
съобразно правилата на ГПК.
2/ Какъв е размерът на дължимите по кредита суми?
Размерът на задължението не било предмет на Павловия иск. Това било прието и в
Тълкувателно решение №2/2017 година на ОСГК на ВКС.
Сочи, че ищецът изрично е посочил в исковата си молба тази част от решението:
„Предмет на делото по чл. 135 не е самото вземане на кредитора ... 7 стр. 4 от исковата
молба/. Какъв е точния размер на претенцията на кредитора не било предмет на настоящото
дело. Това обстоятелство било извън предмета на делото и по този въпрос не следвало да се
събират доказателства, още повече с експертиза. Това обстоятелство било предмет на друго
дело, което е приключило, бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело
за събиране на паричната сума, за установяване на чийто размер сега се искало експертиза.
Моли съда да остави без уважение искането за назначаване не съдебна експертиза.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника Г. Г.
П.. На същата са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за предоставяне на Юнионкредит „*********“
/ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот/ от ********* г., сключен в град С.з.,
между кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК ********* и кредитополучателя С. И.
Ж., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя анюитетен
ипотечен кредит в размер на 22 400 евро, с краен срок за издължаване на кредита до
01.10.2023 г., при възнаградителна лихва в размер на 11,15% за първата година от срока на
кредита, а за останалия срок - в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс
фиксирана надбавка от 6,03 пункта, но общо не по-малко от 11,15% и при наказателната
лихва за забава в размер на възнаградителната лихва и надбавка от 10 пункта. Към договора
са представени и Стандартни условия по кредита, подписани от страна на банката и от
кредитополучателя. За обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят е
учредил законна ипотека на недвижим имот: апартамент № 9, на 4-ти етаж в гр. С.з., ул.
„Гоце Делчев“ № 49.
6
Видно от договори за поръчителство № *********/********* г. и №
*********/********* г. („договори за поръчителство“) поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И.
отговарят солидарно с кредитополучателя С. И. Ж. за изпълнението на всички задължения
към кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД по договора за банков кредит.
По делото е приложена и прието като доказателство ч.гр.д. *********/2019 г по
описа на РС-С.з., като по същото е издадена Заповед № *********/*********.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която С. И. Ж. и поръчителите Г. Г. П.
и И. Ж. И. били осъдени да заплатят солидарно на кредитодателя „Първа инвестиционна
банка“ АД следните суми: 19 024,96 евро - главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 27.09.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане; 9129,38 евро -
възнаградителна лихва; 5867,13 евро - наказателна лихва за забава; 58,13 евро - законна
лихва; 47,56 евро - комисиона за управление на кредита; 153,87 евро - разноски за
подновяване на ипотека; 55,22 евро -разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита;1343,12 лв. - държавна такса, и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Издаден
и изпълнителен лист на *********.2019 г.
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том
IV, рег. *********705, дело ********* г. от *********.2019 г. по описа на нотариус П.П.,
вх. рег. № ********* от *********.2019 г., акт *********9 г. на Служба по вписванията –
К., от който е видно, че поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. дарили на дъщеря си Ж. И. К.
следния собствен недвижим имот: Самостоятелен обект в страда с идентификатор
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. С.з.,
адрес: гр. К., ул. „*********“ № *********, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор *********, брой надземни етажи: 8, брой подземни етажи: 0,
предназначение на сградата: многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: *********, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*********.35, под обекта: няма, над обекта: *********.37, прилежащи части: избено
помещение № 1 с площ от 4,05 кв.м, ведно с 1,06% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Към датата на издаване на
нотариалния акт за дарение на недвижим имот данъчната оценка на апартамента била 16
004,20 лв.
Видно от удостоверение на ЧСИ Г.И. е образувано изпълнително дело № *********
като към 04.09.2020 г. непогасените задължения към взискателя „Първа инвестиционна
банка“ АД по изпълнителното дело били, както следва: главница в размер на 19 024,96 евро,
ведно със законната лихва от 27.09.2019 г. до изплащане на вземането, която към 04.09.2020
г. била в размер на 3545,25 лв., възнаградителна лихва от 27.03.2014 г. до *********.2019 г.
в размер на 9129,38 евро, наказателна лихва от 27.04.2013 г. до *********.2019 г. в размер
на 5867,13 евро, законна лихва от 16.09.2019 г. до 26.09.2019 г. в размер на 58,13 евро,
комисиона за управление на кредита в размер на 47,56 евро, разноски за подновяване на
ипотека в размер на 153,87 евро, разноски за обявяване на пред срочна изискуемост на
кредита в размер на 55,22 евро, държавна такса в размер на 1343,12 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. и изпълнителни разноски в размер на 1280,84 лв.
По делото е приложено и ч.т.д № *********/2020 г. по описа на Окръжен съд - С.з.,
по което е издадена обезпечителна заповед № 2/*********2020 г., с която за обезпечение на
иска, който се предявявал от „Първа инвестиционна банка“ АД, е допусната възбрана върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К..
7
По делото е приложена справка № *********/*********.2020 г. от Служба по
вписванията гр. К. за периода 01.01.2000 г. до *********.2020 г. за недвижим имот –
жилище апартамент в гр. К., ул. „*********“ № *********.
Представено е Удостоверение изх. № *********/28.09.2020 г. на МДТ К.; Схема №
*********-*********2020 г. на АГКК гр. С.з..
По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експретиза, видно от
което:усвояването на средствата по Договор за предоставяне на Юнионкредит „*********“
/ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот/ № *********/********* г. е
извършено на *********2008 г.еднократно и безкасово. Размерът на далжимата сума по
Договор за предоставяне на Юнионкредит „*********“ /ипотечен банков кредит за покупка
на недвижим имот/ към датата на изготвяне на заключението – 31.01.2021 г. е
75 1*********лева, както следва: просрочена главница – 37 209,59 лева /19 024,96 евро/;
просрочени лихви – 29 330,62 лева /14 996,50 евро/; законна лихва 5 105,98 лева; съдебни
разноски – 3 369,88 лева и комисионна93,02 лева /47,56 евро/.
По делото е прието като доказателство Удостоверение от ЧСИ Г. Илчева по
изпълнително дело********* от 12.02.2021 г., както и Запорни съобщения на длъжниците
С. И. Ж., И. Ж. И. и Г. Г. П..
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД има качеството на кредитор спрямо
дарителите Г. Г. П. и И. Ж. И., които са поръчители по договори за поръчителство от
********* г., сключени с първоначалния кредитодател „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто общ
правоприемник е ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД. С тези договори за
поръчителство се обезпечава изпълнението на главния дълг на кредитополучателя С. И. Ж.
по договор за предоставяне на Юнионкредит „*********“ (ипотечен банков кредит за
покупка на недвижим имот) № *********/********* г., сключен с първоначалния
кредитодател „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто общ правоприемник е ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД. Банковият кредит е усвоен на *********2008 г. чрез заверяване
със сумата от 22 400 евро на банковата сметка на кредитополучателя С. И. Ж. в „МКБ
Юнионбанк“ АД. За принудителното събиране на вземанията на ищеца „Първа
инвестиционна банка“ АД срещу кредитополучателя С. И. Ж. и поръчителите Г. Г. П. и И.
Ж. И. на *********.2019 г. са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.
При разглеждане на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД съдът изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на
делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а преобразуващото му право да
обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с което
длъжникът го уврежда. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със
сила на пресъдено нещо (т. 2 от мотивите на тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019
г. по тълк.д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС).
Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от
поръчителя разпоредителни действия (т. 1 от тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019
г. по тълк.д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС).
8
Извършеното на *********.2019 г. безвъзмездно разпореждане от поръчителите Г. Г.
П. и И. Ж. И. с правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. чрез договор за
дарение уврежда кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, понеже се намалява
имуществото на поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И., което служи за общо обезпечение на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД.
Всяко отчуждаване на длъжниково имуществено право намалява възможността за
удовлетворяване на кредитора, като искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е основателен в случаите,
когато длъжникът се лишава от свое имуществено право или извършва други правни
действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. Длъжникът не разполага с
възражение, че притежава други имуществени права, извън разпореденото, тьй като той
няма правна възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имуществени права
кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение.
Съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение на вземането на кредитора
служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина,
по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с
друго (решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/2016 г. по описа на I т.о. на ВКС).
Увреждащо за интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е
всяко разпореждане, с което отделен обект се изважда от имуществото на длъжника или се
намалява неговата стойност (решение № 201/31.10.2018 г. по гр.д. № 1036/2018 г. по описа
на IV г.о. на ВКС и решение № 225/22.10.2019 г. по гр.д. № 2751/2018 г. по описа на IV г.о.
на ВКС).
Договорът за дарение, който уврежда кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД,
е сключен след възникване на вземанията на банката. Договорът за банков кредит и
договорите за поръчителство, от които произтичат вземанията на кредитора „Първа
инвестиционна банка“ АД, са сключени на ********* г., като банковият кредит е усвоен на
на *********2008 г. Според решение № 179/11.05.2011 г. по гр.д. № 1198/2010 г. по описа
на III г.о. на ВКС вземането на банката по договора за банков кредит възниква от датата на
усвояване на банковия кредит, а в решение № 125/12.07.2013 г. по т.д. № 910/2012 г. по
описа на II т.о. на ВКС се приема, че задължението на банката по чл. 430, ал. 1 ТЗ за
отпускане на кредитополучателя на сумата на кредита е изпълнено чрез превеждане от
банката по разплащателната сметка на кредитополучателя на сумата на кредита и банковият
кредит се смята за усвоен чрез заверяване на разплащателната сметка на кредитополучателя
с цялата сума на кредита. За принудителното събиране на произтичащите от договора за
банков кредит и договорите за поръчителство вземания на кредитора „Първа инвестиционна
банка“ АД на *********.2019 г. са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист и на *********2019 г. срещу кредитополучателя С. И. Ж. и
поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. е образувано изпълнително дело. Дарението на апартамента
е извършено от поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. на *********.2019 г.
Дарителите Г. Г. П. и И. Ж. И. знаят, че с договора за дарение увреждат кредитора
си „Първа инвестиционна банка“ АД. На дарителите им е известно за съществуването на
техните задължения в качеството им на поръчители къмкредитора „Първа инвестиционна
банка“ АД. На дарителите също така им е известно, че с дарението на апартамента
намаляват своето имущество, от което кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД би
могъл да удовлетвори вземанията си срещу тях. Знанието за увреждане винаги е налице у
длъжника, когато имуществото му се променя чрез негов акт (решение № 201/31.10.2018 г.
по гр.д. № 1036/2018 г. по описа на IV г.о. на ВКС и решение № 225/22.10.2019 г. по гр.д. №
2751/2018 г. по описа на IV г.о. на ВКС).
9
Дарението е безвъзмездна сделка, поради което не е необходимо знание за
увреждането и у третото лице, с което поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. в качеството им на
дарители са договаряли. Освен това третото лице - дарената Ж. И. К., е дъщеря на
дарителите Г. Г. П. и И. Ж. И. и по силата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД нейното знание би се
предполагало до доказване на противното.
Неоснователни са възраженията на ответника И. Ж. И., че вземането на „Първа
инвестиционна банка“ АД било обезпечено с достатъчно активи на кредитополучателя С. И.
Ж. и на двамата поръчители и ответници И. Ж. И. и Г. Г. П., както и че ответникът Ж. И. К.
никога не е била в течение с финансовите взаимоотношения между брат й -
кредитополучателя С. И. Ж., и родителите й - поръчителите и ответниците И. Ж. И. и Г. Г.
П..
Дарението е безвъзмездна сделка, поради което не е необходимо знание за
увреждането и у третото лице Ж. И. К., с което поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. в
качеството им на дарители са договаряли. Ето защо е без правно значение обстоятелството
дали ответникът Ж. И. К. е знаела или не е знаела за имуществените отношения между
нейните родители - ответниците Г. Г. П. и И. Ж. И., и нейния брат - кредитополучателя С. И.
Ж..
По въпроса дали длъжникът като ответник по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД може да
противопостави на кредитора възражение за наличие на други имуществени права, освен
тези, с които се е разпоредил, практиката на ВКС е трайна и еднообразна:
Длъжниковото имущество служи като общо обезпечение за вземането на кредитора,
поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята
неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, и от момента на извършването на
такова действие за кредитора възниква правото да иска отмяната му. Увреждането на
кредитора като елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно
действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си: длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на кредитора, като е без правно значение дали длъжникът след
разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност. С процесната сделка
длъжницата е намалила имуществото си и е увеличила неплатежособността си поради
безвъзмездния характер на сделката (решение № 195/31.12.2020 г. по гр.д. № 622/2020 г. по
описа на IV г.о. на ВКС).
Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правки действия,
с които се създават трудности за удовлетворяване на кредитора. Когато разпореждането с
длъжниково имущество е безвъзмездно, достатъчно е кредиторът да докаже, че длъжникът е
знаел за съществуването на задължението му към него. Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане. Съгласно чл. 133 ЗЗД за обезпечение на вземането на кредитора
служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое
имущество на длъжника да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза или с друго
налично, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, уврежда
кредитора. С извършеното от длъжника отчуждаване на имоти от патримониума му,
имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което
разпоредителното действие е увреждащо за кредитора, без значение дали вземането му е
обезпечено с друго имущество. Длъжникът е знаел за увреждането - знаел, че ищецът е
10
негов кредитор и че с действието се увреждат правата му, а с оглед на безвъзмездния
характер на сделките знанието на третото лице - приобретател на имотите е без правно
значение (решение № 18/04.02.2015 г. по гр.д. *********396/2014 г. по описа на IV г.о. на
ВКС).
Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия,
с които се създават трудности за удовлетворяване на кредитора. За обезпечаване на
вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което
право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - с
обезпеченото в негова полза или с друго налично. Длъжникът не разполага с възражение, че
притежава и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за
избор срещу кое от притежаваните от него имущество да се насочи принудителното
изпълнение. В случай че длъжникът е добросъвестен, притежаваното от него друго
имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената
въз основа на чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би
изгубила правото си значение. При недобросъвестност на длъжника обаче кредиторът
разполага с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед на интересите си чрез
насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника
имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане
на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. С извършеното отчуждаване на имот имуществото,
служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което разпоредителното действие
го уврежда, без значение дали вземането му е обезпечено с друго имущество (решение №
407/29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. по описа на IV г.о. на ВКС).
С извършеното дарение длъжникът е намалил имуществото си, служещо за
обезпечение на кредитора, поради което разпоредителното действие уврежда кредитора, без
значение дали вземането му е обезпечено с друго имущество. За обезпечение на вземането
на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД) и право на кредитора е да
избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова
полза или с друго налично. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго
имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение на кредитора. В
случай че длъжникът е добросъвестен, притежаваното от него друго имущество би му
послужило за доброволно изпълнение на дълга и тогава обявената въз основа на чл. 135 ЗЗД
относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правното си
значение. При недобросъвестност на длъжника обаче кредиторът разполага с възможност да
се удовлетвори по своя преценка и с оглед на интересите си чрез насочване на
принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за
която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на
отменителния иск по чл. 135 ЗЗД (решение № 261/25.06.2015 г. по гр.д. № 5981/2014 г. по
описа на IV г.о. на ВКС).
Всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за
удовлетворяване на кредитора, като искът по чл. 135 ЗЗД е основателен в случайте, при
които длъжникът се лишава от свое имущество или извършва други правни действия,
затрудняващи удовлетворяването на кредитора. Длъжникът не разполага с възражение, че
притежава друго имущество, извън разпореденото, тъй като няма правна възможност за
избор срещу кое от притежаваните от него имущества кредиторът да насочи своето
принудително изпълнение. Така при недобросъвестност на длъжника кредиторът ще има
правната възможност да насочи принудителното си изпълнение върху имота - предмет на
11
иска по чл. 135 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение на кредитора
служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина,
по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с
друго налично. Винаги отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно
намаляване на възможностите на кредитора да се удовлетвори, независимо от това дали
кредиторът е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или върху
друго. Осъществената сделка с длъжниковото имущество е увреждаща поради това, че за
удовлетворяване на дълга служи цялото длъжниково имущество и длъжникът не разполага с
правна възможност да посочва от коя движимост или недвижимост трябва да се удовлетвори
кредиторът (решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/2016 г. по описа на I т.о. на ВКС).
Възражението на ответника И. Ж. И. за обявяване на частична нищожност на
договора за банков кредит относно уговорките за възнаградителна лихва и за наказателна
лихва за забава е недопустимо поради следните съображения:
В процесуалния закон са предвидени специални срокове и способи за защита на
длъжника в заповедното производството. Срещу издадената по ч.гр.д. № *********/2019 г.
по описа на Районния съд - Стара Затора заповед за изпълнение не е подадено възражение.
А в решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. по описа на I т.о. на ВКС и решение
*********0/03.06.2019 г. по т.д. № 207/2018 г. на I т.о. на ВКС изрично се приема, че с
изтичане на срока по чл. 414 ГПК и с влизане на заповедта за изпълнение в сила всяко
възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано. При настъпване на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, съответно при
стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК,
длъжникът не може да оспорва вземането по съображения, твърдения и факти, които е
могъл и е трябвало да заяви преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ако
длъжникът е разполагал с възражения срещу вземането, но не ги упражнил надлежно и в
срок, те се преклудират. В това се изразява преклудиращото действие на заповедта за
изпълнение по отношение на фактите, които са съществували преди настъпване, съответно
стабилизиране, на нейната изпълнителната сила по реда на чл. 416 ГПК.
Според решение № 153/13.03.2020 г. по т.д. № 1294/2015 г. по описа на II т.о. на ВКС
с чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори е създадено едно изключение от преценката за неравноправен
характер на договора, а именно когато клаузата е свързана с основния предмет на договора и
със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените услуги, от
друга, при условие че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Не се извършва
преценка за неравноправна клауза, ако се установи, че макар и едностранно от банката да е
определен лихвеният процент, то това е станало ясно и на разбираем език, както
граматически, така и смислово, и с точно значение на икономическите резултати за
потребителя. Това означава, че клаузата за размера на редовната (възнаградителната) лихва
върху главницата подлежи на преценка дали е ясна за обикновения потребител, написана ли
е на достъпен и разбираем език и определя ли недвусмислено задълженията на потребителя.
Установят ли се тези обстоятелства относно клаузата за възнаградителната лихва, съдът не
прави преценка за неравноправния й характер.
И в решение № 92/*********2019 г. по т.д. № 2481/2019 г. по описа на I т.о. на ВКС
се приема, че по дефиниция от чл. 430, ал. 1 във връзка с ал. 2 ТЗ договорът за банков кредит
е възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и
при утоворени условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне
заетата сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва
по кредита. Лихвата (чл. 430, ал. 2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на
банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства.
12
Предвид на правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение,
уговорянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя
(кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
И в още две решения на ВКС (решение № 87/06.11.2019 г. по т.д. № 848/2017 г. по
описа на I т.о. и решение № 9/27.02.2020 г. по т.д. № 62/2019 г. по описа на I т.о.) се излагат
съображения, че уговорките, които определят основния предмет на договор и не са
индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправии, ако са ясни и
разбираеми - чл. 145, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Клаузата за
възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и
изискването за яснота и разбираемост се смята за изпълнено не само ако цената е посочена
ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може да бъде точно разбран
обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна
степей наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора. При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които
размер на възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като
процент към датата на сключване на договора, е прието, че е спазено изискването за яснота
и разбираемост. Съображенията са изведени от възмездния по дефиниция характер на
договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1 във връзка с ал. 2 ТЗ, при който
заплащането на лихвата представлява насрещна престация на кредитополучателя за
ползването на предоставените парични средства. Уговарянето на задължение за лихва в
отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Въз основа на посочената практика на ВКС ясната и разбираема за обикновения
потребител уговорка за възнаградителна лихва в т. 1.6 от договора за банков кредит не
подлежи на преценка за неравноправност.
Съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1 от Закона за потребителския кредит от 2006 г. и чл. 4, ал. 1,
т. 2 от Закона за потребителския кредит от 2010 г. разпоредбите и на двата Закона за
потребителския кредит не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека върху
недвижим имот, а според т. 1.12.1 от договора за банков кредит вземанията на
първоначалния кредитодател „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто общ правоприемник е „Първа
инвестиционна банка“ АД, са обезпечени със законна ипотека върху апартамент № 9 в гр.
Стара Затора, ул. „Гоце Делчев“ № 49, ет. 4. Следователно спрямо договора за банков кредит
не са приложими разпоредбите и на двата Закона за потребителския кредит.
В § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) изрично се урежда, че ЗКНИП не се прилага за
договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането
му в сила. ЗКНИП е влязъл в сила на 02.08.2016 г., а договорът за банков кредит е сключен
на ********* г. Оттук следва, че по отношение на договора за банков кредит не се прилагат
разпоредбите на ЗКНИП.
Вт. 1.7 от договора за банков кредит е уговорена годишна наказателна лихва за забава
в размер на годишната възнаградителна лихва и надбавка от 10 пункта на годишна база.
Наказателната лихва за забава по т. 1.7 от договора за банков кредит по своята правна
същност е неустойка за забава (мораторна неустойка).
Критериите за преценка дали уговорката за неустойка накърнява добрите нрави са
посочени в тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по описа на
13
ОСТК на ВКС. Съгласно т. 3 от тълкувателното решение нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция.
Уговорената в т. 1.7 от договора за банков кредит наказателна лихва за забава
отговаря на присъщите за всяка неустойка обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция.
Според решение № 89/*********.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. по описа на II т.о. на
ВКС при уговорка, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на уговорената
възнаградителна лихва и годишна надбавка от 15 пункта, липсва накърняване на добрите
нрави като основание за нищожност на уговорката. Като всяка друга неустойка и
неустойката за забава има обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и трябва не
само да обезщетява причинените от забавеното изпълнение вреди, но и да насърчава към
точно във времево отношение изпълнение и да предотвратява забавеното изпълнение като
вид лошо изпълнение. Уговореният размер на неустойката като определен процент над
възнаградителната лихва изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не води до
неоснователно разместване на блага.
Уговорката в т. 1.7 от договора за банков кредит за дължимост от кредитополучателя
на наказателна лихва за забава в размер на годишната възнаградителната лихва и надбавка в
размер на 10 пункта на годишна база не е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1
и ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като не е във вреда на кредитополучателя, отговаря на изискването за
добросъвестност, не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и кредитополучателя и не задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Размерът на наказателната лихва за забава по т. 1.7 от договора за банков кредит е
съобразен с трите присъщи на неустойката функции (цели): обезщетителна, обезпечителна и
санкционна. Уговорката по т. 1.7 от договора за банков кредит за дължимост от
кредитополучателя на наказателна лихва за забава е предназначена не само да осигури на
кредитодателя обезщетяване на вредите, причинени му от забавеното изпълнение на
кредитополучателя.
Следователно уговорката за наказателна лихва за забава в т. 1.7 от договора за банков
кредит не накърнява на добрите нрави, поради което не е нищожна по чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, и не задължава потребителя при забавено изпълнение да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, поради което не е неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1 и ал. 2,
т. 5 ЗЗП и не е нищожна по чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи като
основателен и доказан.
По отговорността за разноски:
Ищецът е направил съответно искане и е приложил списък по чл.80 ГПК, като е
представил доказателства за сторени във връзка с исковия процес разноски, както и
разноските по обезпечителното производство по ч.т.д. *********/2020 г. по описа на
Окръжен съд – С.з., в размер на 1 222,87 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищеца
14
разноски следва да се заплатят от ответниците в пълен размер.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „*********“, бул. „*********“ *********7, ЕИК ********* със съдебен адрес: гр.
С.з., бул. „*********“ № 104, сключения на *********.2019 г. между Г. Г. П. , ЕГН
********** с адрес: гр. К., ул. „*********“ № ********* и И. Ж. И., ЕГН ********** с
адрес: гр. С.з., кв. ********* в качеството им на дарители от една страна и Ж. И. К., ЕГН
********** с адрес: с. К., общ. К., ул. „*********“ ********* в качеството й на дарена с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1********* *********705, дело *********
г. по описа на нотариус П.П., вх. рег. № ********* от *********.2019 г., акт *********9 г.
на Служба по вписванията - К. недвижим имот: Самостоятелен обект в страда с
идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ.
К., обл. С.з., адрес: гр. К., ул. „*********“ № *********, самостоятелният обект се намира
на етаж 1 в сграда с идентификатор *********, брой надземни етажи: 8, брой подземни
етажи: 0, предназначение на сградата: многофамилна жилищна сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: *********,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: *********.35, под обекта: няма, над обекта: *********.37,
прилежащи части: избено помещение № 1 с площ от 4,05 кв.м, ведно с 1,06% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Към датата на
издаване на нотариалния акт за дарение на недвижим имот данъчната оценка на
апартамента била 16 004,20 лв.
ОСЪЖДА Г. Г. П. , ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „*********“ № *********,
И. Ж. И., ЕГН ********** с адрес: гр. С.з., кв. ********* и Ж. И. К., ЕГН ********** с
адрес: с. К., общ. К., ул. „*********“ ********* да заплатят на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район
„*********“, бул. „*********“ *********7, ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. С.з., бул.
„*********“ № 104 сумата от 1 222,87 лева, представляваща разноски във връзка със
съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.з. в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15