О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
14.04.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 232 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена
е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД , ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр........., чрез упълномощения Гл.юрисконсулт Н.М.Л.,
срещу Разпореждане № 773/02.03.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 397 по
описа за 2020 година Ловешкия районен
съд, в частта ,с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М.Н.А.
за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1102.95
лева.
Жалбоподателят обжалва разпореждането в
отхвърлителната му част като неправилно и изтъква, че заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права.Счита, че заповедният
съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145, ал.1 ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще му бъде
предоставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми.Поддържа, че споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги действително представлява услуги, в смисъл
дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго
лице- кредитополучателя, тъй като не са част от обичайната дейност по
кредитиране и се извършва в полза на кредитополучателя. Излага доводи, че сключването
на това споразумение не е задължително условие за отпускането на кредита, касае
се за опционна възможност, предоставена на потребителя и зависещо единствено от
неговата преценка. Акцентира, че ответникът е ползвал закупените допълнителни
услуги, тъй като е получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане
на потребителски кредит, поради което не следва да се приема, че плащането на цената е предварително, още
повече че е разсрочена за живота на кредита.
Твърди, че не са налице нарушения на
законодателството в областта на потребителското кредитиране. За кредитора е
налице законоустановена възможност да предлага допълнителни услуги и които
поради характера им са извадени от годишния процент на разходите по кредита,
както и че споразумението е сключено по искане на клиента при информиран избор
от негова страна и тази клауза не се прилага автоматично при всички, сключени с дружеството договори.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната
част.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия
районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника М.Н.А. за парично
вземане, основано на Договор за потребителски
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 23.03.2018 година. Според
заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел, като е направил
само четири погасителни вноски и е изпаднал в забава, съгласно погасителния
план, поради което дължи общо сумата 3032 лева, включваща: главница в размер на
1326.24 лева; неплатено договорно възнаграждение – 423.13 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 16.08.2019 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1102.95 лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането- 0 лв.,лихва за забава 180.42 лева от 16.05.2018 г.- дата на изпадане
на длъжника в забава до 16.08.2019 г.- дата на предсрочна изискуемост, и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В производството по ч.гр.дело № 397/2020 г. Ловешкият
районен съд е издал Разпореждане № 773/02.03.2020 година, с което разпоредил
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя за сумата
2852.32 лева, включваща главница и лихви и отхвърлил заявлението в частта досежно
вземането за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга в
размер на 1102.95 лева. Приел е, предвид качеството на длъжника на потребител,
че подобни условия за ползване на допълнителен пакет услуги, противоречат на
императивни норми на ЗПК- чл.10а,ал.2 ЗПК, които са от обществен порядък и за
спазването им съдът следи служебно, както и че с в противоречие с добрите
нрави.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1
и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Тъй като вземането и обявено за предсрочно
изискуемо, за което длъжникът е уведомен на 16.08.2019 г., кредитополучателят
дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума
(главницата), законната лихва за забавеното ѝ плащане от датата на забава
до датата на предсрочната изискуемост, договорното възнаграждение до същата
дата (възнаградителна лихва), както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението и до окончателното ѝ изплащане.
Съдът намира, обаче, че посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона.
В частната жалба заявителят поддържа, че сключването на допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата воля. От приложеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е видно, че плащането на това възнаграждение е добавено към месечната вноска за погасяване на главницата по кредита, според погасителния план. То е дължимо и в случай, че клиентът погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок. Самото възнаграждение не е посочено като размер в споразумението, а в договора за потребителски кредит.
Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се целѝ заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му е 92.88% от този на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Ловеч в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 773 от 02.03.2020 година,
постановено по ч.гр.дело № 397 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд в частта, с което е отхвърлено Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК ........., със седалище и адрес
на управление: гр. .........., срещу длъжника М.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за парично вземане в размер
на 1 102.95 лева, представляващо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: