Решение по дело №2/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 59
Дата: 12 март 2019 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20193600500002
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е №59                                                               гр. Шумен, 12.03.2019 г.

 

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

                                                                                       2. мл.с. Н. Цветанкова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 2 по описа за 2 г., за да се произнесе взе предвид следното:             

 

          Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

          Делото е образувано по въззивни жалби, депозирани от  С.П.И., действащ чрез пълномощника адв. Г. Б. от ШАК и от „  Уникредит Булбанк „ АД, гр. С., представлявано от Е.М.и Л.К.Х., чрез пълномощника адв. И. Т. от ШАК, двете срещу решение № 919/ 22.10.2018 г. по гр.д. № 2552/2017 г. по описа на ШРС в частта, в която е признато за установено, че ищците са собственици на съответните идеални части от недвижим имот – апартамент № , на адрес: гр. Ш..., заедно с изба № , гараж №, таванско помещение № и припадащите се части от общите части на сградата и правото на строеж, намиращи с в сграда в ПИ с идентификатор № 83150.675.221, в частта, в която е прогласена нищожност на договор за учредяване на ипотека, сключен между жалбоподателите с н.а. № 79, т. , рег. № , д. № ....2017 г. на нотариус рег. № в частта му относно 2 808.44/11 010 ид.ч. от имота, на основание чл.26, ал.1, пр.І, вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД и в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят деловодни разноски на ищците.

          І. Жалбоподателят С.П.И. намира решението за незаконосъобразно и неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени изцяло и отхвърли предявените от ищците искове като неоснователни.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите С.В.Б., Д.Х.Б., Х.Д.Б. и В.Д.Б., действащи чрез пълномощника адв. Е. Х. от ШАК,  са депозирали отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, и присъждане на извършените деловодни разноски.

          Третото лице помагач нотариус , рег. № при НК не е изпратило отговор.

          ІІ. Жалбоподателят „ Уникредит Булбанк „ АД, гр. С. намира решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част като, вместо това постанови отхвърляне изцяло на исковите претенции и присъждане на направените от негова страна деловодни разноски за две инстанции.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите по жалбата С.В.Б., Д.Х.Б., Х.Д.Б. и В.Д.Б., действащи чрез пълномощника адв. Е. Х. от ШАК са депозирали отговор, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение.

          Третото лице помагач нотариус , рег. № при НК не е изпратило отговор.

         Въззивните жалби са подадени в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица и отговарят на изискванията за редовност.

         По жалбата на С.П.И. намира, че, независимо от употребената в петитума дума „ изцяло „, с оглед на изрично заявеното в началото на обстоятелствената част, искането му до съда следва да се счита за отмяна на атакуваното решение в частите, в които са уважени исковите претенции на ищците и е осъден да им заплати разноски, а не за отмяна на решението и в отхвърлителните му части. Ето защо, приема, че въззивната жалба е предявена при наличие на правен интерес и допустима.   

          Въззивната жалба на „ Уникредит Булбанк „ АД, гр. С. е допустима.

          Разгледани по същество, двете са неоснователни, поради следното:   

          Производството по гр.д. № 2552/2017 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемите срещу жалбоподателите, в която ищците са изложили твърдения, че са наследници на В.В.Б., починал на 26.02.2009 г., като С.В.Б. е негов син, а останалите трима са наследници на сина на общия наследодател Д.В.Б., починал на 12.12.2016 г.. На 12.09.1969 г. В.Б. е сключил граждански брак с П.И.Б., прекратен със смъртта на съпруга. От този брак няма родени деца. През време на брака си, по силата на н.а. № 166, т. ., д. №/ 1973 г., в който е   било посочено само името на съпругата, В.и П.Б.са придобили собственост върху жилище, представляващо по сега действащата КК на гр. Шумен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.675.221.2.4, с адрес гр. Ш..., намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор №  83510.675.221, ведно с изба № 3,  таванско помещение № и съответните припадащи се части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, както и гараж № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор  № 83510.675.221.2.11. Дяловете на наследниците на В.Б. от описания имот са 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга и по 1/6 ид.ч. – за синовете му С. и Д.Б.. След смъртта на Д.Б. наследниците му са придобили собствеността върху неговата 1/6 ид.ч. от имота при равни дялове. С н.а. № 183, т. , рег. № , д. № от ...2016 г. И.М.К.и П.П.И., като наследници на П.И.Б., са продали 3/4 ид.ч. от имота на С.П.И., който се е представил за собственик, притежаващ останалата 1/4 ид.ч. от него. Прехвърлителната сделка е породила действие само за реално притежаваните от И.К.и П.П. дялове от имота, поради което след нея С.П.И. е станал собственик на 4/6 или 2/3 ид.ч. от него. Останалите 2/6 ид.ч. продължават да са собственост на ищците при дялове 3/18 ид.ч. за С.Б. и по 1/18 ид.ч. за Д., Х. и В. Б.. С н.а. № 79, т. , рег. № , д. ....2017 г. ответникът С.П.И. е учредил в полза на ответника „ Уникредит Булбанк „ АД договорна ипотека върху целия процесен имот. Ипотеката е вписана в АВ с вх. рег. № 162, дв.вх. рег. */...2017 г., акт № 196, т. . Тъй като С.П.Б. не е бил индивидуален собственик на целия имот, върху който е учредил ипотека, а само на 2/3 ид.ч. от него, то договорната ипотека е нищожна по отношение на ипотекираната 1/3 ид.ч. от имата, която е собственост на ищците. Позовавайки се на изложеното, ищците са поискали от съда, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, да признае за установено, че са собственици на идеални части от процесния имот, а именно: С.В.Б. – на 3/18 ид.ч., Д.Х.Б. – на 1/18 ид.ч., Х.Д.Б. – на 1/18 ид.ч. и В.Д.Б. – на 1/18 ид.ч., и, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, да прогласи за нищожна договорна ипотека по н.а. № 79, т. , рег. № , д. ....2017 г. на нотариус рег. № , със страни С.П.И. и „ Уникредит Булбанк „ АД, в частта, в която е учредена договорна ипотека върху собствената на ищците 1/3 ид.ч. от описания недвижим имот, поради противоречие със закона, конкретно – с разпоредбата на чл.167, ал.3 от ЗЗД, като им присъди и извършените по делото разноски.

          Ответниците са оспорили исковете като изцяло неоснователни,      

поради което са поискали отхвърлянето им и просъждане на извършените по делото разноски. Твърденията им са, че, въпреки, че имотът е построен по време на брака, е налице пълна трансформация на лично имущество на П.И.Б. и същият е лична нейна собственост. П.И.Б. е наследник на И.К.К., собственик на имот дв.пл. № 334, кв. 273 по плана на гр. Ш..., отчужден за жилищно строителство. В това й качество, с решение № 0 по протокол № 3/25.02.1970 г., тя е обезщетена с един апартамент в жилищния блок, който ще се построи на същия терен. За строежа е издадено разрешително за строеж № 12/16.09.1970 г.. Според подписания от членовете на ЖСК, в която се намира жилището, протокол- споразумение от  ...1970 г., на П.Б. е разпределен апартамент №  на ет.2. Обстоятелството, че имотът е получен като обезщетение за отчуждения имот на наследодателя на П.Б., независимо от факта, че строежът е извършен по време на брака й, го изключва от семейната общност и го прави нейна лична собственост. Поради изложеното, ответникът С.П.И. правилно се е представил за собственик на 1/4 ид.ч. от имота, а И.М.К.и П.П.И. – за собственици на другите 3/4 ид.ч. от него, които са продали на първия от тях. От друга страна, към момента на сключване на договора за учредяване на договорна ипотека не е било налице каквото и да е производство или уведомяване за наличие на претенции на трети лица към имота, поради което към този момент напълно е било изпълнено изискването на чл.167, ал.3 от ЗЗД.  Ето защо, учредената в полза на „ Уникредит Булбанк „ АД договорна ипотека е валидна и не противоречи на закона. 

          С определение № 2778/14.12.2017 г. като трето лице помагач на ответника „ Уникредит Булбанк „ АД, гр. С. е конституирана нотариус , рег. № , с район на действие ШРС.

          В предоставения срок за отговор третото лице помагач е заявило, че след изпълнение на задълженията му по чл.586 от ГПК и чл.25 от ЗННД във връзка с издаването на н.а. за договорна ипотека, е установила безспорно правото на С.П.И. като едноличен собственик на имота.

          С решението си първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на С.П.И. и „ Уникредит Булбанк “ АД, гр. С., че  С.В.Б. е собственик на 1 404.22/11 010 ид.ч.; Д.Х.Б. е собственик на 468.07/11 010 ид.ч.; В.Д.Б. е собственик на 468.07/11 010 ид.ч. и Х.Д.Б. е собственик на 468.07/11 010ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №  с площ 94 кв.м., на втори жилищен етаж от дясно на входа на сградата, с административен адрес: гр. Ш..., самостоятелен обект с идентификатор № 83510.675.221.2.4., заедно с изба № , гараж № и таванско помещение № 5, както и съответните припадащи се части от общите части на сградата и от правото на строеж, намиращ се в сграда в поземлен имот с идентификатор № 83510.675.221, подробно описан в нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя от ЖСК № 166, том , дело № */1973 г., като е  отхвърлил исковете в останалата им част, за признаване за установено, че ищеца С.В.Б. е собственик на разликата до претендираните от него 3/18 ид.ч., а Д.Х.Б., В.Д.Б. и Х.Д.Б. – на разликата до претендираните от тях по 1/18 ид.ч.. Със същото решение, съдът е       прогласил нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, между С.П.И. и „ Уникредит Булбанк “ АД, гр. С., сключен с нотариален акт № 79, т.  рег. *н.д. № *от ...2017 г. на нотариус с рег. №, с район на действие ШРС в частта му относно 2 808.44/11 010 ид.ч. от имота, на основание чл.26, ал.1, пр. І, вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД; отхвърлил е иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1/3 ид.ч.; осъдил е С.П.И. да заплати на С.В.Б., Д.Х.Б., В.Д.Б. и Х.Д.Б. деловодни разноски в размер на 1 026.26 лева; осъдил е „ Уникредит Булбанк “ АД, гр.С. да заплати на С.В.Б., Д.Х.Б., В.Д.Б. и Х.Д.Б. деловодни разноски в размер на 1 026.26 лева и е осъдил С.В.Б., Д.Х.Б.В.Д.Б. и Х.Д.Б. да заплатят солидарно на ответниците деловодни разноски, съответно в размер на 307.53 лева – на С.П.И. и в размер на 308.70 лева – на „ Уникредит Булбанк “ АД, гр.С..

          След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваните части.    

          По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява и не се спори, че въззиваемите са наследници по закон на В.В.Б., починал на 26.02.2009 г., като С.В.Б. е негов син, а останалите трима – съответно преживяла съпруга и синове на втория син на общия наследодател – Д.В.Б., починал на 12.12.2016 г.. Жалбоподателят С.П.   И. е наследник по заместване на П.И.Б., починала на 19.03.2012 г. и оставила за наследници по закон И.М.К.– дъщеря на брат й М.И. Е., починал на 13.06.1982 г. и С.П.И. и П.П.И. – синове на втората дъщеря на М.И. Е. и племенница на П.И.Б. – Е.М.Л., починала на 26.10.2004 г.. В.В.Б. и П.И.Б. са сключили граждански брак на 12.09.1969 г., прекратен със смъртта на съпруга, от който нямат общи деца. През време на брака им е издаден н.а. № 166, т. ., д. №/ 1973 г. на ШРС за собственост на жилище, построено върху държавна земя по стопански начин от ЖСК, съгласно който П.Б. е призната за собственик на апартамент №  с площ 94 кв.м., намиращ се в гр.Ш..., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.675.221.2.4 по сега действащата КК на града, заедно с изба № 3,  таванско помещение № и гараж № 2, с идентификатор № 83510.675.221.2.11 по сега действащата КК, както и на съответните припадащи се части от общите части на сградата и от правото на строеж, построени върху държавна земя – поземлен имот с идентификатор № 83510.675.22 по сега действащата КК, на  стойност 11 010.00 лева. С н.а. № 183, т. , рег. № , д. № */....2016 г. на нотриус рег. № , И.М.К.и П.П.И. са продали на жалбоподателя С.П.И.,  първата 2/4 ид.ч., а вторият 1/4 ид.ч. от описания недвижим имот. С н.а. № 79, т. , рег. № , д. № ....2017 г. на нотариус , рег. № при НК, С.П.И. е учредил в полза на жалбоподателя „ Уникредит Булбанк „ АД договорна ипотека върху целия имот, като обезпечение за изпълнение на задълженията му по изтеглен от него банков кредит в размер на 33 000 лева.

          От решение № 0 по протокол № 3/25.02.1970 г. на ОНС – Шумен, строително разрешение № 12/16.03.1970 г., списък на членовете на ЖСК „ Я.В.„, ул. *№, протокол-споразумение от ...1970 г. на членовете на ЖСК „ Я.В.„, справка относно разпределението на апартаментите в ЖСК „ Я.В.„ и протокол на комисията по & 85 от Правилника за приложение на ЗПИНМ от 19.05.1970 г. се установява и не се спори между страните, че след сключването на брака между наследодателите, с решение на ОНС – Шумен от 25.02.1970 г. от наследниците И.К.К., в лицето на П.И.Е.а /Б./ и М.И. Е. са били отчуждени, на основание чл.55а от ЗПИНМ / отм. /, 2/3 ид.ч. за първата и 1/3 ид.ч. за втория от дв.пл. 4334, парцел Х в кв. 273, ул. *№, гр. Ш., ведно с намиращите с в него постройки и подобрения, за кооперативно и групово жилищно строителство, като всеки един от двамата е бил обезщетен с по един апартамент, който ще се построи на същия терен. С Протокол на комисията по § 85 от ППЗПИНМ / отм. / от 19.05.1970 г. посоченият имот, ведно с всички подобрения и насаждения в него е бил оценен на обща стойност 3 877.02 лева. На 16.03.1970 г. е било издадено строително разрешение на ЖСК „ Я.В.„ за изграждане в  парцела на жилищна кооперация по одобрен архитектурен проект. Като членове в ЖСК са участвали П.И.Б. и брат й М.И. Е.. Съгласно  протокол споразумение между членовете на ЖСК и справка за разпределение на сградата на П.Б. са били разпределени спорните апратамент №  на ет. , изба № , таванско помещение № и гараж № , за които й е бил издаден н.а. № 166, т. ., д. №/ 1973 г. на ШРС за собственост на жилище, построено върху държавна земя по стопански начин от ЖСК.

          През 2009 г. Имотът е бил деклариран в Община – Шумен от П.И.Б. като съсобствен между нея и въззиваемите. През 2016 г. същият е бил деклариран и от жалбоподателя С.П.И., отново като съсобствен между наследниците на В.и П.Б.. На 05.04.2017 г. жалбоподателят е декларирал имота повторно, но вече като изцяло негова собственост.

          Във въззивното производство е представено удостоверение от ДСК, клон Шумен, удостоверяващо, че към 12.09.1969 г. П.И.Б. е имала остатъци по две влогови сметки в размер общо на 2 033.82 лева.  

          Досежно посочените по-горе факти между страните не се спори. Спорът помежду им е налице ли е трансформация на лично имущество във връзка с придобиване на имота.  

          При така установената фактическа обстановка и очертания между страните спор, съдът възприе от правна страна следното: През време на брака на наследодателите на жалбоподателя С.П.И. и въззиваемите е издаден нотариален акт за собственост  на жилище, построено върху държавна земя по стопански начин от ЖСК, в който като собственик е била посочена само съпругата, в качеството й на член кооператор в ЖСК, съгласно  чл.17 от ПЖСК. Основанието за придобиване на членство от последната в ЖСК е било по чл.55ж, ал.2 от ЗПИНМ / отм. / - обезщетение срещу отчужден наследствен дял от недвижим имот, върху който ще бъде осъществено строителството.  

          Съгласно чл.13, от действащия към датата на сключване на граждански брак от наследодателите и придобиване на процесния недвижим имот, Семеен кодекс / отм. /, обн. ДВ бр.23/22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Визираните правила относно режима на съпружеските имуществени отношения са възпроизведени и в последващия СК от 1985 г., който е бил актуален към датата на прекратяване на брака между наследодателите поради смърта на съпруга. Уредбата въвежда презумпция за наличие на съвместен принос за придобиване на вещни права от съпрузите, с оглед на което, при спор помежду им, наличието на такъв не е необходимо да се доказва, т.е. не съпругът трябва да установява, че има принос, а другият, който твърди обратното, дължи да опровергае презумпцията, като установи, че съпругът му не е съдействал за придобиване на имуществото. Извън обхвата на съпружеската имуществената общност законът поставя т.нар. лично имущество, което принадлежи само на съпруга, който го е придобил. При придобиване на имущество от единия съпруг по наследство приносът на другия съпруг е изключен по дефиниция. Семейният кодекс от 1968 г. не урежда изрично въпроса за трансформация на лично имущество на единия съпруг, намерил регламентация с разпоредбата на чл.21 от СК от 1985 г., но в теорията и съдебната практика е утвърдено признаването на трансформацията, като се е приемало, че новото имущество, придобито през време на брака срещу лично имущество на единия съпруг остава негова индивидуална собственост. С ППВС № 5/1972 г. е била призната и т.нар частична трансформация, като е прието, че придобитите през време на брака вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение. Ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът - собственик на отстъпения имот запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Когато срещу отстъпения имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на ЗПИНМ, като тогава е налице частична трансформация. С ТР № 4/1975 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 3/1983 г. е пирето, че разпоредбата на чл.35, ал.2 от ЖСК / отм. / важи и по отношение на членовете на ЖСК по право, т.е. те придобиват собственост върху съответния имот след снабдяването им с нотариален акт за него. Нотариалният акт има транслативен ефект и от момента на издаването му вещните права върху имота преминават в патримониума на член-кооператора, а ако това е станало през време на брака, от този момент се счита, че възниква съпужеска имуществена общност върху вещта, освен при доказване наличието трансформация на лично имущество на единия съпруг.

          В конкретната хипотеза се установи, че правото на собственост върху спорния имот е възникнало през време на брака между наследодателите В.и П.Б., като нотариалният акт за собственост е издаден само на името на съпругата, в качеството й на член по право в ЖСК, от която е изграден обекта. Имотът е бил отстъпен на съпругата като обезщетение за отчуждени й 2/3 ид.ч. от наследствен имот, в който е построена сградата ЕС, оценен от комисия по & 85 от ППЗПИНМ / отм. / на обща стойност 3 887.02 лева. Стойността на новопридобития имот, посочена в нотариалния акт за собственост е възлизала към датата на придобиване на 11 010.00 лева. По делото не са събрани писмени доказателства, установяващи, че разликата в повече между стойността на дела на П.Б. от отчуждения имот, равняваща се на 2/3 ид.ч., или на 2 584.68 лева от цената му, и стойността на получения като обезщетение имот е била недължима на основание чл.55з от ЗПИНМ / отм. /, респ, че е била доплатена с лични средства на съпругата, от което следва, че по отношение на нея презумпцията по чл.13 от СК от 1968 г. / отм. / не е оборена и тя е със статут на съпружеска имуществена общност.

          За установяване на разликата, доплатена за имота, представляваща СИО и на личните средства на съпругата, вложени в процесния имот, съдът съобрази разпоредбите на & 91, ал. 3 и ал. 4 и & 169, ал.1 и ал.2 от ППЗПИНМ / отм. /, съгласно които цената на недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, и цената на недвижимите имоти, отстъпени като обезщетение, се определя по една и съща тарифа. Отстъпеният имот се оценява съгласно с § 84, ал. 1, § 85, 87, 88 и 89. При обезщетяване на правоимащия с жилище, което ще се построи, се прилага съответно и § 169, ал. 1 и 2, а именно:  При обезщетяване на собствениците с жилище в сграда, която ще се построи, се спазват следните правила: жилището в сградата, която ще се построи, се оценява по нарочната тарифа по чл.55 от ЗПИНМ / отм. /; от стойността на жилището по тази оценка се приспада стойността на сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в отчуждения имот по оценка по същата тарифа; частта от жилището, която евентуално остава, изразена в процент, се заплаща по стойността й по сметната документация. Ако цената на цялото жилище в сградата, което ще се построи, по стойността му по сметната документация, е по-малка от цената, определена по нарочната тарифа, жилището се заплаща по стойността му по сметната документация. В съответствие с изложеното и разпоредбата на & 86 от ПЗПИНМ / отм. /, съдът сумира всички стойности, посочени в Протокол на комисията по & 85 от ППЗПИНМ / отм. / от 19.05.1970 г. за дворно място, ведно с постройките и подобренията, заедно с материалите, доколкото липсват данни за оспорване на определената от комисията оценка по съдебен ред и изменението й, респ. за заявление от собствениците на отчуждения имот, че ще се ползват от материалите по & 86 от ППЗПИНМ / отм. /, а също и стойността на насажденията. От получената обща цена, в размер на 3 877.02 лева приспада 1/3, равняваща се на дела на брата на П.Б. от наследствения имот, въз основа на което определя стойност на дела на наследодателката от отчуждения имот в размер на 2 584.68 лева, като приема, че именно до размера на тази сума е налице трансформация на лично имущество на съпругата при продобиване на спорния имот. За разликата между тази сума и стойността на новопридобития имот, равняваща се на 8 425.32 лева не се установява да е заплатена с лични средства на единия от съпрузите Б., поради което приема, че е покрита с общи средства. В тази връзка, следва да се отбележи, че представените по делото удостоверения от ДСК за наличности по парични влогове на името на П.Б. не доказват, че посочените средства са били изразходвани, а още по-малко, че това е станало за заплащане стойността на процесния жилищен имот. Що се отнася до показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка, съдът счита, че е недопустимо  да се обсъждат в частта им относно начина на изплащане на имота, тъй като разпитът е допуснат във връзка с други обстоятелства. Дори обаче, да бъдат съобразени, твърденията на свидетелката, че П.Б. е изплатила апартамента на вноски, не са достатъчни да обосноват заключението, че това е станало с лични средства на наследодателката и до какъв размер, поради което те не променят изводите на съда за недоказаност възражението на жалбоподателите за наличие на пълна трансформация. 

          Въз основа на изложеното, намира за установено, че 8 425.32/11 010 ид.ч. от имота са придобити в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателите, а останалите 2 584.68/11 010 ид.ч. са били лично имущество на П.Б., поради частична трансформация на дела й от отчуждения  наследствен имот. 

          Съпружеската имуществена общност по отношение на посочените 8 425.32/11010 ид.ч. от имота е била прекратена със смъртта на съпруга В.Б., след което П.Б. е получила, на основание чл.27, вр. & 4 ПР от СК от 1985 г. / отм. /, личен дял в размер на 4 212.66/11 010 ид.ч.. На основание чл.9, ал.1 от ЗН, припадаща се на починалия съпруг част от прекратената СИО е била наследена, при равни дялове, от преживялата съпруга и двамата му сина, като всеки от тях е получил 1 404.22/11 010 ид.ч. от имота. След смъртта на сина на наследодателя – Д.В.Б., неговият дял е бил наследен от преживялата го съпруга и двамата му сина, при равни квоти, или по 468.07/11 010  ид.ч.. Общият дял на П.Б. от правото на собственост върху имота, включая личното й имущество и придобитото на собствено основание и по наследство след смъртта на В.Б. се е равнявал на 8 201.56/11 010 ид.ч.. След смъртта й, същият е бил придобит от наследниците й по закон И.М.К., С.П.И. и П.П.И., при квоти, определени съобразно чл.10 от ЗН, в размер на 4 100.78/11 010 ид.ч. –  за първата и в размер на по 2 050.39/11 010 ид.ч. – за другите двама. От изложеното следва, че И.М.К.и П.П.И. са могли да отчуждят валидно в полза на жалбоподателя С.П.И. собственост върху имота до размера на притежаваните от тях идеални части, като за разликата разпоредителната сделка няма транслативен ефект и не е породила вещноправни последици, съобразно установения в гражданското право принцип, че никой не може да прехвърли на другиго повече права отколкото притежава, а разпореждането с повече е недействително.

          Позовавайки се на изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове са основателни и доказани до размер от 1 404.22/11 010 ид.ч. – за  С.В.Б. и до размер на по 468.07/11 010 ид.ч. – за Д.Х.Б., В.Д.Б. и Х.Д.Б., за които следва да се уважат. В останалата част, до пълния предявен размер, исковете са неоснователни, поради което подлежат на отхвърляне. 

          По иска за прогласяване нищожност на сключения между въззиваемите договор за ипотека, съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл.167, ал.3 от ЗЗД, ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява, т.е. тя може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест се учредява. Правната теория и съдебна практика, част от която е цитирана от първоинстанционния съд, еднозначно застъпва становището, че,  ако ипотеката е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, което я учредява и чийто дълг се обезпечава, тя е недействителна на основание чл.170 от ЗЗД. В конкретния случай, се установи, че жалбоподателят С.П.И. е учредил договорна ипотека в полза на жалбоподателя „ Уникредит Булбанк „ АД върху целия спорен имот, въпреки, че не е бил собственик на 2 808.44/11 010 ид.ч. от него, от което следва, че по отношение на тях договорът за ипотека е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр. І, вр. чл.170, вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД.  Що се отнася до възражението на ипотекарния кредитор, че пред него не са били предявени и той не е знаел за претенции от трети лица към ипотекирания имот, счита, че то е ирелевантно  по отношение действителността на договорната ипотека и съществото на правния спор.

          Ето защо, приема, че искът по чл.26, ал.1, пр. І от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за ипотека е основателен и доказан до размера на 2 808.44/11 010 ид.ч. от описания в него имот, досежно които следва да се уважи. В останалата част, за разликата до 1/3 ид.ч., искът се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

          В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция достига до извод, че в обжалваните му части решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

          На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателите следва да  заплатят солидарно на въззиваемите деловодни разноски във въззивното производство в размер на 900 лева – платен адвокатски хонорар.

          Водим от горното, съдът

 

                                            Р      Е      Ш      И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  решение № 919/22.10.2018 г. по гр.д. № 2552/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която е признато за установено по отношение на С.П.И.,  ЕГН: **********,*** и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление пл. ..., представлявана от изп.директори Е.М.и Л.Х., че  С.В.Б., ЕГН: **********,*** е собственик на 1 404.22/11 010 ид.ч.; Д.Х.Б., ЕГН: **********,*** е собственик на 468.07/11 010 ид.ч.; В.Д.Б., ЕГН: **********,*** е собственик на 468.07/11 010 ид.ч. и Х.Д.Б., ЕГН: **********,*** е собственик на 468.07/11 010 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №  с площ 94 кв.м., на втори жилищен етаж от дясно на входа на сградата, с административен адрес: гр. Ш..., самостоятелен обект с идентификатор № 83510.675.221.2.4., заедно с изба № , гараж № и таванско помещение № 5, както и  на съответните припадащи се части от общите части на сградата и от правото на строеж, намиращ се в сграда в поземлен имот с идентификатор № 83510.675.221, подробно описан в нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя от ЖСК № 166, том , дело № */1973 г., в ЧАСТТА, в която е прогласена нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, между С.П.И. и „ Уникредит Булбанк “ АД, гр. С., сключен с нотариален акт № 79 т. рег. *н.д. № *от ...2017 г. на нотариус с рег. № , с район на действие ШРС, относно 2 808.44/11 010 ид.ч. от имота, на основание чл.26, ал.1, пр. І, вр. чл. 167, ал.3 от ЗЗД, и в ЧАСТТА, в която ответниците са осъдени да заплатят деловодни разноски на ищците, съобразно уважената част от исковете.

          В останалата, отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

 

          ОСЪЖДА С.П.И.,  ЕГН: **********,*** и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление пл. ..., представлявана от изп.директори Е.М.и Л.Х. да заплатят солидарно на С.В.Б., ЕГН: **********,***,  Д.Х.Б., ЕГН: **********,***, В.Д.Б., ЕГН: **********,*** и Х.Д.Б., ЕГН: **********,*** деловодни разноски във въззивното производство в размер на 900.00 лева – платен адвокатски хонорар.

          Делото е разгледано и решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на „ Уникредит Булбанк „ АД, гр. С. – нотариус , рег. № при НК, с район на действие Районен съд – Шумен.

          Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен съд – С., в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.