РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2209/3.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Златанова
Членове: Здравка Диева
Недялко Бекиров
при секретаря Т.К. и с участието на
прокурор К.Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 2567/2020г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОД МВР - Пловдив, представлявана от
директора с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б., обжалва Решение №
260072/24.08.2020г., постановено по АНД № 3204 по описа за 2020г. на Районен съд
– Пловдив, с което е отменен електронен фиш серия К № 3557202 за наложена глоба
от 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П, на основание чл.189 ал.4 вр. с
чл.182 ал.1 т.3 ЗДв.П, на З.А.А., ЕГН ********** – законен представител на
Омникар Ауто ООД, с.Труд, ЕИК ********* и ОД МВР – Пловдив е осъдена да заплати
съдебни разноски в размер на 100лв.
Решението е оспорено като неправилно
– поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита се, че единствен
мотив за отмяна на електронен фиш серия К № 3557202 според ПРС е – непокриване
на изискванията на използваното АТСС, предвидени в чл.6 ал.1 от Наредба №
8121з-5352 от 12.05.2015г., тъй като представеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване с № 10.02.4835 е със срок на годност до 24.02.2020г. и
използването му след тази дата, с което е установено нарушението по процесния
електронен фиш, не би могло да се счита за такова от одобрен тип. Поддържа се,
че мотивите на съда не са в съответствие със Закона за измерванията /ЗИ/ – с
позоваване на чл.29 ал.1, чл.30 ал.5 и чл.34 от посочения закон. Заявено е, че
според чл.34 ЗИ, одобрените типове средства се вписват в публичен регистър и
според справка в същия на интернет страницата на БИМ – средството за измерване
от тип TFR1-М,
е одобрен тип средство за измерване съгласно Удостоверение № 10.02.4835 и
съответно – фигурира в регистъра на одобрените средства. Посочено е, че в чл.36
ЗИ са предвидени хипотези и реда, по който се отменя одобряването на тип
средство, като чл.37 предвижда вписване в регистър на тази отмяна. За
конкретното АТСС не е налице отмяна на одобряване на типа, поради което извода
на съда, че същото е негодно, е незаконосъобразен. В тази вр. е изтъкнато, че
единствен компетентен орган за произнасяне относно годността на дадено АТСС е
БИМ и преписката съдържа Протокол за преминала последваща проверка № 4032-20,
удостоверяващ именно, че използваното АТСС е преминало последваща проверка и
същото е годно за употреба. Освен това, ПРС в случая не е изискал становище от
БИМ, а е изразил мнение, което е в противоречие с доказателствата от преписката
и с нормата на чл.30 ал.5 ЗИ. Поискана е отмяна на решението с потвърждаване на
електронния фиш. При евентуално неуважаване на касационната жалба е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Оспорена е касационната жалба на З.А.
против същото решение на ПРС – в частта за присъдените разноски.
В отговор по касационната жалба на
ОД МВР – Пловдив, Зл.А., представляван от адв.Ат.Д., оспорва същата. Поддържа,
че нормата на чл.30 ал.5 ЗИ не следва да се тълкува разширително, като според
същата при изтекъл срок на валидност АТСС е от „одобрен тип”, но не се удължава
срока на удостоверението, което е отделен документ и като такъв действието му е
обусловено от срока на валидност. Поради това не следва категорично, че са
спазени изискванията на чл.6 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., според
която АТСС се използват съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип, което е изтекло. Поискано е
касационната жалба да бъде отхвърлена с присъждане на заплатеното адвокатско
възнаграждение до доказания размер. В писмено становище по същество на спора
отговора на касационната жалба се поддържа и се твърди, че има съществена
разлика от техническото средство да бъда от одобрен тип, да е преминало
метрологична проверка и да е използвано съгласно инструкцията по чл.6 от
наредбата. С позоваване на Т.Р.№ 1/2014г. на ВАС е посочено, че всяко от
изброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност,
използването на АТСС е законно. Към дата на нарушението е липсвало
удостоверение за одобрен тип, различно по своята същност от удостоверението за
метрологичен контрол. Към настоящ момент при проверка в регистъра на БИМ –
продължава да е изтекъл срока, нито има последващо удостоверение за одобрен
тип. При използването на АТСС без наличието на удостоверение, от обективна
страна не може да се докаже безспорно нарушението.
Зл.А. оспорва Решение №
260072/24.08.2020г., постановено по АНД № 3204 по описа за 2020г. на Районен съд
– Пловдив в частта за присъдените разноски. Счита за неправилно намаляването на
направените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв., в съответствие с приложени по делото – договор за правна
защита и съдействие и пълномощно, в което е отразено заплащане на сумата в брой
/с позоваване на Т.Р.№ 6/2013г. на ВКС/. Оспорен е извода на ПРС за това, че
процесуалното представителство се изразява в изготвянето на жалба, тъй като в
съдебно заседание на 17.07.2020г. е присъствал процесуалният представител на
Зл.А., в изпълнение на поетите спрямо него задължения в договора за правна
защита и съдействие. Посочено е, че нормата на чл.63 ал.3 ЗАНН е императивна и
в случая липсва искане за намаляване на разноските или възражение за тяхната
прекомерност, което изключва възможност на съда да се произнася за намаляването
им. Поискано е решението в частта за разноските да бъде отменено с присъждане
на направените разноски до доказания размер от 300лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Паскалев предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационните жалби са подадени в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страни с интерес да обжалват неблагоприятно
съдебно решение, респект. частично неблагоприятно и са процесуално допустими.
1. По отношение касационната жалба
на ОД МВР – Пловдив : Приложенията към преписката са описани от ответника с
представянето й в ПРС, в обхвата на които са – Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и Протокол от проверка № 4 – 32 – 20. Удостоверението за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 съдържа знак за одобрен тип
относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-М и е със
срок на валидност 24.02.2020г. В писмото за изпращане на преписката в ПРС е
посочено, че АТС TFR1-М
е мобилно, съгл. §6, т.65, б.”а” ДР ЗДв.П и е от одобрен тип, за което е
приложено Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
изд. от БИМ. Нарушението, за което е издаден оспорения електронен фиш серия К №
3557202, е извършено на 28.04.2020г. Данни за извършена последваща метрологична
проверка се съдържат в Протокол от проверка № 4-32-20, приложен в преписката.
Протоколът касае мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-М. Последващата проверка е от дата – 13.03.2020г.
Съгласно чл.
29 ал.1 ЗИ : „Одобряването на
типа се извършва на етапа на производство или при внос на средства за измерване
от неодобрен тип за допускане на средствата за измерване до проверка.”. Според Чл.
29а ал.1 ЗИ – „(Нов – ДВ, бр. 72
от 2019г.) Одобряването на типа на средствата за измерване включва: 4.
издаване на удостоверение за одобрен тип средство за измерване и вписване в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.”. Съобрази
се, че в чл.30 ал.1 и ал.5 ЗЕ е посочено : „Срокът на валидност на одобряването
на типа на средствата за измерване е 10 години.; Когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.”. В случая е издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и срокът на валидност на
удостоверението е до 24.02.2020г. спрямо дата на издаване на удостоверението –
24.02.2010г. по см. на цитираната норма, като действително намиращото се в
употреба средство за измерване се счита от „одобрен тип”. Факт е извършена
последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол от дата – 13.03.2020г.
По отношение посочените разпоредби се установяват описаните относими към спора
данни, но е необходимо да се отчетат и други норми на Закона за измерванията от
Раздел
III „Първоначална и последваща проверка на средства за измерване”. В тази вр.
съгласно чл. 43 ал.1, ал.2 ал.3 ЗИ :
„Последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се
удостоверява със знаци за последваща проверка.; Последващата проверка се
извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване.; Последващата
проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната
или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на
лицето, което използва средството за измерване.”. Според съдържащите се в
преписката данни – последващата проверка е извършена след дата на изтичане срока
на валидност на удостоверението и отсъства информация за първоначална проверка,
като удостоверението е издадено на основание чл.32 ал.1 ЗИ – „Председателят на
Българския институт по метрология одобрява типа на средствата за измерване и
издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа
е установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към
тях.”. В реда на изложеното се отбелязва, че не са идентични – изпитване и
оценяване на типа на средството за измерване с изискванията към същото и
първоначалната проверка. Твърденията за реда, по който се отменя одобряването
на тип средство по см. на чл.36 ЗИ и респект. – за отсъствие на отмяна в
случая, подлежат на доказване от ответника, като доказателствената тежест по
отношение законосъобразност на електронния фиш е изцяло върху ОД МВР – Пловдив.
В случая
следва да бъде отчетено, че не е спорно дали е отменен одобрен тип средство, а
дали същото е ползвано в срок на валидност, удостоверяващ годността му спрямо
специални технически изисквания. В тази вр. се съобрази, че Протокола от
последваща проверка не съдържа знак за последваща проверка – чл.43 ал.1 ЗИ вр.
с Приложение № 52 към чл.846 т.5 от Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Поради това
не следва да бъде прието за безсъмнено, че протокола надлежно установява
годността на използваната мобилна система за видеоконтрол, освен което – както
бе посочено, протокола за последваща проверка е с дата – след изтичане срока на
валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване.
Освен
посоченото, във вр. с което решението на ПРС се приема за правилно като
резултат, тъй като електронният фиш е отменен поради отсъствие на валидно
удостоверение за одобрен тип средство за измерване – се съобрази и възприетото
в мотивите на Т.Р.№ 1 /2014г., ВАС : „…разположението на мобилното техническо
средство, неговия вид и годност в зависимост от първоначалното му сертифициране
и проведения последващ технически преглед, покриващ по време периода на
конкретното му ползване...”. Задължението за доказване вид и годност на
ползваното АТСС е върху ОД МВР – Пловдив, като съгл. чл.4 ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата : „Преди пускане в експлоатация
АТСС преминават първоначална проверка.; След изтичане срока на първоначалната
проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор.”. Както бе посочено, отсъстват данни за
първоначалната проверка на АТСС, а последващата не е в съответствие с чл.43
ал.3 ЗИ относно срок за извършването й, ако се приеме, че първоначалната е дата
на издаване на удостоверението, вкл. по отношение срок за извършване на
последващата проверка наредба не може да противоречи на закон. Следва извод за
неоснователност на касационната жалба на ОД МВР – Пловдив, поради недоказаност
на твърденията за годност за употреба на ползваното на 28.04.2020г. средство.
2.
Относно касационната жалба в частта за разноските : В тази част от спора се
съобрази, че с представяне на преписката по оспорване на електронния фиш,
процесуалният представител на ОД МВР – Пловдив е заявил писмено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му до
размера на минималното възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е в размер
на 300лв., заплатено в брой, което е отразено в договор за правна защита и
съдействие от 22.05.2020г. Процесуалното представителство за Зл.А. не се е
изразило единствено в изготвяне на жалбата – адв.Ат.Д. е присъствал в
единственото съдебно заседание, което е отразено в протокола.
Независимо
от своевременното възражение за прекомерност по см. на чл.63 ал.4 ЗАНН, при
което ПРС е имал право на корекция относно размер на адвокатското
възнаграждение /доказано по размер – Т.Р. № 6/2013г. на ВКС – т. 1/,
процесуалното представителство на адв.Ат.Д. се е изразило в присъствие в
проведеното съдебно заседание, което е отразено и в договора за правна защита.
Приложима е нормата на чл.63 ал.3 ЗАНН вр. с Наредба № 182004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение – чл.18 ал.2 с препратка към чл.7 ал.2 и
в частност, според размера на глобата – т.1, 300лв. Следователно, при минимален
размер на адв.възнаграждение, същият не би могъл да бъде коригиран в посока -
намаляване.
Предвид
изложеното, касационната жалба в частта за присъдените на Зл.А. разноски, е
основателна. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за
договорени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение №
260072/24.08.2020г., постановено по АНД № 3204 по описа за 2020г. на Районен съд
– Пловдив, в частта, с която е отменен електронен фиш серия К № 3557202 за
наложена глоба от 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П, на основание чл.189
ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.3 ЗДв.П, на З.А.А., ЕГН ********** – законен представител
на Омникар Ауто ООД, с.Труд, ЕИК *********.
Отменя Решение № 260072/24.08.2020г.,
постановено по АНД № 3204 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, в частта
за разноските. Вместо него постанови :
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на З.А.А.,
ЕГН ********** – законен представител на Омникар Ауто ООД, с.Труд, ЕИК
********* : 300 лв. съдебни разноски – адвокатско възнаграждение, договорено и
заплатено по АНД № 3204 по описа за 2020г. на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :