Решение по дело №25/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 419, ал. 2 ГПК и е образувано по подадена от адв. Г. Ю., в качеството й на процесуален представител на Н. В., частна жалба вх. № 3301/22.10.2014г. против Разпореждане № 990/15.03.2012г., постановено по ч.гр.д. № 490/2012г. по описа на РС-Сандански. Сочи се в същата, че жалбоподателят е разбрал за издадената заповед за незабавно изпълнение на 09.10.2014г., когато ангажираният от него адвокат се е запознал с горното дело. Поради това поддържа, че частната му жалба е в срок. По същество в нея излага доводи за това, че документът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу него. Ето защо, счита, че не е налице основание за издаване на заповед по чл. 417, т.2 от ГПК, тъй като заявлението не е редовно от външна страна.

Депозиран е отговор от заявителя в заповедното производство [фирма], в който се сочи, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена. Изложени са и обстойни доводи за неоснователност на същата. Към отговора е приложено писмено доказателство.

Благоевградският окръжен съд при проверката по допустимостта на частната жалба констатира, че е депозирана от лице имащо право на жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, което подлежи на въззивно обжалване. Същата обаче, не е подадена в преклузивния двуседмичен срок за обжалване по чл. 419, ал.1 от ГПК. В посочената норма е предвидено, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

В случая по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК със заявител [фирма] с вх. №1013/14.03.2012г. е образувано ч.гр.д.№490/2012г. по описа на РС-Сандански и е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №990/15.03.2012г., с която е разпоредено незабавното изпълнение на паричното задължение, посочено в горното заявление, срещу солидарните длъжници Р. Т. Н., И. Д. Н., О. К. М. и Н. С. В.. Горната заповед е била връчена на последния длъжник на 29.10.2012г., видно от известие за доставяне №ИД РS 2850 00443М Т. Жалбоподателят Н. В. възразява, че при отбелязването на датата на връчване на известието не е посочена годината на връчване. Това обстоятелство действително е така, но под подписа за получател е поставен печат от пощенска станция - [населено място], в който ясно личи датата на печата - 29.10.2012г. Заедно с изложеното, след връщането на известието за доставяне на подателя на писмото с обратна разписка ЧСИ Ш. Д. е поставен входящ номер и дата на това известие в деловодството на съдебния изпълнител, а именно №24159 от 30.10.2012г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че заповедта за изпълнение, респ. съдържащото се в нея разпореждане за незабавно изпълнение, са съобщени на Н. В. на 29.10.2012г., от която дата е започнал за него да тече двуседмичният срок за обжалване на разпореждането. Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно производство, е подадена на 23.10.2014г., т.е. много след изтичането му.

Установява се от възражение с вх. №06157/28.02.2014г., че към този момент Н. В. е знаел за извършваните спрямо него действия по принудително изпълнение по изп.д.№755/2012г. на ЧСИ Ш. Д.. Сочи в него, че те се извършват по невлязъл в сила съдебен акт, който факт е индиция за знание въз основа на какъв съдебен акт се реализира изпълнителното произовдство- процесната заповед за незабво изпълнение и изпълнителния лист издаден въз основа на нея.

Заедно с изложеното, оплаквания за ненадлежно връчване могат да се релевират при депозиране на възражение по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК. В тази процедура длъжникът следва да подаде възражение пред въззивния съд, а заедно с него и частна жалба по чл. 419, ал.1 от ГПК, ако иска да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. В случая не е депозирано такова възражение. Заедно с това, наведените оплаквания за начина на връчване са само относно обстоятелството от кой момент следва да започне да се брои срокът по чл. 419, ал.1 от ГПК за Н. В. и с това да обоснове допустимостта на разглеждане на възраженията му срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Видно е от начина, по който са формулирани последните, те са изведени от съдържанието на извлечението от счетоводните книги на заявителя, което по същество представлява обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение. Предвид изложеното, съдът счита, че съдържанието на частна жалба вх. № 3301/22.10.2014г. против Разпореждане № 990/15.03.2012г., постановено по ч.гр.д. № 490/2012г. по описа на РС-Сандански не дава основание тя да се квалифицира като възражение по чл. 423, ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложеното, Благоевградският окръжен съд счита, че частната жалба, с която е сезиран е недопустима като просрочена и следва да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 3301/22.10.2014г. против Разпореждане № 990/15.03.2012г., постановено по ч.гр.д. № 490/2012г. по описа на РС-Сандански, депозирана от адв. Г. Ю., в качеството й на процесуален представител на Н. С. В..

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. №1053/2014г. по описа на БлОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :