РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Враца, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание
на 31.10.2019г., през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 594 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.56 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Делото е образувано по жалба на „И.“ ООД със седалище
и адрес на управление *** против ЗАПОВЕД
№624/05.07.2019г. на КМЕТА
на ОБЩИНА МЕЗДРА, с която е прекратено
производството по издаване на заповед по чл.193 ал.4 от ЗУТ за учредяване на право на прокарване на
техническа инфраструктура през общински имоти, заявено от настоящия жалбодател
със заявление вх.№26.00-1225/02.11.2018г., поради неотстранени в срока по чл.30
ал.2 от АПК недостатъци в заявлението- липса на извадка от одобрен план-схема
на техническа инфраструктура „електронна съобщителна мрежа и съоръжения“ за
засегнатата територия.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е
издадена в противоречие с материалния
закон и е необоснована. Заявява се,
че неправилно административният орган е
изискал от заявителя представянето на допълнителни документи, тъй като не е взел предвид
изискванията на специалния Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа
инфраструктура /ЗЕСМФИ/, според който не се изисква разработване на ПУП, когато
оператор на електронна съобщителна мрежа – титуляр на сервитут, разполага с
нова електронна съобщителна мрежа и/или изгражда физическа инфраструктура,
чийто сервитут изцяло попада в сервитута на съществуваща мрежа. Сочи се, че
необосновано административният орган е приел, че следва да се прилагат нормите на общия закон
ЗУТ, при наличие на специален закон, чиито норми дерогират нормите на общия.
Твърди се, че ответникът не се е съобразил с
решението по адм.д. №690/2018г. на АдмС Враца, с което е отменен
мълчалив отказ на Кмета на Община Мездра да издаде заповед за учредяване на право на прокарване
на отклонения от общи мрежи и съоръжения през чужд имот по същото заявление, като е прието, че са
налице всички изисквания за това. Идентични съображения се развиват в с.з. от процесуалния
представител на жалбодателя адв.К.Т. Претендират се направените разноски, за
които е представен списък..
Ответникът чрез процесуалния си
представител адв.М. в съдебно заседание
и в писмена защита оспорва жалбата и иска отхвърлянето й, като
заявява, че при издаване на административния
акт не са допуснати нарушения на
материалния закон. Сочи се, че след като
дружеството-заявител не е отстранило в срок недостатъците на
депозираното от него заявление, правилно производството по административната
преписка е прекратено.Прави искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските
по делото, за които е представен списък.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 и 2 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорващата страна „И.“ ООД ***
е депозирала заявление с рег. №26-00-1225/02.11.2018г. / л.33 в
приложеното адм.д. 690/2018г./, до Кмета на Община
Мездра с искане за учредяване на право за прокарване на „Подземна тръбна
мрежа за оптична свързаност – разширение в кв. 101 и кв. 101а, гр.М.“. Представено е платежно нареждане за внесана по сметка на
Община Мездра такса за учредяване право на прокарване в размер на 2570,00 лева
и Протокол № 1/25.09.2017г. на Комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, с който е
приета изготвената пазарна оценка за определяне размера на обезщетението, което
„И.“ ООД *** – собственик на засегнатите имоти за правото на прокарване
отклонения от общи мрежи и съоръжения през чужд поземлен имот, по реда на чл.
193 от ЗУТ, за обект „Подземна тръбна мрежа за оптична свързаност – разширение
в кв. 101 и кв. 101а, гр.М.“. Към административната преписка е приложена и
скица-виза за проектиране от 05.02.2018г.; съгласувателни писма и инвестиционен
проект за обект „Подземна тръбна мрежа за оптична свързаност – разширение в кв.
101 и кв. 101а, гр.М.“. Поради бездействие от страна на ответника да се
произнесе по заявлението, настоящият
жалбодател е приел, че е налице мълчалив отказ от издаване на исканата заповед и по негова жалба е
образувано адм.д. №690/2018г. на АДмС Враца.
С решението по това дело е отменен мълчалият отказ на ответника да издаде търсения административен
акт и преписката е върната за
произнасяне, като е даден срок от 14
дни.
В изпълнение на указанията, дадени от
съда, административният орган е разгледал преписката и е приел, че тя не е
окомплектована, тъй като към нея не е приложена
одобрена специализирана план-схема
като неразделна част от устройствения план на засегнатите квартали. С
писмо рег.№11.01-137/20.03.2019г. жалбодателят е уведомен за отстраняване на
нередовността, като му е даден тридневен срок за това. Няма доказателства за
получаването му, но в писмо рег.№26.00-408/01.04.2019г., отправено от
жалбодателя до Кмета на Община Мездра, се съдържа информация, че писмото е получено и се прави възражение,
че с решението по адм.д. №690/2018г. на
АдмС Враца е прието, че са налице всички
изисквания за издаване на исканата заповед, поради което същото следва да се изпълни.
От приложения към административната
преписка инвестиционен проект е видно, че същият предвижда изграждане на
канали, разполагане на тръби и кабелни
шахти, т.е. предвиденото разширение не е отклонение от съществуващата основна
мрежа, нито ще се разполага във вече съществуващи сервитути на други оператори,
а представлява продължаване на изграденото до тогава трасе на оператора.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че оспорването е направено от надлежна страна. Жалбодателят е страна в административното производство и е адресат на оспорената заповед, поради
което за него съществува правен интерес от оспорването й. Жалбата е предявена
и в законоустановения преклузивен срок,
против индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
В изпълнение на задължението си за
пълна и всестранна проверка за законосъобразност на обжалвания административен
акт, независимо от основанията, посочени в жалбата, както и по отношение на
неговата валидност, съдът намира, че
актът е издаден
от оправомощен за това орган, в
рамките на неговата материална и териториална компетентност. Спазени
са установената писмена форма и реквизити на акта съобразно изискванията на
чл.59 ал.2 и 3 от АПК, поради което същият не може да се приеме за нищожен. Административният
акт е мотивиран, посочени са
фактическите и правни основания за издаването му.
При проверка за съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът намира, че същият е приложен
правилно. От събраните по делото
доказателства се установява, че
жалбодателят предвижда с разширението да изгради
физическа инфраструктура по
смисъла на §1 т.10 от ДР на ЗЕСМФИ, тъй като се касае до елементи от мрежа, предназначени
за разполагане на други елементи от мрежа, без да се превръща в активен елемент от същата. Правилата на експлоатация на електронни съобщителни мрежи
са разписани в ЗЕСМФИ. Към прилагане на разпоредбите на ЗУТ препраща разпоредбата на чл.47 ал.1 от ЗЕСМФИ, която
гласи, че дейностите по инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на
инвестиционните проекти, по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в
експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на електронни
съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции се извършват при условията и
по реда на Закона за устройство на територията. Цитираната от жалбодателя разпоредба на чл.50 ал.1 т.3 и т.4 не е приложима в случая, тъй като няма
доказателства оптичният кабел в предвиденото
разширение да се разполага във вече
изградени сервитути на други оператори, а
според проекта се предвижда изграждане на ново трасе, което е продължение
на съществуващото.
При така констатираното правилно ответникът е приел, че към заявлението следва
да се представи съгласувана и одобрена план-схема на техническата инфраструктура „електронна
съобщителна мрежа и съоръжения“ за квартали
101 и 101а, за което е уведомил заявителя и му е дал срок за изпълнение.
След като недостатъкът не е отстранен в
дадения от административния орган срок, той законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.56 ал.2 от АПК и е прекратил административното производство.
По тези съображения жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на
ответника следва да се присъди сумата от 700/двеста /лв. разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „И.“ ООД *** против ЗАПОВЕД №624/05.07.2019г. на КМЕТА
на ОБЩИНА МЕЗДРА, с която е прекратено административното
производство по заявление рег.№26.00-1225/02.11.2018г. за учредяване на право на прокарване на
отклонения от общи мрежи и съоръжения през чужд поземлен имот по чл.193 от ЗУТ.
ОСЪЖДА
„И.“ ООД *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА МЕЗДРА сумата от 700/седемстотин/
лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: