Определение по дело №390/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4/28.01.2010 г., постановено по гр. д. № 1385/2009 г. Кърджалийският районен съд е уважил частично – за размера до 60 лева месечно - иска на Ф. А. М. от с. Г., община Кърджали, предявен срещу ответника С. А. М. от с. Г., община Кърджали (майка на ищеца), като е осъдил последната да изплаща ежемесечна издръжка на ищеца считано от 26.11.2009 г. до завършване на обучението на Ф. М. във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 150 лева месечно. Ответникът е осъден и да заплати по сметка на районния съд сумата от 86,40 лева, дължими като държавна такса по производството.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката С. А. М. от с. Г., община Кърджали, която, чрез процесуалния си представител, го обжалва пред настоящата съдебна инстанция. Счита решението þа неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага становище в смисъл, че първоинстанционният съд незаконосъобразно и необосновано е приел, че следва да заплаща издръжка в размера от 60 лева месечно съгласно постановеното решение, като твърди, че съдът е тълкувал неправилно събраните по делото доказателства. Счита, по-конкретно, че ищецът има възможност да се издържа от доходите, които получава от баща си, при когото живее. Излага становище и, че от страна на първоинстанционния съд не е взето предвид обстоятелството, че ответникът няма никакви доходи и възможност да заплаща така определения размер на издръжката. Навежда твърдение в смисъл, че не е доказана обосноваността на присъдения размер на издръжката. Въз основа на горното, по същество, моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск или да бъде присъден по-малък размер на издръжката. С жалбата се иска и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Ф. А. М., чрез процесуалния си представител, е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи това, че жалбоподателят релевира доводи единствено относно необоснованост на съдебния акт. Твърди, че решението на първоинстанционния съд и изводите, до които същият е достигнал, са правилни, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Въззивният съд, след като извърши служебна проверка съобразно изискванията на чл. 269, изр. 1 от ГПК, констатира, че постановеното първоинстанционно решение, което се обжалва пред настоящата съдебна инстанция, е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно и съображенията за това са следните:

Предявен е иск за осъждане на С. А. М. да заплаща на Ф. А. М. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от предявяване на иска (26.11.2009 г.) до навършване на 25-годишна възраст на ищеца или настъпване на друга правопроменяща или прекратяваща издръжката причина, законна лихва за всяка просрочена вноска и направените по делото разноски. Искът е с правно основание чл. 144 от СК. В исковата молба ищецът твърди, че е син на ответника С. А. М., че бракът на последната с баща му А. Ю.М. е прекратен с влязло в законна сила съдебно решение на РС – Кърджали с № на решението 68/09.08.2008 г., постановено по гражданско дело № 253/2008 г. на същия съд, като съдът не се е произнасял по въпроса за издръжката на ищеца. Сочи, че е навършил пълнолетие на 25.11.2004 г., както и това, че продължава обучението си като редовен студент по специалност „Фармация” в МУ – Пловдив като към момента на предявяване на иска е в четвърти курс. Излага твърдение за това, че е на издръжка на баща си и няма доходи и имущество, от което да се реализират доходи. Твърди, че не може да се издържа сам. Твърди и това, че месечно за издръжката му са необходими по 300 лева (от които по 150 следва да му бъдат изплащани от ответника). Въз основа на горното прави извод, че ответникът има задължение да му заплаща издръжка в размер на 150 лева ежемесечно.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание. Твърди, че ищецът притежава апартамент в центъра на гр. Пловдив и автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”, поради което прави извод, че притежава имущество, от което може да се издържа. Ответникът излага още и твърдението, че е без работа и няма имущество, от което да издържа дори себе си, поради което и прави извод, че не е в състояние да осигури издръжка на ищеца.

Ищецът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред първата инстанция и не се представлява.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли иска, евентуално да съобрази размера й с обстоятелството, че ответникът няма никакви. Счита, че от събраните доказателства се установява, че на са налице основания за присъждане на издръжка. Евентуално, моли съда да съобрази размера й с обстоятелството, че ответникът няма никакви доходи и няма възможност да заплаща повече от 40 лева месечно, „най-много 60 лева”.

От представения по делото дубликат на Удостоверение от ОбНС – Кърджали с дата 26.11.1992 г. (серия Р – 85), издадено въз основа на акт за раждане № 2439/28.11.1986 г., е видно, че Ф. А. М. (с ЕГН *) е роден на 25.11.1986 г. в гр. Кърджали от майка С. А. М. с ЕГН * и баща А. Ю. М. с ЕГН *.

Съгласно приложеното по делото Удостоверение с дата 13.11.2009 г., издадено от МУ – Пловдив, Ф. А. М., ЕГН *, е редовен студент с фак. № 256 през учебната 2009/210 г., в 4-ти курс на образователна степен „магистър” по специалност „Фармация” и следва да завърши през 2011 г.

От представеното Решение № 68/09.08.2008 г., постановено по гражданско дело № 253/2008 г. на РС – Кърджали, с което е прекратен бракът между С. А. М. с ЕГН * и А. Ю. М. с ЕГН * (майката и бащата на ищеца), е видно, че съдът, в това решение, не се е произнасял по въпроса за изплащане на издръжка в полза на сина им Ф. А. М..

Съгласно подадена от ищеца декларация с дата 08.01.2010 г., приложена по делото, същият не притежава и не е притежавал лек автомобил и не може да се издържа от доходите си и от използване на имуществото, което притежава.

Съгласно подадената от ответника декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с дата 12.01.2009 г., приложена по делото, същият живее сам, не получава доходи от свободни професии, от наеми и хонорари или други доходи, като графата за получавани трудови доходи е оставена непопълнена, не притежава МПС и притежава Ѕ идеална част от недвижим имот с пл. сн. № 67 по плана на с. Глухар, с площ от 790 кв. м., ведно с построените в него: масивна жилищна сграда на два етажа, мансарда и стопанска постройка на един етаж.

Въззивният съд счита, че доколкото не е релевирано твърдение за наличие на сила на пресъдено нещо между страните по въпроса за заплащане на издръжка, то и съдържанието на представеното от ищеца като доказателство съдебно решение, споменато по-горе, не следва въобще да бъде обсъждано при решаване на спора по същество.

Положителните предпоставки за уважаване на иска по чл. 144 от СК, които следва да бъдат доказани от ищеца, са следните: относно родствената връзка между ищеца и ответника (т. е. – ответникът да е родител на ищеца); относно възрастта на ищеца (т. е. - да е до 25-годишна възраст); относно продължаващото му обучение в редовна форма във ВУЗ; относно невъзможността на ищеца да се издържа от собствените си доходи или от използване на собственото си имущество. Доказването на тези обстоятелства е било в тежест на ищеца. Видно от материалите по делото ищецът е провел успешно доказване на първите три от тези предпоставки (относно родствената връзка, относно възрастта и относно обучението във ВУЗ) – предвид материалната доказателствена сила на представените официални документи (удостоверения от ОбНС – Кърджали и от МУ – Пловдив), която не е оборена.

Въззивният съд обаче счита, че исковата претенция действително е изцяло недоказана (включително за размера до 60 лева), тъй като от страна на ищеца не е проведено успешно доказване на последната от горепосочените предпоставки за уважаването на иска по чл. 144 от СК, а именно - относно невъзможността на ищеца да се издържа от собствените си доходи или от използване на собственото си имущество. Това е така, тъй като от представените по делото доказателства единственото, което може да бъде установено относно доходите и имуществото на ищеца, е че същият не притежава и не е притежавал лек автомобил. Какво друго имущество и какви доходи притежава ищеца не става ясно. Единственото доказателство по делото, относимо към тези обстоятелства (относно доходите и имуществото на ищеца), е представената от същия ищец декларация, посочена по-горе. В нея изрично е декларирано, че деклараторът не притежава и не е притежавал лек автомобил; по-нататъшният текст на декларацията по същество не представлява заявяване на факти, а представлява единствено извод, но фактите, от които е направен този извод, остават неизвестни за съда. Не става ясно защо липсата на притежаван от ищеца лек автомобил е декларирана изрично, а не е декларирано изрично например притежаването или непритежаването на недвижимо имущество (твърдения за притежавано от ищеца недвижимо имущество са релевирани от ответниика в отговора на исковата молба). Следва да се подчертае и това, че ищецът е бил задължен от първоинстанционния съд „да представи документ за собственост на недвижим имот и МПС или декларация за имотно състояние, от която да е видно какво имущество притежава”. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав категорично счита, че това задължение несъмнено не е изпълнено от посочения ищец и доколкото негова е била доказателствената тежест относно установяване на имущественото му състояние, то се налага изводът, че предявеният иск не е доказан.

Във връзка с горното съдът счита, че не е необходимо обсъждането на въпроса дали ответникът е доказал твърдените от него обстоятелства относно доходите на последния и притежаваното от него имущество, чрез които обстоятелства същият се домогва да обоснове наличие на особени затруднения за даване на издръжката по смисъла на чл. 144 от СК. Това е така, защото този въпрос може да се постави единствено, когато са налице другите предпоставки по чл. 144 от СК. По същата причина безпредметно се явява и обсъждане на направените във въззивната жалба доводи за това, че ищецът имал възможност да се издържа от доходите, които получава от баща си, при когото живеел, както и относно това, че от страна на първоинстанционния съд не било взето предвид обстоятелството, че ответникът нямал никакви доходи и възможност да заплаща така определения размер на издръжката; същото се отнася и до твърденията на въззивния жалбоподател за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, още повече, че такива във въззивната жалба не са посочени (а само е изложено твърдение, че има такива нарушения).

Така постановеното първоинстанционно решение, доколкото исковата претенция по чл. 144 от СК не е доказана, се явява неправилно и постановено в противоречие с императивна материалноправна норма, а именно - с чл. 144 от СК.

Предвид всичко изложено дотук се налага изводът, че обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която предявеният иск е бил уважен за размера до 60 лева месечно, като вместо това следва да се постанови отхвърлителен диспозитив спрямо предявения иск и в тази му част (за размера до 60 лева месечно).

Освен това, във връзка с горното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото. Необходимо е да се има предвид и това, че наличието на привилегията по чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК не означава, че ищецът, който е освободен от заплащане на такси и разноски и чийто иск е бил отхвърлен впоследствие, не дължи заплащане на ответника на направените от него разноски, доколкото иначе би се получило неоснователно обедняване за ответника.

От страна на ответника (въззивния жалбоподател) не е приложен списък на разноските. Видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие ответникът по предявения иск е дължал и заплатил във връзка с водене на делото като адвокатско възнаграждение сумата от общо 200 лева (100 лева за първата инстанция и 100 лева за въззивната инстанция). Видно от приложената по делото вносна бележка ответникът е заплатил и сумата от общо 46,20 лева във връзка с подадената от него въззивна жалба (от които 43,20 лева като държавна такса и 3,00 лева като комисионна). Съответно ищецът, чийто иск следва да се отхвърли, следва да заплати на отве‗ника сумата от общо 246,20 лева за направените от последния разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1, изр. 1, пр. 1, алт. 1 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Решение № 4/28.01.2010 г., постановено по гр. д. № 1385/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е уважен за размера до 60 лева месечно предявеният от Ф. А. М., ЕГН *, от с. Г., община К. ул. „П М. № х, иск с правно основание чл. 144 от СК против С. А. М., ЕГН *, от с. Г., община К., ул. „В.Л” № ха, за осъждане на последната да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка, считано от предявяване на иска (26.11.2009 г.) до навършване на 25-годишна възраст на ищеца, законна лихва за всяка просрочена вноска и направените по делото разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 144 от СКкато неоснователен, за размера до 60 лева месечно, иска, предявен от Ф. А. М., ЕГН *, от с. Г., община К., ул. „П. М. № х, против С. А. М., ЕГН *, от с. Г., община К., ул. „В. Л.” № ха, за осъждане на последната да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка, считано от предявяване на иска (26.11.2009 г.) до навършване на 25-годишна възраст на ищеца, законна лихва за всяка просрочена вноска и направените по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК Ф. А. М., ЕГН *, от с. Г., община К., ул. „П. М. № х, да заплати на С. А. М., ЕГН *, от с. Г., община К. ул. „В.Л.” № ха, сумата от 246,20 лева разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Настоящото решение може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/