Р Е Ш Е Н И Е
№350
гр.
Добрич, 30.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 474 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр с чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на С.С.С. с адрес ***,
подадена чрез адв.Т.Ч. - ДАК, срещу Областна дирекция на МВР - Добрич за сумата
от 300 лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди от направени от
ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по нахд № 104/2019 г. по
описа на Районен съд – Генерал Тошево, с решението, по което е отменено Наказателно
постановление № 19-0265-000202 от 05.08.2019 г., издадено от началника на Районно
управление – Генерал Тошево към ОД на МВР-Добрич.
В исковата молба се твърди, че ищецът е ангажирал
адвокат по нахд № 104/2019 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, който
да го представлява и защитава в производството по оспореното Наказателно
постановление № 19-0265-000202 от 05.08.2019 г., издадено от началника на
Районно управление – Генерал Тошево. За защитата си ищецът направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Районният съд в гр.Генерал Тошево постановил Решение № 38/28.11.2019 г.,
с което отменил изцяло наказателното
постановление. Ищецът счита, че съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, има право да претендира извършените от него
разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 300 лева като имуществени
вреди, причинени му от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. С оглед на това ищецът
претендира ответникът да му заплати обезщетение от 300 лв. пред районния съд. Претендира се заплащане
и на разноските по настоящото дело за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, Областна дирекция на МВР-Добрич, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт М.Ж., който изразява становище
за неоснователност на исковата претенция. Изтъква, че по нахд № 104/2019г. е
имало само две съдебни заседания, при което страни се явили само на второто.
Делото пред районния съд не било с висока фактическа и правна сложност,
наказанията са били глоби в размер на 200 лв. и на 50 лв., поради което
размерът на адвокатския хонорар бил завишен. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
Добрич, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1
от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, Милена Любенова, дава заключение,
че исковата молба е основателна и от събраните по делото доказателства се
установява, че са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответника.
От фактическа страна:
Срещу С.С.С. с адрес *** е било издадено Наказателно
постановление № 19-0265-000202 от 05.08.2019 г. от началника на Районно
управление – Генерал Тошево към ОД на МВР-Добрич, с което на ищеца са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушаване на чл.20, ал.2 от с.з. и глоба в размер на 50
лева на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушаване на чл.123, ал.1,
т.2,б.“б“ от ЗДвП.
Видно от материалите по нахд № 104/2019 г. по описа на
Районен – Генерал Тошево, С.С. е оспорил
наказателното постановление с жалба до районния съд. Делото е приключило с постановяването
на Решение № 38/28.11.2019 г., с което съдът е отменил наказателното постановление
и по отношение на двете наложени наказания.
Решението не е
било обжалвано от страните и е влязло в сила на 21.01.2020 г., както е
отбелязано върху него.
Последното по
делото заседание е било проведено на 28.11.2019 г.
Видно от писмените
доказателства, съдържащи се в кориците на приложеното нахд № 104/2019 г. по
описа на Районен съд- Генерал Тошево, С.С. е сключил с адвокат К.И.П., вписан в
Адвокатска колегия - Добрич, Договор за правна защита и съдействие от 08.08.2019
г., с който е упълномощил адвокат да изготви от негово име жалба срещу НП №
19-0265-000202 от 05.08.2019 г. и да го представлява по образуваното производство
пред районния съд. Договорено е възнаграждение от 300 лв. като е посочено, че плащането
ще се извърши на две вноски и че сумата от 100 лева е платена в брой при подписване
на договора и пълномощното. Доказателства за плащане на остатъка от
договорената възнаграждение в кориците на нахд № 104/2019г. по описа на
РС-Генерал Тошево не се съдържат. Делото е обявено за решаване на 28.11.2019г.
след като съдът е изслушал устните прения на страните. Към този момент също не
са представени доказателства за заплащане на уговореното възнагждание до пълния
му размер от 300 лева.
Към исковата си молба ищецът представя разписка с дата
20.05.2020 г., издадена от адвокат К.И.П., в която същият е посочил, че е
получил от С.С.С. сумата от 300 лева, предоставена като договорен хонорар по
договор за правна помощ № 031056/2019г. по а.н. дело № 104/2019г. по описа на
Районен съд Генерал Тошево. В разписката
не се сочи кога и как е платена сумата от 300 лева.
От материалите
по нахд № 104/2019г. по описа на Районен съд Генерал Тошево се установява, че упълномощения
адвокат е изготвил жалбата до районния
съд и се е явил в съдебното заседание на 28.11.2019г. като е участвал в разпита на свидетелите и пледирал
по съществото на спора, съобразно сключения с ищеца договор за правна защита и
съдействие.
По допустимостта на иска:
При извършената проверка за допустимост на предявения
иск, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална легитимация е
правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Искът е предявен
срещу Областна дирекция - Добрич на Министерство на вътрешните работи, която е юридическото
лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Отговорността се носи от това юридическо лице,
тъй като в ОД на МВР Добрич организационно и бюджетно е включен административно-наказващият
орган, началникът на Районно управление – Генерал Тошево, издал отмененото като
незаконосъобразно наказателно
постановление, от което ищецът твърди, че е понесъл вреди. (Определение № 9375
от 10.07.2009 г. по адм. д. № 7482/2009 г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отд.). Последното
по делото съдебно заседание е проведено на 28.11.2019 г., когато все още не е
съществувала предвидената сега възможност по чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 29.11.2019
г.) страните по делото да претендират присъждане на разноски за адвокатско,
респ. за юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, настоящият съдебен приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с
оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Административен
съд - Добрич.
По основателността на иска:
Предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР –Добрич
за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, представляващо платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при оспорване на Наказателно
постановление № № 18-3394-000154 от 22.06.2018 г. 16-0851-002356 от 16.12.2016
г. на началника на Районно управление на МВР-Албена, е частично
основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
В случая не е спорно, че е налице наказателно
постановление, издадено от началника на Районно управление на МВР- Генерал
Тошево, с което ищецът е наказан с две административни наказания за извършени
нарушения по Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е било
обжалвано и отменено от районния съд като незаконосъобразно. Решението на
районния съд е било редовно връчено на страните, но не е било обжалвано и на 21.01.2020
г. е влязло в сила.
Ето защо, съдът намира за доказана първата група от
визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен
акт, респ. наказателно постановление. Без значение за настоящия спор са
причините и правното основание мотивирало съда да отмени като незаконосъобразно
наказателното постановление. Без значение са и
правната сложност на делото пред районния съд, нито неговата
продължителност. Затова нито мотивите на
влязлото в сила съдебното решение, нито обстоятелствата, свързани със сложността
и продължителността на делото са относими за ангажирането на отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е относимо
обстоятелството, че съдебното решение е влязло в сила.
По отношение на заявените имуществени вреди, свързани
с твърдения за платено от ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева,
съдът намира следното:
Налице е приложен, надлежно попълнен и подписан от
ищеца, като клиент, договор за правна защита и съдействие с надлежно попълнено
и подписано пълномощно към него, което упълномощаване е било основание за
осъществяване на процесуално представителство и защита в съдебното производство
пред районния съд в гр.Генерал Тошево по нахд № 104/2019 г. Но с този договор се установява,
че към момента на постановяване на
съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление, е платена
единствено сумата от 100 лева. Доказателства за плащането на остатъка от
договорената цена за осъщественото процесуално представителство на ищеца към
момента на устните състезания, 28.11.2019 г., не се съдържат в кориците на нахд
№ 104/2019г. по описа на РС-Генерал Тошево.
В представената пред настоящата инстанция разписката, че
процесуалният представител на ищеца по нахд № 104/2019г., адв. Красимир
Панайотов е получил сумата от 300 лева по сключения договор, не се сочи кога и
по какъв начин е извършено плащането на остатъка от договорената сума – в брой
или по банков път. Доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път
също не се представят.
За заплащането на разноските за адвокатско
възнаграждение меродавен е моментът на приключване на делото и обявяването му
за решаване. Този извод произтича от постановеното в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В тълкувателното
решение е прието също, че в договора следва да е вписан начина на плащане - ако
е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
Затова съдът намира, че към момента на постановяване
на решението, с което е отменено наказателното постановление, следва да бъде
доказано заплащането на договореното възнаграждение от 300 лева. По настоящото
дело се доказва частично заплащане на възнаграждение на сумата от 100 лева за
адвокатско възнаграждение. За разликата до размера на договорена сума, т.е. за
сумата от 200 лева, няма представени доказателства. Затова, дори и към датата
на провеждане на последното открито съдебно заседание, 28.11.2019 г., да имаше
възможност за присъждане на разноски в производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН,
районният съд не би ги присъдил, поради липса на доказателства за извършването
им към този момент.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът
доказва имуществени вреди в размер на 100 лева, които се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с отмяната на наказателното постановление. Направените
разходи от 100 лева платени в брой за адвокат се квалифицират от съда като
имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване
на административна дейност, доколкото ако в отмененото наказателно
постановление не бе издадено, вредите нямаше да настъпят. По изложените
съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване
на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 100 лева. В останалата
част, исковата претенция за сумата от 200 лева е в недоказан размер и следва да
се отхвърли.
Разноски
Ищецът претендира и присъждане на направените в
настоящото производство разноски от 10 лева - платена държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 07.08.2020 г. Ответникът претендира присъждане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ, съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска и осъжда ищеца да заплати
на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Разноски следва да се присъдят и на двете страни
съобразно уважената/отхвърлената част от иска като ищеца се дължат разноски от
103,33 лева, съобразно уважената част от иска, а на ответника се дължат
разноски от 66,66 лева, съобразно отхвърлената част от иска. След извършване на
компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
36,67 лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4 от ЗОДОВ, Административен
съд –Добрич, ІІІ състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на
С.С.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди –изплатено адвокатско възнаграждение
за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство по нахд
№ 104/2019 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 200 лева до
претендирания размер на обезщетението.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на
С.С.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 36,67 (тридесет и шест лева и шестдесет
и седем стотинки) лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на РБ, в 14-
/четиринадесет/ дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: