Решение по гр. дело №2530/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1593
Дата: 14 декември 2022 г. (в сила от 4 януари 2023 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20215300102530
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1593
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215300102530 по описа за 2021 година
Иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. Г. П., ЕГН
********** от гр.***, ул.*** против Ч. Г. К., ЕГН ********** от гр.***,
ул.***, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 50 000,00 лева,
представляваща неплатена главница по договор за заем, обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№*** на нотариус *** с район на действие Пловдивски районен съд, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 24.03.2021г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договора за заем е предоставил на
ответника и на С. Г. К. 50 000,00 лева, които последните се задължили
солидарно да върнат на 50 равни месечни вноски по 1000,00 лева, всяка
платимо до последно число на текущия месец, като първата вноска следвало
да се заплати до 31.11.2017г., а последната – до 31.12.2021г. Страните
уговорили, че при забава на заемополучателите да платят три последователни
парични вноски, заемодателят има право да поиска изцяло и предсрочно
заплащане на цялата сума. За обезпечаване на заема била учредена договорна
ипотека върху недвижим имот на заемополучателите. Тъй като те не
заплатили нито една от уговорените с договора вноски, И. П. подал заявление
за издаване на заповед по чл.417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.
№5112/2021г. по описа на ПРС съдът издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. Тъй като
1
ответникът Ч. К. е подал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, П. предявява
настоящия установителен иск. Претендира направените в настоящото
производство и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Ч.
К., който оспорва иска. Твърди, че никога не е уведомяван за настъпването на
предвидената в договора предсрочна изискуемост, както и че е заплащал
ежемесечно на ищеца по 1500,00 лева, въпреки че лихва не била изрично
уговорена. В хода на делото чрез пълномощника си поддържа, че цялата сума
по заема вече е заплатена, включително чрез извършената в хода на
образуваното изпълнително дело продажба на ипотекирания имот.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№5112/2021г. по описа на
ПРС, вземанията, предмет на предявения иск съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на ответника К. на 11.06.2021г.
и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК същият е подал възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед. Настоящият иск е предявен в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК и е допустим.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот №*** на нотариус *** с район на действие Пловдивски районен съд,
страните са постигнали следните уговорки: И. Г. П. е предоставил на Ч. Г. К.
и С. Г. К. безлихвен паричен заем в размер на 50 000,00 лева, която сума
заемополучателите са получили изцяло по банковата сметка на Ч. К. преди
подписване на договора; заемополучателите се задължават при условията на
солидарна отговорност да върнат цялата сума, която ще се издължи на 50
равни последователни месечни вноски по 1000,00 лева всяка една, платими до
последно число на текущия месец; първата вноска е дължима до 30.11.2017г.,
а крайният срок за издължаване на сумата е 31.12.2021г.; заемополучателите
се задължават да извършват всички дължими плащания по посочената
банкова сметка на заемодателя в „Обединена Българска Банка“АД; при забава
на заемополучателите да изплатят три последователни вноски от дължимата
по заема сума, заемодателят има право да поиска изцяло и предсрочно
заплащане на целия заем.
При така установените облигационни отношения, ответникът не
доказва, че в уговорените срокове е върнал получената от ищеца сума.
Въпреки, че по делото няма доказателства ищецът като заемодател да е
2
уведомил ответника, че обявява за предсрочно изискуемо цялото задължение,
към настоящия момент е настъпил падежа на цялото вземане, поради което и
предвид разясненията, дадени в т.1 на ТР от 02.04.2019г., постановено по т.д.
№8/2017г., искът като основателен следва да се уважи изцяло.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че вземането на
ищеца е удовлетворено чрез принудително изпълнение в рамките на
изпълнителния процес и това прави иска неоснователен. Съгласно т.9 от ТР
от 18.06.2014г., постановено по т.д.№4/2013г. в производството по чл.422 от
ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение.
Ето защо без правно значение за решаването на настоящия спор е дали и
доколко ищецът е удовлетворен за вземането си чрез продажба на
ипотекирания имот в изпълнителния процес, образуван въз основа на
издадения от заповедния съд изпълнителен лист.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 3600,00 лева, от които: 1000,00
лева – платена държавна такса и 2600,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът дължи заплащане и на разноските, направени от
ищеца в заповедното производство в размер на 2300,00 лева, от които:
1000,00 - държавна такса и 1300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч. Г. К., ЕГН ********** от гр.***,
ул.*** дължи на И. Г. П., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** сумата 50 000,00
лева, представляваща неплатена главница по договор за заем, обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№*** на нотариус *** с район на действие Пловдивски районен съд, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 24.03.2021г. до окончателното
3
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3225/31.03.2021г. по
ч.гр.д.№5112/2021г. на ПРС.
ОСЪЖДА Ч. Г. К., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** да заплати на И. Г.
П., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** сумите: 3600,00 лева – разноски за
настоящото производство и 2300,00 лева – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4