Р Е Ш Е Н И Е № 387
гр.Стара Загора, 29.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на четиринадесети октомври
през две
хиляди и деветнадесета г в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора Петя Драганова като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 405 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от „К.В.в.” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул.”Антон Марчин” № х, вх.В, ет.6, ап.хх чрез адвокат Е.П.,
против Национална агенция по приходите за присъждане на обезщетение в размер на
3549.00лв. за причинени имуществени вреди от отменени
наказателни постановления /НП/, издадени от длъжностни лица при Териториална
дирекция Пловдив на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното
плащане. В исковата молба се твърди, че НП са обжалвани и с влезли в сила
решения са отменени. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като
му заплатил възнаграждения в общ размер на 3549.00лв.,
съгласно сключени договори за правна защита и съдействие. Твърди, че е налице
имуществена вреда за него като последица от незаконосъобразни актове – НП на Национална
агенция по приходите. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати обезщетение за претендираните в посочения размер от 3549.00лв. имуществени вреди ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата и да
присъди направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Национална
агенция по приходите, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т.-Л., с писмен отговор оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Твърди, че по делото не е установена реално причинена вреда и
причинна връзка между отменените НП и настъпилия вредоносен резултат, тъй като
доказателствата за заплащането на уговореното възнаграждение следва да са
приложени още в производствата по обжалване на НП, а представяне на документи
за получените суми извън рамките на производството, за което се отнасят, не
обосновава реално причинена вреда, съответно право на обезщетение по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. Намира за неоснователно да се претендира
адвокатското възнаграждение с ДДС, доколкото отговорноста за разноски обхваща
само действително направените разходи на спечелилата страна. Оспорва и
претенцията за присъждане на законна лихва върху адвокатските възнаграждения
като я намира за превишаваща целите на закона. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на договорените адвокатски възнаграждения и моли да се присъди
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан. По съображения, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предлага да бъде уважен.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу „К.В.в.” ЕООД гр.Стара
Загора са издадени:
1. НП № 93633-F098197/03.02.2014
г. на Директора на офис/дирекция за обслужване град
Стара Загора при ТД на НАП Пловдив с наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000лв, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 475
от 14.05.2014 г., постановено по а.н.д. №
314/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора;
2. НП № 98470-F084494/18.03.2014 г. на
Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП
Пловдив с наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
754лв., отменено като незаконосъобразно с Решение от
20.06.2014 г., постановено по а.н.д. № 741/2014
г. по описа на Районен съд Стара Загора, потвърдено с Решение № 590/28.10.2014 г.,
постановено по КАНД № 553/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора;
3. НП № 98469-F084496/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП Пловдив
с наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 500лв., отменено като незаконосъобразно с Решение от 18.06.2014 г.,
постановено по а.н.д. № 740/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора,
потвърдено с Решение № 617/12.11.2014 г., постановено по КАНД № 533/2014 г. по
описа на Административен съд Стара Загора;
4. НП № 98479-F084485/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП Пловдив, с наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1029лв.,
отменено като незаконосъобразно с Решение от 02.07.2014 г., постановено по
а.н.д. № 736/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора, потвърдено с Решение
№ 593/28.10.2014 г., постановено по КАНД № 562/2014 г. по описа на
Административен съд Стара Загора;
5. НП № 98480-F084482/18.03.2014
г на Директора на Дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП Пловдив
с наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 504лв., отменено като незаконосъобразно с Решение от
20.06.2014 г., постановено по а.н.д. № 734/2014 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, потвърдено с Решение № 579/29.10.2014 г., постановено по КАНД №
535/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
6. НП № 98476-F084487/18.03.2014 г на Директора на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП Пловдив с наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв.,
отменено като незаконосъобразно с Решение от 23.06.2014 г., постановено по
а.н.д. № 743/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора, потвърдено с Решение
№ 587/10.11.2014 г., постановено по КАНД № 543/2014 г. по описа на
Административен съд Стара Загора;
7. НП № 98475-F084489/18.03.2014 г на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД
па НАП Пловдив с наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2016лв.,
отменено като незаконосъобразно с Решение от 26.06.2014 г., постановено по
а.н.д. № 744/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора, потвърдено с Решение
№ 607/07.11.2014 г., постановено по КАНД № 550/2014 г. по описа на
Административен съд Стара Загора;
8. НП № 98471-F084493/18.03.2014 г на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП Пловдив с наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 890.80лв.,
отменено като незаконосъобразно с Решение от 20.06.2014 г., постановено по
а.н.д. № 742/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора, потвърдено с Решение
№ 552/28.10.2014 г., постановено по КАНД № 552/2014 г. по описа на
Административен съд Стара Загора;
9. НП № 98468-F084498/18.03.2014 г на
Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив с наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2189.60лв., отменено като
незаконосъобразно с Решение от 02.07.2014 г., постановено по а.н.д. № 745/2014 г.
по описа на Районен съд Стара Загора, потвърдено с Решение № 598/06.11.2014 г.,
постановено по КАНД № 561/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора;
10. НП № 98482-F084473/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП Пловдив с наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 945лв,
отменено като незаконосъобразно с Решение от 23.06.2014 г., постановено по
а.н.д. № 735/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора, потвърдено с Решение
№ 606/07.11.2014 г., постановено по КАНД № 542/2014 г. по описа на
Административен съд Стара Загора.
Към материалите по настоящото дело са
приложени цитираните АНД по описа на
Районен съд Стара Загора и КАНД по описа на Административен съд Стара Загора.
Видно от съдържащите се в АНД договори за правна защита и съдействие, „К.В.в.”
ЕООД е възложил и упълномощил „С. и П. -
Адвокатско дружество“ да осъществи неговото процесуално представителство и
защита при договорено адвокатско възнаграждение, платено по банков път.
Договорите за правна защита и съдействия са представени пред Районен съд Стара
Загора в хода на производствата по обжалване на НП и са приложени по делата,
както следва:
1. Договор за правна
защита и съдействие № 007/13.02.2014 г. за сумата от 120 лева, сключен по повод
обжалването на НП № 93633-F098197/03.02.2014 г. на
Директора на офис/дирекция за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП
Пловдив, е представен по АНД №314/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора
с молба с входящ номер от 27.03.2014 г. по описа на съда - на лист №29 от
делото;
2. Договор за правна
защита и съдействие № 027/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева, сключен по повод
обжалването на НП № 98470-F084494/18.03.2014 г. на
Директора на Дирекция „Контрол‘ при ТД на НАП Пловдив, е представен по АНД №741/2014
г. по описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно заседание по делото,
проведено на 09.06.2014 г. - на лист №52 от делото;
3. Договор за правна
защита и съдействие № 028/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева, сключен по повод
обжалването на НП № 98469-F084496/18.03.2014 г. на
Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, е представен по АНД
№740/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно заседание
по делото, проведено на 20.05.2014 г. - на лист №53 от делото;
4. Договор за правна
защита и съдействие № 023/15.04.2014 г. за сумата от 363 лева, сключен по повод
обжалването на НП № F084485/18.03.2014г. на Директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, е представен по АНД №736/2014 г.
по описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно заседание по делото,
проведено на 02.06.2014 г. - на лист №55 от делото;
5. Договор за правна
защита и съдействие № 022/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева, сключен по повод
обжалването на НП № F084482/18.03.2014г. на Директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив е представен по АНД №734/2014 г. по
описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно заседание по делото,
проведено на 22.05.2014 г. - на лист №61 от делото;
6. Договор за правна
защита и съдействие № 024/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева, сключен по повод
обжалването на НП № 98476-F084487/18.03.2014 г на
Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, е представен по АНД
№743/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно заседание
по делото, проведено на 20.05.2014 г. - на лист №55 от делото;
7. Договор за правна
защита и съдействие № 025/15.04.2014 г., за сумата от 446 лева, сключен по
повод обжалването на НП № 98475-F084489/18.03.2014
г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, е представен по
АНД №744/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно
заседание по делото, проведено на 27.05.2014 г. - на лист №54 от делото;
8. Договор за правна
защита и съдействие № 026/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева, сключен по повод
обжалването на НП № 98471-F084493/18.03.2014 г. на
Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, е представен по АНД
№742/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно заседание
по делото, проведено на 09.06.2014 г. - на лист №53 от делото;
9. Договор за правна
защита и съдействие № 029/15.04.2014 г. за сумата от 460 лева, сключен по повод
обжалването на НП № 98468-F084498/18.03.2014 г. на
Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, е представен по АНД
№745/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно заседание
по делото, проведено на 02.06.2014 г. - на лист №56 от делото;
10. Договор за правна
защита и съдействие № 021/15.04.2014 г, за сумата от 360 лева, сключен по повод
обжалването на НП № 98482-F084473/18.03.2014 г. на
Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, е представен по АНД
№735/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора в открито съдебно заседание
по делото, проведено на 20.05.2014 г. - на лист №56 от делото.
По
делото са приети като доказателства фактура
№**********/15.05.2014г., фактура №**********/23.06.2014г., фактура
№**********/20.06.2014г., фактура №**********/03.07.2014г., фактура
№**********/23.06.2014г., фактура №**********/27.06.2014г., фактура
№**********/27.06.2014г., фактура №**********/23.06.20164г., фактура
№**********/03.07.2014г., фактура №**********/27.06.2014г., разпечатка от
интернет страница от Credit Agricole oт 26.08.2014г., извлечение по сметка №30
от Банка Пиреос, извлечение по сметка № *********/01.08.2014г., извлечение по
сметка № 48 от Банка Пиреос, извлечение по сметка №*********/03.11.2014г., документи по сметка
(и) 411 за партида „К.В.в.“ ЕООД за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е
издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на
администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от
упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отменени НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на обезщетение
е частично основателен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника Национална агенция по приходите, респективно увреждането на ищеца, се
основава на незаконосъобразни НП, издадени от длъжностни лица от Национална
агенция по приходите, отменени по надлежния ред с влезли в сила съдебни решения.
При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното производство по налагане на административни
наказания, представлява осъществяване на административна дейност от
административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна
(изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно
регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед
административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно
наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици,
който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/
дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Законодателят не предвижда ред за присъждане
на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред
административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че
разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания
санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице две от предпоставките за
ангажиране отговорността на Национална агенция по приходите по предявения иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издадени незаконосъобразни актове от
длъжностни лица на приходната администрация при изпълнение на административна
дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването
на посочените НП ищецът е ангажирал адвокатска защита като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер 3549лв. Направените от „К.В.в.“
ЕООД разноски, съставляващи заплатени
адвокатски хонорари, принципно представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
По отношение на част от тях обаче не е
установено и доказано наличието на реално причинена вреда доколкото и по
смисъла на Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК
на ВКС се изисква извършеното плащане да е удостоверено по надлежния ред до
приключване на съответното съдебното производство. В представените в производствата
пред Районен съд Стара Загора договори за правна защита и съдействие е уговорено
възнаграждение, платимо при сключване на договора, но не е посочена нито датата
на сключване, нито начинът на плащане. Видно от представените неоспорени
фактури и извлечения от банкови сметки на адвокатското дружество, след
постановяване на окончателен съдебен акт за отмяна на НП са заплатени
възнагражденията по Договор за правна защита и съдействие № 007/13.02.2014 г.
за сумата от 120 лева на 06.06.2014г. при Решение № 475 от 14.05.2014 г.,
постановено по а.н.д. № 314/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора; Договор
за правна защита и съдействие № 023/15.04.2014 г. за сумата от 363 лева на
25.11.2014г. при Решение № 593/28.10.2014 г., постановено по КАНД № 562/2014 г.
по описа на Административен съд Стара Загора; Договор за правна защита и
съдействие № 029/15.04.2014 г. за сумата от 460 лева на 25.11.2014г. при Решение
№ 598/06.11.2014 г., постановено по КАНД № 561/2014 г. по описа на
Административен съд Стара Загора. Тези документи не установяват извършено
плащане в хода на делата за осъществена по тях правна защита. Към релевантния
момент на отмяна на незаконосъобразните актове /влизане в сила на съдебните
решения за това/, когато настъпва противоправния резултат, не са известни данни
за настъпила непосредствена вреда, в резултат на плащане на възнаграждение на
адвокат във връзка с извършени действия по правна защита и съдействие по обжалване
на процесните НП. Представянето на документи за получени суми извън
рамките на производството, за което е сключен договор между страните, след
приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава
наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно
право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е формирана постоянна
съдебна практика - Решение № 7987/ 22.06.2017г. по адм.д. № 4720/ 2016г., Решение № 3792/ 14.03.2019г. по адм.д.№
10252/ 2018г., Решение № 4781/ 01.04.2019г. по адм.д.№ 1186/ 2019г., по описа
на ВАС, III отд. Без правно значение за този извод е
обстоятелството, че по делата от административнонаказателен характер не се
присъждат разноски и поради това не е задължително да се представят платежни
документи.
Изложените
съображения за липса на изискуема предпоставка за присъждане на обезщетение по
реда на ЗОДОВ правят предявения иск неоснователен и недоказан за сумата 943лв,
поради което следва да бъде отхвърлен в тази част.
В останалата част
претенцията е основателна и доказана, тъй като се установява както реално
причинена вреда, така и пряка причинно-следствена връзка между направените от
ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отменените НП. Адвокатската защита
е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебните производства по
обжалване на НП, издадени от длъжностни лица при Национална агенция по
приходите. Този извод следва от отбелязването в договорите за правна защита и съдействие, които
са приложени в оригинал към образуваните АНД
на Районен съд Стара Загора и КАНД на Административен съд Стара Загора и
не оставят съмнение, че са изготвени за конкретните съдебни производства - Договор
за правна защита и съдействие № 027/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева; Договор
за правна защита и съдействие № 028/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева; Договор
за правна защита и съдействие № 022/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева; Договор
за правна защита и съдействие № 024/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева; Договор
за правна защита и съдействие № 025/15.04.2014 г. за сумата от 446 лева; Договор за правна защита и съдействие №
026/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева и Договор за правна защита и съдействие
№ 021/15.04.2014 г. за сумата от 360 лева.
Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в
производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че
направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство и защита в производствата по АНД пред Районен съд Стара
Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадените и
впоследствие отменени НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна
последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното
лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва
адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния
спор. По приложените договори за правна защита и съдействие е извършено плащане
по банков път, видно от неоспорените извлечения от банкови сметки на
адвокатското дружество, поради което е удостоверено по надлежния ред
извършеното плащане до приключване на съдебното производство като се има
предвид, че адвокатската защита е уговорена и за касационната инстанция.
От
приложените АНД по описа на Районен съд Стара Загора и КАНД по описа на
Административен съд Стара Загора се установява, че преупълномощен адвокат от „С.
и П. - Адвокатско дружество“ е участвал в насрочените открити съдебни заседания по
делата. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатени
адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства по
обжалване на процесните НП, издадени от служители на Национална агенция по
приходите, отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни актове. Като
съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца като обезщетение за
причинени имуществени вреди сумата 2606лв, включваща и начисления ДДС. Начисленият към адвокатското възнаграждение и
съответно заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга, както е в
настоящия случай, се явява разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Независимо дали страната-получател на услугата
има право на данъчен кредит, при основателна искова претенция има характер на
имуществена вреда.
Неоснователно е възражението на
ответника, че възнагражденията са с необосновано висок размер и не съответстват
на критериите по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпреки
своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на исковата
претенция, то не следва да бъде уважено. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36, ал. 2 от ЗА законодателят е посочил, че размерът на
възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Всички процесни адвокатски възнаграждения съответстват
на минималните размери по чл. 18, ал. 2
във връзка с чл.7, ал.2, т.1 и т.2 и §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. с
включения ДДС. Законодателят е предоставил на съда преценката за фактическата и
правна сложност на делото, съответно - за наличието на неоснователно завишаване
на размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая
производствата по делата се отличават освен с правна, и с фактическа сложност –
касае се за вменени нарушения на Закона за ДДС, проведени са съдебни заседания
с активното участие на процесуалния представител на ищеца-жалбоподател,
разпитани свидетели, представени са множество писмени доказателства, изготвени
са писмени защити. Съдът счита, че доколкото фокусът на защитата е върху
наличието или липсата на извършено административно нарушение, с активното си
процесуално поведение пълномощникът на ищеца е положил усилия и труд в тази
насока, за което му се следва договореното в минимален размер възнаграждение.
Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна
лихва до окончателното й изплащане от датата на депозиране на исковата молба в
съда, както е поискано в нея – в случая от 06.06.2019г.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото
следва да бъде уважено искането „К.В.в.” ЕООД за присъждане на направените по
настоящото дело разноски, като Национална агенция по приходите бъде осъдена да
му заплати сумата 468лв., от които 25 лв. платена държавна такса в пълен размер и 443лв. съразмерно
на уважената част от иска адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 019/2019г.,
фактура № 2654 от 01.07.2019г. и извлечение сметка /л.53, л.77-78/.
Въпреки
този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело се явява неоснователна с оглед приложението
на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков”
№ 52, ДА ЗАПЛАТИ на „К.В.в.” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Антон Марчин” №х, вх.
В, ет. 6, ап.хх, СУМАТА 2606 /две хиляди шестстотин и шест/лева.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени като
незаконосъобразни наказателни постановления № 98470-F084494/18.03.2014
г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив; № 98469-F084496/18.03.2014 г. на Директора на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП Пловдив; № 98480-F084482/18.03.2014 г. на Директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив;
№ 98476-F084487/18.03.2014 г. на Директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив; № 98475-F084489/18.03.2014
г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД па НАП Пловдив; № 98471-F084493/18.03.2014 г на Директора на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Пловдив; № 98482-F084473/18.03.2014 г. на
Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, изразяващи се в заплатени
адвокатски възнаграждения по обжалването им, ВЕДНО
със законната лихва, считано от 06.06.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част за сумата 943лв. до пълния размер от 3549лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Дондуков” № 52, ДА ЗАПЛАТИ на „К.В.в.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Антон Марчин” №х, вх.В,
ет.6, ап.хх, СУМАТА 468 /четиристотин шестдесет
и осем/ лв., представляваща направени разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: