РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр.Мадан, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно
наказателно дело № 20255430200063 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия *****№ ********, издаден от
******– С., с който на Д. Т. К. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично като излага
съображения идентични с тези в жалбата за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш и недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна – ***** – С., редовно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия
страната гл. юрисконсулт К. В., в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същият да бъде
потвърден, като се претендират и разноски по делото за осъществена
юрисконсултска защита.
М. районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На *******г. в ******часа, в общ. М., на Републикански път II-86 при
км. ******, извън населено място, с посока на движение от с. С. към разклон
Ч., е установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол
на скоростта № ****** превишаване на разрешената скорост извън населено
място с 12 км/ч. при управление на МПС лек автомобил "******“ с рег. №
1
*******. Автомобилът се е движил с измерена скорост от 55 км/ч., но след
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. за установена била приета скоростта от
52 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 40 км/ч.
Въз основа на заснетата с АТС снимка е издаден електронен фиш от **** - С.
за налагане на глоба на собственика на автомобила П. Д. К. серия * № ******,
която в депозирана от нея декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП посочила, че на
процесната дата и час горецитирания автомобил е бил във владението на
жалбоподателя. С оглед на това на Д. Т. К. бил издаден обжалвания ЕФ.
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл. 21, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП на К. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
писмените доказателства по делото - ел. фиш № *****, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, снимка
на разположението на процесното АТСС, протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол ******, декларация за предоставяне на информация
по нарушение от ****** г. от П. Д. К., декларация от П. Д. К. от *******г. до
началника на ** М., ел. фиш № *****, справка в централната база на КАТ за
собственост на МПС, справка нарушител - водач, както и снимков материал на
процесното МПС /5бр./.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото
доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други
доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по
безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените
снимки са изготвени именно при функциониране на процесното
автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания
електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния
автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час.
Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно
автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната
доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът
приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за
заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е
бил технически изправен. Установява се, че процесният пътен участък е бил
регулиран с допълнително поставен пътен знак "В26", поради което
максималната скорост на движение за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДвП е 40 км/ч., както и че МПС-то е попадало в зоната му на
2
действие.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна
и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 22, ал. 2 вр ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в
процесния участък от пътя е било 40 км/ч, доколкото е имало поставен
допълнителен пътен знак "В26", а заснетият автомобил се е движил със
скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3
км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с
процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на
движение от 52 км/ч, което е със 12 км/ч повече от позволената в този участък
на пътя от 40 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, доколкото собственика на автомобила е
предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни, че именно жалбоподателя е лицето, ползвател на
автомобила към момента на нарушение, като това не е оспорено от самия
жалбоподател. С оглед на това, отговорност за извършеното нарушение
съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП следва да понесе именно ползвателя на автомобила – в случая
жалбоподателят.
Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил
със скорост от 52 км/ч при ограничение на скоростта в сигнализирания
участък от 40 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.
22, ал 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Деянието е съставомерно и от субективна страна,
като е осъществено от нарушителя при форма на вина пряк умисъл, доколкото
нарушителят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в
този участък от пътя е 40 км/ч съгласно чл. 22, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като е
целял извършване на нарушението и управление на автомобила с по-висока
скорост - 52 км/ч.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон при издаване на атакувания електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са
описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на
извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и
3
самото противоправно поведение, които като признаци съставляват описание
на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е
достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е
запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен
обем защитата си срещу наложената санкция.
Неоснователни се явяват възраженията за нарушение на срока по чл.
189, ал. 4в от ЗДвП, предвид установената дата на издаване и връчване на
електронния фиш, още повече, че разпоредбата не урежда давностни срокове
или такива, нарушението на които би довело до съществени пропуски на
административнонаказателната процедура.
С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в
законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни
фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параг. 6, т.
65 от ДР на ЗДвП е посочено, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес". С оглед промените в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията,
установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този
смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параг. 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП. В случая е въведена и изрична процедура за използване на
мобилната система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с
нея, регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в която не е
въздигнато задължение за обозначаване или сигнализиране за поставянето на
уреда.
Видно от вписаното в протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система, функционирането на мобилната
видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на каквото и
да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил
началото на действие на системата в работен режим. По изложените
съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с
годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, вр. параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с измененията на ЗДвП с ДВ, бр.
19 от 2015 г. изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. параг. 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при констатиране на
нарушението с мобилна система за видеоконтрол. Съдът счита, че след
промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при
констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство
(в този смисъл Решение № 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г.
4
по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016
г. по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и
др.).
В протокола за използване на техническото средство е посочен режим
на измерване: стационарен, при наличие в преписката на дигитална снимка на
временно монтираното АТСС, начало и край на работния процес, както и
данни, че е въведено с пътен знак ограничение на скоростта, важи
ограничението по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП за сигнализирания участък от
40 км/ч.
От приобщеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № ******/****** г. на БИМ се установява, че то е издадено на
"*****" ООД гр. С., относно мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип "*******", вписано в регистъра на
одобрени за използване средства за измерване под № 4835, и че срокът на
валидност на мобилната система е до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, когато срокът за валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Видно от протокол № ****** за
проверка на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение с идент № ****/**, тип "*******" № ******* е преминала
проверка в Лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха и
радар скоростомери при ГД "Национална полиция", сектор "УС" – Полицейска
техника на 07.04.2022 г. и съответства на одобрения тип. Ето защо, съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя относно техническа годност на
АТСС.
Основанието за санкцията с наказанието "глоба" в размер на 50,00
лева, наложено на жалбоподател, е правилно определено в електронния фиш,
а именно по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че наказанието "глоба" е правилно определено в размер
от 50,00 лева съобразно установеното превишаване на позволената скорост с
12 км/ч и изричната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвиждаща
фиксиран размер на глобата – 50,00 лева.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед
посоченото в чл. 34 от ЗАНН, доколкото твърдяното нарушение било
извършено на 30.10.2022 г. а са предприети процесуални действия три години
по – късно. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР № 1/2014 г. на
ВАС, електронният фиш, както вече се изложи, като своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции, се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити, ред и срокове за издаване на
АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Следва да се посочи, че предвид самата
природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е
решил да придаде определено правно значение на показанията на едно
автоматизирано техническо средство, то същият /електронният фиш/ се счита
5
издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно
- на датата на нарушението. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН в случая се
неотносими и неприложими, доколкото същите визират срок за съставяне на
АУАН и издаване на НП. За административно-наказателната отговорност при
издаване на ЕФ, конкр. въпросите за погасителната давност предвид разп. на
чл. 11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата част на НК, според които
погасителна давност по отношение на конкретното нарушение не е изтекла
към датата на връчване на ЕФ, вкл. и към настоящия момент /4 г. 6 месеца/-
чл. 81, ал. 3 НК.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че настоящата хипотеза не се характеризира с маловажност на
нарушението. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят
не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
пораждането на вредни последици, свързани с настъпване на смърт,
увреждане здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия * № ******, издаден от
****** - С,, с който на Д. Т. К. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Т. К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ******- С.
сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
6
до страните за постановяването му пред Административен съд гр. С.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7