Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 13. 04. 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на 11.02.2020г. /единадесети февруари две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Председател: Цв. Трифонов
при
секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Цв. Трифонов административно наказателно дело № 109 по описа за 2019г. на РС – Козлодуй и за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.59 и следващи
от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Й. Станомирова, ЕГН********** *** срещу Наказателно
постановление №17/2019г. на Директора на териториална дирекция Дунавска,
Агенция ”Митници”, с което са й наложени
следните наказания:
1. Глоба на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС в размер на 1
000.00 лева за това, че на 30.08.2018г. е държала на адрес: с.Бутан, обл.Враца,
ул.”Георги Димитров” 10, акцизни стоки – 53 литра етилов алкохол с алкохолно
съдържание 48.8% vol при 20С без документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на дължимия акциз;
2. отнемане на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоките,
предмет на нарушението-етилов алкохол с
алкохолно съдържание 48.8% vol при 20С – 53 литра на стойност 407.90лева,
представляващи пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4, т.39 от ЗАДС.
В
съдебните заседания жалбоподателя участва лично и с пълномощник адвокат С. и
поддържа жалбата, като в първото съдебно заседание доразвива обстоятелствата,
на които основава жалбата си. Жалбоподателката ангажира доказателства и пледира
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неоснователно, тъй като не била извършила
умишлено вмененото й нарушение.
Ответникът
по жалбата–административно наказващият орган, се представлява от юрисконсулт
Александрова, която изразява становище, че НП следва да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена в срок и от лице, имащо право на такава, поради което е допустима.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Административно-наказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение/
АУАН/ № 229/29.11.2019г. В него актосъставителят Д.Л. Цеков на длъжност
Митнически инспектор при ТМУ – Лом, Агенция „Митници“, направил констатации, че
при извършена проверка на 30.08.2018г. в 12.00ч. съвместно със служители на
РУ–Козлодуй в частен дом в с.Бутан, ул.”Георги Димитров” № 10, със собственик М.Й. Станомирова, било установено, че тя държала 53
литра етилов алкохол с алкохолен градус 48,8% vol без да притежава данъчен документ по ЗАДС, с
което Станомирова извършила нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС.
В
проведените съдебни заседания са разпитани
актосъставителят Д.Ц. и свидетеля при съставяне на акта М.Т.. Чрез
разпита им се установи, че на датата посочена в акта съвместно с служители на
РУ Козлодуй извършили проверка в дома на жалбоподателката във връзка с подаден
до тях техен сигнал, неизвестно от кого, за продажба на ракия. Свидетели
заявяват, че при проверката не са установили продажба, а само съхранение, като
ракията е била в няколко туби от 10 и 11 литра. От разпита им става ясно, че
жалбоподателката доброволно ги е пуснала в дома си и сама е предала ракията.
При извършване на проверката е измерен градусът с професионален спиртомер, след
което е направен опис и са взели проби за експертиза в лаборатория. За
установеното нарушение св. Д.Ц. съставил протокол, който жалбоподателката подписала,
а впоследствие бил издаден акт в нейно отсътсвие.
В съдебното
заседание е разпитан и свидетелят при съставяне на акта – Боянка Маринова,
която заяви, че провереното лице не се е явило за съставяне на акта, а тя лично
не знае кога е констатирано нарушението.
В същото
заседание е разпитан и свидетеля, доведен от жалбоподателя – Светла С., дъщеря
на М. Станомирова. Чрез показанията и се установи, че ракията е изварена от
баща й, който бил починал отдавна. Според свидетелката, ракията е варена преди
2004г., тъй като тогава баща и се е разболял и не е имал възможност да се грижи
за двора и да вари ракия. Свидетелката е категорична, че нито тя, нито майка и
са продавали ракия.
В
проведеното на 18.12.2019 г. съдебно заседание са разпитани свидетелите Галина
Романска, А.Т. и П.К..
Св. Романска
заяви, че ракията е варена преди 2004г. от нейния вуйчо /съпруга на
жалбоподателката/ на селския казан. Това е така, тъй като вуйчо и се е разболял
през 2004г., което е наложило да се изкорени лозето. Свидетелката също така
заяви, че ракията е ползвана за домашни нужди, черпене на лица, които са помагали
на жалбоподателката при работа в двора, но не и за продаване.
В същото
съдебно заседание са разпитани и полицейските служители А.Т. и П.К.. Според
показанията на тези служители, в края на месец август 2018г. се е провеждала
специализирана полицейска операция /СПО/ по линия на акцизните стоки на
територията на с.Бутан. Свидетелите заявяват, че поводът да извършат проверката
е била получена оперативна информация, че от дома на М. Станомирова се продава
ракия. Свидетелите заявяват, че жалбоподателката доброволно е предала ракията.
В разпита си св.Т. не отговори на въпроса кое е лицето подало информацията, но
потвърди, че проверката е разпоредена устно и има изготвен план за СПО. Впоследствие
свидетелят заяви, че проверката е извършена по закона за МВР, но не са
установили продажба на алкохол. Свидетелят Т. заявява, че дори не са правили
опит да заловят М. Станомирова в момент на продажба.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните
съображения.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателката
е наказана за това, че е държала 53 литра дестилатен алкохолен продукт,
без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ /електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза – нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. За да е
осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо за
държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно
възможно деецът да притежава документ, удостоверяващ плащането на дължим
акциз. От приетите като писмени доказателства заключения на митнически
лабораторни експертизи се установява по несъмнен начин, че откритият в имота на
жалбоподателката дестилатен алкохолен продукт съдържа етилов алкохол по смисъла
на чл.9 от ЗАДС, поради което отговаря на определението за акцизна стока по
чл.4, т.1 във вр. с чл.2, т.1 от ЗАДС. Актосъставителят и наказващият орган са
се ограничили с данните от митническите лабораторни експертизи, без да събират
други данни за произхода на откритата в държане на жалбоподателя ракия.
По-конкретно не са събрани доказателства за следните две обстоятелства, които
са от съществено значение за решаване на спора:
1) дали ракията е произведена в
специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.4,
т.8 от ЗАДС;
2) дали ракията е произведена
преди 01.01.2007г.
Ако ракията е изварена в специализиран малък
обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС,
размерът на акциза и на наложената глоба би следвало да бъде определен по
ставката в чл.31, т.6 от ЗАДС.
Ако ракията е изварена преди 01.01.2007г.,
т.е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр.105/2006г., акцизната ставка
би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т.е. за откритата в държане на
жалбоподателя ракия не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен
документ, удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия. Съобразно приложимата
в настоящото производство презумпция за невиновност на привлечения към
отговорност съдът приема, че административнонаказателното обвинение против
жалбоподателя за нарушение по чл.126, предл.2 от ЗАДС не е доказано по несъмнен
начин. По-конкретно от събраните доказателства не може да се направи несъмнен
извод, че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради
което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл.126, предл.2 от ЗАДС.
Предвид липсата на доказателства за
противното, съдът дава вяра на показанията на св. С. и св. Романска, които
заявиха, че ракията е варена преди 2004г., след което мъжът на жалбоподателката
се е разболял и са изкоренили лозето.
Освен това св. С. и св.Романска заявиха,
че ракията е варена на казана в село Бутан, което презюмира, че е платен акциз
за него. От разпита на свидетелите, както и от писмените доказателства не се
установи в дома на жалбоподателя да са намерени уреди за варене на ракия в
домашни условия. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите в тази им част,
тъй като АНО не ангажира доказателства в обратна насока. По делото не са ангажирани доказателства
относно наличието или липсата на платежен документ от кметство с.Бутан или в
община Козлодуй, от който да се установи дали жалбоподателката или съпруга й са
заплащали акциз за варене на ракия на казана в с.Бутан.
Освен поради недоказаността на административно-наказателното
обвинение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното
прилагане на материалния закон.
Нито в съставения АУАН, нито в наказателното постановление са
посочени доказателства и факти, от които да се извърши преценка по какъв начин
е бил изчислен дължимия акциз, което също прави повдигнатото административно
обвинение неясно, тъй като няма как задълженото лице да знае какъв акциз е
следвало да заплати. Съставът на нарушението чл.126 от ЗАДС охранява обществените отношения,
гарантиращи надлежното документиране на начисляването, плащането и
обезпечаването на дължимия акциз, т.е. съставянето на редовни документи,
удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване,
плащане или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация и
съответно да разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните
по ЗАДС лица. Това е така, защото чл.43, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗАДС посочват
изчерпателно кои лица начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред
тях няма нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано
или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да
притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Ето
защо такова лице не може да отговаря по чл.126 от ЗАДС.
В процесния случай е безспорно, че
жалбоподателката е държала етилов алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице
или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с
документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на
акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал
акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да
се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, не го
е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил,
но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е
съставено процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането
на отговорността на жалбоподателя по чл.126 от ЗАДС за това, че е държал
акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същият не
е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС,
противоречи на материалния закон.
Съгласно нормата на чл.10, ал. 1 от Наредба № 3/18.04.2006г. при вземане на
проби от акцизни стоки се формират следните крайни проби: 1. две лабораторни
проби за изследване в митническите лаборатории; 2. една контролна проба за
съхранение в съответното митническо учреждение; 3. една проба за проверяваното
лице. Те се транспортират и съхраняват при условия, съобразени с естеството на
стоките, така че да не се нарушава тяхната цялост и да не се променят
качествените им характеристики (чл. 16). (2) Когато в протокола по чл.12, ал.1
проверяваното лице е изразило нежелание да му бъде предоставена крайна проба,
пробата по ал.1, т.3 не се формира. Т.е. единственото изключение се допуска
когато проверяваното лице заяви, че не желае да получи крайна проба, могат да
се формират три проби. Според четирите протокола за вземане на проби по
митническата преписка са формирани по три проби, без да се отбележи коя каква
е, с изключение на пробите предназначени за митническата лаборатория, при
положение, че проверяваното лице е получило своите проби, като вместо по две
лабораторни проби са формирани по една такава. Задължението да бъдат взети
пробите, съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за
вземането на проби и методите на анализ за целите на контрола върху акцизните
стоки е императивно и неизпълнението му съставлява съществено процесуално
нарушение ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, защото то
няма как да знае със сигурност, че пробите са били взети именно от неговата
задържана стока.
В случая,
от приложения в преписката протокол за вземане на проба за лабораторен анализ е
видно, че пробата е взета от 6 броя ПВЦ туби от минерална вода, но е
разпределена в 4 броя ПВЦ бутилки с вместимост 600 мл. По този начин не е ясно,
дали са взети проби само от четири туби или ракията от шестте туби е смесена,
след което са пресипани в четирите туби от 600мл. По този начин е налице реална
възможност дори за подмяна на съдържанието на ракията в тубите дадени за
анализ. Вещото лице, изготвило експертизата, е изследвало течността само в две бутилки
от 600 мл, които е възприело, че са от двете места, от които са иззети – мазето
и къщата, и предадените от митническите служители с протокол доброволно
предаване. Установеното при изследването на тези две бутилки по 600 мл е
възприето за меродавно за цялото количество течност от 53 литра. Според съда, обаче,
няма как тези две бутилки да са представителни за цялото количество.
При допуснатите съществени
нарушения в административно-наказателното производство, нарушението не може да
се установи по несъмнен начин, съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН, а следва да се
отбележи, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по
категоричен начин, че наказаното лице е извършило нарушението. От всичко
гореизложено се достига до извода, че не може да се гарантира, че иззетата
проба не е манипулирана. Поради това само на това основание, оспореното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Административно-наказващият
орган е този, който следва да ангажира годни и категорични доказателства за
държане на акцизни стоки без съответен документ от страна на наказаното лице. В
случая е необходимо да се удостовери какви точно количества ракия се претендира
от АНО, че се държат от наказаното лице и това да е установено по безспорен
начин. Наказващият орган е стигнал до извод, че установените количества 53 литра
ракия са държани именно от жалбоподателя. Тези количества, обаче, не са
установени в хода на проверката по безспорен и категоричен начин, тъй като са
допуснати множество процесуални нарушения при събирането и приобщаването на
доказателствата. По този начин същите са опорочени и не могат да бъдат годна
основа за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В
случая част от тубите – 4 броя с обща вместимост 33 литра са намерени в мазето,
а останалите 2 броя с вместимост 20 литра са намерени в къщата, като АНО не
ангажира практически никакви доказателства, че откритата там ракия се държи
именно от жалбоподателя. Обстоятелството, че мазето е под къщата не е
достатъчно. Установи се, че в посочения дом живее жалбоподателя, но дома и
ежедневно се посещава и от нейната дъщеря – св.Светла С., която има достъп
както до къщата, така и до мазето. В хода на производството АНО не представи
доказателства относно собствеността на имота.
От
доказателствата приложени от АНО е видно, че за проверката е приложен протокол
за проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно
отсъствие. Според съда, в настоящия случай действията по съставянето на този
протокол са незаконосъобразни и в противоречие с всички събрани гласни
доказателства, според които жалбоподателката е заявила, че държи ракия и
доброволно и я е предала. От друга страна в хода на процеса не се установи, АНО
или полицейските служители да са разяснили правата на жалбоподателката,
включително и с правото да не допусне проверяващите лица в дома си без
разрешение от съда.
Налице е и
друго съществено нарушение при извършване на проверката. От показанията на
полицейските служители Т. и К., както и от приложената от АНО докладна от св.А.Т.
е видно, че на процесната дата е извършвана СПО на територията на с.Бутан. Съдът
не дава вяра на тези твърдения, тъй като по делото не е приложена Заповед на
Началника на РУ Козлодуй за извършване на проверка. Съдът не дава вяра и на
показанията на св.Т., относно твърденията, че проверката е извършена по закона
за МВР, тъй като от събраните доказателства не се установи, да е бил налице
случай на неотложност или съпротива от страна на жалбоподателя, а дори
напротив.
В
заключение - по категоричен начин се установи, че при приобщаването като
доказателства по делото на процесните 53 литра са
допуснати множество процесуални нарушения, които поставят под сериозно съмнение
не само откъде и как те са иззети, какво е точното количество на течността в
тях, но дори и не дават категоричен отговор на въпроса дали съдържанието на
тези туби към момента на изземването/предаването е идентично с това, което е
предадено за изследване на вещото лице. Законодателят не случайно е предвидил
процесуален ред и правила, по които тези доказателства следва да бъдат
приобщени, именно за да се гарантира тяхната автентичност. Извършените
множество нарушения в тази насока, продиктувани от непрофесионалните действия
на митническите и полицейските служители е довело до опорочаване на целия
процес по събиране на доказателства и съответно води до изключването на същите
от доказателствената маса.
На следващо място съдът намира, че в хода на административно-наказателно
производство е допуснато още съществено процесуално нарушение. Видно от
разписка, приложена в делото, жалбоподателката е била поканена да се яви на
26.11.2018г. в 15.30 часа в Митническо бюро - Враца за съставяне на АУАН. Тя не
се явила на посочената в поканата дата, а също така и
административно-наказващия орган не е съставил акт на посочената в поканата
дата. АУАН е съставен на 29.11.2018г. в отсъствие на жалбоподателя, за която
дата жалбоподателят не е бил поканен да се яви в Митническото бюро. Съдът
намира, че неявяването на жалбоподателката на определената дата, не освобождава
от задължение органът отново да покани жалбоподателя за друга дата, а именно
когато е съставен акта. Следователно, според съда няма как при съставяне на акта
да се премине за съставяне на акта по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът е изпратен за
подписване и запознаване на нарушителя, като са положени подписи и е отбелязана
дата 08.11.2018г., но не е отразено качеството на лицето, което е подписало
акта.
По разноските.
Разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице,
в структурата на което е административният орган. Следователно в случая
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е
част административно-наказващият орган, а това е Агенция Митници, гр.София, ул.
„Георги С. Раковски“ № 47.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
Отменя
изцяло Наказателно постановление №
17/2019г. на директора на териториална дирекция Дунавска, Агенция ”Митници”, с което М.Й. Станомирова, ЕГН ********** е наложено наказание
глоба в размер на 1 000.00лв. /хиляда лева/, както и на основание чл.124, ал.1
от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението: 6 туби
етилов алкохол – домашна ракия с алкохолно съдържание 48.8% vol – общо количество 53 литра, всичките на стойност
407.90лева, представляващи пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4, т.39
от ЗАДС, за извършено административно нарушение по
чл. 126 от ЗАДС, като незаконосъобразно.
Осъжда АГЕНЦИЯ
,,МИТНИЦИ”, гр.София, ул..,Г. С. Раковски” № 47 да заплати на М.Й. Станомирова, ЕГН ********** разноските в процеса в
размер на 300лв. /триста лева/ - представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд – Враца в 14-дневен срок от
съобщението на страните по делото.
Районен съдия: