Р Е Ш Е Н И Е
№ 1430
Гр. Пловдив, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия: ПЛАМЕНА
СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18254 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М.Д.М.
против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта на сумата от 369,68 лева, представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия
за електромер с фабричен номер № , в обект на потребление, находящ се в ***, за
която сума е издадено дебитно известие № **********/01.11.2018г.
Ищецът излага твърдения, че е клиент
на ответника и битов потребител на електроенергия, предоставяна в дома му на
адрес: ***. Доскоро титуляр на партидата бил неговия б. Д. А. М., бивш жител ***,
като клиент с клиентски № ***. Последният бил починал отдавна и имотът се
ползвал от ищеца, който заплащал и битовите сметки за него. Ищецът получил
писмо от ответното дружество, с придружаващи документи. С него бил уведомен, че
при извършена проверка било констатирано, че електромерът с фабричен № *** е с
грешна схема на измерване. Констатирано било, че са разменени входящ и изходящ
проводник и че схемата на свързване е възстановена. Направено било
преизчисление на фактурата за доставка на ел.енергия и мрежови услуги за
периода от 02.05.2015 г. до 01.06.2018 г. Допълнително начислената ел. енергия
била в размер на 1751 kWh и на стойност 369,68 лв. Към писмото било приложено и
дебитно известие от 01.11.2018 г.
Ищецът твърди, че не бил заплатил
начислената му сума в размер на 369,68 лв., тъй като счита, че не дължи същата.
Сочи, че не е манипулирал електромера си, нито знае за извършване на подобно
действие от друго лице. Същият електромер се намирал в заключено електромерно
табло, извън неговия имот.
Освен това ищецът поддържа, че
допълнителното начисляване на електрическа енергия било неправомерно, в нарушение на Закона за
енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на
установените с ПИККЕ правила. Позовава се на Решение № 1500/06.02.2017 г.,
постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС, с
което ПИКЕЕ били отменени, с изключение на чл.48,49,50,51 от същия акт.
Решението било в влязло в сила от 14.02.2017 г, а в настоящия случай проверката
била извършена след тази дата, поради което била лишена от правно основание. В
констативния протокол били посочени разпоредбите на чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, които
към датата на извършването й били отменени. Позовава се и на последващи решения
на ВАС, с които като незаконосъобразни били отменени и разпоредбите на
чл.48,49,50,51 от ПИКЕЕ. Твърди още, че отчетният период, за който се извършила
корекцията, бил повече от допустимия срок според ПИКЕЕ. Подчертава, че крайният
снабдител не бил изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и
публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в
посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвало уреден ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Сочи още, че
електроразпределителното дружество имало задължение за поддържане на СТИ в
изправност, като неизпълнението му не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал
период.
По изложените съображения моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е подал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че сумата от 369,68 лева, съгласно дебитно
известие от 01.11.2018г. не била начислена по реда на ПИКЕЕ, а сумата била
дължима за редовно изразходвана електроенергия за период от 13.05.2016г. –
28.05.2018г. Посочва, че на 28.05.2018г. на осн. чл. 35, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР
за осигуряване на съответствието на средствата за търговско измерване,
служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД посетили сградата, в която се
намирал имотът на клиента и извършили проверка на електромер № ***. Констатирали, че има разменен входящ и
изходящ проводник на фаза с трета фаза и схемата била възстановена
правилно. Тази неправилна схема се
дължала на факта, че началото и краят на токовата верига били разменени от
фирмата производител на електромерното табло. Процесният електромер с номер ***
бил монтиран на 13.05.2016г. и измервал ел. енергията в права и обратна посока,
като същата се трупала в два регистъра – права и обратна, но поради разменените
край и начало на токовата верига в електромерното табло, СТИ отчитало
количествата ел. енергия и в обратната посока, които количества не се
фактурирали и съответно заплащали. В паметта на електромера били запаметени
реалните количества електрическа енергия, използвана от клиента, като на
последния било издадено дебитно известие към фактура от 09.06.2016, фактура от
09.08.2016г., фактура от 09.11.2016г., фактура от 09.01.2017г., фактура от
08.04.2017г., фактура от 09.06.2017г., фактура от 09.08.2017г., фактура от
08.12.2017г., фактура от 09.01.2018г. и от фактура от 08.06.2018г., според което
ищецът следвало да довнесе сумата от 369,68 лева. За периода от 13.05.2016г. до
28.05.2018г, клиентът бил потребил, но не бил заплатил общо 1715 kWh електрическа
енергия на стойност 369,68 лева с ДДС.
Ответникът твърди, че в качеството
си на краен снабдител продавал ел. енергия при публично известни общи условия и
поел задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на ищеца, находящ се
в *** и представляващ стругарски цех. Ищецът следвало да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и по начините,
определени в ОУ. Електроразпределение ЮГ ЕАД извършвало дейността по
разпределение на електрическа енергия и предоставяла мрежови услуги. Твърди се,
че съгласно чл. 42 от ОУ на ЕР ЮГ клиентът заплащал изчислената сума за пренос
по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на ЕВН България
Електроснабдяване, поради което процесната сума била правомерно начислена.
Клиентът следвало да довнесе сумата от 369,68 лева, тъй като останалата част
била платена съобразно посочените по-горе фактури. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото и закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.
Установява се от фактическа страна, като безспорно между страните, че ищецът е
потребител на услугите на ответното дружество, което снабдявало с електрическа
енергия негов обект, находящ се в ***. Установява се още от представените от
двете страни писмени доказателства, които се ценят от съда като обективни, че
на 13.05.2016г. в обекта на потребление бил монтиран процесния електромер с № ***.
На 28.05.2018г. била извършена проверка на същия електромер в присъствието на
ищеца М.М., като било установено, че има разменени входящ и изходящ проводник
на фаза „С” с трета фаза, като схемата била възстановена. За проверката бил
съставен констативен протокол. Въз основа на проверката била коригирана
сметката на ищеца по фактури, издадени за общ отчетен период от 02.05.2016г. –
01.06.2018г., като корекцията включвала електроенергия, потребена в периода
13.05.2016г. – 28.05.2018г. Последното се установява, както от приложената от
ответника справка за коригиране на сметка и фактури, които са били коригирани,
така и от представеното от ищеца дебитно известие. Последното било издадено на
01.11.2018г. и съгласно същото ищецът следвало да плати на ответника до
15.11.2018г. допълнителна сума към издадени за минал период фактури, в размер
на 369,68 лв. за потребено в периода
13.05.2016г. – 28.05.2018г. количество енергия в размер на 1751 кВтч. Страните
не спорят, че била начислена допълнителна сума за електрическа енергия именно в
този размер. На 05.11.2018г. ответното дружество изпратило до ищеца писмо, с
което го уведомило, че след установяване при проверка, че електромерът е с
грешна схема на измерване, му е направена корекция и преизчисление на фактури
за доставка за ел.енергия в посочените количество и стойност.
Установява се още от заключението на
извършената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът приема за
компетентна и мотивирана, че процесният електромер, който подлежи на последваща
проверка на 4 години, е преминал първоначална проверка през 2016г. и в бил
валиден до 2020г. Установява се още, че при размяна местата на свързване на
клемодера на електромера на входящ и изходящ проводник на фаза „С”, потребената
енергия по тази фаза постъпва в електромера със знак минус, т.е. приспада се от
потребената електроенергия по другите два фази. За процесния електромер имало
регистрирани количества електроенергия в обратна посока в размер на 1751 кВтч.,
която ел.енергия била потребена, но отчетена в регистър 2.8.0. (енергия в
обратна посока), в паметта на електромера. Разпределението на потребената
електроенергия е извършено предвид процентно съотношение по дневна и нощна
тарифа през аналогичен предходен период. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която също се цени като компетентно и
мотивирано изготвена, потребеното количество ел.енергия било правилно
остойностено според действащите в периода цени на електроенергията.
С оглед така приетото от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна.
Предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК е отрицателен установителен, при
което ответникът следва да установи при пълно и главно доказване предпоставките
за дължимост на допълнително начислената сума.
За да възникне процесното вземане за ответното дружество е необходимо да са
осъществени следните юридически факти: наличие на облигационна връзка между
ищеца и ответника, реално доставяне на претендираното от ответника количество
електроенергия в процесния имот за сочения от ответника период, правилно
остойностяване на доставеното количество.
Посочените елементи от фактическия състав за възникване на вземането на
ответника се установиха от фактическа страна. По силата на качеството на ищеца
на потребител на услугите на ответното дружество, между страните е възникнало
облигационно отношение, което се регулира съгласно закона от Публично известни
общи условия. Установи се още, че ответникът изпълнил задълженията си по
облигационната връзка, като доставил реално количество електроенергия в
процесния имот в периода
13.05.2016г. – 28.05.2018г. в размер на 1751 кВтч,
които правилно били остойностени на 369, 68 лв. Същото количество било запазено
в паметта на електромера, който бил в срок на валидност към момента на
извършената му проверка на 28.05.2018г.
Процесното количество енергия обаче
било отчетено и съответстваща му цена била начислена впоследствие, след
издаване на фактурите за съответните месечни периоди на потребление, поради
неправилна схема на свързване на електромера. В тази връзка ответникът поддържа, че сумата не е начислена на основание ПИКЕЕ, а се
касае за редовно използвана енергия, измерена от средството за търговско
измерване. В същото време сочи, че основанието за начисляване на допълнителната
сума е облигационното отношение между потребителя и крайния снабдител, както и
обстоятелството, че електромерът поради неправилна схема на свързване отчитал
количества електроенергия в обратна посока, които не се фактурирали.
По делото не се установи, нито се
твърди от ответника, че неправилната схема на свързване е вследствие на виновно
поведение на ищеца. Самият ответник сочи, че проводниците са разменени от фирмата
производител на елетромерното табло. В същото време ответникът не твърди сумата
да се дължи на извъндоговорно основание като съотношение между обогатяването на
ищеца за сметка на обедняването на доставилия енергията ответник. При тези
твърдения и след като ответникът сочи за основание на вземането си облигационното
отношение, както и наличието на неизправност в електромера, водеща до неточно
отчитане на потребената електроенергия, ПИКЕЕ следва да намерят приложение.
Следователно, за възникване на вземането на ответника следва да са спазени и особените
изисквания за корекция на сметка.
Възражението за неприложимост на ПИКЕЕ е неоснователно. В случая от
значение е не дали енергията е редовно използвана, а дали е правилно измерена.
Макар да се твърди, че процесното количество енергия се е измервало и запазило
коректно в паметта на електромера, установи се от заключението на СТЕ, че то е регистрирано
в електромера в регистър 2.8.0 - „енергия в обратна посока” и е постъпвало в
същия със знак „мунис”, т.е. приспадало се е от измерената и използвана
електроенергия. Следователно, неправилната схема на свързване в електромера е
довела до неправилно измерване на процесното количество електроенергия като енергия
в обратна посока, която подлежи на приспадане.
Касае се за едностранно изменение на
облигационната връзка, чрез възлагане на допълнителни задължения за една от
страните, а именно – задължение за плащане от потребителя на допълнително
измерено и отчетено количество енергия и начислената съответно цена. При това
едностранно изменение чрез възлагане на задължения за потребителя, дори за
реално използвани количества енергия, следва да се съблюдават специални
правила, установени от законодателя в защита на по-слабата икономически страна.
Това са именно ПИКЕЕ. На основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Настоящият случай попада в приложното поле
на нормата, тъй като ответникът е преизчислил вече отчетените количества
енергия за периода 13.05.2016г. – 28.05.2018г., поради наличието на неправилно
измерена и неотчетена електроенергия, която е постъпвала в електромера в
обратна посока и със знак минус, поради което вместо да се отчете като
използвана, е била приспадана от потреблението. Ето защо така извършената
корекция попада в приложното поле на ПИКЕЕ. Допълнителен довод за това е и
необходимостта запазената в паметта на електромера енергия да бъде разпределена
по определен метод между тарифите за дневна и нощна енергия, което не може да
стане по едностранна и субективна преценка на ответника.
Към датата на проверката на СТИ (средството за техническо измерване) –
28.05.2018г., действащи са били само нормите на чл.48-51 от ПИКЕЕ. Посочените
правила са приети с Протокол № 147/14.10.2013г. от ДКЕВР (сега КЕВР). Същите
правила са изцяло отменени последователно с две решения на ВАС, а именно с Решение
№ 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г., в сила
от деня на обнародването му с ДВ бр. 15/14.02.2017 г.( след което остават да
действат нормите на чл.48-51 от ПИКЕЕ), и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по
адм. д. № 3879 / 2017 г., потвърдено от петчленен състав на ВАС с Решение №
13691 от 08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г., с което са отменени и
посочените разпоредби (чл.48-51 ПИКЕЕ). Съгласно чл.195 от АПК отмяната на
подзаконов нормативен акт има действие от влизане в сила на съдебното решение
по отмяната, т.е. от деня на обнародването на съдебното решение (чл.194 АПК). В
този смисъл е и Решение №7/26.04.2016 по дело №3196/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
С оглед изложеното и въпреки последващата им отмяна, която действа
занапред, към процесните обществени отношения чл.48-51 от ПИКЕЕ са действащи
подзаконови норми. По-конкретно, приложим е чл.50 от ПИКЕЕ, доколкото в случая
се установи несъответствие между действителните данни за реално преминалото
количество електроенергия и въведените в информационната база данни отчетени
количества енергия, което несъответствие е довело до неправилно изчисляване на
потребеното от клиента количество енергия.
Приложим е и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, съгласно която разпоредба Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия,
задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В по – новата
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г.
по т.д. № 1650/14 г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014
г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о.,
ВКС приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия и независимо от виновното
му поведение, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по
т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия.
Поради изложеното, освен установяване на облигационната връзка и изпълнение
на задълженията по нея за реална доставка на претендираното количество
електроенергия, ответникът е следвало да установи и спазване на специалните
изисквания на ПИКЕЕ за коригиране на сметка, вкл. реда за уведомяване на
клиента, че ще му бъде извършена такава корекция.
Тези обстоятелства са разпределени изрично в тежест на ответника, но
въпреки изричното указание, че не сочи доказателства за спазване реда за
уведомяване на потребителя за корекцията, ответникът не може да докаже при
пълно доказване спазване на посочените изисквания.
Ответникът не доказа да е спазил изискването за предвиждане в общите си
условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на едностранна корекция
на сметка, нито конкретно да е уведомил ищеца предварително за това, че ще се
извършва корекция на сметката му за електроенергия. Ред за уведомяване не е
регламентиран в общо известните и достъпни на интернет-страницата на ответното
дружество „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД”, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008г. Чл.28, ал.2 от ОУ, единствено регламентира, че продавачът на
електрическа енергия изготвя справка за дължимите суми и в 7 дневен срок
уведомява клиента за сумите, които последният дължи. Посоченото правило се
отнася до уведомяване на клиента за вече извършената корекция и нито предвижда
как точно да стане това уведомяване, нито гарантира правото на потребителя на
участие в корекционната процедура, а само го уведомява постфактум за дължимите
суми. В случая неприложим е и общият ред, предвиден в Общите условия, за
изпращане на уведомления и съобщения. Нормата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ изисква
предвиждане на изрична процедура, която да обезпечи яснота за потребителя, а не
да се разчита на една обща по смисъл и приложение клауза за изпращане на
съобщения, която не отчита спецификата на корекционните процедури.
В конкретния случай ищецът е уведомен с писмо от 05.11.2018г. за
корекцията, т.е. след извършването й и след датата на издаване на дебитно
известие от 01.11.2018г. с дължимата допълнително сума. Следователно,
изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ не е изпълнено нито принципно в Общите
условия, нито конкретно клиентът е бил уведомен за извършваната корекция, преди
финализирането на същата с издаване на дебитно известие към съответните
фактури.
Следва да се има предвид също, че към датата на процесната проверка са
действали само нормите на чл.48-51 от ПИКЕЕ. Същите обаче предвиждат ограничен
брой правила, без да регламентират процедурата по установяване на неправилно
измерената електроенергия, съставяне на констативния протокол, правилата за
изправност на СТИ и пр. Ето защо не може да се счита за спазено изискването на
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и на съдебната практика, според които за извършване на
корекция на сметка, следва да съществуват съответни правила. При липсата на
нови такива, поради отмяната на ПИКЕЕ от ВАС и ограничения обхват на останалите
да се прилагат към процесната проверка чл.48-51 от ПИКЕЕ, единствената хипотеза
за извършване на едностранна корекция на сметка на основание облигационното
отношение е установено виновно поведение от потребителя чрез манипулация на
СТИ. Такова, както се посочи, не се твърди, нито доказва.
Освен изложеното са нарушение и конкретни правила от ПИКЕЕ, касаещи
времето, за което максимално е допустимо извършване на корекция. Съгласно чл.50
от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Неправилната
схема на свързване е била установена на 28.05.2018г., поради което корекция е
нормативно допустима най-много назад до 28.05.2017г.
В заключение, съдът намира, че процесната сума не се дължи от ищеца на
ответника и искът следва да се уважи изцяло по няколко съображения. На първо
място, нарушени са изискванията за задължителното съдържание на общите условия
на ответника - правила, целящи постигане на равновесие в облигационната връзка
чрез обезпечаване правото на участие на по-слабата икономическа страна в
корекционната процедура. На второ място, ищецът не е уведомен предварително, че
ще се извършва едностранна корекция на сметката му за електроенергия. Не на
последно място, към датата на процесната проверка не са действали пълен обем от
правила за извършване на едностранна корекция на сметка без установено виновно
поведение на потребителя. Не се доказва и твърди и наличие на такова виновно
поведение от ответника. Въз основа на изложеното следва, че не е изпълнен
фактическият състав за възникване правото на ответника да коригира едностранно
сметката на ищеца за процесната сума и период. Процесното вземане не е
възникнало в имуществената сфера на ответника на соченото от него основание, като
други основания не се посочиха, поради което следва да се признае недължимостта
на процесната сума и предявеният иск да се уважи изцяло.
В допълнение ще се посочи, че освен основанието, ответникът не доказа и
размер на вземането си, доколкото правото му да извършва корекция на сметка,
ако бе упражнено законосъобразно, би възникнало за по-кратък период от
претендирания – от 28.05.2017г. – 28.05.2018г.
Поради уважаване на отрицателния установителен иск, право на разноски има
само ищецът. Същият е поискал и доказал разноски в размер на 50 лв. за държавна
такса, които ще се присъдят в тежест на ответника. Недоказани са поисканите
разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като единственото
доказателство, че са сторени, е изявление за тяхното плащане в пълномощното по
делото, което обаче не е подписано от адвоката, а само лично от ищеца. Ето защо
последните не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че М.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата в размер на 369,68 лв. по дебитно
известие №**********/01.11.2018г., представляваща
допълнително начислена сума по коригирана сметка за електроенергия за периода
от 13.05.2016г. до 28.05.2018г., за обект на потребление, находящ се в ***,
с електромер № ***.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК: ********* да плати на М.Д.М., ЕГН **********, разноските по делото, както следва: 50 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ