РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500917 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „З.а.Д.БЖ.З.“ АД срещу Решение №
287 от 07.10.2020 г. по гр.дело № 1831/2019 г. на Г. районен съд в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на К. П. Е. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания от настъпило на 18.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие, за сумата над 1 000 лв.
до присъдените 6 000 лв., ведно със законната лихва считано от 28.03.2019 г. до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и моли за отмяната
му и отхвърляне на исковата претенция за обезщетение за горницата над 1 000 лв. до 6 000 лв.,
ведно със законната лихва, съответно – преизчисляване на дължимите разноски съразмерно на
уважената, респ. на отхвърлената част на исковете за първоинстанционното производство.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Доводите и възраженията на жалбоподателя се свеждат до следното:
Първостепенният съд не е взел предвид наведеното възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, като страната счита за недоказано използването на предпазен колан от същата.
Акцентира, че становището на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза е изградено
единствено и само на субективните твърдения на пострадалата. Подчертава, че младата възраст на
пострадалата предполага по-лесно възстановяване и изтъква, че същата е успяла да се вгради в
обществото, завършила е училище успешно и в момента е студентка, т.е. успяла е да се справи с
претърпените от инцидента психични травми. Допълва, че липсват представени документи
1
пострадалата да е търсила помощ за проблемите си и извежда извод, че психическите травми на
същата не са необичайни и надхвърлящи границите на нормалното за първите дни и часове след
претърпяно пътно-транспортно произшествие. Подчертава, че пострадалата повече от седем
месеца и половина не е потърсила лекарска помощ въпреки твърденията за неразположение, като
прави заключение, че или такива оплаквания не са били налице, или същите нямат връзка с
настъпилото ПТП. Изтъква, че както при проведения на пострадалата на 04.12.2018 г. преглед,
така и на този на 04.06.2020 г. не са установени аномалии и всички показатели са били в норма.
Сочи още липсата на доказателства за провеждане на рехабилитация, както и за твърдяната
терапия с медикаменти.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна К. П. Е., като в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не изпраща представител.
С писмена молба, подадена преди съдебното заседание, поддържа въззивната жалба и моли за
нейното уважаване. Подновява искането за присъждане на разноски съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалба се представлява от адв. Л.П. от ВТАК, който моли за потвърждаване
на обжалваното решение. Твърди, че доверителката му продължава да търпи неимуществени
вреди вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие и понастоящем. Претендира
присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно изцяло и допустимо в атакуваната част. Това обуславя
възможността за произнасяне по неговата правилност в обжалваната част, като съгласно чл. 269,
изр. 2 от ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т. 1 на
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно
прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно кумулативно
съединени осъдителни искове на К. П. Е. срещу „З.д.Д. .З.“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Уважаването на предявената искова претенция е предпоставено от установяване на
наличието на валиден застрахователен договор при ответника за автомобила, управляван от
делинквента към датата на процесното ПТП, проведено рекламационно производство за
доброволно уреждане на спора със застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По акцесорната
претенция следва да бъде установено наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.
2
Оплакванията в подадената до настоящата инстанция въззивна жалба, поставящи
границите на въззивната проверка на първоинстанционното решение, касаят единствено
справедливия размер на дължимото обезщетение, с оглед на което инстанционният контрол следва
да бъде извършен в тези рамки.
Съобразно нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД). Отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ има вторичен характер и е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на прекия причинител.
С предявения по делото пряк иск срещу застрахователя ищцата К.Е. претендира
обезщетяване на неимуществени вреди, като твърди, че като пътник в автомобил, гражданската
отговорност на водача на който е застрахована при ответното дружество, вследствие на пътно-
транспортно произшествие на 18.04.2018 г. е претърпяла увреждания – мозъчно сътресение, без
открита вътрешночерепна травма, като сочи, че в резултат на инцидента е преживяла силна уплаха
и емоционален стрес, придружени с проблеми със съня, непрекъснато напрежение и общо
неразположение, постоянно главоболие, страх от повторно произшествие, както и нарушен и
ограничен житейски ритъм. Твърди също, че към момента на подаване на исковата молба в съда
/03.10.2019 г./ лечението и възстановяването ù не е приключило.
От приобщените към доказателствения материал медицински документи /фиш за спешна
медицинска помощ, епикриза, рецептурни бланки, амбулаторни листи/ се установява, че при
извършен медицинския преглед след настъпване на пътно-транспортното произшествие
/18.04.2018 г./ в Център за спешна медицинска помощ гр. В.т. ищцата е поставена работна
диагноза „комоцио церебри“, като същата е насочена за консулт при неврохирург. Непосредствено
след това ищцата е настанена в неврохирургичното отделение на МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД –
В.Т. от където е изписана след тридневен престой с окончателна диагноза „мозъчно сътресение,
без открита вътрешночерепна травма“ и предписано медикаментозно лечение с продължителност
30 дни. На 14.11.2018 г. ищцата е консултирана от лекар невролог, който извършва
електроенцефалография на мозъчната активност на ищцата, като дава заключение, че същата е в
норма, описва обективното състояние на пациента по време на прегледа като такова без
констатирани отклонения и поставя диагноза „хронично посттравматично главоболие“, като
предписва медикаментозна терапия.
Видно от представените във въззивното производство медицинско направление,
амбулаторни листи, медицинско заключение и рецептурна бланка на 02.03.2021 г. К.Е. е
консултирана от офталмолог, който изследва очите и зрението на ищцата – ответник по жалба
пред ВТОС, и насочва същата за консултация с невролог. На 04.03.2021 г. е прегледана от такъв
специалист, който поставя диагноза „главоболие“ и предписва лекарства.
Посочените писмени документи, ангажирани от ищеца по исковете – ответник по жалба
пред настоящата инстанция, като относими, допустими и необходими са приобщени към
доказателствения материал по делото.
От изготвената в първоинстанционното произовдство съдебно-медицинска експертиза след
проведен личен преглед на ищцата на 03.06.2020 г. и запознаване с приобщената на първа
инстанция медицинска документация, се установява че при прегледа на ищцата непосредствено
след инцидента не е установена неврологична симптоматика, като направените ù в болничното
заведение изследвания, включително компютърна томография на главата, са били в норма.
Посочено е, че при извършения на ищцата на 14.11.2018 г. преглед също не са установени
аномалии по отношение на нервната система, нито патологична активност на мозъка. Описано е,
че към датата на освидетелстване на ищцата от вещото лице същата е заявила оплаквания от
хронично травматично главоболие. Експертът дава заключение, че в случая се касае за претърпяна
травма на главата с последващо мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма. В
съдебно заседание пояснява, че това е много леко мозъчно сътресение, че заявените от
3
прегледаната оплаквания са субективни, като липсват обективни находки, от които тези
оплаквания да могат да бъдат установени от специалист по никакъв начин, тъй като не се касае за
нещо обективно като счупване или фрактура. Обяснява, че предписаните ù до момента
медикаментозни лечения са адекватни, като целта на същите е да успокояват не толкова болката,
колкото напрежението в мозъка. Експертът сочи, че възстановяване от получените травми е
продължило поне година.
Така депозираното заключение на вещото лице съдът намира за обосновано и почиващо на
установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта.
Тук е мястото да бъде посочено, че наведените във въззивната жалба възражения относно
действителното наличие на оплаквания от здравословен характер при пострадалата, както и
съществуването на връзка между същите с настъпилото ПТП, поради промеждутъка от над седем
месеца, в които не е търсена лекарска помощ, въззивният съд намира за неоснователни. Вещото
лице по СМЕ не отрича наличието на връзка между оплакванията на пострадалата и предписаните
ú при прегледа на 04.12.2018 г. лекарства с процесното ПТП, като самият експерт сочи
съществуването на случаи, при които оплаквания могат да се появят на доста по-късен етап след
претърпян инцидент.
В изготвената след преглед на ищцата на 17.04.2020 г. съдебно-психиатричната експертиза,
вещото лице дава заключение, че след инцидента освидетелстваната е изпаднала в остра стресова
реакция, която в последствие е преминала в посттравматично стресово разстройство.
Специалистът описва възможните симптоми на тези разстройства, сред които психична възбуда,
безсъние и други нарушения в съня, раздразнителност или агресия, дистанциране от другите.
Експертът сочи, че дори без лечение симптомите ще преминат с времето, макар споменът за
травмата да остава за цял живот. Сочи, че интензитета на емоциите в момента след травмата е бил
силен, но в последствие е намалял и ищцата е успяла да се вгради в обществото /завършила е
училище и учи във висше учебно заведение, в каквато насока е и представеното по делото
уверение от В. университет „Св.Св.К. и М./. Вещото лице дава заключение, че към датата на
прегледа интензитетът на травматичните изживявания е нисък и в бъдеще се очаква преодоляване
на последиците от травмата.
Заключението на вещите лица, макар базирано в голяма степен на снетите по време на
прегледа анамнестични данни от освидетелстваната, кореспондира на събраните по делото гласни
доказателствени средства досежно емоционалното и психическо състояние на ищцата
непосредствено след инцидента и след това, поради което направеното във въззивната жалба
оплакване в тази насока се явява неоснователно. Като обосновано и почиващо на специалните
знания на експерта съдът дава вяра на заключението на вещото лице.
Така от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство
родители на ищцата – св. П.Е. и св. П.Е., се установява, че преди инцидента К.Е. е била лъчезарно
и общително дете, а след пътно-транспортното произшествие е станала по-затворена и се
самоизолирала, спряла да излиза с приятели и предпочитала по-често да остава сама. Св. Е. сочи,
че понастоящем дъщеря му изпитва страх и почти не иска никой друг освен него да я вози с
автомобил. Заявява също, че записали ищцата на шофьорски курс, но обучението не протичало
успешно. И двамата родители изнасят данни, че непосредствено след инцидента ищцата е била
неориентирана, като в последствие често се оплаква от главоболие, имала проблеми със съня,
промени в настроението. Свидетелите обясняват, че когато е с главоболие дъщеря им става нервна
и избухлива. Сочат, че заради главоболието били проведени консултации с невролог и било
предписано медикаментозно лечение, като ищцата приемала хапчета, които впоследствие довели
до загуба на тегло. В тази връзка наведеното от жалбоподателя възражение за липса на
доказателства за проведена терапия се явява несъстоятелно. Кореспондиращи на изнесеното от
свидетелите са и представените по делото писмени доказателства за закупуване на предписаните
от медицинските специалисти лекарства.
По отношение на показанията на свидетелите Е. съдът приложи разпоредбата на чл. 172 от
4
ГПК, съобразявайки евентуалната заинтересованост на същите като родители на ищцата и прецени
тези показания с оглед на всички други данни по делото, но като непротиворечащи и
кореспондиращи на останалия доказателствен материал, съдът намира същите за достоверни и им
дава вяра.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновават неоснователност и на
наведеното от жалбоподателя оспорване за липса на доказателства пострадалата да е търсила
помощ за здравословните си оплаквания.
Във връзка с наведеното както в жалбата, така и в срока за отговор на исковата молба,
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде съобразено и заключението
на изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза /неоспорено от страните, мотивирано
и кореспондиращо на останалите доказателства по делото/ в частта, касаеща въпроса за наличието
на обезопасителен колан в автомобила, в който е пътувала ищцата по време на инцидента, както и
за динамиката на тялото на ищцата при настъпване на удара. Видно от даденото от експерта
заключение, процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани, за които сочи, че
укрепват возещите се в автомобила към седалката и целят при силни движения на ротация и
траслация да не допуснат изпадане на возещия се от автомобила. Експертът пояснява обаче, че те
не ограничават движението на тялото от кръста, поради което и при поставен обезопасителен
колан е възможно получаването на телесни увреждания. Сочи, че в случая тялото на пострадалата,
намираща се на задна лява седалка при удара, е извършило първоначално движение наляво с
определен интензитет и напред към предната част на автомобила с по-малък интензитет, а в
последствие надясно със сила по-малка от интензитета вследствие на ротацията на автомобила,
като съприкосновението е настъпило с лявата страна на купето на автомобила и пред пътника. В
съдебно заседание експертът пояснява, че получените уврежданията могат да бъдат получени
както с поставен, така и без поставен предпазен колан, доколкото движението на тялото от кръста
нагоре може да бъде възпрепятствано единствено и само най-вече при челен удар с много малък
ъгъл, а в случая се касае за по-голям ъгъл на косия удар, който дава възможност на тялото да се
придвижи наляво и напред.
Останалите ангажирани по делото доказателства, които окръжният съд не обсъжда, са
неотносими към предмета на въззивното производство.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
При определяне размера на обезщетението съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, като същото е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
При отсъждането на конкретния паричен еквивалент на обезщетението въззивният съд
съобрази обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, вида и
характера на получените увреждания, младата възраст на пострадалата, търпените болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, продължителността
на възстановителния период.
В тази насока съдът взе предвид заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
психиатричната експертизи и данните от медицинските документи, приобщени към
доказателствения материал по делото, както и показанията на свидетелите П.Е.и П. Е., които като
родители несъмнено имат преки и непосредствени впечатления от здравословното и психическо
състоянието на ищцата за времето след инцидента.
5
Вследствие на инцидента на ищцата е била причинена телесна повреда – мозъчно
сътресение, без открита вътрешночерепна травма, което макар и леко по характер несъмнено е
причинило болки и страдания на ищцата в периода след произшествието, както и в последвалия
почти едногодишен период на възстановяване с болничен престой и прием на медикаменти.
Безспорно инцидентът е дал отражение и върху психическото състояние на ищцата, в каквато
насока са събраните по делото гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице по
съдебно-психиатричната експертиза. Показателна за негативното влияние на произшествието е и
сочената от свидетелите промяна в поведението и емоционалното състояние на пострадалата след
инцидента, както и продължителността на възстановителния период по отношение на получените
травматични изживявания – повече от две години.
Противно на заетата от процесуалния представител на пострадалата позиция във
въззивното производство за продължаващо лечение, въззивният съд счита, че физическото и
психическото здраве на пострадалата се е възстановило. В тази насока съдът съобрази
становището на вещото лице по СМЕ, според който възстановителният период на травматичните
телесни увреждания е бил около една година. Вярно е, че при прегледа ищцата е заявила
оплаквания от продължаващо главоболие, но същото специалистът определя на субективно
оплакване, което не може да бъде проверено с наличието на някакви обективни находки, като
всички лекари, консултирали пострадалата, описват състоянието ù като такова без отклонения и в
норма. Още повече, че видно от представените пред въззивната инстанция медицински документи,
при прегледа от месец март 2021 г. нито пострадалата е посочила при снемане на анамнезата като
възможна причина претърпения инцидент, нито неврологът е определил оплакванията като
посттравматично главоболие, каквато е поставената на ищцата диагноза при прегледа ù осем
месеца след инцидента, а и липсват доказателства за реално осъществявано продължаващо
лечение.
По отношение на психическото състояние на ищцата съдът съобрази липсата на
необходимост от медикаментозно лечение или психотерапия, както и обстоятелството, че по време
на прегледа две години след инцидента, интензитета на травматичните увреждания е бил нисък, а
очакването - за пълно възстановяване в бъдеще. Показателно е и обстоятелството, че след
произшествието ищцата е завършила успешно училищното си обучение, а впоследствие е приета за
студентка.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав счита, че справедлив размер на
обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди се явява сумата от 4 000 лв. Като е
определил обезщетение от 6 000 лв. първостепенният съд е присъдил завишен размер, който не
съответства на критерия за справедливост и на преживените от ищцата физически болки,
психически и емоционални дискомфорт, в какъвто смисъл са и развитите от жалбоподателя
доводи и оплаквания.
На следващо място, наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалото лице е основание за редуциране на дължимото обезщетение.
Неоснователно се явява обаче възражението на жалбоподателя за наличието на съпричиняване на
телесните увреждания от страна на ищцата поради непоставяне на обезопасителен колан при
пътуването. Според заключението на вещото лице предвид естеството си травматичните
увреждания е възможно да бъдат получени и при поставен колан, с оглед на което наведеното в
жалбата оплакване за отсъствие на доказателства за използването на предпазен колан по време на
инцидента се явява ирелевантно. При това положение липсва основание за намаляване на така
определения от съда размер на обезщетението.
Гореизложеното обосновава частична основателност на подадената въззивна жалба, което
предпоставя преразглеждане на въпроса за отговорността за разноски и държавни такси за
първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на
разноски съразмерно с уважената част на исковете, но на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК същата е
освободена от съда от заплащане на такси и разноски по делото и не е сторила такива в
6
първоинстанционното производство. Ответното дружество е сторило разноски в размер на 230 лв.
– заплатени депозити за вещи лица и свидетели. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на същото се
следва и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 250 лв. Така по
правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част на исковете, на ответника се
следва сумата от 268,80 лв. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 71, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 1 от ТДТССГПК и чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК ответникът дължи заплащане на държавни такси
и разноски с оглед крайния изход на материалноправния спор, както следва: 160 лв. - държавна
такса за първоинстанционното производство, както и сумата 154 лв. - разноски за изплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по назначените по делото експертизи,
съразмерно на уважената част на исковата претенция. Разликата до пълния размер на сторените
разноски остава в тежест на бюджета на съдебната власт и не следва да се възлага на страните.
В първоинстанционното производство процесуалният представител на ищцата е
претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, което неправилно е присъдено от съда не на адвоката, а в полза на ищцата. Следва да
се има предвид, че в случая предоставянето на правната помощ е договорено като безвъзмездно и
липсват данни ищцата да е платила възнаграждение, поради което нормата на чл. 78, ал. от ГПК,
на която се е позовал първостепенният съд, е неприложима, тъй като същата касае разноски, които
са реално заплатени от страна на ищеца. По правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА и доколкото
съобразно материално-правните норми, уреждащи отговорността от неоснователно воден процес
/чл. 78 от ГПК/ ответникът по исковата претенция дължи разноски на ищцата, процесуалният
представител на последната – адвокат Л.П. от ВТАК, има право на възнаграждение. По правилото
на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
първоинстанционното производство възлиза на 880 лв. Съразмерно на уважената част на исковата
претенция на адвокат П. се следва сумата 387,20 лв., дължима от ответника по исковете.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция всяка от страните има право на
разноски и за въззивното производство. Въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи на страната юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съразмерно на уважената част на жалбата на въззивника се следват разноски в общ размер на 80
лв. Въззиваемата страна не е сторила разноски за настоящото производство. Процесуалният
представител на същата е сезирал съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, чиито размер въззивният съд определи върху материалния интерес на
производството по въззивната жалба на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ на сумата 580 лв., от
които съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба в тежест на въззивника следва да
бъдат възложени 348 лв.
В обобщение на изложеното, поради частична основателност на въззивната жалба,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която застрахователното
дружество е осъдено да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 4
000 лв., ведно със законната лихва от 28.03.2019 г., потвърдено в частта, с която претенцията за
заплащане на обезщетение е уважена за горницата над 1 000 лв. до 4 000 лв. и изменено в частта на
дължимите държавни такси и разноски. В необжалваните части, първоинстанционното решение е
влязло в законна сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение № 287 от 07.10.2020 г. по гр.дело № 1831/2019 г. на Г. районен съд в
частта, с която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД на К. П. Е. срещу
„З.а.Д. Д. ..Ж.З.“ АД е уважен за горницата над 4 000 лв. (четири хиляди лева) до присъдените 6
000 лв. (шест хиляди лева), ведно със законната лихва считано от 28.03.2019 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която „З.а.д. Д. Ж.З.“ АД е осъдено да заплати на К. П. Е. сумата
от 520 лв. (петстотин и двадесет лева) – адвокатско възнаграждение, а в полза на Р.с. – Г.О.
държавна такса за сумата над 160 лв. (сто и шестдесет лева) и разноски за вещи лица за сумата
над 154 лв. (сто петдесет и четири лева), вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД на К. П. Е., ЕГН
**********, адрес: гр. Г.О., обл. В.Т., ул. „Б.“ № .., срещу „З.а.д.Д.Б. Ж. и З.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ж.к. „Д., бул. „Г.М.Д.“ № ..за сумата над 4 000 лв.
(четири хиляди лева) до присъдените 6 000 лв. (шест хиляди лева) - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпило на 18.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва считано от 28.03.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 вр. чл. 273 от ГПК К. П. Е., ЕГН **********,
адрес: гр. Г.О., обл. В.Т., ул. „Б.“ № .. да заплати на „З.а.д. Д. Ж. и З.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ж.к. „Д., бул. „Г.М.Д.“ № ...., още 108,80 лв. (сто и осем лева
и осемдесет стотинки) – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 80 лв.
(осемдесет лева) – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „З.а.д.Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С. р-н „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д. №..., да плати на адвокат Л.А. П. от
АК-В.Т. сумата 387,20 лв. (триста осемдесет и седем лева и двадесет стотинки) - адвокатски
хонорар за първоинстанционното производство, както и сумата 348 лв. (триста четиридесет и
осем лева) – адвокатски хонорар за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ... от 07.10.2020 г. по гр.дело № 1831/2019 г. на Г. районен
съд в останалата обжалвана част, с която „З.а.д.Д.Ж.З. АД е осъдено да заплати на К. П. Е.
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1 000 лв. до 4 000 лв., ведно със законната
лихва считано от 28.03.2019 г. до окончателното изплащане, а в полза на ГОРС държавна такса за
сумата до 160 лв. и разноски за вещи лица за сумата до 154 лв.
В останалата част Решение № 287 от 07.10.2020 г. по гр.дело № 1831/2019 г. на Г. районен
съд, като необжалваната е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8