РЕШЕНИЕ №

12.02.2014г., гр.Исперих,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

Секретар : А.В.

като разгледа докладваното от Съдията

гр.дело № 439 по описа за 2013г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от А.Х.А. ***, ЕГН – ********** против С.А.М. ***, ЕГН – **********, с която моли съда да разпореди да бъдат издадени личнви документи – паспорт, а впоследствие и при навършване на 14-гжодишна възраст и лична карта на малолетното и дете Себайдин Сеидов А., роден на ***г.  и паспорт на непълнолетното и дете Нафизе Славова Атанасова, родено на ***г., като в съответното заявление бъде положен подписа само на майката, да бъде разпоредено готовите документи да бъдат получени единствено от майката, като разпореждането на съда да замести съгласието на бащата С.А.М., а така също да бъде дадено разрешение да пътуват в чужбина безсрочно, неограничено и свободно, придружавани от ищцата като майка и законен представител. Ищцата разказва, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е разтрогнат по силата на постановено Решение от 13.04.2005 година постановено по гр.дело № 190/ 2005г. по описа на РС – Варна. Страните се разделили още през 1992 година, много преди юридическото прекратяване на бракът им. След раздялата с ответника А.А. заживяла на семейни начала с друг мъж – А. Назиф Назиф, роден на ***г. От това фактическо съжителство им се родили две деца -   Нафизе Славова Атанасова, родена на ***г.  и Себайдин Сеидов А., роден на ***г. Предвид обстоятелството, че към момента на раждане на децата бракът между страните не бил разтрогнат все още, двете деца били записани с бащини и фамилни имена образувани от собственото и бащино имена на ответника. Двете деца познавали А. Назиф като техен баща, като смятали след навършване на пълнолетие да предявят искове за оспорване на бащинство. Биологичният баща на децата А. Назиф работел в Кралство Белгия, като пребивавал там законно. Семейството желаело да се събере и да заживее заедно в чужбина. Това било невъзможно поради формалното фигуриране в актовете за раждане на децата на имената на ответника С.М. – лице, с което ищцата нямала връзка от години.  Същата не знаела местонахождението му, което я възпрепятствало да издаде лични документи на децата, както и да получи декларирано съгласие от негова стграна за извеждането им зад граница, каквото се изисквало по закон. Изложените обстоятелства наложили завеждането на съдебното производство.

В срокът по чл.131 от ГПК особеният представител назначен по отношение на ответника С.А.М. адвокат В.К. заявява становище в което счита исковете за процесуално допустими, а по същество заявява че ще вземе становище в съдебно заседание след събиране на доказателствата. Не възразява срещу направените доказателствени искания от ищцовата страна. Сочи че самият той няма да сочи доказателства и ще ползва представените от насрещната страна.

            В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител заявява, че поддържа исковата претенция относно малолетното дете Себайдин Сеидов А., а оттегля иска относно навършилата вече пълнолетие Нафизе Славова Атанасова.

            В съдебно заседание назначеният особен представител по отношение на ответника С.А.М. адвокат В.К. заявява становище по същество, че предявените искове са основателни и доказани, като следва съдът да ги уважи изцяло.

            Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа страна  следното : Ищцата А.Х.А. се е намирала в законно сключен граждански брак с лицето С.А.М. в периода 02.06.1987г. до 06.06.2005г., когато е влязло в законна сила съдебно решение от 13.04.2005г. постановено по гр.дело № 190/ 2005г. по описа на РС – Варна, с което бракът между страните е бил разтрогнат с постигнато споразумение по чл.99, ал.3 от СК. Разпитаните по делото свидетели установяват обстоятелството, че фактически страните не живеят съвместно повече от двадесет години. Родените през време на брака деца не познават по никакъв начин ответника С.М.. Свидетелят Метин Мустафа разказва, че след раздялата си с ответника преди повече от двадесет години А.А. заживяла на семейни начала с негов съселянин – А. Назиф, като от това съвместно съжителство всъщност се родили двете деца на ищцата – пълнолетната Нафизе Атанасова и малолетния Себайдин А.. С оглед обстоятелството, че ищцата все още се водела омъжена за ответника, като бракът им не бил прекратен по установеният законов ред в актовете за раждане на децата съобразно законовите разпоредби бил вписан като техен баща С.М.. Свидетелят твърди, че двете деца познават като свой баща само и единствено              А. Назиф. Последният от 4-5 години се бил устроил на работа в Кралство Белгия, където пребивавал легално. Желаел да отведе там със себе си и семейството си. Това било невъзможно поради формалните изисквания на закона за задгранично пътуване и издаване на лични и задгранични документи на децата да е налично съгласието на законният представител – баща, вписан като такъв в актовете им за раждане – ответника М.. Тези обстоятелства се потвърждават и при разпита на свидетелката Нафизе Атанасова. Момичето заявява, че никога не са контактували с ответника, не са го търсили, нито той тях и не го познават. Информирани са за съществуването на такова лице в живота на майка им единствено от актовете си за раждане.  Атанасова твърди, че както тя, така и брат и желаят да се съберат и да заживеят цялото семейство вкл. и майка им и баща им А. Назиф в Кралство Белгия.

По делото е представен изготвен социален доклад от Дирекция                     “Социално подпомагане” град Исперих, в който социалните работници са заявили становище, че даване на поисканите разрешения заместващи волеизявлението на отсъстващият родител ще бъдат изключително в интерес на малолетното дете  Себайдин А., с оглед на което следвало да бъдат уважени.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Исковите претенции се явяват основателни и доказани. Безспорно в производството се събраха неоспорими доказателства, че малолетното дете Себайдин А. не познава лицето вписано като негов баща в съставеният при раждането на детето акт – ответника М.. Майката на детето – ищцата  А.Х.А. е единственият родител, който полага грижи за детето от раждането му до настоящият момент. Съдът възприема, като основателна причина да бъдат дадени поисканите разрешения касаещи пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това посочената от свидетелите, а именно че в Кралство Белгия трайно се е установило лицето, което децата на ищцата познават като свой баща – А. Назиф и желанието им да живеят съвместно с него. Ответникът присъства в живота на детето Себайдин единствено като вписан в качеството баща в съставеният акт за раждане, очевидно поради факта че към момента на раждане – ***г.  ищцата все още се е намирала в законно сключен граждански брак с него, а съгласно чл.61, ал.1 от СК “Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.” Понастоящем видно от материалите по делото е обективно невъзможно това лице да бъде издирено и да даде следващото се по закон декларативно съгласие другият родител, който фактически от раждането на детето упражнява родителските права по отношение на същото, да пътува безпрепятствено с него зад граница. Този извод се налага и от факта, че в съдебното производство ответникът М. е представляван от особен представител, тъй като не е бил открит на известните в информационната база данни за адресите му в страната.  

По изложените съображения следва да бъде дадено разрешение на ищцата А.Х.А. ***, ЕГН – ********** да подаде единствено от свое име молба за издаване на задграничен паспорт на малолетното дете Себайдин Сеидов А., роден на ***г. , ЕГН – **********, а след изготвянето му да го получи от компетентните органи на Министерство на вътрешните работи – ОД “Полиция” град Разград. На следващо място следва да бъде дадено разрешение на   ищцата А.Х.А. да подаде единствено от свое име след 27.02.2018 година молба за издаване на документ за самоличност – лична карта на детето Себайдин Сеидов А. при навършена 14-годишна възраст. На трето място следва да бъде дадено разрешение на ищцата А.Х.А. да извежда малолетното дете Себайдин Сеидов А., роден на ***г. зад граница с насочена дестинация на пътуването Кралство Белгия, без изискуемото нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина по чл.76, т.9 от ЗБДС на вписаният втори законен представител в Удостоверението за раждане С.А.М. неограничен брой пъти до навършване на пълнолетие от детето явяващ се срок от  8 години. 

На осн. чл.127а, ал.4 от СК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното решение.

По изложените съображения и на осн. чл.235, ал.1 и сл. от ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

РАЗРЕШАВА на А.Х.А. ***, ЕГН – ********** да подаде единствено от свое име молба за издаване на задграничен паспорт на малолетното дете Себайдин Сеидов А., роден на ***г. , ЕГН – **********, а след изготвянето му да го получи от компетентните органи на Министерство на вътрешните работи – ОД “Полиция” град Разград.

РАЗРЕШАВА на А.Х.А.,  ЕГН – ********** да подаде единствено от свое име след 27.02.2018 година молба за издаване на документ за самоличност – лична карта на детето Себайдин Сеидов А. при навършена 14-годишна възраст, а след изготвянето му да го получи от компетентните органи на Министерство на вътрешните работи – ОД “Полиция” град Разград.

РАЗРЕШАВА на А.Х.А.,  ЕГН – ********** да извежда малолетното дете Себайдин Сеидов А., роден на ***г. зад граница с насочена дестинация на пътуването Кралство Белгия, без изискуемото нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина по чл.76, т.9 от ЗБДС на вписаният втори законен представител в Удостоверението за раждане С.А.М. неограничен брой пъти до навършване на пълнолетие от детето за  срок от 8 години, считано от влизане на решението в сила.

ДОПУСКА на осн. чл.127а, ал.4 от СК предварително изпълнение на постановеното решение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред въззивна инстанция – Окръжен съд – Разград.

        

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :