№ 591
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000280 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Специализирана болница за
активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД /СПАЛХЗ/, ЕИК
********* срещу решение № 261 425/22.10.2021 г. по т. д. № 566/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, 13 състав, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Софарма трейдинг“ АД, ЕИК *********
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата общо от 223 420, 80 лв. –
неустойки по чл. 29 от договор за обществена поръчка ДОП-46 от 14.11.2016
г. по заявки от 14.03.2017 г., 18.04.2017 г., 15.05.2017 г. и 20.06.2017 г.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде
отменено. Подробни съображения са изложени в жалбата.
Въззиваемата страна „Софарма трейдинг“ АД оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено. Подробни съображения са изложени в
отговора по чл. 263 ГПК.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от
1
закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е
изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС
напълно споделя и към които препраща, с оглед дадените му за това
правомощия по чл. 262 ГПК. По правилността на решението и като взе
предвид поддържаните от въззивника възражения, съдът намира следното:
С влязлото в сила решение № 260 594/ 08.04.2021 г. по т. д. № 591/2020
г. по описа на СГС, ТО, 2 състав е разрешен спор между страните, за вземания
за неустойки за забавено изпълнение по реда на чл. 29, ал. 1 от договор за
обществена поръчка № ДОП-46/04.11.2016 г. за периодични доставки на
лекарствени продукти, като разликата в материалното право е само относно
датите на доставките, по които се претендират неустойки за забава.
Правопораждащия претендираните вземания, факт, обаче е един и същ и това
е клаузата за неустойка по чл. 29, ал. 1 от процесния договор. Исковете са
отхвърлени, като съдът е мотивирал решението си с факта, че уговорената
неустойка е нищожна, поради противоречие на добрите нрави.
Законът отъждествява СПН с предмета на делото. Със СПН се
установява съществуването или несъществуването на твърдяното или
отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират, а това са юридическия факт от който произтича,
съдържание, субекти и правно естество. В случая, правопораждащия
юридически факт е един и същ – уговорената в чл. 29 от договора неустойка.
Следователно, след като в производството приключило с решение № 260 594/
08.04.2021 г. по т. д. № 591/2020 г. на СГС, и в настоящото производство,
вземанията на ищеца произтичат от едно и също право, то съдът е обвързан от
обективните предели на СПН по влязлото в сила решение, а именно, обвързан
е от разрешения спор по факта, че процесната неустойка е нищожна. Ето
защо, само на това основание, исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота, следва да бъде подчертано и от въззивния съд, че съобразно
даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/
2009 г. на ОСТК на ВКС разрешение, противоречието с добрите нрави на
неустойката е в размера, така както е уговорен, към датата на сключване на
2
договора. Освен санкционен, неустойката има и обезщетителен характер,
който в случай, в размер на сто процента от стойността на дължимата
престация води до неоснователно обогатяване, а не само до саниране на
претърпените от ищеца вреди. Доводът, че размера на неустойката е
съобразен с естеството на престацията – животоспасяващи лекарства за
дейността на болницата, не може да бъде споделен. Съобразно чл. 34а от
Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройство, реда и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, в
аптеките на лечебните заведения по чл. 222, ал. 4 ЗЛПХМ се поддържат
необходимите количества лекарствени продукти, медицински изделия и други
консумативи за осигуряване нормалната работа на лечебното заведение за
срок най – малко 5 дни. Това показва, че за допуснатия период на забава от
два до четири дни /в рамките на пет дни/, ищецът е бил длъжен да има
налични от медикаментите, предмет на направените заявки, поради което и
забавата не може да доведе до спиране работата на болницата. Факта на
неизпълнение на посочено с наредбата задължение, не е само предмет на
административна отговорност на болницата, а навежда на липса на
необходимата грижа на кредитора за делата си, да предотврати/ да ограничи
настъпването на предвидими вреди и няма как да не бъде отчетено, при
определяне размера на щетите.
В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното
решение, следва да бъде потвърдено.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, въззивникът следва да заплати направените от
въззиваемата страна разноски пред САС за адвокатски хонорар в размер на
7200 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 425/22.10.2021 г. по т. д. № 566/2020
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 13 състав.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД /СПАЛХЗ/, ЕИК ********* да заплати на
„Софарма трейдинг“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 7200 лв.
разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4