Р Е Ш Е Н И Е
№2866/26.6.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №19136 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ от З.А.К., ЕГН ********** *** срещу
З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, ********************************за осъждане на ответника да заплати сумата от 11300 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата
на болки и страдания вследствие настъпило застрахователно събитие - осъществено на 26.06.2018г. в
гр. Варна ПТП, при което л.а.
марка „Опел“, модел „Тигра“ рег. № ******* с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника обективирана в застрахователна полица №BG/02/118000810393 е блъснал
ищцата, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата
на увреждането – 26.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата
молба се излагат твърдения, че при изпълняване
на трудовите си задължения ищцата, осъществявайки дейност по почистване на пътното платно на 26.06.2018г. в гр. Варна, около
14,20 часа на ул. Девня в района
на фабрика „Христо Ботев“ е блъсната от л.а. марка
„Опел“, модел „Тигра“ рег. № ******* с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
обективирана в застрахователна
полица №BG/02/118000810393, при което
е получила контузия на десен крак, корем
и кръвонасядания. Посочва, че
водача на л.а. е санкциониран за допуснатото нарушение на правилата за движение
по пътищата. След инцидента ищцата е била откарана
в Спешен център при МБАЛ „Света Анна - Варна“, където й е направен медицински преглед, след което е изписана
с предписан 14 дневен домашен болничен режим на лечение. Поради изпитваните силни болки в коляното ищцата е приемала обезболяващи медикаменти, като изпитваната болка е била пречка за
спокоен сън от нейна страна,
което състояние продължило повече от месец. По време
на лечението си била подпомагана от своите близки.
След инцидента изпитала страх и паника при преминаване покрай нея на автомобил,
включително това й състояние се наблюдавало
и при качването й в автомобил и пресичане на пътното платно. Инцидента отключил психическа нестабилност и тревожност у ищцата.
Излага се,
че извънсъдебно ответникът в качеството му на застраховател на виновния водач е предложил изплащане на обезщетение в размер на 500 лева.
При гореизложените твърдения ищцата желае осъждане на ответника да заплати сумата от 11300 лева, от които
7400 лева –неимуществени вреди за причинените
болки и страдания в резултата от контузия
на десен крак, корем и кръвонасядания, както и сумата от 3900 лева за
нанесените психични проблеми вследствие на инцидента.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който се сочи,
че предявения иск е недопустим доколкото не е бил изтекъл тримесечния
срок от извънсъдебното
предявяване на искането за изплащане на обезщетение до депозиране на исковата молба в съда, а в условията на евентуалност се излагат възражения
за неговата неоснователност, оспорва се претендирания размер на обезщетението. Излагат се възражения, като се посочва,
че водача на застрахования при ответника МПС не е извършил виновно деяние, оспорва се механизмът на настъпване на вредите. Оспорва верността на констатациите обективирани в КП за ПТП №1395/26.06.2018г., в частта
досежно съдържанието му касаещ механизмът на настъпване на ПТП.Оспорва твърдението в исковата молба, че към
момента на инцидента ищцата да е изпълнявала трудовите се задължения,
както и че
е била със съответното специално светлоотразително облекло. Излагат се възражения за
съпричиняване при настъпване
на уврежданията, на осн.чл.51, ал.2 ЗЗД. Посочва се, че
ищцата не е осъществявала визуален контрол на приближаващите към нея автомобили,
движила се е по пътното платно
при положение, че е наличен тротоар
и банкет, което движение да е в противоположна на
посоката на движение на
ППС, извършвано най-близко до лявата му
граница, съответно се сочи, че
ищцата е предприела внезапна промяна на местоположението си, при което с това
свое действие е причинила съприкосновение с автомобила. Сочи, че ищцата е нарушила правилата за движение на пешеходци по реда
на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП. Намира,
че ответникът не дължи обезщетение,
а в условията на евентуалност
счита претенцията за завишена по
размер и предвид действията, с които страната е допринесла за настъпването на вредите, желае намаляване на обезщетението.
В евентуалност посочва,
че дори и инцидента да бъде признат от НИС за трудова злополука,
то това е изключва действията на ищцата, с които същата е допринесла за настъпване на вредите. При тези съображения
намира, че определеното обезщетение следва да бъде намалено с 90% поради допуснатото съпричиняване.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
протокол за ПТП №1395/26.06.2018г. изготвен от служител на сектор ПП при ОД на
МВР гр. Варна, от който се установява, че на така посочената дата в гр. Варна,
на ул. Девня е осъществено ПТП, при което л.а. марка „Опел“, модел „Тигра“ с рег. № ********, управляван от Б.Т.Д. удря З.А.К.,
която към този момент осъществява дейност по почистване на пътното платно за
движение.
От представената епикриза,
изготвена от Втора коремна хирургия при МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД се
установява, че на 26.06.2018г. ищцата е приета в болничното заведение, от което
е изписана на 29.06.2018г.Посочва се, че страната е постъпила в болничното
заведение по спешност след удар от автомобил. Посочва се, че обективното
състояние към момента на приема се характеризира с леко увредено общо
състояние, афебрилна, КВЛ – бледо розови. Установява
се чисто везикуларно дишане двустранно. Корем –
респираторен подвижен, меки стени, палпаторно
болезнен дифузно повече в лявата коремна половина. В хода на болничния престой
се посочва, че болките са намалели, останала е болката в кръста, повече в
лявата половина на гърба. Страната е изписана с мнение за продължаване домашно
лечение.
Представен е болничен лист
от 03.07.2018г., издаден от МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, с който на страната е
предписан 10 – дневен домашен режим на лечение.
По делото е прието
заключението на съдебно – медицинска експертиза на вещото лице др. Д. Д., в
който се посочва, че на 26.06.2018г. ищцата е получила контузи на корема,
контузия на пояса, като описаните увреждания са в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, респективно детайли от лек автомобил. В своята
съвкупност уврежданията обуславят временно разстройство на здравето, което не е
опасно за живота. Проведено е консервативно лечение. Травматичните увреждания
обичайно от този вид отшумяват за около 20-25 дни. В устните си обяснения
посочва, че получената контузия в областта на пояса е вследствие на удара с
автомобила, а контузията в корема от падане на пътната настилка.
Приета по делото съдебно –
психологична експертиза на вещото лице А.Ц.. Експерта в заключението си излага,
че психическото състояние на страната след
катастрофата е било подчертано дезадаптивно, в състояние на силна фрустрация.Ищцата не е могла да функционира нормално в
ежедневието си, което състояние продължава и в момента. Възстановяване е
протичало трудно, като се имат в предвид личностовите
характеристики на страната. Посочва, че личностната структура на страната е дисхармонична,
като към момента на провеждане на изследването е налице разширен диапазон за
емоционални преживявания, предимно в негативен регистър. Характерът на
инцидента е възприет като травмиращ, вследствие на което са настъпили
разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране. В заключение
се посочва, че вследствие инцидента е получена лека до умерена степен на
депресия и тревожност. Констатираните емоционално и социално разстройство
поставя в зависимост не само от преживяното, но и от културните особености на ищцата.
Намира, че не се нуждае от клинична намеса, като към момента на провеждане на
прегледа за изготвяне на заключението посочва, че ищцата в голяма степен се
възстановила от преживяното ПТП. В устните си обяснения експерта посочва, че
ищцата принадлежи към една по-затворена културна общност. При осъществяване на
изследването споделя за настъпила загуба на близък човек, при което не може да
бъде разграничено констатираното емоционално състояние на страната, което да е
причинено само от осъщественото с нейно участие ПТП съответно загубата на
близък.
По делото е прието
заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещото лице Й.М.. Експерта посочва, че към
момента на ПТП точка на съприкосновение с л.а. и ищцата представлява ляво
странично огледало за обратно виждане. По делото няма данни от които да бъде
определена скоростта за движение, която в района на инцидента е ограничена на
50 км. в час. Посочва се широчината на пътната лента е 3,6 метра, а широчината
на МПС – 1,7 метра, като заеманият от ищцата участък от платната лента е бил с
широчина от около 0,7- 1 метър. В устните си обяснения в о.с.з. експерта
посочва, че на мястото на което се е намирала страната няма тротоар, а има
разделителна мантинела, като изрично посочва, че
широчината на пътното платно е била достатъчна за осъществяване на безопасно
разминаване между пострадалата и движещото се МПС.
По искане на ищеца е
разпитан свидетеля К.Й.Д. – без дела и родство със страните, служител на сектор
ПП при ОД на МВР гр. Варна. Свидетеля посочва, че на 26.06.2018г. е обслужил
ПТП реализирано на ул. Девня в гр. Варна, при което МПС след предприемане на
маневра за изпреварване на тежко товарен автомобил, блъска намиращ се в лява
пътна лента по разделителната ивица работник по чистотата, която получава контузия
в коремната област и десен крак.Състоянието на пострадалата свидетеля не е
констатирал пряко, доколкото за същото му било докладвано от негови колеги.
По искане на ответника е
разпитана свидетеля Б.Т.Д. – без дела и родство със страните. Свидетеля
посочва, че е участвала в ПТП в гр. Варна на ул. Девня, при което при
движение на управлявано от нея МПС след
осъществяване на маневра за изпреварване на движещ се пред нея тежко – товарен
автомобил навлиза в лява лента за движение, при което със странично огледало за
обратно виждане удря ищцата. Посочва, че пострадалата е била без светлоотразителна жилетка, респ. нямало е друго
обозначаване на пътя. Пострадалата към момента на удара е била с гръб към управлявани
от свидетеля автомобил, като със страничното огледало на л.а. е реализиран удар
в гърба, при който тя седнала на земята и в последствие пристигнал автомобил на
спешна помощ.
По искане на ищеца е
разпитан свидетеля К. Стайков Николов – съпруг на ищцата. Свидетеля посочва, че
след узнаване, че съпругата му е настанена в болнично заведение е посетил
същата, която е споделила пред него за изпитвани болки в областта на дясната
ръка, кръста и десния крак. След около 3-4 дни била изписана от болничното
заведение, при което й били изписани медикаменти за домашно лечение. Посочва,
че след инцидента ищцата се оплаквала от изпитвани болки в кръста, ръката и кракът.
Страдала от безсъние.След инцидента свидетеля поел домакинската работа, като
споделя, че ищцата сама се е обслужвала. Няколко месеца след инцидента ищцата е
започнала да ходи на работа, като и към момента е на същата работа.
Представена е справка по
партида на ищцата от ТД на НАП гр. Варна, от която се установява, че за периода
23.04.2018г.-05.11.2018г. ищцата е била в трудово правоотношение с работодателя
„Калея Трейд“ ЕООД. За периода
11.07.2018г.-04.05.2019г. се е намирал в трудово правоотношение с
работодателите „Ащар“ ООД, Варна 1 ДЗЗД и ЗМБГ АД,
като считано от 12.04.2019г. ищцата отново е в трудово правоотношение с
работодателя „Калея Трейд“ ЕООД.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя
на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал.
1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност".
Не се спори между страните, поради което е прието от съдът с протоколно
определение от о.с.з. проведено на 31.05.2019г. за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че към датата на реализиране на ПТП в гр. Варна на
ул. Девня с участие на ищцата, л.а. с рег. № ******* е с надлежно сключена при
ответника в качеството му на застраховател застраховка „Гражданска
отговорност“, която е обективирана в застрахователна полица №BG/02/118000810393.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства съдът възприема за установена следвана фактическа
обстановка:
Към момента на осъществяване на инцидента ищцата е служител на дружеството „Калея
Трейд“ ЕООД, което изпълнява дейност по поддръжка хигиената на общинската пъна
система. На 26.06.2018г. ищцата е осъществявала служебните си задължения на ул.
Девня в гр. Варна, при което около 14,20 часа на същия ден, лек автомобил
управляван от свидетеля Д. е предприел маневра за изпреварване на намиращ се
пред нея тежкотоварен автомобил, вследствие на което МПС управлявано от
свидетеля навлиза в лявата пътна лента, при което с ляво странично огледало за
обратно виждане движещото се МПС удря ищцата в областта на пояса на гърба, като
и причинява увреждания.
За установяване механизма
на настъпване на самото ПТП съдът дава вяра на заключението на в.л. Й. М.,
респективно показанията на свидетеля Д. и свидетеля Д..В заключението се
посочи, че към момента на инцидента ищцата се е намирала в лява пътна лента, в
близост до разделителната мантинела, като е заемала
площ от лентата за движение от около 0,7 метра до 1 метър. Широчината на
пътната лента се посочва, че възлиза на 3,6 метра, като широчината на
управляваното от свидетеля Д. МПС възлиза на 1,7. Скоростта на движение не може
да бъде установена от съдебно – автотехническата експертиза, като по отношение
на същата съдът дава вяра на свидетелските показания на свидетеля Д., която е
управлявала л.а., съобразно които същия се е движил със скорост около 40-45
км/ч, която скорост е съобразена с този участък от общинската пътна мрежа, на
който ограничението за максимална допустима скорост е определено на 50км/ч.
От заключението на в.л.
д-р. Д. Д. съдът приема, че уврежданията на пострадалата са в областта на
пояса, които са пряка в причинно следствена връзка с удара от движещия се л.а.,
и в областта на корема, които са в резултата от падането й на пътното платно.
Вследствие на инцидента ищцата е хоспитализирана по спешност в МБАЛ „Света Анна
- Варна“, където престоява 3 дни. След изписването й от лечебното заведение на
същата е предписан 10 – дневен домашен режим на лечение, като е назначената
медикаментозна терапия. Травмите вследствие на инцидента са преминали за период
от около 20-25 дни. Ищцата е могла са се обслужва сама, като единствено в
домакинската работа е получила заместване в този момент от своя съпруг. В
психологичен аспект инцидента е повлиял върху психо-емоционалното
състояние на страната. Установяват се данни за тревожни преживявания вследствие
инцидента, които са допринесли до промяна в социалното и емоционално
функциониране на личността. При отчитане на тези промени съдът намира, че
следва да зачете поясненията дадени от в.л. Ц. в о.с.з. при приемане на
заключението по съдебно – психологичната експертиза, където експерта изрично
посочи, че не може да бъде осъществено разграничаване на травматичните
последици, които са предизвикани от самия инцидент от тези, които са в резултат
от настъпила загуба на близък на ищцата човек. Следва да бъде посочено, че по
данни от приетото заключение ищцата към настоящия момент се е възстановила,
като не се препоръчва последваща работа с нея за преодоляване на нанесените
психологични травми.
Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че вследствие на инцидента на
ищцата са причинени увреждания, което е допринесло до осъществяване първоначално
на болнично лечение, а в последствие на медикаментозно домашно лечение. Няма
данни по делото, които да разколебават заключението на в.л. д-р. Д., от които
да бъде прието нещо противно на изложеното от експерта, че възстановителния процес
в случая е траел около 20-25 дни. Не в такава насока следва да бъдат приемани
показанията на свидетеля Николов, които съответно следва да бъдат и критично
разглеждани с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, като се вземе в предвид
семейната връзка на свидетеля с пострадалият ищец. Изрично свидетеля подчерта,
че ищцата след изписване от болничното заведение сама се е обслужвала, като единствено
домакинската дейност е поета от свидетеля. Отново свидетеля посочи, че и към
момента страната осъществява същата трудова дейност. Тези показания на
свидетеля Николов са в съответствие със събраните писмени доказателства и в
частност справка от ТД на НАП гр. Варна, от която се установява, че и към
момента ищцата заема същата длъжност при същия работодател, която е заемала и
към момента на инцидента. Тези факти наред със заключението на вещото лице Ц. –
експерт по назначената от съда съдебно – психологична експертиза следва да
обуславят извода, че към настоящия момент, който е след около година след осъществяване
на инцидента, ищцата се е възстановила, продължила е да упражнява трудовата си
дейност, която е заемала към момента на причинените й увреждания вследствие на
инцидента с нейно участие.
Изложеното налага извода, че при
процесното ПТП осъществено на 26.06.2018г., на ищцата са нанесени травматични
увреждания, които са й причинили болки и страдания, при което предявения иск е
основателен по същество.
По отношение на размера на предявения иск за
присъждане на неимуществени вреди:
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, и пр.
Към момента на осъществяване на инцидента ищцата е на
47 години, при който инцидент на същата са причинени травми в областта на гърба
и корема, което е наложило хоспитализацията й по спешност в медицинско
заведение. Възстановителния процес е протекъл в продължение на около 20-25 дни,
без данни по делото за налични усложнения, които да се в резултат от
осъществените и наранявания в посочените области на тялото. По – бавно е възстановяването в психо-емоционално отношение на ищцата, като съдът
обсъждайки събраните в хода на съдебното производство доказателства намира, че
и този процес е приключил към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция. За този си извод както вече съдът посочи възприе, че
ищцата след инцидента и след преминаване на оздравителния процес е продължила
да работи същата работа, която заема и към настоящия момент. Не се установява
необходимост от клинична намеса за преодоляване на настъпилите травми в
емоционално отношение. По отношение на последните съдът приема и, че не може да
бъде разграничено по делото кои травми са в резултата от загубата на близък
човек и кои в резултата на инцидента, при което следва да бъде прието, че и
двата факта в живота на ищцата в еднаква степен са установили обстоятелства,
които са допринесли до причиняването й на констатираното емоционално – тревожно
състояние. Така изложеното мотивира съда да приеме, че стойността на
неимуществени вреди в съвкупност следва да бъде определена в размер на 10000
лева. Съдът намира, че не следва да осъществи разграничение между размера на
вредите определени за причинените болки и страдания вследствие нанесените
физически увреждания на ищцата и тези причинени от емоционално –
психологическите травматични последици на инцидента, доколкото същите са
търпени от ищцата в резултат на настъпването на един правно-релевантен факт, а
именно осъществяване на процесното ПТП с нейно участие.
По отношение възражението на ответника за съпричиняване:
В чл. 51, ал.2 ЗЗД е прието,
че при съпричиняване и настъпилия
вредоносен резултат с участието на самия увреден, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези
вреди, които са в причинна връзка
с неговото поведение, но не и за
последиците от поведението на увредения, т.е. следва да е налице поведение от пострадалия, което да допринася за настъпването на вредата.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства съдът, намира че
в случая е налице хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото с поведението си ищцата
е допринесла до настъпване на уврежданията, които са й причинени.
От показанията на свидетеля Д., които са преки и непосредствени досежно
механизма на настъпване на инцидента, съдът приема, че към момента на
осъществяване на удара с лявото огледало за обратно виждане на управлявания от
нея л.а. с ищцата същата е била с гръб към движението и без светлоотразителна
жилетка. Не се установяват наличието на пътното платно и на други сигнализиращи
средства, които да посочат на водачите на ППС,че е участък от пътното платно е
предмет на почистване към съответния момент. Показанията на свидетеля Д., че
страната е била в гръб към движещите се към нея ППС се установява и от
заключението на в.л. д-р. Д., който в разясненията си в о.с.з. посочва, че
първичния удар между л.а. в тялото на ищцата е в областта на пояса, след което
травмата в корема е в резултат на падане. При тази фактическа обстановка следва
да бъде поставен въпроса дали при почистване на пътното платно за движение
ищцата е следвало да спазва разпоредбата на чл.108, ал.2 ЗДвП, като при
движение по пътното платно е следвало да се движи в посока противоположна на
посоката на движение на ППС. Безспорно съдът приема, че към момента на
инцидента ищцата правомерно се е намирала в процесния участък от пътното
платно, доколкото е изпълнявала трудовата си дейност по поддръжка чистотата на
пътната мрежа. Не се установява към момента на инцидента обаче ищцата да е сигнализирала
по някакъв начин на участниците в движението, че тя към този момент осъществява
дейност по почистване на пътното платно, доколкото не е носила светлоотразителна жилетка или е поставила конус или друг
елемент, който да бъде възприет от водачите на пътни превозни с цел повишаване вниманието
на последните при преминаване през съответния участък от пътното платно. При
липсата на тези елементи следва да бъде прието, че за ищцата не е било налице
основание за неспазване на императивно въведеното правило на чл. 108, ал.2 ЗДвП, което указва, че същата следва да бъде с лице към движещите се към нея
автомобили, в случай на пешеходно движение върху пътното платно. Липсата на
надлежна предварителна сигнализация, че страната се е намирала в този участък
от платното за движение, респективно липсата на носена от нея светлоотразителна жилетка, съдът намира, че безспорно води
до извода, че ищцата със свои неправомерни действия сама се е поставила в това
неблагоприятно положение. Пътното плато е със широчина 3,6 метра, като при
изпълнение на служебните си задължения по почистване ищцата заема около 1 метър,
при което свободната широчина възлиза на около 2,6 метра. Управлявания от
свидетеля Д. л.а. е с техническа широчина от 1,7 метра, при което следва
извода, че свободната площ за безопасно разминаване възлиза на около 0,9 метра.
Следва обаче да се отчете, че към момента на инцидента застрахования при
ответника МПС е осъществявал маневра по изпреварване на движещ се в дясната
лента за движение тежкотоварен автомобил, при което следва извода, че тази
дясна лента не е свободна за осъществяване на маневра с оглед избягване
съприкосновение с ищцата, при което и при липсата на предварително
сигнализиране, че участък от пътя се почиства, респективно липсата на светлоотразителна жилетка, която да доведе до взимане по
–ранно решение от страна на водача да коригира траекторията на движение на
управляваното от него МПС, свободната площ 0,9 метра е крайно недостатъчна за
избягване удара между движещия се автомобил и пострадалата.
Законът за движение
по пътищата забранява продължителен престой на пътното платно, както на
пешеходци/чл.113, ал.1, т.2/, така и на МПС-та/чл.97, чл.101/, освен в
специални хипотези, като при наложителен такъв, лицето следва да е снабдено светлоотразителна жилетка, респективно да обозначи
автомобила със съответните отличителни за авария знаци /конуси, триъгълници/.
Ищцата е нарушила
правилата за безопасност, като не се е обозначила със специалната светлоотразителна жилетка и с това си поведение е попречила
на водача на автомобила да я възприеме в по – ранен момент. Ищцата не се е
движела с лице към движещите са по пътното платно пътни превозни средства, което
да доведе до възможността от възприеме приближаващото МПС и избягване удара
отдръпвайки се в тревната площ между разделителната мантинела
и бордюра на пътното платно. По изложените съображения, съдът намира, че
приносът на пострадалата за настъпването на процесното ПТП е значителен и може
да бъде определен на около 40%. В този смисъл и по идентичен казус - решение по
т.дело №925/2017г. на ВОС.
Така определеното от
съда обезщетение от 10000 лева следва да бъде намалено с посочения процент за
съпричиняване, като в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за
причинени й неимуществени вреди в размер на 6000 лева, като за разликата над уважения размер от 6000 лева до
пълно предявения размер от 11300 лева претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
лихва за забава считано от осъществяване на увреждането – 26.06.2018г. до
окончателно изплащане на задължението.
За пълнота на
изложението и с оглед направените в отговора на исковата молба оспорвания от
ответника, че не е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.498, ал.1 КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява
претенция на основание на
чл.411, а съгласно чл.489, ал.3 КЗ увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Съдебната практика и в частност определение №165/24.03.2017г.,
постановено по ч.т.дело №306/2017г. на ВКС, ІІ т.о. приема, че се касае за рекламационен срок, въведен от законодателя с приемане на
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производство по
този вид спорове. За спазване на срока съдът следи служебно.
В настоящата хипотеза ищцата,
чрез процесуалния си представител с молба от 09.07.208г. е уведомила ответника
в качеството му на застраховател за осъщественото ПТП. С молба от 08.10.2018г.
отново чрез процесуалния си представител е поискала определяне на
застрахователно обезщетение в размер идентичен с заведения иск, по който е
образувано настоящото гражданско дело, като към искането е представено
пълномощно за учредена представителна власт на адв. Д.,
в което се съдържа и банкова сметка, ***безщетението.
В отговор на искането от пострадалото лице с писмо от 24.10.2018г.
застрахователят определя обезщетение по образувана щета №********** в размер на
500 лева, по отношение на което обстоятелство не се ангажират доказателства, че
същото е реално заплатено в полза на ищеца извънсъдебно. При така изложеното се
налага крайния извод, че пострадалото лице е поискало извънсъдебно удовлетворяване
на претенцията си срещу застрахователя, който в законоустановения тримесечен
срок е определил обезщетение вместо в размера на поисканите 11300 лева, в
размер на 500 лева, при което съдът счита, че е налице хипотезата на чл.498,
ал.3 ЗК, при която пострадалото лице е останало недоволно от определения размер
на обезщетението, което е обусловило предявяване на иск и образуване на съдебно
производство. Определения от закона тримесечен срок съдът намира, че бива даден
на застрахователя да предприеме кое да е от посочените в хипотезата на чл. 498,
ал.3 КЗ действия, а т.е. да определи размера на застрахователното обезщетение,
респ. да заплати същото в полза на пострадалото лице или да откаже изплащане. Ако
застрахователя осъществи по-рано от изтичане на посочения срок, кое да е
действие, след като е сезиран от пострадалото лице, и в случай, че същото е
останало недоволно от определеното му обезщетение (какъвто е процесния казус)
или е постановен отказ за изплащане на обезщетение, то не следва да бъде
изчакано изтичането на този срок за да се обърне пострадалия към съда доколкото
по същността си срока е рекламационен, а не
преклузивен. Срокът е обусловен от евентуалното бездействие на застрахователя
да вземе отношение по искането, за което е сезиран и възможността от
гарантирана съдебна защита на правоимащия, ползващ се
от действието на застрахователното правоотношение.
При тези съображения съдът не
споделя възраженията на страната за недопустимост на предявения иск.
По отношение на разноските:
При определяне на разноските съдът следва да се произнесе по направеното
страните възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство. Ищецът претендира възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 900 лева, а ответникът в размер на 1042,80 лева. Съдът
уважи претенцията в размер на 6000 лева, поради което и минималния размер на
определеното възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 630
лева, на осн. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г.Съдебното производство
приключи в едно съдебно заседание, в което бяха събрани гласни доказателства,
писмени доказателства, съответно бяха изслушани и приети три съдебни
експертизи. Съвкупността от осъществените процесуални действия с участието на
процесуалните представители на страните и видът на съдебното производство,
което е с относително висока фактическа и правна сложност предпоставят
извода, че не следва да бъде определено възнаграждение в размер на минимума
посочен в цитираната наредба. Възнаграждение в размер на 900 лева и за двете
страни съдът намира за справедливо, и което следва да бъзе използвано за база
при присъждане на съдебно – деловодни разноски в полза на ищеца съразмерно
уважената част на иска,както и в полза на ответника съразмерно отхвърлената
част на претенцията.
В полза на ищеца се дължат разноски в размер на 978,05 лева, съразмерно
уважената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 569,86
лева, съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, ********************************да
заплати на З.А.К.,
ЕГН **********,*** сумата от 6000 (шест хиляди) лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата
на болки и страдания вследствие настъпило застрахователно събитие - пътно – транспортно произшествие осъществено на 26.06.2018г. в гр.
Варна, което се явява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ обективирана в застрахователна полица №BG/02/118000810393, за което е образувана щета №**********, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата
на увреждането – 26.06.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 6000 лева до пълно
предявения размер от 11300 лева, на осн.
чл.432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД,
ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, ********************************да
заплати на З.А.К., ЕГН **********,*** сумата от 978,05 (деветстотин седемдесет и осем лева и 5 ст.) лева,
съставляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на
предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З.А.К., ЕГН **********,*** да заплати на З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, ********************************сумата от 569,86 (петстотин шейсет и девет лева и
86 ст.) лева, съставляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Банкова
сметка, ***жението си към ищеца: IBAN
– ***, „Банка ДСК“ ЕАД, титуляр А.Х.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :