РЕШЕНИЕ
№ 260264
гр. Русе, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря КРАСИМИРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 5693 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове по чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Гаранционен фонд” ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.Н.К.и С.Г.С., чрез гл. юрк. Н.П.срещу
Г.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 661,84 лв., представляваща изплатеното
от ищеца по щета № 111066/07.11.2016 г. обезщетение за имуществени вреди от
деликт по чл.45 ЗЗД, като последица на ПТП настъпило на 14.10.2016 г., около
19,30 ч., по път I-2 срещу КПП-2, предизвикано от
ответника, който при управление с несъобразена скорост на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с ДК№ ... губи контрол и удря лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ..., като към датата на ПТП е без валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. Претендира законната лихва върху сумата
от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и разноските по
настоящото производство.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника или
негов представител. В съдебно заседание ответника се явява лично и заявява, че признава
исковете изцяло.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С.Н., ищецът моли
съда да уважи предявените искове изцяло, като на основание чл.237, ал.1 ГПК
постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ответникът призна предявените против него осъдителни искове с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по
реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание и с писмено споразумение
ответникът направи изрично изявление за признание на иска: за сумата в размер
на 661,84 лв., представляваща изплатеното от ищеца по щета № 111066/07.11.2016
г. обезщетение за имуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, като последица на
ПТП настъпило на 14.10.2016 г., около 19,30 ч., по път I-2
срещу КПП-2, предизвикано от ответника, който при управление с несъобразена
скорост на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
ДК№ ... губи контрол и удря лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ...,
като към датата на ПТП е без валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание, съдът намира предявените
искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 661,84 лв., представляваща изплатеното от ищеца по щета №
111066/07.11.2016 г. обезщетение за имуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото 03.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На
основание чл.78, ал.9 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане
на разноски 50 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Гаранционен фонд” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от
Изпълнителните Директори М.Н.К.и С.Г.С., сумата от 661,84 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща изплатеното от
ищеца по щета № 111066/07.11.2016 г. обезщетение за имуществени вреди от деликт
по чл.45 ЗЗД, като последица на ПТП настъпило на 14.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата
от завеждане на делото 03.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 200 лв. /двеста лева/
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/